Warning: getimagesize(://<img src="http://pan.bg/gallery/albums/userpics/10010/16_1%7E0.jpg" alt="image" border="0" />): failed to open stream: Няма такъв файл или директория in /home/panbgwz9/public_html/view_article.php on line 186

ПАРАХОДИТЕ „ГОРНИ-СТУДЕНЪ” И „ПОРОДИМЪ” В ДУНАВСКАТА ФЛОТИЛИЯ

Pan.bg 12 окт 2011 | 02:42 views (9273) commentaries(0)
image" alt="img" /> Калоян ПАНЧЕЛИЕВ, сп."КЛУБ ОКЕАН"

Руски транспорти, построени във Франция или бивши турски монитори са подарените два парахода на Дунавската флотилия и морска част на Княжество България през 1879 г.?

След превземането на крепостта Никопол на 4 (16) юли 1877 г. от руските войски през Освободителната война (1877-1878 г.) тук пристига руският банкер, индустриалец и предприемач Самуил Соломонович Поляков. Той разговаря с Великия княз Николай Николаевич и му представя доклад за незадоволителното състояние на превозите и съобщенията в тила на руската армия (т.е. на територията на днешна Румъния). Самуил Поляков получава подкрепата и разрешението на руския двор за строителството на военна железопътна линия от Бендер до Галац. Срокът за завършването й е октомври 1877 г. В допълнение на Поляков е възложено и създаването и организацията на първата транспортна (фериботна) линия между бреговете на река Дунав, на стойност 100 000 рубли.

image
След превземането на Никопол (картина от художника Николай Дмитриев-Оренбургски)

Построяването й е крайно необходимо, защото според оценките на Инженерното ведомство съществуващите мостове на реката няма да издържат на силния ледоход през зимата. В проведените разговори с руския двор е обсъдена възможността за бъдещата линия да бъдат поръчани кораби, които освен за военни транспортни цели да се използват и за превоз на пътници, поща и малки товари.
В началото на август 1877 г. е прието и предложението на Поляков за изграждането на транспортна връзка между Гюргево и Никопол в две части: военна железопътна линия по румънския бряг от Гюргево до района на с. Ислаз и корабна линия до Никопол на българския бряг. В плановете на индустриалеца е включено и продължаване на железопътната линия от Никопол до Стара Планина. Решено е плавателните съдове за

Първата транспортна линия на река Дунав

да бъдат общо седем (5 парахода и 2 баржи). Строителството им е възложено през същата година на завода Argenteuil в Париж от името на частно лице – Самуил Поляков, а не на руското правителство. Според изданието River Grey Argus два от параходите (Poradin и Gorni Studin) са завършени в Марсилия, а не в Париж (вж. по-долу). През 1878 г. петте кораба и двете баржи са доставени с известно закъснение на река Дунав по железницата в разглобен вид.




Около 1 юни с.г. в Рени са изградени хелинги и се пристъпва към сглобяването на плавателните съдове под ръководството на капитан-лейтенант Шестаков. Най-напред са завършени баржите, на 7 август с.г. – два от параходите, а на 12 септември с.г. – и останалите три парахода.
image
Адмирал Николай Иванович Казнаков на борда на „Дмитрий Донской” през 1893 г. Като капитан 1 ранг той приема управлението на морските команди и плавателните съдове, базирани в Русчук в периода 17 ноември 1878 - 2 април 1879 г. Сред тези плавателни съдове са и параходите „Горни-Студенъ” и „Породимъ” (сн. Архив фотографий кораблей русского и советского ВМФ)

