ОР ген.Ангел Ангелов: Като общ работник в Италия вземах повече, отколкото когато бях генерал

Pan.bg 10 окт 2012 | 11:40 views (5363) commentaries(7)
img О.р ген. Ангел Ангелов: Политици си измисляха преврати
Като общ работник в Италия вземах повече, отколкото когато бях генерал, казва Ангелов
в.ПРЕСА


Генерал-лейтенант от резерва Ангел Борисов Ангелов е роден на 30.06.1943 г. в с. Биволаре, Плевенско. Службата му във войската тръгва от командир на взвод, за да стигне до зам. командващ на армия. Освен това е бил началник-щаб на Военната академия „Г. С. Раковски“ и главен инспектор на МО. Общо под пагон му се събират над четири десетилетия. Той е единственият висш офицер у нас (с изключение на Добри Джуров - б.а.) с най-дълъг генералски стаж - тринадесет години.

Служил съм с осем министри на отбраната. Четири години бях адютант на армейски генерал Добри Джуров. После работих с Йордан Мутафчиев, Димитър Луджев, Валентин Александров, Александър Сталийски, Георги Ананиев, Бойко Ноев и Николай Свинаров. Често ме питат за Джуров. Мнението ми е, че беше голям мъжкар, много точен човек. Принципен, акуратен. Даваше разпореждания точно, ясно и кратко. Въобще - армеец до мозъка на костите си. Обичаше войската и милееше за нея. Дори веднъж Александър Сталийски, когато бе министър, ми каза за Джуров, който бе вече пенсионер, след като бяха заедно на учение във Варна, където бяха поканени бивши военни министри: „Генерале, трябва да знаеш, че Джуров е голяма работа“. И това бе оценка на антикомунист за комунист. За всеки от тях мога да разказвам много, не все още не му е дошло времето.

В зората на демокрацията мощта на армията ни плашеше политиците и някои от тях бълнуваха, че войската ни се готви преврат.

Сега размишлявам доста за съдбата на армията и това, което се случи с нея след промените на 10 ноември. И често се питам - страхуваха ли се политиците от войската? Имаха ли основание да я подозират в опити за преврат? Бил съм свидетел на много неща, на недостойни сцени, за които обаче е все още рано да се говори. Но предполагам, че подозренията в зората на демокрацията, че армията е способна да направи преврат, са били умело дирижирано прикритие на страха на тогавашните управленци да не загубят постовете си, а така и възможностите за лично облагодетелстване. Докато ние тичахме по баирите и тренирахме да пазим отечеството. И бяхме готови да се жертваме за него за разлика от новоизлюпените милионери. Те никога, нито преди, нито сега, не са били готови да умрат в името на България. За разлика от нас- военните.

Бях свидетел как доморасли политици се упражняваха на гърба на войската. Ето ви случай. През 1994 г. бях зам.-командващ на Първа армия в София. Командващият ген. Любен Василев отсъстваше и аз го замествах. Този ден бях в щаба на 4-ти километър. Позвъни ми секретарката на министър Валентин Александров и ми каза, че ме свързва с министъра, без да се поинтересува дали е удобно и мога ли в момента да говоря. След секунди чух гласа му. Той попита: „Г-н генерал Ангелов, сега по радиото съобщават, че армията се е надигнала, има придвижване, а аз не знам. Защо?“. Оказа се, че Надежда Михайлова от СДС говорила в ефир, че има опасност от ликвидиране на демокрацията. При него имало журналисти и го питали вярно ли е, че армията е вдигната по тревога.

Отговорих, че няма такова нещо. Че днес по план имаме учебно кормуване с 40 войскови автомобила с 80 млади шофьори. И се движат не към столицата, а към Ихтиман. Александров ме попита и мога ли да отида бързо при него с документите, да ги покажем на журналистите, за да се успокоят. Аз взех схемата и плана за занятието, като закрих само секретната част, тъй като кормуването бе предвидено за район, който се заема от щаба в случай на война.

Отидох в МО и там Александров ме посрещна с думите: „Знаете ли на какъв огън се пека пред журналистите“. Обяснявам му, че с 40 автомобила, които се движат в посока, противоположна на София, преврат не може да се направи. Как да му кажа, че ако реша това да стане, ще дам команда на танковата бригада и тя за 10 минути ще е в центъра на жълтите павета. Дори му съобщих и че предстои да предислоцираме бойна техника с жп ешелони от Петрич до Брезник. Ако ги спрем, ще плащаме неустойки на БДЖ. Помолих да разясни и това на журналистите.

Влязохме с него в залата с репортерите и той изчете листчето, което му бях написал. Дори попита медиите да спира ли ешелоните, или да плащаме неустойки? Ето такива неща се случваха. Мисля си, че това не бяха случайни политически упражнения върху войската. Инсинуираха се страхове, за да се съсипе умишлено структура, която бе опора на държавата.

Веднъж Георги Ананиев като министър ни извика шест генерали от инспектората за беседа. Влязохме в залата в МО. Него го нямаше. Чакахме 30 минути. Той влезе и без предисловия процеди едно изречение: „Господа генерали, нямам място за вас, свободни сте“. Това му беше цялата беседа - от едно изречение. Най-старшият от групата, въпреки обидата, даде команда „Свободно“ по устав, след което добави: „Защо висяхме да ви правим кефа?“.

