Тодор Гърбов "Паднахме, но бомба не избухна"

Pan.bg 18 фев 2010 | 18:01 views (9199) commentaries(2)
img Автор: Стефан Стефанов, www.pan.bg
Снимки - архив Т.Гърбов

Роден в Сухин дол, Великотърновско – някогашно село, а сега град – на 19 септември 1931 г. Прогимназия и гимназия завършва в родното си село, откъдето са прославените български пилоти Пеньо Попкръстев, Петко Попганчев и др. Жаждата си за летене Тодор Гърбов започва да утолява с безмоторен самолет в Сухиндол още ненавършил 16-годишна възраст. После продължава да се обучава в Мусачево. Първият му полет на безмоторен самолет е на 23 юни 1947 г.

image

През 1950 г. постъпва във военното училище в долна Митрополия, което завършва с отличен успех след три години. Произведен е лейтенант и е оставен като пилот-инструктор в училището. Впрочем той изпълнява инструкторска длъжност и като курсант-старшина. Обучава бъдещи летци на самолетите МиГ-15, МиГ-17, Л-29. Като пилот-инструктор получава последователно всичките останали офицерски звания до полковник включително. Присвоено му е и званието “Военен летец първи клас”.
От 1981 до 1987 г. Т. Гърбов е началник на столичния аероклуб “Никола Бонев”. Тогава от реактивни самолети минава отново на моторни и безмоторни, с каквито се е занимавал в началото на своята летателна дейност.
Причина да бъде освободен от длъжността началник на клуба е нещастен случай, при който загива курсантката Ирина Дончева, въпреки че той лично няма пряка вина. Само седем дни след това е назначен за инструктор на самолет Ан-2 в Гражданската авиация, в Учебно-тренировъчния отряд У-2. по-късно става и командир на отряда.
Последният му, прощален полет е на 5 септември 1990 г. След 40 години, 2 месеца и 12 дни летателна работа, на 59-годишна възраст, той напуска авиацията, въпреки че все още има летателна годност.
Пролетял е 6500 часа на 20 типа безмоторни, моторни и реактивни самолети. Инструкторската работа не се измерва реално в продължителността на полетите. Тя се цени предимно с прецизността ски. Той е излитал и кацал 15 000 пъти.
Тодор Гърбов е семеен. Съдбата го свързва с неговата съвипускничка от военното училище Емилия Гайдарджиева, също летец-инструктор, която представяме отделно. Имат един син, две дъщери, шест внуци и три правнуци.

Обаче бомба не избухва

Паметното му премеждие на 17 ноември 1978 г. Трябва да превозят инструктори от учебната база Щръклево до полигона в Обретеник, Русенско. Самолетите са снабдени и с учебни бомби.




Спокойно, с познатите му привични действия, пред него в кабината заема мястото старши лейтенант Вилхелм Димитров. Той трябва да покаже пред представител на старшото командване, че не е забравил как се извършва бомбомятане, макар че известно време не е изпълнявал този вид бойна подготовка.
Младият летец пуска двигателя и отправя самолета към старта. На пистата зад тях, на определен интервал и дистанция застават със своя самолет пилотите от другата двойка – офицерът Дунчовски и неговият обучаван. Двойките се устремяват напред. Засилват се. Техният, първият самолет, се отделя от бетона. Издига се... Не! Тази височина не е никакво издигане... На 5-6 метра над бетона и – силен гръм оглася района на летището. В следващия момент крилата на машината тежко се удрят в земята. Самолетът подскача нагоре, но скоро, обгърната в пламъци, пак се понася обратно.
След гърмежа офицерът Гърбов моментално хваща лоста. Обаче неприятно изненадан разбира, че надлъжното управление не отговаря на командите. При такова положение самолетът е почти безпомощен и най-малката грешка в пилотирането може да има непоправими последствия.
image
Огромният опит, спокойната съобразителност, умелото майсторство и хладнокръвието на Тодор Гърбов се оказват особено полезни в тези тревожни и скъпи секунди. Той успява да приземи самолета. Да го успокои. Да спаси живота на обучавания пред себе си. И своя.
След слизането и спирането му на земята самолетът гори. А на крилото му – бомба... Пожарникарите, като откриват критичната картина, побягват. Той, Тодор, заедно с командира на базата Ангел Митев оставят и се залавят да гасят самолета със свободния маркуч...
И до днес Тодор Гърбов пази една кутия с отломки вкъщи от изгорялата машина. Скъп спомен от спасителното събитие.
loading...

Други публикации


Напиши коментар

Коментари: 2

  1. #1
    Володя 18 фев 2012, 01:18
     
    2
     
    0

    Господа,
    Полк. Гърбов е велик български летец и прекрасен командир и инструктор. Уважавам го безкрайно.
    Това не означава, че е необходимо да се променят фактите.
    ...Самолетът излетя с 2 учебни бомби (П-50-75), всяка от които при взривяване може да убие хора...
    На височина 5-6 м след излитането, лопатка от компресора се откъсва и прекъсва тягите на хоризонталното кормило и тримера му. Поради разкъсания корпус на двигателя теглителната му сила намалява значително и самолетът намалява височината и едновременно отпуска носа - практически неуправляемо. Удря се в полосата с висока вертикална скорост и дясната бомба се откачва и пада на полосата - без да се взриви (така е и зададено от системите в самолета, тъй като той още не е над полигона). Самолетът подскача леко и отново се приземява грубо, като пука лява гума и завива на ляво на около 90 градуса, напуска полосата и спира на запасната полоса (както е на снимката). Лявата бомба още виси, окачена на бомбодържача си. На около 2 метра от нея, в зоната на включване на земен електроизточник, от тялото започна да излиза малък пламък. Когато отишлите бързо на мястото до самолета летци и техници се опитахме да гасим, един много старши офицер извика "Назад, ще гръмне" или нещо подобно и намиращият се в групата заместник командир на ескадрила забрани да се доближаваме до самолета. Летците полк. Гърбов и ст. л-т Димитров бяха напуснали успешно кабините и бяха в безопасност... След няколко минути дойде командирът на полка подп. Димитров, грабна един пожарогасител и започна да гаси, включихме се и останалите. След малко дойде и пожарната...
    Говореше се,че полк. Гърбов е извикал на Димитров да се разкопчава и да напуска самолета незабавно. Това е нормалното, което се очаква от по-старшия на борда.
    Преживяното от двамата е страхотно нервно-психическо напрежение, което може да откаже човек от полети. Ужасът се причинява от усещането за безпомощност поради неработешото управление, във време когато самолетът отива към земята!! Няма нищо неудобно. Всички сме щастливи, че колегите ни оцеляха след тази авария. [Тя предизвика и решаване на други въпроси, но това е отделна тема.]

  2. #2
    Румен Пъпешков 08 окт 2012, 21:43
     
    2
     
    0

    И аз бях в Щрълево и видях ситуацията! А полк. Гърбов и страхотен човек и инструктор. Той ме пусна сам в зона сложен пилотаж! Благодаря му и да е жив и здрав!

Напиши коментар

РЕГИСТРИРАЙТЕ СЕ, ЗА ДА КОМЕНТИРАТЕ СТАТИЯТА!


Регистрирай се

За реклама

Вход

Запомни ме на това устройство

Регистрирай се Забравена парола

Последни

НАЙ-ЧЕТЕНИ НАЙ-КОМЕНТИРАНИ

Новини от агенция Xinhua

Прочети още
eXTReMe Tracker