Миночистачи тип МЧК

Pan.bg 11 окт 2010 | 21:18 views (6832) commentaries(1)
img През 1934 г. цар Борис III получава подарък от Италия – моторна лодка, която той наименува “Вяра”. Тя е построена от германската корабостроителна фирма Pahl в Хамбург.
Моторната лодка е предадена за поддръжка на флота и се съхранява в специален хангар. С това корабче се приемат морски паради както от цар Борис III, така и от други държавни мъже като Георги Димитров, Вълко Червенков и Тодор Живков, след като е преименувано на “Свобода” след 9 септември 1944 г.
По-късно оценяват, че моторната лодка вече е демоде и Иван Динев я докарва от Белослав до язовир “Жребчево” през 1978 г. Той предлага преди години да се намери корабче за туристите и децата от близкия пионерски лагер. Втурват се да го търсят по морските клубове. Накрая от варненския яхтклуб им подаряват без пари (срещу туба вино!) царската яхта. “Дадохме една туба вино, оформихме документите и потеглихме”, спомня си Динев. Предишният капитан дошъл да се прости с корабчето, докато товарят униката на 60-тонна плат¬форма.
“Бял кораб – черна служба” – оплаква се последният капитан. Дотогава яхтата е параден кораб на военния флот – стои на пристанище Варна в специален хангар, чиито врати се заключват с два катинара. Лъскат я постоянно, а я използват веднъж в годината. После снемат яхтата от отчет и решават да се отърват от нея.
Когато я докарват на “Жребчево”, била доста запазена. Имало спалня с кокетни перденца, личат следи от добро обзавеждане. Истинското име е заличено с табела с две петолъчки и надпис “Свобода”. Динев е капитан на яхтата 3 години. Вози туристи, всички първи секретари на Сливен и Нова Загора, чужди делегации от побратимени градове, дори Иван Славков и Янчо Таков, споделя Динев. Той сдава капитанската лента през 1982 г. След него си отиват механикът и морякът. Понеже няма кой да поддържа яхтата, през зимата сняг затрупва дървената є палуба и тя изгнива. Напълно са разграбени бронзови и медни уреди и части. Скоро след това корабчето се напълва с вода и потъва. Пет до десет години то седи на 30–40 м дълбочина. Специалисти от ЕАД “Напоителни системи” Сливен я измъкват на брега през 1993 г. , когато нивото на язовира спада и носът на яхтата се подава над водата близо до водната




кула. Хората, които я изваждат, стават и последните є собственици. Преди тях яхтата е на местната Организация за съдействие на отбраната и на селскостопанския техникум в Нова Загора.
Преди няколко години служители от “Напоителни системи” се разтичват да докажат благородния произход на морското возило, но от Военноморския музей попарват надеждите им. Вадят снимка на друга яхта и твърдят, че е царската. (Тази яхта не трябва да се бърка с ветроходната 5-тонна царска яхта, наименувана също “Вяра” и предадена за ползване от ДОСО.)

image

image

image
Уникален документ от Пампулов за строителството на МЧК - архив на сп."Клуб ОКЕАН"(Документът е от 5 стр. и удостоверява истината кой е бил оригинала на първия МЧК - царската лодка "Вяра", получена през 1934 г. от Италия)

Като взема за прототип сполучливия корпус на моторната яхта “Вяра”, корабостроителният инженер капитан II ранг Протасий Пампулов разработва проект за миночистачен катер тип МЧК. До 9 септември 1944 г. във флотската работилница във Варна са построени шест катера от този тип – № 1, 2, 3, 4, 5 и 6. От септември 1944 г. до юли 1945 г. са построени още четири катера с подобна конструкция. Скоро биват завършени още три катера. Тъй като на един МЧК избухва пожар и той потъва (по немски източници), остават 12 миночистачни катера.
Интересно е да се отбележи, че първият кораб е имал име - "Водач". Тя е прототип на царската 16-тонна лодка "Надежда" ("Вяра"). На 17 май 1940 г. е огънато първото ребро. Тя е спусната на вода на 24 октомври 1940 г. На 26 октомври тя е изпитана пред цар Борис ІІІ и принц Кирил като развива 9 възла.
Данните и фактите са от документа на Пампулов писан на 18 май 1942 г. В него той иска още над 1 млн.лв. за успешното строителство на останалите МЧК-та. В него се споменава и за работата на макар и износените миночистачни лодки "Вяра", "Балик", "Момчил", "Добротич", "Несебър", "Емона". Което означава, че до тази дата те са били на служба във флота.