А последното ми публично появяване бе като командващ зарята за националния празник на 3 март 2002 г. Присъстваха президентът Георги Първанов и премиерът Симеон Сакскобургготски. След като приключи церемонията, ме поканиха на коктейла в резиденция „Бояна“. Отидох. По едно време стояхме един до друг с министъра на отбраната Николай Свинаров. Там той каза на царя и на Първанов следното: „Генерал Ангелов след няколко месеца ще свали пагоните“. А Сакскобургготски на свой ред се произнесе типично в негов стил: „Какъв му е проблемът? За него винаги ще има достойна длъжност.“ Та тази „достойна длъжност“ беше, че 6 месеца стоях без работа и пенсия. На следващата година на 30 юни навърших шестдесет. Поканих двама приятели, черпих ги по чашка и след пет дни заминах за Италия. Там половин година бях общ работник и ми давах 1000 евро на месец. Такава заплата никога не съм вземал като генерал. Навярно съм бил първият, дано съм и последният български висш военен, който емигрира, притиснат от неволята.
loading...

Други публикации


Напиши коментар

Коментари: 7

  1. #1
    ОФИЦЕР ОТ РЕЗЕРВА 10 окт 2012, 17:24
     
    3
     
    0

    Къде бяхте г-н Генерал когато имахте властта,възможностите и времето да ударите по масата и да не позволите да се гаврят някаквиидиотчета с България,народа и армията.Тогава ви беше страх да не си загубите меките столчета по залите в МО.21 години бях в армията и не мога да разбера с какво чувство сте написали тая статия.Цялата реформа в армията ми мина пред очите-5 години във военното училище и 21 години служба.Не ви познавам,но за мен вие сте недостоен човек и нямате право да пишете такива неща при положение че сте били на точната позиция в точния момент за да не допуснете да се случат всичките тия събития в армията и държавата.Като млад офицер вярвах безрезервно на генералите защото ги мислех за достоини мъже,но за съжаление се окезахте мижитурки.Поне имайте достоинство и си мълчете,защото пишете само глупости и дразните нас по-младите офицери!!

  2. #2
    ДЕЙСТВАЩ 10 окт 2012, 17:50
     
    1
     
    0

    Четох статията и оставам изумен, кога горе висшите офицери в МО, ще покажат и докажат, че е необходима армията.И преди и сега никога не са защитавали както трябва армията. Извода е един => просто слугуват на упраляващите за момента, без значение коя партия е на власт. Жалко !

  3. #3
    Arcadium 10 окт 2012, 18:17
     
    0
     
    0

    Края на статията г-н Генерал ми звучи, като, че ли се оплаквате, защо не са ви осигурили работа след като се пенсионирате. Не смятам, че някой е длъжен да направи това не Ви е бащиния армията. Знам много е трудно да прескочиш от голямата генералска заплата, личните шофьори, секретари, адютанти и др. цял антураж, който Ви се осигурява на равнището на обикновен пенсионер. Но вие не сте и обикновен пенсионер. Защото я кажете колко Ви е пенсииката? Напълно съм съгласен с колегите горе НЯМАТЕ никакво право да говорите тези неща след като докато във Вас са били и хляба и ножа Вие НИЩО не сте направили. Знаете ли защо сте станали генерал и кои стават генерали? Хора които ги е страх. На политиците не им трябват мъже.

  4. #4
    pishmana 10 окт 2012, 19:01
     
    0
     
    0

    ТЪЖНО, г-н генерал, тъжно! Хубаво е, че сте съзнавали мощта и властта в ръцете сиШговоря за реална власт над решителни хора),но тъжно и жалко, че сте се страхували от тази власт и отговорностите, които носи...Понякога бездействието е също толкова лошо решение колкото безразсъдството и безмисления инат! За Вас остава вечно да се питате" ами какво, ако бяхме намерили друго решение освен бездействието..."

  5. #5
    gost 11 окт 2012, 02:13
     
    0
     
    0

    Какъв генерал, мижитурка някаква, генерал е бил Добри Джуров, тоя си мисли че като му е лизал задника и той е станал генерал. Да беше прихванал малко от него, ама нейсе. Адютант и лакей някакъв се оплаква че са му дръпнали хранилката, заради такива като него сме на тоя хал. Ако ставаше нещо от него нямаше да бачка общак в Италия. Тоя не заслужава и да го коментираме ... всъщност единствения удачен коментар в случая би бил - Какво търси тази статия тук изобщо, само да дразни читателите!

  6. #6
    dimcho75ss 13 яну 2015, 16:54
     
    1
     
    0

    Всички вие които сте писали тези шибани коментари нищо не разбирате от военни дела. Идете се шибайте.

  7. #7
    ЛЮБЧО АЛЕКСАДРОВ 03 окт 2015, 17:13
     
    1
     
    1

    грандоман, без покритие

Напиши коментар

Задължителни полета*

За реклама

Вход

Запомни ме на това устройство

Регистрирай се

Последни

НАЙ-ЧЕТЕНИ НАЙ-КОМЕНТИРАНИ

Новини от агенция Xinhua

Прочети още
eXTReMe Tracker