Веднага след приключването на строителните работи корабите и баржите са изпратени в Русчук. Поради първоначалното закъснение на доставката им от Франция обаче се оказва, че транспортните връзки между двата бряга на река Дунав вече са поети и се изпълняват от съществуващия плавателен състав. Ето защо капитан 1 ранг Новиков предлага новите кораби и баржи да започнат редовни рейсове по течението на реката между Русчук и Рени. Според В. Чубинский по заповед на Великия княз Алексей Александрович параходите са наименувани „Пародимъ”, „Брестовацъ”, „Яни-Абланово”, „Боготъ” и „Горный Студень”, а баржите - „Зимница” и „Петрошаны”. Указът за зачисляването им в списъците на флота е официално публикуван в бр. 10/1878 г. на сп. „Морской сборник” като изписването на имената им се различава от това на Чубинский: „Государь Императоръ Высочайше повелъть соизволилъ собранные на Дунаъ 5 пароходовъ и 2 паровыя баржи наименовать – пароходы: „Брестовицъ”, „Абланова”, „Горни-Студенъ”, „Боготъ” и „Породимъ”, а баржи „Зимница” и „Петрошани”.
Объявляя о семъ по морскому въдомству, предписываю означенные пароходы и баржи зачислить в 1-й Черноморскiй флотскiй Его Императорскаго Высочества Генералъ Адмирала экипажъ.”
image
Указ №117 от 22 септември 1878 г. за зачисляването на 5 парахода и 2 баржи в „1-й Черноморскiй флотскiй Его Императорскаго Высочества Генералъ Адмирала экипажъ”. Два от тези параходи са „Горни-Студенъ” и „Породимъ” (сп. „Морской сборник”)


Проблемите

Предложението на капитан 1 ранг Новиков е утвърдено от генерал-адютант Александр Романович Дрентельн. На 30 септември с.г. е открита редовната корабна линия от Рени, а на 1 октомври с.г. – от Русчук. Параходите са разпределени по следния начин: „Пародимъ” и „Яни-Абланово” трябва да извършват рейсове два пъти седмично между Рени и Черна вода, а „Брестовацъ” и „Горный Студень” между Черна вода и Рущук (също два пъти седмично). Параходът „Боготъ” извършва едно плаване до Видин, но е снет от тази линия от капитан 1 ранг Новиков, защото мощността му е недостатъчна за плаване срещу течението на река Дунав. По-късно „Боготъ” е заменен от „Горный Студень”, чиито двигател се поврежда и се налага да бъде извършен сериозен ремонт с продължителност две седмици. В резултат поддържането на редовна линия и съобщения до Видин се оказва невъзможно. С новополучените параходи руснаците едва успяват да поддържат връзката между Рени и Русчук. Причините са няколко: ограничената мощност, ниската скорост (до 3,5-3,75 км/ч срещу течението) и високите обороти на двигателите (до 200 оборота/мин.).
След съгласуване с Главния командир на Черноморския флот и пристанищата командването на руската армия решава да възложи на параходите „Пародимъ”, „Брестовацъ”, „Яни-Абланово”, „Боготъ” и „Горный Студень” изпълнение на по-различни задачи: речна полиция и връзка с противоположния бряг (каквото е и първоначалното им предназначение).
image
Генерал-адютант Александр Романович Дрентельн (1820-1888) утвърждава предложението на капитан 1 ранг Новиков новите кораби и баржи да започнат редовни рейсове по течението на р. Дунав между Русчук и Рени (сн. Военная энциклопедия/Под ред. В. Ф. Новицкого и др. СПб.: т-во И. В. Сытина, 1911-1915.-Т. 9.)

На 17 ноември 1878 г. управлението на морските команди (44 офицери и 731 нисши чинове) и плавателните съдове (2 броненосни лодки, 5 речни парахода, 2 миноноски, 2 баржи и 22 парни катера), базирани в Русчук е предадено от капитан 1 ранг Новиков на капитан 1 ранг Казнаков. Общият плавателен състав под командването на Казнаков към тази дата включва: броненосните лодки „Систово” и „Никополь”, парните шхуни „Утка” и „Лебедь”, колесните параходи „Сестрица”, „Опыт”, „Заграждение”, „Взрыв”, винтовите параходи „Яни-Абланово”, „Брестовацъ”, „Боготъ”, „Горный Студень”, „Пародимъ”, парните баржи „Зимница” и „Петрошаны”, 3 миноносни лодки, 28 парни катера, 2 дървени баржи и плаващите батарейни плотове № 3 и 4.
image
Предприемачът Самуил Поляков (1837-1888) получава разрешението на руския двор за строителството на военна железопътна линия от Бендер до Галац през 1877 г. (сн. „Российская портретная галерея – энциклопедия известных людей в фотографиях”)

Руски или турски параходи?

