Warning: getimagesize(://<img src="http://airgroup2000.com/gallery/albums/userpics/33973/16%7E0.jpg" alt="image" border="0" />): failed to open stream: Няма такъв файл или директория in /home/panbgwz9/public_html/view_article.php on line 186

ОФИЦИАЛНО ПРЕДАВАНЕ НА РУСКИТЕ КОРАБИ НА КНЯЖЕСТВО БЪЛГАРИЯ

Pan.bg 13 ное 2010 | 20:39 views (4682) commentaries(0)
image" alt="img" /> ОФИЦИАЛНО ПРЕДАВАНЕ НА РУСКИТЕ КОРАБИ НА
КНЯЖЕСТВО БЪЛГАРИЯ


В основната си част новосъздаденият флот на Княжество България включва отстъпени кораби и катери от руския Дунавски окупационен отряд. Пълният списък на окупационния отряд и имената на командирите на корабите е запазен и представен от инж. Константин Божков в неговите „Бележки и спомени по морската ни част”:

1. Параход “Взрыв”, командир лейтенант Смирнов.

2. Параход “Опыт”, командир капитан-лейтенант Анишев.

3. Параход “Породим”, капитан лейтенант Леонтиев.

4. Параход “Горна Студень”, командир лейтенант Николов.

5. Параход “Брестовец”, командир капитан лейтенант Шишмарев.

6. Параход “Богот”, командир капитан лейтенант Дентмар.

7. Параход “Абланов”, командир лейтенант Россель.

8. Броненосна лодка “Систово”, командир капитан 2 ранг Ансел и ревизор мичман Ковалък.

9. Монитор “Никопол” (броненосна лодка), командир капитан лейтенант Феодосиев.

10. Параход „Голубчик”, командир капитан лейтенант Прокопьев.

11. Параход „Сестрица”, командир капитан 2 ранг Кюри.

image

12. Винтова шхуна “Утка”, командир капитан лейтенант Стронги.

13. Парна баржа “Зимница”, командир капитан Прокопов.

14. Баркаси и парни катери:
а) “Ракета”, б) “Бавария”, в) “Фардинг”, г) “Мотала”, д) “Олафчик”, е) “Варна”, ж) “Птичка”, з) “Шутка”, и) “Первенец”, к) “Ласточка”, л) “Севастополь”, м) “Способный”, н) “Василий”, о) “Княз Пожарский”, п) “Генерал-Адмирал”, р) “Номер Восьмий”, с) “Русалка”, т) “Росия”, у) “Держава”, ф) “Бычок” (миноноска) х) “Черепаха” (миноноска).

15. Шхуна “Келасура”, командир лейтенант Леонтиев на Черно море – Варна.

16. Парна шхуна “Соук-Су”, командир капитан 2 ранг Пападопов на Черно море – Варна.

След приемането на гореспоменатото предложение на княз Дондуков-Корсаков от май 1879 г. завеждащият Морското ведомство нарежда на Главния командир на Черноморския флот и пристанищата в гр. Николаев да бъдат предадени на Княжество България параходите „Горный Студень” (позиция №4 от списъка на Константин Божков), „Пордим” (№3), „Взрыв” (№1), шхуната „Келасуры” (№15), катерите „Птичка” (№14, точка „ж”), „Олафчик” (№14, точка „д”), „Варна” (№14, точка „е”), една баржа без собствен ход и пет гребни лодки, всички от Дунавската окупационна флотилия с щаб в Русе. Също така е наредено и на Инженерното ведомство на Русия да предаде на княжеството катерите си „Ракета” (позиция №14, точка „а”), „Мотала” (№14, точка „г”), „Фардинг” (№14, точка „в”) и „Бавария” (№14, точка „б”).
В допълнение към „Горный Студень”, „Пордим” и „Взрыв” Княжество България получава и парахода „Опыт” (позиция №2). Константин Божков уточнява, че „С Височайше повеление на Негово И.




