Warning: getimagesize(://<img src="http://pan.bg/gallery/albums/userpics/10010/normal_maritza_tundzha%20copy.jpg" alt="image" border="0" />): failed to open stream: Няма такъв файл или директория in /home/panbgwz9/public_html/view_article.php on line 186

БАРЖИТЕ „МАРИЦА” И „ТУНДЖА” В БАЛКАНСКАТА ВОЙНА

Pan.bg 12 окт 2011 | 02:41 views (6384) commentaries(0)
image" alt="img" /> Калоян ПАНЧЕЛИЕВ, сп."КЛУБ ОКЕАН"

През 1893 г. от фирма Danubius Hungarian Ship & Machine Factory Co. (Корабна и машиностроителна фабрика „Данубиус”) в Будапеща са закупени две баржи, които влизат в състава на Дунавската флотилия с имената „Марица” и “Тунджа”

Строежът на „Марица” и “Тунджа” се наблюдава от Тодор Соларов (1865-1920 г.) в периода 4 юни - 10 ноември 1892 г. Според изследователя Иван Алексиев това е една от по-важните задачи на Тодор Соларов, който встъпва в длъжност като помощник на портовия механик във Флотския арсенал в Русе от 1 януари 1892 г.

ПРЕВОЗ НА 36-и КОЗЛОДУЙСКИ ПОЛК

През 1904 г. параходите „Симеон Велики” и „Александър I” участват в превозването на 36-и пехотен Козлодуйски полк до Оряхово. Както е известно 36-и полк е формиран от състава на 12-и пехотен резервен полк в гр. Лом. След като се подчинява на 2-а бригада от 6-а пехотна бдинска дружина той е базиран в Оряхово. На 3 юни с.г. двата парахода и 36-и полк са тържествено посрещнати в града. Една стара фотография, предоставена на сп. „Клуб ОКЕАН” от Историческия музей в Оряхово показва този паметен момент: полкът е строен на брега, а на понтони №1 и 2 срещу течението на реката са застанали съответно параходите „Симеон Велики” и „Александър I”. Между понтон №2 и „Александър I” срещу течението на реката е застанала баржата „Тунджа”, а на понтон №3 – баржата „Марица”.

image
Баржите „Марица” и “Тунджа” в Оряхово при пристигането на 36-и пехотен Козлодуйски полк през 1904 г. (Снимката се публикува за пръв път - архив списание "КЛУБ ОКЕАН". Кликнете на снимката, за да я видите в пълния й размер)

Участието на двете баржи в

БАЛКАНСКАТА ВОЙНА (1912-1913 г.)

е представено в детайли от кап. I ранг Сава Н.Иванов. „Към това време”, посочва Иванов „Дунавската флотилия се състоеше от яхтата „Крум” (невъоръжена, но можеше да се въоръжи с две малкокалибрени оръдия), транспортния параход „Александър I” и минния транспорт „Симеон Велики” (извадени временно от строя, но можеха да се вкарат след известно време в строя и да се въоръжат с по две малкокалибрени оръдия), миноноските „Хр. Ботев” и „В. Левски” (въоръжени с по две прътови мини и една картечница), парните




катери „Борис”, „Любен Каравелов”, „Стефан Караджа” и „Стража”, от които само първите три бяха въоръжени с по една картечница, шлеповете „Янтра”, „Тунджа” и „Марица”, 2 железни бота и 15 железни понтона, които можеха да се приспособят за минни плотове. Кап. I ранг Сава Иванов уточнява, че шлеповете „Тунджа” и „Марица” имат водоизместване по 500 тона, газене – 0,60 m и екипаж – 2 души.

ПЛАВАНИЯ НА БАРЖИТЕ С ЯХТАТА „КРУМ”

През септември 1912 г. * и март 1913 г. „Янтра”, „Тунджа” и „Марица” извършват 4 плавания с яхтата „Крум” по маршрут: Русе – Видин (от 11:30 ч. на 17.09.1912 г. до 13 ч. на 21.09.1912 г., изминати километри 295), Видин – Русе (от 12:00 ч. на 22.09.1912 г. до 05:00 ч. на 23.09.1912 г., изминати километри 295), отново Русе – Видин (от 02:30 ч. на 24.09.1912 г. до 05:00 ч. на 27.09.1912 г., изминати километри 295) и о-в Чифтелер – Русе (начало на рейса 2.03.1913 г. в 06:00 ч., данни за края не се посочват). Сава Иванов обозначава тези плавания съответно с номера №1, 12, 14 и 27. Във второто от тях са превозени 480 подофицери и войници от 1-а опълченска дружина от 3-и Видински полк.
Отделно „Янтра” и „Марица” извършват 3 плавания с яхтата „Крум” по маршрут: Видин – Русе (от 12:00 ч. на 27.09.1912 г. до 22:00 ч. на 28.09.1912 г., изминати километри 295), Русе – Видин (от 8:00 ч. на 8.10.1912 г. до 09:00 на 10.10.1912 г., изминати километри 295), Видин – Русе (начало на рейса 04:00 ч. на 11.10.1912 г., датата на пристигане е изписана погрешно, часът на пристигане е 20:30, изминати километри 295). Сава Иванов обозначава тези плавания съответно с номера №15, 16 и 17. В първото плаване са превозени 1-а 24 фунтова батарея, ? продов. взвод, Щаб на груп., 4 оръдия и др. (запазен е оригиналния правопис). В третото плаване са превозени 485 подофицери и войници от 1-а допълнителна дружина на 3-и Бдински полк.