В един стар брой на новозеландския вестник River Grey Argus от 24 октомври 1879 г. в статия посветена на основаването на Дунавската ни флотилия имената на двата парахода са предадени като Poradin и Gorni Studin1. Уточнява се, че са почти нови, построени в Марсилия в заключителния етап от Руско-турската война и предназначени за служба на р. Дунав. Изданието посочва следните характеристики за корабите: водоизместване 100 тона, дължина 27,43 м, широчина 5,79 м, газене 0,91 м и мощност на парната машина 140 (индикаторни) к.с. Цената на всеки от тях пресметната в руски рубли е 75 000.
Българският изследовател Ради Боев привежда следните основни данни за двата парахода: водоизместване – 100 т, дължина – 27,43 м (90 фута), широчина - 6,00 м (19,8 фута), газене на носа – 0,61 м (2 фута) и на кърмата – 1,07 м (3,5 фута). Корабите имат железни корпуси; двигателите им са парни машини с мощност 50 к. с. Екипажът им е от по 26 души унтерофицери и матроси (20 българи и 6 руснаци) според щата за 1880 г. на Дунавската флотилия и морската част. Ради Боев приема, че това са бивши турски параходи, който са служили в турската дунавска флотилия и след нейния разгром през Освободителната война (1877-1878 г.) са взети като трофей от русите. За съжаление тези сведения не са подкрепени с доказателствен материал. Вероятно Ради Боев е използвал като източник краткия „Спомен за създаването на Дунавската флотилия в Русе” на механик I разряд от Дунавската флотилия Густав Ив. Карлсон, публикуван в „Юбилеен сборник на Морското училище” (1881-1931 г.). За Густав Карлсон двата парахода са бивши турски монитори, „извадени от Дунав над Никопол и след това поправени – „Горня Студена” и „Бородимиръ”.
image
Великия княз Николай Николаевич (на снимката) получава от Самуил Поляков доклад за незадоволителното състояние на превозите и съобщенията в тила на руската армия. В резултат на Поляков е възложено и създаването на транспортна (фериботна) линия между бреговете на река Дунав, на стойност 100 000 рубли (сн. Jacques Ferrand Collection)

Значително по-различни са основните данни, с които разполага капитан I ранг Сава Иванов: „Параходите „Горня Студена” и „Пордимъ”...имаха водоизместване по 250 тона всеки, газеха 1,6 м, развиваха скорост 12 клм. в час и бяха въоръжени с по две скорострелки.” Това е и единственото сведение според, което корабите са били въоръжени.
Сава Иванов също споделя мнението за турския произход на двата парахода. Той ги описва като „стари, дълго употребявани турски кораби, участвали във войната на Дунава под турско знаме, завладяни от русите и наречени по имената на прочулите се български села през тази война.” По-късно те влизат в състава на дунавския окупационен отряд и обслужват нуждите на окупационната армия. В подкрепа на версията за продължителната им служба Иванов разказва, че „по възраст те, като че ли бяха даже по-стари от първия наш кораб – „Взривъ” и изглеждаше, че отдавна бяха надхвърлили 20-те години. Авторът не посочва източници. Твърде е възможно подобно на Ради Боев и Сава Иванов да е използвал поне частично спомените на Густав Ив. Карлсон. За това говори идентичното изписване на името на единия от параходите (като „Горня Студена”) в текста на Иванов и в спомените на Карлсон.
image
За механик I разряд от Дунавската флотилия Густав Ив. Карлсон, двата парахода са бивши турски монитори, „извадени от Дунав над Никопол и след това поправени – „Горня Студена” и „Бородимиръ” (по Юбилеенъ сборникъ за 50 годишната дейность на Морското Училище 1881-1931 г.)

За съжаление версията за турския произход на корабите и дългогодишната им експлоатация не може да бъде подкрепена с достатъчно аргументи и факти. Налице е указ от 1878 г. за зачисляването на петте парахода в руския флот, публикуван в сп. „Морской сборник.” Също така в едно писмо от 1880 г. барон фон Тилау описва двата парахода, подарени от руснаците на Дунавската флотилия и продадени през 1880 г. като „железни транспортни съдове” (вж. по-долу). Описанието на фон Тилау отговаря напълно на първоначалното предназначение на „Яни-Абланово”, „Брестовацъ”, „Боготъ”, „Горный Студень” и „Пародимъ” – това са железни винтови кораби за превоз на пътници, поща и малки товари между двата бряга на река Дунав, предшественици на днешните фериботи.

image
Обща схема на малък транспонтен параход тип "Брестовицъ"

Зимата на 1878/1879 г.

