Бойци умират заради стиснат финансов министър

Pan.bg 08 май 2012 | 06:42 views (2711) commentaries(0)
img trud.bg
С академик ГЕОРГИ МАРКОВ разговаря ВАЛЕНТИНА ПЕТКОВА

- Акад. Марков, можем ли да наречем първата Балканска война освободителна и защо?

- Балканската война е връх в новата ни история. Тя е продължение на Руско-турската освободителна война и може да бъде наречена народна освободителна война. Неслучайно заветът на цар Освободител е бил: “Святото дело да бъде завършено докрай”. Сиреч всички българи да се съберат под обща държавна стряха. За целта 1,2 млн. българи в Македония и 300 хиляди в Одринска Тракия е трябвало да бъдат освободени. Това е единствената желана война и хората така са я наричали. Преди 30 г. дори БКП започна да я отбелязва. Е, не толкова шумно.

- Какво е значението на войната в народопсихологически план?

- Унищожават се два комплекса. Първият е комплексът “на роба”. В продължение на 500 г. българите не са имали право да носят оръжие. Позволявали са си го хайдутите и четниците в Балкана. Само за 34 г. след Освобождението се създава модерна армия, която побеждава армията на Османската империя. Тогава населението на България е наброявало 4,5 млн., а на Османската империя - 26 млн. Какво съотношение! Да не говорим за материалните ресурси.
Вторият комплекс е на “освободения роб”. Стоян Михайловски има следната мисъл: “Ние, българите, сме освободени, но не сме свободни хора. Нас са ни освободили.” В тази война обаче ние освобождаваме наши съотечественици отвъд Рила, Родопите и Странджа, след което и ние ставаме освободители.


- Най-забележителното в тази война не е ли взривът на българския дух?

- Джеймс Баучер, ирландски кореспондент на в. “Таймс” за Балканите, пише: “Българите сякаш не отиват на война, а на сватба.” С такова въодушевление са посрещнали мобилизацията. Желаещи да участват се стичат от цяла България и от целия свят. Лазар Добрич идва с цирка си чак от Америка. И тъй като се е страхувал да не закъснее, написал: “Моля се войната да не свърши.” Армията набъбва до 600 000 души. Оръжието и дрехите не са стигали. Затова всеки се спасявал сам - кой с цървули, кой с потури, кой с калпаци. Това въодушевление повече не се е повторило.
Моят дядо, който е от Елена, по това време е бил строител в Унгария. Той също се връща и загива на 34 г. при Бунар




Хисар. Баща ми се ражда четири месеца по-късно като трето дете... Подобни на неговата са хиляди съдби. Въпреки че имаме ДНК история, днес народът ни сякаш е подменен. Понякога ми става тъжно...

- Какво непременно трябва да припомним по време на 100-годишния юбилей, който ще започне тази година и ще продължи и през 2013 г.?

- Трябва да реабилитираме пълководците във войната, които бяха наричани царски генерали. Преди 1989 г. се споменаваше само името на ген. Радко Димитриев, известен русофил. Генералите Васил Кутинчев, Никола Иванов и още десетки също трябва да бъдат отбелязани подобаващо. Ген. Михаил Савов е бил дясната ръка на Фердинанд и изиграва фатална роля за разпалване на втората Балканска война. Но той е и един от строителите на българските въоръжени сили. В завещанието си написва, че желае гробът му да бъде обърнат на югозапад, към Македония. И днес, ако отидете на Централните гробища, ще видите, че само неговият гроб е обърнат на югозапад.
Отбелязвайки 100-годишнината, трябва да изтъкваме приноса във военното ни дело. Вярно е, че първо италианците употребяват самолета във война, но само за въздушни снимки. А ние - и за бомбардиране. Новост е и т. нар. огневи валяк.

- Какъв е изходът от войната?