image
През септември 1912 г. и март 1913 г. „Янтра”, „Тунджа” и „Марица” извършват 4 плавания с яхтата „Крум” (на снимката)

В КОНВОЙ С ПАРАХОДА „СИМЕОН ВЕЛИКИ”

Преди началото на Междусъюзническата война „Янтра” и „Марица” извършват и 4 плавания с парахода „Симеон Велики” по маршрут: Русе – Видин (от 17:00 ч. на 24.05.1913 г. до 21:00 ч. на 26.05.1913 г., изминати километри 295), Видин – Русе (от 2:00 ч. на 27.05.1913 г. до 13:00 ч. на 28.05.1913 г., изминати километри 295), Русе - Видин (от 15:00 ч. на 28.05.1913 г. до 22:00 ч. на 29.05.1913 г., изминати километри 295) и Видин – Русе (от 08:00 ч. на 30.05.1913 г. до 02:45 ч. на 1.06.1913 г., изминати километри 295). Сава Иванов обозначава тези плавания съответно с номера № 28, 30, 32 и 34. В първото от тях са превозени 2 офицери, 858 подофицери и войници от 1-а опълченска дружина и 5-и пехотен полк, а в третото – 4 офицери, 711 подофицери от войници и 15-а опълченска дружина.
image
Преди началото на Междусъюзническата война „Янтра” и „Марица” извършват и 4 плавания с парахода „Симеон Велики” (на снимката)

ЗИМУВАНЕ НА О-В ЧИФТАЛЕР

„Тунджа” и „Марица” извършват едно плаване с яхтата „Крум” по маршрут Русе – о-в Чифталер (от 05:00 ч. на 1.12.1912 г. до 20:30 ч. на 4.12.1912 г., изминати километри 282), отбелязано под номер №26 от Сава Иванов. Заедно с „Янтра” и някои други съдове от Дунавската флотилия двата шлепа остават на о-в Чифталер за зимуване до 2.03.1913 г. под общото командване на лейтенант Арнаудов. В началото на март с.г. зимуването приключва, „Янтра”, „Тунджа” и „Марица” се завръщат с яхтата „Крум” в Русе (за справка вж. плаване №27 по-горе) и транспортната им дейност е подновена.

В НАВЕЧЕРИЕТО НА МЕЖДУСЪЮЗНИЧЕСКАТА ВОЙНА (1913 г.)

В края на май – началото на юни 1913 г. шлепът „Тунджа” извършва и 4 самостоятелни плавания с яхтата „Крум” по маршрут: Русе – Видин (от 17:00 ч. на 24.05.1913 г. до 21:00 ч. на 26.05.1913 г., изминати километри 295), Видин – Русе (от 02:00 ч. на 27.05.1913 г. до 13:00 ч. на 28.05.1913 г., изминати километри 295), Русе – Видин (от 17:00 ч. 28.05.1913 г. до 23:00 ч. на 29.05.1913 г., изминати километри 295) и Видин – Русе (от 11:00 ч. на 30.05.1913 г. до 13 ч. на 1.06.1913 г., изминати километри 295). Сава Иванов обозначава тези плавания съответно с номера № 29, 31, 33 и 35. В първото от тях са превозени 10 офицери, 1497 подофицери и войници от 2-а опълченска дружина от 3-о полково окръжие, а в третото – 4 офицери и 742 подофицери и войници от 15-а опълченска дружина.
Преди началото на Междусъюзническата война (1913 г.) началникът на флота на Н.В. изпраща запитване до Дунавската флотилия относно задачите, които могат да й бъдат възложени в случай на война със Сърбия. С поверително писмо №763 от 21 май 1913 г. зам.-командирът на флотилията лейтенант Сава Христов съобщава:
„Донасям, господин подполковник, че в случай на война със Сърбия на поверената ми Дунавска част може да се възложи:
1. Яхта „Крум”, транспортът „Симеон Велики” и шлеповете „Янтра”, „Тунджа” и „Марица” ще се използват за пренасяне войски и материали по Дунава.”