Поради настъпването на зимата през втората половина на декември 1878 г. са преустановени превозите между Русчук и Рени. Параходите „Абланово” „Боготъ”, „Брестовацъ” и „Пародимъ” са изпратени за зимуване в Гюргево, защото в Русчук не е намерено удобно и напълно безопасно място за осъществяването му. Единствено баржите „Зимница” и „Петрошаны” продължават превозите между Гюргево и Русчук доколкото е възможно при зимните условия. След появата на значителен ледоход двете баржи също са изпратени в Гюргево. Всички катери в Русчук са изтеглени на брега.
На долния Дунав корабоплаването по реката продължава малко по-дълго и е прекратено през януари 1879 г. На 7 януари с.г. параходът „Сестрица”, под флага на началника на флотилията, извършва последния си рейс с посещения в Галац и Браила и после се завръща в Тулча. Тук вече са събрани за зимуване шхуните „Утка” и „Лебедь”, параходите „Опыт”, „Заграждение” и „Горный Студень”, както и 10 парни катера, които са извадени на брега. Броненосната лодка „Систово” с два катера е насочена за зимуване в Измаил, а „Никополь” остава във Видин, където изпълнява функциите на кораб-стационер.

Обратно към Русия

На 2 април 1879 г. капитан 1 ранг Казнаков предава командването на Дунавската окупационна флотилия на капитан 1 ранг Дефабр. На 10 април с. г. Казнаков отплава към Николаев на борда на парахода „Великий княз Константин”. В този рейс параходът взема на буксир баржата „Зимница” и канонерската лодка „Систово”.
Заедно с „Великий княз Константин” отплава и параходът „Сестрица” с 2 катера, шхуната „Утка” с 3 парни катера и минното имущество на флотилията, както и двете миноноски „Акула” и „Касатка”.
При следващия, втори рейс параходът „Великий княз Константин” доставя на 14 април 1879 г. в Николаев двата плаващи оръдейни плота №3 и №4 и парната баржа „Петрошаны”. В групата са включени още парахода „Заграждение” и шхуната „Лебедь” с 3 катера.
Параходите „Абланово” (командир лейтенант Россель), „Брестовацъ” (командир капитан лейтенант Шишмарев), „Боготъ” (командир капитан лейтенант Дентмар), „Горный Студень” (командир лейтенант Николов) и „Пародимъ” (командир капитан лейтенант Леонтиев) с 14 катера и канонерската лодка „Никополь” остават на река Дунав в разпореждане на капитан 1 ранг Дефабр и са съсредоточени в Русчук.
От 19 април 1879 г. са открити редовна корабна линия и съобщения между Русчук, Рени и обратно с параходите „Абланова”, „Боготъ”, „Брестовацъ”, „Горни Студень” и „Породимъ”. Плаванията се извършват веднъж седмично.
През юли 1879 г. на капитан 1 ранг Дефабр е наредено да върне останалите плавателни съдове от Дунавската окупационна флотилия в Русия до края на същия месец. В съответствие с тези разпореждания параходът „Великий княз Константин” доставя на буксир от Сулина в Николаев в два поредни рейса броненосната лодка „Никополь”, параходите „Брестовацъ”, „Абланова”, „Боготъ”, 9 парни катера и 2 баржи.
image
Канонерска лодка по река Сена от 1870 г. - един от прототипите използвани при проектирането на малките транспортни параходи тип "Брестовицъ"

