Захариев Плюс: “Едно добро сърце за всички хора и времена”-част 3

Pan.bg 26 ное 2009 | 14:10 views (5958) commentaries(0)
img “... След 9 септември 1944 г. полковникът от съветската армия Захари Захариев се връща в родината си отначало като личен пилот на Георги Димитров, а по-късно е назначен за помощник-командир на Въздушни ( после Народни ВВ) войски, с командир генерал-майор Ганчо Манчев, присвоено му е първо генералско звание. Подбира си добър отбор за ръководство на войските, предимно офицери, сетне генерали, служили в авиацията на Съветския съюз и участвали във Втората световна война (Кирилов, Константинов, Кабакчиев и др.). Наред с новите авиационни специалисти генерал Захариев се опира на опита на старите “царски” офицери – той не прави чистка в авиацията, каквато тогава вилнее в армията. Освобождаването на този вид офицери става след 1953 г., след като бяха подготвени по-новите кадри.
image
Той се отнасяше с уважение към офицерите от по-старата генерация, независимо къде и как са обучавани. Изказваше недоволство от прибързаните действия на военното контраразузнаване по отношение на старите офицери и съответните кадрови органи на ВВС, заповядваше да не се проявява към тях ненужна и необективна подозрителност, защото от личен опит е знаел какво значи подозрителност на силовите органи – към края на Втората световна война към него е проявена нелоялност от страна на могъщия КГБ. Затова той беше уважаван от всички във ВВС.
Новите времена на българската авиация я изправиха пред огромни проблеми. Тя имаше нужда от много летци и техници. Организирани бяха школи, аероклубове, военновъздушни училища, започна производството на българския самолет ЛАЗ-7, създадени бяха авиационно-ремонтни бази (по-късно те се развиха като заводи). Особено внимание бе отделено на подготовката на щабовете на войските за участие в съвместни учения със сухопътните войски и ПВО на страната. Изградиха се добре оборудвани за времето си командни пунктове. Авиацията масово участваше във войсковите учения. Радикалните изменения, произлезли от бурното развитие, позволиха на българската авиация да се увеличат бойните възможности на авиационните части и съединения, значително да се разшири диапазонът на техните задачи и сферата на бойната им дейност.
Страстно влюбен в авиацията, генерал-полковник Захари Захариев отдаде всичките си сили и енергия за строителството на ВВС и издигането на авторитета им. Наследството, което остави, с основание го определя като “патриарх” на българската авиация – военна, гражданска и спортна.
В своята военна и




политическа кариера генерал Захариев достигна до заместник-министър на народната отбрана на НРБ по ПВО и ВВС. Носител е на много награди, радваше се на всенародна любов и уважение.
В личния си живот беше уравновесен и спокоен. Той въобще беше обаятелна личност със си5лно логична и аналитична мисъл, с остър ум. Него човек можеше са слуша с часове, без да се отегчи и измори. Той се шегуваше много и най-често със себе си, самоиронизираше се без каквито и да е притеснения, но обичаше и беззлобно да се шегува. Обичаше фолклора и спорта. Като командващ ВВС въведе вместо утринна физкултура да се играят по един час хора. Изкарваше целият щаб на двора и тъпанът повеждаше хорото. В цялата система на ВВС се провеждаха прегледи на художествената самодейност и спортни състезания по всички дисциплини. ВВС имаше свой футболен отбор, който се състезаваше в републиканските групи. По времето на генерал Захариев се построиха с лично трудово участие на военнослужещи от ВВС почивните станции във Варна (бараките над дом №3), Балчик, Орлино и най-голямата – на Витоша, която по-късно бе отнета за нуждите на цялата армия.
image
Обичаше да се възхищава от всичко красиво в живота. Проявяваше особен афинитет и уважение към женското съсловие. Темата за жените присъстваше при всеки свободен разговор. Имаше голяма слабост към матовия цвят, към мулатския тен на кожата, което можеше да се обясни с носталгията по испанската медицинска сестра Лулита, която се е грижела денонощно за оздравяването му в Мадридската болница след раняване в един въздушен бой в небето на Испания. Възхитена от неговия героизъм, тя отива и загива на предните позиции...
Независимо от ухажьорските си качества, впрочем твърде високи, а навярно и успешни, той беше силно привързан към семейството си. Съпругата му, Нина (рускиня) го разбираше, уважаваше и му помагаше. От съвместния им брак имат две дъщери, едната от които изяви своя талант в музикалното творчество и стана световноизвестна пианистка. Това е професор Жени Захариева.
image
... Малцина се тези българи, които са работили с такава всеотдайност и любов във и извън родината си за издигане просперитета на отечеството си, на армията и авиацията ни. Захари Захариев влезе в сърцето на българина, а навън той беше призната и уважавана личност. Българската авиация винаги ще му дължи своята синовна признателност за възпитаните от него ценни воински традиции и добродетели, като приемственост на авиационните поколения, високо организиран колективизъм, родолюбие и патриотизъм, човечност, откровеност, самокритичност, братска обич, взаимопомощ и взаимозащита, упоритост, мечтателност, рицарско самочувствие и нежно кавалерство.
Захари Захариев – това е едно добро сърце за всички хора и времена!”
Полковник от запаса Стойчо Симеонов
(Из писмо до автора, 1997 г.)

Откъс от книгата - "Кой кой е в българската авиация" - автор Ц.Цаков
Снимки - архив сп."Криле"
loading...

Други публикации


Напиши коментар

Коментари: 0

Напиши коментар

РЕГИСТРИРАЙТЕ СЕ, ЗА ДА КОМЕНТИРАТЕ СТАТИЯТА!


Регистрирай се

За реклама

Вход

Запомни ме на това устройство

Регистрирай се Забравена парола

Последни

НАЙ-ЧЕТЕНИ НАЙ-КОМЕНТИРАНИ

Новини от агенция Xinhua

Прочети още
eXTReMe Tracker