ОПИТЪТ ЗА ПОКУШЕНИЕ НАД АХМЕД ДОГАН И ОТГОВОРНОСТТА НА НСО

Pan.bg 27 яну 2013 | 13:20 views (1349) commentaries(0)
img balinsec.org

На 19 януари, по време на 8-та конференция на ДПС, станахме свидетели на поредния пробив в системата за национална сигурност. Разбира се, както много добре знаем, успехът има много бащи, докато провалът е сирак и всеки побърза да се отърве от отговорност и да прехвърли вината за допуснатия инцидент.

На извънредна пресконференция по случая, шефът на Националната служба за охрана ген. Тодор Коджейков оправдателно обяви, че от ДПС са изпратили писмо до НСО на 10 януари, уведомявайки службата, че охраната на конференцията ще се осъществява от частната фирма „Крон” (фирмат,а отговаряща за сигурността на НДК). Отново по думите на Коджейков, разбираме, че рентгени и апарати на НСО са били ползвани за проверка при подадени от организаторите или частната фирма сигнали, като самата служба не е имала отношение към регистрацията на конференцията и охраната, а единствено отговорност да съдейства при нужда.

Казаното от генерала, обаче, силно противоречи със съобщеното от пресцентъра на МВР, че преди провеждането на конференцията, се е състояла среща между организаторите, СДВР и НСО. На нея са били взети решения по отношение на охраната на форума, както и охраната на хотелите, в които са били настанени делегатите. Единадесет служители на Столичната дирекция на полицията са били ангажирани с охраната на периметъра около НДК, като пропускателният режим в залата, където се е провеждал конгреса, е щял да бъде осъществяван от НСО.

Същевременно стана ясно, че поне трима служители на НСО, ангажирани с личната охрана на Ахмед Доган, са се намирали около трибуната в зала 3 на НДК.

Отвъд размиването на отговорността и прехвърлянето на вината за случилото се, стигаме до следващия въпрос. Адекватна и достатъчно бърза ли бе реакцията на служителите на НСО?

След многократен преглед на видеото от случката можем да отброим 7 секунди от момента на тръгване на нападателя Октай Енимехмедов към сцената до събарянето му на земята от служителите на охраната. През тези 7 секунди станахме свидетели на опит за произвеждането на 2 изстрела, както и ръкопашна схватка между нападателя и Ахмед Доган. Извовът е един: времето бе прекалено много за ненамеса от страна на служителите на НСО.
Не са успокоение и думите на началника на НСО, че няма стандартна процедура, която да налага определени метри, секунди


охраната да седи до охраняваното лице, като това било по преценка на ситуацията. В такъв случай, да разбираме ли, че ситуацията не е добре преценена от присъствалите на събитието трима служители на НСО? Основният въпрос, обаче, продължава да стои – кой ще поеме отговорността за допускането на този инцидент и какво следва оттук нататък?
Не бива да забравяме, че НСО е пряко подчинена на президента Росен Плевнелиев и небезизвестния му съветник по национална сигурност ген. о.р. Стоимен Стоименов. От наскоро появили се документи става ясно, че Стоименов е бил член на БКП от 1963 г.; политически офицер в българската армия от 1965 г., като е служил дълги години в Главно политическо управление на народната армия (ГлПУНА). Само от този факт на човек могат да му настръхнат косите. Абсолютно недопустимо и скандално е на двадесет и третата година след падането на тоталитарната комунистическа диктатура и на деветата година след приемането на България в НАТО, „демократичният” президент Росен Плевнелиев да има за свой най-важен съветник човек, който е надзиравал и провеждал политиката на БКП в армията и службите. Оттук идва логичният въпрос – как можем да очакваме адекватно управление и действия на НСО и останалите служби за сигурност?
Незабавно трябва да бъде поискана оставката на съветника на президентa ген. о.р. Стоимен Стоименов, както и на целия ръководен състав на НСО, в това число и на директора ген. Тодор Коджейков.
Следващата стъпка е цялостно преразглеждане на задачите, функциите и бюджета на НСО, който за 2012 г. е 30,9 млн. лева, а с приетия бюджет за 2013 г. става 34,3 млн. или 10.7% увеличение. Къде отиват тези пари, за какво се иразходват, ефективно ли се прави това?

От жизненоважно значение е и да се преразглежда т.нар. проектозакон за НСО, в който има немалко притеснителни текстове. Според проектозакона, службата остава на подчинение на президента, въпреки критиките, че президентската институция е представителна и не разполага с необходимия ресурс за управлението на подобна служба. В проектозакона е посочено, че началникът на службата ще се отчита пред президента за работата си на всеки шест месеца. НСО ще бъде подложена и на контрол от парламента. Според чл.9 ал.(13) това ще става само по инициатива на директора на службата или по искане на президента, като се информира парламента по въпроси от компетентността на службата.

Тук възниква един критичен момент, този за контрола над службата и нейните дейности. Можем да си припомним многократните критики и обвинения към служителите на НСО, че са събирали и докладвали информация за политически опоненти в услуга на президента Георги Първанов.
В новия проектозакон по никакъв начин не се гарантира обратното, като в чл. 14 ал. (1) е посочено, че за осъществяване на своите функции в пределите на своята компетентност Националната служба за охрана извършва явно документиране, фотографиране и озвучаване, звукозапис и видеозаснемане по време на представително мероприятие с участие на охраняваното лице.Притеснително е старанието, което личи в опита за възпроизведане на устава на някогашното Управление за Безопасност и Охрана (УБО) и превръщането на НСО в преторианска гвардия на властта.
В чл. 30 ал.(1) и ал.(2) е очевидно желанието служителите на НСО да бъдат превърнати в катаджии и редови полицаи, като им се предоставят правомощия за проверка на документи за самоличност, багаж и превозни средства на гражданите и дори да наказват с глоби в размер до 300 лв. (чл. 132 ал.(1)) Меко казано абсурдно!

В чл. 33 ал.(1) пък е посочено, че при изпълнение на задачите си офицерите и сержантите от Националната служба за охрана използват лични предпазни и защитни средства. В чл. 34 ал.(3) виждаме, че тези средства включват: въжета, белезници, каучукови, пластмасови, щурмови и електрошокови палки и приспособления; димки; химически вещества и дори бронирани машини!

В тези текстове забелязваме желанието служителите на НСО да изпълняват и функциите на жандармерията, като интересен момент е последното изречение в чл. 34 ал. (6), което на практика, оправдава употребата на сила срещу деца и бременни жени.
Така стигаме до изрично записания текст в чл. 37 ал. (2), че „службата няма полицейски правомощия”, практически, обаче, както виждаме по-горе, такива са разписани, но с други думи.
Не по-маловажен момент е и запазването на статута на военослужещи на служителите в НСО, което, разбира се, повдига въпроса как това кореспондира с тенденциите в евро-атлантическата общност и девоенизацията в МВР?
От гореизложения анализ и факти можем да си направи заключението за това, на какъв принцип се ръководи днес Националната служба за охрана, как върши своята работа и в какво се цели да се превърне тя – пътна полиция, жандармерия и охрана в едно.
Николай Делчев,
заестник-директор на Балканския институт за сигурност
loading...

Други публикации


Напиши коментар

Коментари: 0

Напиши коментар

Задължителни полета*

За реклама

Вход

Запомни ме на това устройство

Регистрирай се

Последни

НАЙ-ЧЕТЕНИ НАЙ-КОМЕНТИРАНИ

Новини от агенция Xinhua

Прочети още
eXTReMe Tracker