Под български флаг

Според инж. Константин Божков командири на параходите „Породимъ” (позиция №3 в списъка на дунавските окупационни кораби) и „Горна Студень” (позиция №4 в същия списък), преди предаването им на Княжество България са съответно капитан-лейтенант Леонтиев и лейтенант Николов.
Тържественото приемане на корабите и вдигането на български флаг в Русчук е описано във в-к „Българин” от 2 август 1879 г. под заглавие „Българска флота”: „Господар по суша, българинът става господар и по море!...От два дена Българското знаме се развява на български кораби, от два дена български моряци играят на вълните на водата, от два дена България е морска сила!...Денят 31 юлий 1879 г. ще остане записан в страниците на политическия наш живот, ден радостен, ден знаменит. Само този, който биде очевидец на освещаването на българската флота, само този, който изслуша гръмогласното ура на българските моряци при провесването на българский лев над високите корабни мачти, само той може да си въобрази трогателното тържество на този ден. В вторник, по 12 часа, четиритях руски кораби „Опит”, „Взрив”, „Пордим” и „Горний Студен” бяха изпълнени от многочислена публика.”
Константин Божков отбелязва, че за командири на параходите „Породимъ” и „Горна Студень” в Дунавската флотилия са назначени съответно лейтенант (от 4 флотски екипаж) Петр Петрович Теодосиев и лейтенант (от 1 черноморски екипаж) Митрофан Яковлеевич Бал II. Параходите „Взривъ”, „Породимъ”, „Горна Студенъ”, шкуна „Келасуръ” и катерите „Ракета”, „Бавария”, „Фардингъ”, „Мотала”, „Олафчикъ”, „Варна” и „Птичка” са отредени за състава на нашата Морска част, посочва Божков.
Информацията за службата на двата парахода под български флаг в периода август 1879 – март 1880 г. е оскъдна. Сава Иванов споменава съвсем кратко, че капитан-лейтенант Александр Конкевич, командир на Дунавската флотилия и Морската част „поправи и стегна корабите и катерите, които се бяха доста износили през време на войната, и ги пусна в движение в обслуга на дунавския граждански и военен превоз.” Доколкото параходите „Горни-Студенъ” и „Породимъ” са проектирани и построени именно като транспортни кораби, а по-късно изпълняват разнообразни граждански и военни задачи в състава на Дунавския окупационен отряд, тук можем да допуснем, че Сава Иванов говори за тях. Вероятно с настъпването на зимата „Горни-Студенъ” и „Породимъ” са изпратени в канала на един от островите пред Русчук, където зимуват корабите на флотилията през 1879-1880 г.
С доста голямо закъснение в бр. 1 на сп. "Морской сборник" от 1880 г. е публикуван императорски указ за изключването на „Горни-Студенъ” и „Породимъ” от списъците на корабите от руския флот. В бр. 2 на сп. "Морской сборник" от 1880 г. е публикуван императорски указ за изключването на „Абланова”, „Боготъ” и „Брестовицъ” от списъците на корабите от руския флот.

Продажбата на параходите

image
Освен винтовите параходи „Брестовицъ”, „Абланова”, „Горни- Студенъ”, „Боготъ” и „Породимъ” под командването на капитан 1 ранг Казнаков са и колесните „Сестрица” (на снимката), „Опыт”, „Заграждение” и „Взрыв” (сн. Ретро Флотъ)

През април 1880 г. корабите са „продадени по негодност” на русенския жител2 Иван Стоянов за сумата от 40 000 лв. В броя си от 8 юни 1880 г. в-к „Българин” (№264) съобщава, че „два парахода от народната флотица щели да се продават под вид икономически - тъй щото наместо да се уголеми мореплавателната народна сила, тя се намалява!” Изследователят Иван Алексиев смята, че „очевидно става дума за... “Горный Студень” и “Пордим” и приема за логично, че „преди продажбата двата парахода са ремонтирани поне отчасти”. Въпросът обаче остава открит, защото към момента на съобщението в „Българин” (юни 1880 г.) двата кораба вече са продадени (април 1880 г.). Константин Божков дори допуска възможността, че параходите са продадени по-рано (долна граница през март или април 1880 г.). В обобщение за дейността на Дунавската флотилия в разглеждания период Божков казва: „През тази година имаме доста промени, както в личния състав на служащите, така и в числото на морските средства с продажбата на двата по-горе упоменати параходи... ”
Васил Дойков описва Иван(чо) Стоянов като „един от първите частни корабопритежатели след Освобождението” и разказва как той купува стари турски параходи, включително и бракуваните от Дунавската флотилия „Пордим” и „Горний Студен”. Иван Стоянов бил наричан още Соларов или Тузлу.
Чони Чонев добавя интересни детайли за Иван Стоянов, който „отначало разполага с няколко гемии, а след закупуването на бракуваните параходи на Флотилията „Пордим” и „Горный Студень” се опитва да ги използва за влачене на ветроходи срещу течението, за буксиране на гемиите си и превоз на сол, газ и други стоки между Русе и Гюргево, както и от Русе до други дунавски пристанища”. След две години експлоатация корабите са бракувани. Според Чонев те стават „негодни за по-нататъшна употреба” и Иван Стоянов бърза да се отърве от тях.
Информацията за продажбата на параходите „Пародимъ” и „Горный Студень” представлява интерес и за Великите сили, които следят стриктно за изпълнението на разпорежданията на Берлинския договор и протестират срещу закъснението при сриването на дунавските крепости и поддържането на въоръжени кораби по река Дунав от Княжество България. В писмо от 12 ноември 1880 г. германският генерален консул в София барон фон Тилау съобщава до Външно министерство в Берлин, че два български железни транспортни съда, подарени от руснаците на флотилията са били „наскоро продадени на търг и затова повече не влизат в сметките”.

