Абонирайте се за нашите RSS емисии!
Миг-17 в България - разказ на Стоян Петров
06 мар 2010 | 00:09 | pan.bg 
(2810) 
(0)
О.з. полковник Стоян Петров:
“На самолет МиГ-17 летях от 1963 до 1976 г. Преминах в пълен обем подготовка по профилите изтребителен и изтребително бомбардировъчен, както и програмите за полети на пределно малка височина над суша и море денем на височина до 30 метра и нощем на височина до 50 m.
За самолета мога да кажа следното:
МиГ-17 беше доставен в България в края на 50-те години като нов, дозвуков, най-съвременен за времето си реактивен изтребител, противостоящ на намиращите се по това време на въоръжение в Турция и Гърция самолети F-86 “Сейбър” – американско производство.
Във форсажен вариант самолетът с лекота набира максимална скорост от 1154 km/h, на височини над 11 000 m тя е близка или равна на свръхзвуковата. В инструкцията за летателна експлоатация на самолета е споменато, че последният при определени условия – при стръмно снижение или пикиране на големи височини може да премине звуковата бариера, но това не се препоръчва.
Във вариант като изтребител-прехващач, снабден с радиолокационен прицел, МиГ-17 показа не дотам добри възможности за прехват и унищожаване на въздушни цели поради ограничените характеристики на радара и стрелково артилерийско въоръжение, налагащо извършване на стрелбата от разстояния 300-500 m.
Маневрените възможности на МиГ-17 във височинния диапазон 1000 – 4000 m са отлични. Това го прави сериозен противник на самолети от типа на F-100, F-105, че и даже F-4 “Фантом”, но поразяването на целите се ограничава от възможностите и ефективността на трите бордови оръдия.
Интересен е фактът, че именно частите, въоръжени със самолет МиГ-17, успяха да променят у нас мнението, наложено от съветския лидер Хрушчов, че авиацията е изиграла ролята си и бъдещето е на ракетите. Като възпитаници на съветските школи и военни академии, българските военни ръководители бяха възприели изцяло съветското схващане и гледаха на авиацията с не дотам добро око.
Имах възможност да наблюдавам ефекта от действията на изтребителите-бомбардировачи в учение на мотострелкови полк в района на гр. Любимец. Нанесеният удар от 12 самолета с 250-kg бойни бомби накара българският общовойскови генералитет да погледне с друго око на самолета като бойно средство. От този ден нататък всички малки и по-големи учения на войските не минаваха без участието на авиацията, която се използваше за разузнаване, прикритие и огнево съдействие. Спомням си как в резултат на ефективните действия на авиационното подразделение, действащо на страната на 7-а мотострелкова дивизия - Ямбол, на последната бе присъдена победа на “противника” – танковата бригада от Айтос, тъй като от въздуха беше разкрит и туширан замисълът за действие на нейния командир.
Подготовката на пилотите на изтребител-бомбардировач МиГ-17 обхваща следните дейности:
- усвояване на стрелба и бомбопускане от обикновен и сложен маньовър поединично и в състав на група до 12 самолета;
- усвояване на стрелба и бомбопускане от предварителен маньовър лупинг и имелман поединично и в състав на двойка;
- усвояване на бомбопускане от боен маньовър кабриране под ъгли 45, 90 и 1050 поединично;
- търсене и откриване на земни и морски цели от малки и пределно малки височини и унищожаването им от ход с или без предварителен маньовър;
- подготовка на пределно малки височини над суша и море денем в двойка до 30 m, нощем до 50 m поединично;
- водене на въздушно разузнаване.
За изпълнение на тези задачи самолет МиГ-17 се оказа незаменим през 60-те и 70-те години. Въпреки отсъствието на специален бомбов прицел нашите летци си бяха изработили извлечен от практиката похват за точно прицелване и пращане точно в целта на бомбовия си товар. Някои наричаха този начин на прицелване “трънски метод или трънски окомер”, но не по името на тогавашния командващ ВВС Славчо Трънски, а по метода на трънските майстори-строители. Успешните действия на летците изтребители бомбардировачи в голяма степен се дължаха на системната и наситена бомбардировъчна подготовка. Годишно редови летец изпълняваше от 40 до 60 бомбопускания.
Стрелковият прицел на самолета АСП-4 успешно се използваше за точно прицелване по въздушни и особено по земни цели при стрелба с оръдията. Имаше и рекордни постижения – от 20 снаряда 20 попадаха в целта.
Самолетът имаше и редица недостатъци, по-важните от които по моя преценка са:
- неголям тактически радиус на действие – около 200-230 km. При нанасяне на удари по земни цели се налагаше самолетът да лети без допълнителни външно окачваеми резервоари, тъй като пилоните се заемаха от бомбовия комплект;
- ограничен бомбов товар. Обикновено самолетът се зареждаше с по две бомби по 50, 100, 250 и 500 kg. Погледнато от мащабите и обхвата на бойните действия на армейските и фронтовите операции, възможностите за въздействие по противника и огневата поддръжка на собствените сили са в несъответствие;
- ограничени възможности за действие нощем, в сложни метеорологични условия денем и при ограничена видимост. Макар и да се предвиждаше стрелби и бомбопускания след пробиване на облаците, такива задачи се изпълняваха при опростени условия главно поради ограничените възможности на МиГ-а.
От гледна точка на съвременните постижения на авиацията и бойните възможности на самолетите от последно поколение тези на МиГ-17 изглеждат нищожни, но за един твърде продължителен период той бе царят в българското небе. На него дължат подготовката и личните си успехи редица изтъкнати наши летци и авиационни командири, на него дължеше безопасността си години наред небето на родната ни Република България.”
(Следва)
Коментари:
Задължителните полета за попълване са отбелязани със знака *
За да не пишете всеки път името си и кода за сигурност, когато коментирате, влезте в профила си или ако нямате такъв се регистрирайте.