- Териториално успяваме да освободим Източна и Западна Тракия и Македония на изток от Вардар. Подписваме Лондонския договор за мир. В нея се включва Македоно-одринското опълчение - около 14 000 души. Но не както сега в Скопие ги делят на 10 000 македонци и 4000 българи. Самото население участва с чети начело с Яне Сандански, Тодор Александров и др.
Войната е успех на бойното поле и на дипломацията. Но за жалост имаме фатални грешки във външната политика. Балканският съюз е сключен така, че неминуемо се стига до втората Балканска война. Сега, когато обмисляхме как да отбележим двете войни, имаше гласове (б. р. срещу Междусъюзническата война) кой чества загубени войни? Загубените войни обаче са по-ценни на поуки. Първата Балканска война завършва на 17 май 1913 г. След това идва фаталното лято на 1913 г. - Междусъюзническата или втората Балканска война.

- Какви са поуките от грешките на цар Фердинанд?

- Цар Фердинанд прави фатална грешка с атаката на Чаталджа на 4 и 5 ноември 1912 г. Когато великият везир Кемил паша, виждайки разгрома на туската армия, го моли да започнат преговори за мир, Фердинанд отказва. Той иска да влезе в Цариград и да възстанови кръста върху кубето на “Света София”. Русия го предупреждава, че това не може да стане и че дори да влезе в Цариград, ще срещне отпора на руските войски. А и другите велики сили са против амбициите на Фердинанд. Максимализмът го е главозамаял.

- Вие сте член на Националния инициативен комитет за отбелязване на 100-годишния юбилей. Кои ще са акцентите?

- В комитета, който е под председателството на вицепремиера Цветан Цветанов, направихме план. Освен голяма заря на 5 октомври - началото на войната, ще има международна конференция в София, след което няколко лъча ще поемат към различни области. Акцентът ще падне върху Благоевград, Велинград, Кърджали, Стара Загора, където е била главната квартира. Там на 5 октомври цар Фердинанд чете манифеста в черквата “Света Богородица”. Актьор ще пресъздаде неговия образ, царският влак ще пристигне с генералите.
В Шумен на 13 март 2013 г. ще отбележим 100-годишнината от превземането на Одринската крепост. Ще има ученически конкурс за есе на тема “Балканските войни”. Добре е да се разровят семейните архиви, да се извадят снимки на роднини, участвали във войната. Предложих и компютърна игра за превземането на Одрин.
Историческата ни памет е залиняла, а ние не сме случайно тук. Дори това, което ни е останало, след като сме загубили много територии, е изключително ценно - земята, въздухът, водата. Затова бих отправил призив към финансовия министър Дянков, тъй като не е предвидил нито лев в държавния бюджет за отбелязването на юбилея тази година. За следващата щели да отпуснат 300 000 лв.

- Как ще отбележим юбилея, като няма пари?

- Гърците, които са в окаяно финансово положение, ще честват превземането на Солун. Сърбия и Черна гора също ще я отбележат. Дори турците в Одрин ще честват една загубена война. А ние - главната сила на Балканите, нямаме пари. Предлагам на министър Дянков да предостави върнатите 650 000 лв. от бонусите.

- Дянков надали ще ви послуша.

- Интересен е случаят с финансовия министър Теодор Теодоров по време на Балканските войни. Заради неговата стиснатост холерният бич се стоварва върху българските войници. Грях е, че не е дал навреме пари да се купят лекарства. Холерата е донесена от арабите на Чаталджа с корпуса от Дамаск. Заболяват 25 000 души, 7000 умират. За сравнение в първата Балканска война са убити 33 000, във втората - още 33 000, ранените са 200 000.
Към края на войната правителството намира 200 000 лв. за ваксина срещу холерата. Но жертвите вече са дадени. За това вина има и Теодоров. Поуката е финансовите министри да не се стискат. И Дянков да не се държи като Теодоров.
loading...

Други публикации


Напиши коментар

Коментари: 0

Напиши коментар

Задължителни полета*

За реклама

Вход

Запомни ме на това устройство

Регистрирай се

Последни

НАЙ-ЧЕТЕНИ НАЙ-КОМЕНТИРАНИ

Новини от агенция Xinhua

Прочети още
eXTReMe Tracker