" alt="img" /> ПОРЕДИЦА "БЪЛГАРСКИТЕ КОРАБИ" с водещ Калоян Панчелиев

Парен влекач "Росица"

Според книгата на корабите в Русенското пристанище

Построен - 1904 г. в Италия

Обслуга - 6 души

Най-голяма дължина - 16,08 м

Най-голяма широчина - 3,7 м

Най-голямо потъване - 1,5 м

Най-голяма мощност на двигателя - 85 к.с.

Скорост с/у течението - 10 км/ч

Скорост по течението - 16 км/ч

Обикновен запас гориво - 5,500

Първата световна война завари България без собствен корабен парк по Дунав. Държавни кораби нямаше, военните бяха потопени. В Русе имаше само 2 влекача - "Росица" и "Княз Кирил" с мощност 70 к.с., построен през 1905 г. в Холандия. Първият екипаж на "Княз Кирил" се състоеше от капитан Никола Минев, механик Иван Пенев, матроси Велико Рекинов и Димитър Топалов, огняри Ставри Ангелов и Борис Мангов...По това време не бяха още създадени
пристанищните управления. Техните функции се изпълняваха от митниците. Едва през 1918 г. в Русе и Лом бяха създадени пристанищни управления, които поеха своята работа от русенската и ломската митница. Тъй като тогава пристанищните управления се занимаваха главно със строеж на кейови стени, те бяха наричани "инженерства".
Към Пристанищното управление в Русе бяха предадени влекачите "Росица" и "Княз Кирил".



Според Сава Н. Иванов, капитан I ранг

Действията на Дунавската флотилия през време на Световната война 1915-1918 г.

Таблица №3 за състава на плавателните съдове на Дунавската флотилия

през време на Световната война 1917 и 1918 г. и необходимите данни

Влекач "Росица"

Водоизместване - 32 т

Газене - 1,8 м

Скорост в тиха вода - 16 км/ч

Двигател - парна машина

Число на обслугата му - 10 души

Влекачът "Росица" беше построен в 1904 г. в Фиуме за нуждите на собственика му инженер Георги Генев, предприемач за постройката на Русенската кеева стена. До войната той беше използуван за нуждите на Русенското пристанище, обаче мобилизацията на Дунавската флотилия го завари с повреден котел. През зимата 1915-1916 г. влекачът беше предаден на Дунавската флотилия, поправен от работилницата на същата и използуван за транспортни нужди на флотилията. Влекачът имаше водоизместване 32 тона, при дължина 17,7 м, широчина 3,7 м и газене 1,8 метра. За двигател му служеше една двуцилиндрова парна машина с мощност 85 конски сили. През време на кратката си транспортна служба, поради честите повреди на котела му, влекачът "Росица" разви следната дейност: 1/ отнесе за около 70 рейса 70 праздни шлепа от Русе до разните Дунавски пристанища, 2/превози около 30 натоварени шлепа и 3/ освен това направи около 50 рейса между Русе и Гюргево и около 25 рейса между Русе-Свищов и Русе-Силистра и обратно. Той се командваше най-често от корабника Юрдан Златев. След привършване на войната той беше върнат обратно на Русенското пристанищно управление.



Дойков В. и Генчев Н. – Половин век в служба на дунавския воден път. Русе, 2002г.

Дирекция "Корабна база"



Най-старият съд в Агенцията /Изпълнителна агенция "Поддържане и проучване на река Дунав"/ е малкият парен влекач "Росица", построен в Италия през 1904 г. Той пристига през 1908 г. от Варна за участие в строежа на русенското пристанище. Заедно с няколко мауни превозват строителни материали, главно камък за изграждане на кейовите стени и другите пристанищни съоръжения. Влекачът е на разположение на инж. Гендович, предприемач на строежа на кейовите стени в Русе, Свищов и Сомовит. Заради неустойка на договора от страна на предприемача влекачът става собственост на русенското пристанище, а по-късно - на УППД. Преустройван е през 1963 г.

През 2002 г. корабният парк на Агенцията включва корабите "Вит", "Дунав", "Видбол", "Тодор Каблешков", "Бургас", "Осъм" ,"Тутракан", "Янтра", "Росица", "Тимок", "Поморие", съдоподемния кран "Титан", дълбачката "Вида", СШ 1,2,3 УП 6, БЗИ УП-2.

Корабите се числят към 6 направления: Поддържане на плавателния път (1), Проучвателна дейност (2), Маневрена дейност (3), Водолазна дейност (4), Поддържане на чистотата на река Дунав (5) и Съдоподемна дейност (6). "Янтра" и "Росица" се числят към направление 3 - Маневрена дейност.