Warning: getimagesize(://<img src="http://airgroup2000.com/gallery/albums/userpics/33973/16%7E0.jpg" alt="image" border="0" />): failed to open stream: Няма такъв файл или директория in /home/panbgwz9/public_html/view_article.php on line 186

132 години български ВМС

Pan.bg 31 юли 2011 | 10:36 views (4672) commentaries(0)
image" alt="img" /> Началото на Дунавската флотилия и Морска част на Княжество България през 1879 г.

Официалната история на Дунавската флотилия и Морска част на Княжество България започва през 1879 г. Густав Ив. Карлсон – бивш руски военен моряк от естонски произход, останал на българска служба като водолаз, а по-късно получил и българско гражданство обаче съобщава за съществуването на “първо речно флотско ядро на Княжество България” през 1878 г. Спомените му са публикувани в юбилейния сборник “50 години Морско училище”. В тях се казва: “Част от тези катери потънаха при направата на моста при гр. Свищов, друга част от тях бяха върнати в Русия, а само 4 или 5 оставиха на българите. Тия катери заедно с оставените миноноски образуваха първото речно флотско ядро на Княжество България с база Русе (1878 г.) под началството на капитан ІІ ранг Новиков и впоследствие – Шмид.”
Карлсонъ, Г. Споменъ за създаването на Дунавската флотилия въ Русе. – В: Юбилеенъ сборникъ за 50 годишната дейность на Морското Училище 1881-1931 г. Варна., Печатница на Морска учебна часть, 1931.

В-к “Българин” от 14 юни 1879 г.: “Наскоро са извести, че Русия подарила на новото българско Княжество една част от Дунавската си флота. Фактът днес се потвърждава и България има под разположението си два вапора, шест топовни шалупи, въоръжени всяка с по един топ Круп, и шест торпилоносни корабчета. Руските офицери и моряци на тия кораби ще стоят на българска служба догде си образуват местни.”

В-к “Българин” от 17 юни 1879 г.:"От София телеграфират: Привременното българско правителство получи известие, че великите сили дават на България право да поддържа една флотица по Дунава."
Публикувано от Иван Алексиев във в-к "Черно море днес", бр. 338, 16.2.1999 г.

В-к “Българин” от 27 юни 1879 г.:
Любопитни подробности по тази проблематика съдържа и дописка от 27 юни 1879 г. в същия вестник, от която става ясно, че специален интерес към формирането на българския военен флот проявява виенският кореспондент на най-влиятелния британски вестник "Таймс". Според него подарените от Русия кораби са "два парахода и 6 топовни корабчета", т.е. той не отбелязва нищо за обявените на 14 юни 1879 г. "и шест торпилоносни корабчета". Особено интересен е международноправният коментар: "Казаний кореспондентин забележва, че послучай на това, че Берлинский трактат, който дава на


България право да поддържа милиция, не говори нищо за флота, било по Дунава, било в Черно море. Наистина, нищо не е казано относително до това, но тука си има местото да приложим началото, че това, което не е забранено, сматря се за позволено. Член 25 съдържа една бележка за военните кораби, които не могат да плуват по Дунава по-горе от Железните Порти, а по-доле може да има само малки корабчета за речната митница и полиция. Но тъй като България има едно морско пристанище, Варна, тя не може да нема по-големи кораби и ето защо подарока на Русия не може по никакъв начин да ся разгледва противен на Берлинский трактат. Гореспоменатата флота ще служи прочее да образува моряци, деятелността на които ще се развива кога Берлинский трактат стане мрътва буква."
В интерес на истината българският вестник цитира британската информация по известното руско издание "Санкт-Петербургские ведомости", но не е отбелязана датата на нито един от двата чуждестранни източника.
Публикувано от Иван Алексиев във в-к "Черно море днес", бр. 338, 16.2.1999 г.