Величество от 11 юли т.г. (1879) беше отстъпен на Княжеството ни парахода „Опитъ” с пет гребни лодки, който параход на първо време е служил за яхта на Негово Височество Княза.” Според други източници „Опыт” е подарен на България още към 9 юни с.г.
Сдаването на изброените кораби от Дунавския окупационен отряд и приемането им от българската Дунавска флотилия и Морска част приключва до 22 юли 1879 г. На този ден останалите кораби от отряда отплават от Русе.

image

Княз Дондуков-Корсаков и капитан 1 ранг Дефабр, командир на Дунавския окупационен отряд подбират и руски офицери, които да останат на българска служба. След получаването на съгласието им князът иска разрешение от военния министър на Русия (като уволнени) за нуждите на търговския флот на българска служба да останат 9 руски офицери, 58 унтерофицери и матроси. Офицерите, за които е получено разрешение са: капитан-лейтенант от 5 флотски екипаж Александър Егорович Конкеевич (назначен за командир на Дунавската флотилия и Морска част и парахода „Опыт”), лейтенант от 4 флотски екипаж Пьотр Константинович Леонтиев (назначен за командир на шхуната „Келасуры” във Варна), лейтенант от 2 флотски екипаж Василий Иванович Шишмарев (назначен за командир на парахода „Взрыв”), лейтенант от 1 на името на генерал-адмирала екипаж княз Димитрий Маврокордато (назначен за помощник командир на шхуната „Келасуры”), лейтенант от 4 флотски екипаж Пьотр Петрович Федосеев (назначен за командир на парахода „Пордим”), лейтенант от 1 черноморски екипаж Митрофан Яковлевич Бал (назначен за командир на парахода „Горный Студень”) и инженер-механик от 3 балтийски корпус поручик Павел Александрович Машнин (Батюшкин). Последният е назначен за портови механик и командир на портовата рота и катерните команди. Освен за изброените офицери разрешение да останат на българска служба е получено и за 58 унтерофицери и матроси-специалисти. Сред тях например е боцман Федосей Калинински, награден за участието си във взривяването и унищожаването на турски монитори на Дунава. Ако приемем, че параходът “Тамань” е плавал под български флаг и е служил в Дунавската флотилия и Морска част (с пункт на базиране Варна) за няколко месеца след създаването й, то тогава към списъка на останалите на българска служба трябва до прибавим и името на Владимир Александрович, мичман на кораба през 1879-1880 г. (вж. по-долу)
През юли 1879 г. в Дунавската флотилия и Морската част са назначени и 145 новобранци българи, завършили строево обучение в пешите дружини. На служба са привлечени над 20 волнонаемни служители – лоцмани, шлосери, стругари, ковачи, моделчици, дърводелци и др. “за работа в ремонтната работилница и служба на корабите”. Имената на някои от тях откриваме в една заповед за утвърждаване на ведомост за изплащане на заплатите на 21 работници, за която съобщава изследователя Иван Алексиев. Към тях той добавя и имената на още няколко души, за които свидетелстват други източници. По този начин пълния списък на известните ни засега волнонаемни служители, които започват работа във Флотския арсенал в Русе през 1879 г. според Алексиев достига 26 души: Вилхелм Брюкнер (механик), Валтер (механик), Никола Великов (калфа-специалист), Трофим Воробев (шлосер), Едуард Дейбел (моделчик), Никола Димитров (калфа-специалист), Христофор Димов (калфа-специалист), Иван Иванов (шлосер), Густав Карлсон (водолаз), Михайло Квест (специалист), Йозеф Киш (леяр), Клайн (леяр), Юрий Клау (шлосер), Самойло Иванович Лазарев (механик), Андрей Машнин (механик), Николаевич (лоцман), Михайло Паулино (механик), Михаил Петков (лоцман), Антон Словак (шлосер), Карл Хартюб (стругар), Франц Шафлер (шлосер), Игнац Шьолц (лоцман), Еролино Якс (механик), Блюер (майстор), Шлегел (майстор) и Драганов (майстор). За имената на последните трима Иван Алексиев се позовава на сведение, публикувано във в-к „Свобода” (Видин) от 1884 г.
На 17 юли 1879 г. (две седмици преди вдигането на български флаг над корабите в Русе и Варна) княз Александър І, подписва Указ №23, в които се утвърждава предложението на Министерския съвет за структурата на Военното министерство. Там се посочва, че “Военното ведомство ще има засега: 1. Отделение Строево; 2. Отделение Инспекторско; 3. Отделение Хозяйственно или Домакинско; 4. Военно-Съдно (Главный военный Съдъ); 5. Артилерийско Управление; 6. Морско Управление и 7. Инженерско Управление”. Указът е публикуван в “Държавен вестник” бр. 2, от 1879 г.
loading...

Други публикации


Напиши коментар

Коментари: 0

Напиши коментар

РЕГИСТРИРАЙТЕ СЕ, ЗА ДА КОМЕНТИРАТЕ СТАТИЯТА!


Регистрирай се

За реклама

Вход

Запомни ме на това устройство

Регистрирай се Забравена парола

Последни

НАЙ-ЧЕТЕНИ НАЙ-КОМЕНТИРАНИ

Новини от агенция Xinhua

Прочети още
eXTReMe Tracker