ПОТОПЯВАНЕ НА „ПЛАВАЩИТЕ СЪДОВЕ” ОТ ФЛОТИЛИЯТА

От 2 до 10 юли 1913 г. румънските войски преминават Дунава на няколко места, между които са Бекет, Рахово, Сомовит и Никопол. В 17:00 ч. на 2 юли 1913 г. началникът на 5-а Дунавска дивизионна област генерал Драндаревски дава заповед за общото отстъпление на Русенския гарнизон и потопяването на плаващите съдове от флотилията, за да не попаднат в румънски ръце. Заповедта е потвърдена и от зам.-командира на флотилията лейтенант Сава Христов. Всички плаващи съдове са потопени под ръководството на лейтенант Стр. Асенов (командир на „Симеон Велики”), и мичманите I ранг Ненчо Думанов (командир на яхта „Крум”) и Иван Джебаров (помощник-командир на яхта „Крум”). Яхтата „Крум”, минният транспорт „Симеон Велики”, транспортът „Александър I” и шлеповете са потопени при устието на р. Лом до тогавашния о-в Матей, а миноноските и катерите – в самото устие на р. Лом. Впоследствие през септември с.г. са извадени и ремонтирани. Миноноските, катерите и шлеповете отново влизат в строя на Дунавската флотилия.

image
Баржа "Марица" на порт Русе (Снимката се публикува за пръв път - архив на списание "Клуб ОКЕАН")

ЗА РОЛЯТА НА БАРЖИТЕ ВЪВ ВОЙНАТА

Обобщавайки транспортната дейност на корабите от Дунавската флотилия през Балканската война Сава Иванов казва: „Още в деня на обявяването на мобилизацията, на 17 септември 1912 г....корабите, катерите и миноноските от флотилията започнаха да пренасят запасни войници по Дунава съгласно план „А” от Щаба на войската. Впоследствие намиращите се в строя плаващи съдове от флотилията бяха заети с транспортна служба по Дунава във връзка със съсредоточаването на мобилизираните вече войскови части, като ги пренасяха от едно пристанище в друго заедно с материалната им част и бойните им обози. В тази трудна, отговорна и обширна транспортна дейност на Дунавската флотилия, която продължи до началото на м. декември 1912 г., взеха най-деятелно участие: яхтата „Крум”, минният транспорт „Симеон Велики”, миноноската „Хр. Ботев”, парните катери „Стефан Караджа” и „Борис” и шлеповете „Янтра”, „Марица” и „Тунджа”. Участието на яхтата „Крум” във военновременните транспортни дейности е най-значимо. Обикновено тя влачи на влекало три шлепа (горепосочените „Янтра”, „Марица” и „Тунджа”) и в периода 17 септември – 2 декември 1912 г. извършва общо 15 рейса като изминава 3050 км.

-----
* В България мобилизацията за Балканската война е обявена в 12:00 ч. на 17 септември 1912 г. Щабът на флота получава съобщението в 15:40 ч. същия ден и го изпраща по телеграфа на командира на Дунавската флотилия, наричана тогава Дунавска част. Това означава, че първото плаване на „Янтра”, „Марица” и „Тунджа” започва 30 мин. преди официалното обявяване на мобилизацията.

Снимки: Архив на сп."Клуб ОКЕАН", ЦВА на Министерството на отбраната,
София и Исторически музей-Оряхово


Използвана литература:

1. Алексиев, И. Омаяни от кораби мъже. Т.1. Дейци на българското корабостроене и кораборемонт до 30-те години на XX в. – ИК Морски свят, 2006 г.
2. Тодоров, И. Българските военни кораби 1879-2002. Еър Груп 2000, 2003 г.
3. Руменин Р. Офицерският корпус в България 1878-1944 г. Издателство на Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец”, 1996 г.
4. Крапчански, В., Христов, Г., Възелов, Д., Скачоков, И., Кратък обзор на бойния състав, организацията, попълването и мобилизацията на българската армия от 1878 до 1944 г. Държавно военно издателство, 1961 г.
5. Иванов, С. Участието на Дунавската флотилия в Балканската война. В: Военноисторически сборник.
loading...

Други публикации


Напиши коментар

Коментари: 0

Напиши коментар

РЕГИСТРИРАЙТЕ СЕ, ЗА ДА КОМЕНТИРАТЕ СТАТИЯТА!


Регистрирай се

За реклама

Вход

Запомни ме на това устройство

Регистрирай се Забравена парола

Последни

НАЙ-ЧЕТЕНИ НАЙ-КОМЕНТИРАНИ

Новини от агенция Xinhua

Прочети още
eXTReMe Tracker