Тома Тасев Ковачев – първият ...

Pan.bg 17 фев 2010 | 19:43 views (15165) commentaries(3)
img Съдбовна случка: Заслепяваща светлина
Текст - Стефан Стефанов, специално за pan.bg, снимки - архив на Тома Ковачев

image

Имал е не една и не две аварийни ситуации, и все е оцелявал. Завърне ли се понякога в спомените си към тях, тази напира първа пред погледа му...
Като зам.-командващ, а и председател на комисията по квалификация на първокласни летци, пристига на летището в Узунджово. Това е някъде към 1985 г.
След проверка на теоретичната подготовка на кандидатите, му предоставят всички допуснати до практическия изпит Времето е облачно. То такова и трябва да бъде – сложна метеообстановка. Долната граница на облаците е 400-500 метра, а горната – 3000. При наличните безопасни условия полковник Тома Ковачев разрешава полетите. Според правилника те трябва да са и нощни. Изчаква да се мръкне и пръв сяда в кабината, за да изпълни задачата на самолет МиГ-17 с форсаж.
image
Излита, прибира колесника, тръгва да пробива. Още с навлизането в облаците самолетът нервно потреперва. Тръпката се предава и на него. Той е само по прибори. Скорост – 1000 км/ч. И някъде към височина 3000 метра кабината му блясва, наоколо му става светло като ден. Пилотът поглежда за секунди напред и вижда пред себе си огнено кълбо. Светлината му го заслепява. В следващия момент самолетът подскача. Чува се оглушителен гръм. За миг летецът си помисля, че... и него, и машината ги няма. Обаче, щом мисли...
Машинално посяга към катапулта. В същия миг съзира вертикалната черта на изкуствения хоризонт. Разбира, че самолетът се е насочил надолу. Бързо дръпва лоста. Металната птица реагира. Значи самолетът е управляем! И той го насочва.
Пробива чак на 9000 метра. Оглежда се. Всичко е нормално Но преди това?! Обажда се по радиото, за да спре полетите.
Когато кацва, струпалите се наоколо летци ахват. Левият му борд е обгорял, пожълтял, на места пробит... все следи от мълниеносното му разминаване с мълнията.
image

Биография

Високо образован, природно интелигентен, той е един от летците-легенди в българската авиация. От малък е обречен на голямо скиталчество. Татко му, жп служител – ръководител движение, като участник в антифашистките събития през 1923 г. често е преместван от гара на гара из северна България. Така,




на 23 октомври 1929 г. момченцето му Тома се ражда в гр. Роман. Но детството на малчугана преминава предимно в с. Кунино, откъдето е майка му.
image
Завършва Седма мъжка гимназия в столицата, кандидатства и е приет в три висши учебни заведения. Той записва право. Завършва първата си година като редовен студент в Юридическия факултет и по поръчение на СНМ отива в армията, за да завърши курсове по моторно летене. После е прехвърлен във военновъздушното училище – Долна Митрополия. Произведен е офицер заедно с останалите възпитаници на техния 70-и випуск и е оставен за пилот-инструктор в училището.
През есента на 1950 г. в Долна Митрополия пристига комисия от ВВС, за да набира кандидати за летци-изтребители. Той е един от подбраните. Скоро след това се оказва сред изпратените на курсове в Съветския съюз. Тук лети на 4 типа самолети, от които 3 реактивни, включително и на най-съвременния тогава – МиГ-15. Завършва курса като пилот с най-висока успеваемост.
След завръщането си в родината през 1951 г., получава назначение в 21-и иап от 10-а иад с командир на дивизията майор Симеон Симеонов. На летището н Граф Игнатиево веднага е назначен за командир на ескадрила. Като командир на 3-а ескадрила е преместен в 15-и полк в Безмер, а по-късно и в Равнец.
image
Четири години в три летища е на тази длъжност и тогава е изпратен в Узунджово. Обаче преди това Тома Ковачев завършва успешно курса за първокласни летци и е един от първите 8 пилоти удостоени с това високо звание. В Узунджово той има задача да обучава свои колеги за полети в сложни метео условия – денем и нощем. Тук служи три години, като последната е ВРИД командир на полка.
После е преместен в Доброславци, в 18-и полк. поделението по това време си е добило славата на най-изоставащо във ВВС (след станалата в него летателна катастрофа). Той е командир на доброславския полк пет години като последните две от тях поделението е на първо място по бойната си подготовка. При това без допуснати катастрофи или някакви сериозни аварии.
През 1962 г. кандидатства във ВА “Г.С.Раковски” – София. Завършва академията след три години и му е поверен разузнавателния отдел на ПНВО и ВВС, със запазени летателни права. После отива на дипломатическа длъжност – военен аташе в Турция.
От 1971 г. полковник Тома Ковачев отново се връща в авиацията. Същата есен, макар че е надхвърлил 40-те, е изпратен в ГЩ академията в Москва. През 1976 г. я завършва блестящо. Разширената комисия за защита на специалната му дипломна работа предлага да разшири същата в докторска дисертация.
image
Обаче новият командващ ВВС у нас вместо да му даде път в бойната авиация го назначава главен щурман за цели пет години, докато е издигнат за заместник-командващ ПВО и ВВС.
През 1984 г. му е присвоено званието “Заслужил летец на НРБ”.
Пилотирал е 13 типа самолети и е прелетял около 3000 часа. Пръв в България лети на Су-25.
Опитният офицер-авиатор не забравя първата си образователна ориентация. Завършва задочно право през 1955 г.
Автобиографичната му повест “Пътека към небето” е отпечатана през 2004 г. от ИК „Еър ГРУП 2000”.

image
loading...

Други публикации


Напиши коментар

Коментари: 3

  1. #1
    Yegor 02 апр 2013, 13:14
     
    1
     
    0

    С полковник Тома Ковачев съм запознат от 1986 г. насам, когато българските ВВС усвоили Су-25.Тома Ковачев първи български пилот са летел на боен самолет Су-25 (двойни 25UBK още не е в България).Спомням си, когато каза той, но как Съветските летци започна да лети на Су-25, без двойки.Когато му казах, той ме помоли да спомогнат за създаването на програма за усвоенето на Су-25.Това беше огромна отговорност за нас...но ние сме решили този проблем и първите 12 български пилоти са летели на Су-25, без Спарки ...Първата е Том Ковачев, после Вълев, Попгеоргиев, Данев,Димитров...

    Голям приятел на България:Егор Амбарян, Армения

  2. #2
    apolo75 31 окт 2014, 19:22
     
    0
     
    0

    До Полковник се минава лесно.......Но!!! Но за Лампаз и Звезда девизът е: "Прееби другарче". Цинично, но играта никога не спира. И спокойно. Не е само в Българските въоръжени сили. А и некадърниците като правило ги "наказват" винаги с повишение.

  3. #3
    Yegor Hambaryan 31 окт 2014, 21:45
     
    0
     
    0

    Честит Рожден Ден Моет Стар, обаче вечно Млад ПРИЯТЕЛ ТОМА КОВАЧЕВ! Да Сте Живи и Здрави!

Напиши коментар

Задължителни полета*

За реклама

Вход

Запомни ме на това устройство

Регистрирай се

Последни

НАЙ-ЧЕТЕНИ НАЙ-КОМЕНТИРАНИ

Новини от агенция Xinhua

Прочети още
eXTReMe Tracker