Това строителство е извършено много навреме. След войната предстои много работа по прочистването на водите на нашето крайбрежие от мини, което може да се извърши само от кораби, специално предназначени за тази цел. Катерите МЧК са с метална конструкция.

image
Архив - ВММ

image
Архив - ВММ

image
Архив - ВММ

image
Архив - lostbulgaria

image

image
Архив - lostbulgaria

Водоизместване - 25 тона (според Илия Тодоров)
- истината е в документа на Пампулов. Там е записано - дължина - 18,721 т.

Дължина - 17,25 м
Широчина - 3,0 м
Газене - 1,0 м.
- истината е в документа на Пампулов. Там е записано - газене на носа- 0,71, на средната част - 0,905, в кърмата - 1,10
Скорост - 10,5 възла
Катерите под № 1 до 6 имат двигатели “Мерцедес-Бенц” или МВМ (Моторен Верке Манхайм) с мощност 100–120 к. с., а № 7, 8, 9 и 10 – двигатели “Дойц”. Те са едновинтови и развиват скорост 9 до 10,5 възла. Въоръжени са с немски миночистачни уреди тип MPG и една картечница 7,92 мм система MG-34. Екипажът им се състои от 8 души.
Последните залпове на Втората световна война отдавна са отшумели, когато екипажите на тези малки корабчета продължават воденето на бойни действия. Те водят безмълвна битка с коварно притаилите се в морските дълбини смъртоносни мини. Още през войната, а и дълги години след нея миночистачите участват активно в прочистването на нашето и румънското крайбрежие. Много добрите мореходни качества ги правят използваеми дори при лоши хидрометеорологични условия. При тези действия са дадени и свидни жертви, но нито веднъж при преобръщане или потъване в бурно море. Толкова добра се оказа конструкцията на българския инженер Протасий Пампулов, реализирана в цяла серия катери от наши корабостроители.
След прочистването на българското крайбрежие от мини тези малки кораби преминават към изпълнението на други спомагателни задачи. Снабдени с нови бързооборотни съветски дизелови двигатели ЗД-6, те се използват като патрулни катери и като учебни кораби на морските клубове.
По идея на тогавашния помощник-командир на Морски войски капитан I ранг Кирил Халачев се прави изложение до Министерството на войната през май 1945 г., с което той обосновава нуждата от построяването на четири нови миночистачни кораба. Тези кораби са особено нужни на флота, когато се провежда миночистенето на нашето крайбрежие. Халачев предлага след войната те да бъдат използвани като стражеви кораби. През май 1946 г. се възлага на капитан-лейтенант инж. Йордан Пращинков да разработи до 26 юни 1946 г. чертежите за постройката на новите миночистачи, които трябва да имат следните данни: водоизместване от 18 до 30 тона, мощност на двигателите 100 к. с., скорост 10 възла, район на действие 300 до 500 мили, екипаж от 8 до 11 души. Предвижда се корабите да бъдат въоръжени с леки миночистачни прибори и едно зенитно 20-мм оръдие. Чертежът на катер М-101 е одобрен от командира на флота. Десет дни по-късно началникът на техническото отделение на щаба на Черноморския флот капитан II ранг Васил Киров докладва пред началника на техническата служба в Щаба на Морските войски, че строежът не може да започне поради липсата на инженер-корабостроител в Арсенала, тъй като инженер Йордан Пращинков е уволнен по политически причини*. Така тази добра идея остава неосъществена.

image

image
Пампулов

image

image
"Мари Терез" - поглед отпред

image
"Мари Терез"

image
Във Военномерския музей

image
И на язовир "Кърджали"

И в момента са запазени 5 броя МЧК.

Един катер тип МЧК е изложен в двора на Военноморския музей във Варна.
Един катер плава във Варненския залив под името "Мари Терез"
Един катер е закотвен до кораб "Емона" в яз."Кърджали" до 2008 г.
Един катер е наречен "Младена" и плава все още във Варненското езеро.
Катер подобен на "Младена" е разположен заедно с нея на кея във вилна зона Звездица.
loading...

Други публикации


Напиши коментар

Коментари: 1

  1. #1
    slavov 23 сеп 2012, 17:31
     
    0
     
    0

    С голям интерес и вълнение чета за историята на българските миночистачни катери МЧК-1.Бях много приятно изненадан от факта,че 5 от тях се исполз-ват и днес.Четейки историята им в българските сай-тове обаче останах малко разочарован от "дупката"
    от около 31 година от службата на тези катери от
    1950 до 1981г.Аз самия съм служил на тези катери
    именно по това време.Предлагам материали/текст,
    скици,снимки,картини/ за това време.
    Телефона ми за свръзка е 0895850825

Напиши коментар

Задължителни полета*

За реклама

Вход

Запомни ме на това устройство

Регистрирай се

Последни

НАЙ-ЧЕТЕНИ НАЙ-КОМЕНТИРАНИ

Новини от агенция Xinhua

Прочети още
eXTReMe Tracker