Тържественото приемане на корабите и вдигането на български флаг в Русчук е описано във в-к „Българин” от 2 август 1879 г. под заглавие „Българска флота”: „Господар по суша, българинът става господар и по море!...От два дена Българското знаме се развява на български кораби, от два дена български моряци играят на вълните на водата, от два дена България е морска сила!...Денят 31 юлий 1879 г. ще остане записан в страниците на политическия наш живот, ден радостен, ден знаменит. Само този, който биде очевидец на освещаването на българската флота, само този, който изслуша гръмогласното ура на българските моряци при провесването на българский лев над високите корабни мачти, само той може да си въобрази трогателното тържество на този ден. В вторник, по 12 часа, четиритях военни руски кораби „Опит”, „Взрив”, „Пордим” и „Горний Студен” бяха изпълнени от многочислена публика. Насреща кеят беше покрит от зрители, а върхът на широката за разходка улица „Ислях-хане” стояха множество мъже, жени и деца...След като обиколи и поръси всичките кораби, Н.П. митрополит Григорий се обърна към наредените в кръг български моряци и им каза, че те са първите, които се удостояват да пазят отечеството ни...След това разчу се острия звук на една свирка и...корабите се покриха с български знамена, които при развяването си бляснаха гордий български лъв и нарочно приготвената на парахода музика тоз час засвири народний марш „Шуми Марица”. Електрическа искра стрестна всички присъствуващи, гръмогласни ура заглушиха въздуха, ентусиазмът беше всеобщ и минутата върховна. Много заже пророниха сълзи...В същата минута Варна била също така зрител на подобна сцена при освещаването на вапорът „Тамань”...След тържеството на вапора „Опит” се даде угощение, на което бяха поканени и някои тукашни госпожи.”

От 1-и август 1879 г. начева съществуването на нашата Морска част. От тази дата се нарежда и щата на служащите офицери и чиновници, а на 9-и същия месец по обед /четвъртък/, при стечение на маса народ на брега на Дунава стана качването и снемането на параходните знамена /флагове/. Тази церемония се извърши по най-тържествен начин. При командата: на флаг, на гюйс, бить семь раз", при свирене на дутките от вахтените началници по параходите, с биене на камбаните и стреляне с пушка, бяха снети руските флагове от всички български параходи, баржи, баркази и катери и заменени с същата тържественост с български знамена - на трицветен плат червено поле с златен лъв.
Божковъ К., инж., полковникъ о.з. Бележки и спомени по Морската ни часть

Една малко известна дописка за началото на Дунавската флотилия:

В-к "Целокупна България",София, бр. 16, 26 август 1879 г. в раздел "Дописки на "Целокупна България", Русе, 6 август 1879 г.

"На 30-й юл., г-да офицерите от Дунавската флота известиха на чиновниците и на някои от по-първите граждани, че на другия ден, т.е. 31-и юлий ще се издигнат тържествено българ. флагове на четиритях парахода, които Царя-Освободител благоизволил да подари на Българ. Княжество. Минутата е тържествена, аз подраних на пристанището при параходите; маринерите прилежно ги чистеха и миеха с вода, като мислеха, както и аз, че на него ден мало и голямо ще присъства, за да видят как гордо ще се развее левът над първата Българ. флота; но казах по-горе: такива дребни работи не са в състояние да заинтересуват русенци и по тази причина освен няколко граждани, всичките други присъстващи, от които беше почерняло брега, бяха чужденци от разни народности, между които имаше мнозина любопитни дошли от Румъния нарочно за това."

Сава Н. Ивановъ
Капитан I р.

По случай 60 годишнината на Дунавската на Негово Величество флотилия

"Дунавската на Негово Величество флотилия е формирана преди 60 години, на 1 августъ 1879 г., въ гр. Русе отъ плаващитъ сръдства и личния съставъ
на руския окупационенъ Дунавски отредъ, който остана на Дунава след привършването на руско-турската, освободителна за насъ война. Първоначално тя бъше наречена "Морска часть" и за неинъ командиръ беше назначенъ рускиятъ морски офицеръ капитанъ-лейтенантъ Александъръ Егоровичъ Конкеевичъ.
Въ състава на новосформираната Морска часть влъзоха следнитъ плаващи съдове: параходитъ "Взривъ", "Опитъ", "Горня Студена" и "Пордимъ", вътроходътъ "Келасуръ" /въ Варна/ и парнитъ катери "Ракета", "Бавария", "Фардингъ", "Мотала", "Олафчикъ", "Варна" и "Птичка" - всичко 5 кораба и 7 парни катера. Освенъ това къмъ Морската часть бъха зачислени нъколко шлепа и 5 гребни лодки.
При тържественото предаване на корабитъ и катеритъ и смъняването на рускитъ имъ военноморски знамена съ български, което е станало на бръга на
Дунава при Русе, споредъ описанието на единъ от присътствуващитъ гледката е била внушителна, мила и тържествена."
Сп. Морски сговор, 1939 г.
loading...

Други публикации


Напиши коментар

Коментари: 0

Напиши коментар

Задължителни полета*

За реклама

Вход

Запомни ме на това устройство

Регистрирай се

Последни

НАЙ-ЧЕТЕНИ НАЙ-КОМЕНТИРАНИ

Новини от агенция Xinhua

Прочети още
eXTReMe Tracker