image
Пощенска марка, издадена през 1981 г. от Български пощи, Народна република България с изображение на "Пордим" като колесен параход.
Изображението е стилизирано и не отговаря на вида на действителния винтов параход "Породимъ", служил в Дунавската флотилия и Морска част на Княжество България

---
1 - При предаването на имената на корабите в тази статия е запазен правописът на различните източници: „Брестовицъ”, „Абланова”, „Горни- Студенъ”, „Боготъ”, „Породимъ”, „Зимница” и „Петрошани” (Императорски указ № 117 от 22 септември 1878 г. публикуван в бр. 10/1878 г., сп. „Морской сборник”), „Пордим” и „Горний Студен” (2 август 1879 г., в-к „Българин”), Poradin и Gorni Studin (24 October 1879, River Grey Argus Newspaper), „Пародимъ”, „Брестовацъ”, „Яни-Абланово”, „Боготъ” и „Горный Студень” (1889 г., Чубинский), „Горня Студена” и „Бородимиръ” (1931 г., Густав Ив. Карлсон), „Породимъ” и „Горна Студень” (1933 г., Константин Божков), „Горня Студена” и „Пордимъ” (1939 г., Сава Н. Иванов), „Горный студень”/„Горный Студень” и „Пордим” (1969 г., Ради Боев), „Горный Студень” и „Пордим” (2006 г., Иван Алексиев). Доколкото Императорски указ № 117 от 22 септември 1878 г. е основополагащ документ свързан с официалното наименуване на корабите и баржите, то за валидни трябва да се считат имената на плавателните съдове посочени в него.

2 - Според капитан II ранг о.з. Ради Боев корабите са продадени на русенския търговец Иван Стоянов.

Използвана литература:

Алексиев, Ив. Инженер-механик Павел Машнин (Батюшкин) първият началник на Флотския арсенал в Русе. – В: Омаяни от кораби мъже. Т.1. Дейци на българското корабостроене и кораборемонт до 30-те години на XX век. Варна. Морски свят, 2006.
Боев, Р. Военният флот на България 1879-1900. София. ДВИ, 1969.
Божковъ, К. Бележки и спомени по Морската ни часть. – В: Военно-исторически сборник, 1933, №13.
Българска флота. – В: в-к „Българин”, 2 август 1879 г.
Българската флота. – В: в-к „Българин”, №264, 8 юни 1880 г.
Витте С.Ю. О железнодорожных королях. – В: Воспоминания. Детство. Царствование Александра II и Александра III – (1849-1894). Слово, 1923.
Дойков В., Радоев Й. и Казаков Й. Български трицвет по Дунава. Варна, 1985г.
Иванов, С. По случай 60 години от Дунавската на Н.В. флотилия. – В: „Морски сговор”
Карлсонъ, Г. Споменъ за създаването на Дунавската флотилия въ Русе. – В: Юбилеенъ сборникъ за 50 годишната дейность на Морското Училище 1881-1931 г. Варна., Печатница на Морска учебна часть, 1931.
Чонев, Ч. Корабите. Научнопопулярна поредица. В 5 т. Т.5. Морска България. София., Литера Прима, 1997.
Чубинскимъ, В. Объ участiй моряковъ въ войнь с Турцieю 1877-1878 гг. С.-Петербургъ., Типографiя Морскаго Министерства, въ Главномъ Адмиралтействъ, 1889.
loading...

Други публикации


Напиши коментар

Коментари: 0

Напиши коментар

РЕГИСТРИРАЙТЕ СЕ, ЗА ДА КОМЕНТИРАТЕ СТАТИЯТА!


Регистрирай се

За реклама

Вход

Запомни ме на това устройство

Регистрирай се Забравена парола

Последни

НАЙ-ЧЕТЕНИ НАЙ-КОМЕНТИРАНИ

Новини от агенция Xinhua

Прочети още
eXTReMe Tracker