Европейски практики: Авиацията в борбата с бедствия и аварии

Pan.bg 23 сеп 2013 | 15:39 views (4190) commentaries(1)
img По идеен проект на „Авиотех Консулт”
Йордан Георгиев - управител


Със своята дейност пряко или косвено, човекът предизвика, значителни промени в природата и климата и увеличи преди всичко влиянието на глобалното затопляне. През последните двадесет години метеорологичните явления следват сезонни закономерности, но екстремните климатичните промени са основание за 70-80% рискове от природни и технологични бедствия, към които ние като общество и държава не подхождаме с необходимото внимание и отговорност.

Те са явления, които не се подават на човешки контрол и са съпроводени с човешки жертви и големи материални загуби. С други думи „бедствията възникват тогава когато риска от опасността се съчетае с уязвимостта”. Поради климатичните промени честотата и интензитетът на природните бедствия са нараснали 5 пъти в сравнение 1975 г. Те са в пряка зависимост от подготвеността на населението към предизвикателствата на природата, новаторството на технологиите и готовността на специализираните формирования на гражданска защита за адекватна реакция.

Глобалното затопляне – основен фактор за риск
Светът става все по-уязвим заради рисковете, породени от комбинацията между слаби икономики и природни бедствия. Най-уязвими са бедните райони на земята и при тях е най-голямата опасност от тях. Не бива да си затваряме очите пред климатичните промени. Това са големите мащабни пожари и поройни дъждове за които магистралите и водните съоръжения не са планирани. Затова инфраструктурните проекти би трябвало да се проектират, като се отчитат тези промени в глобален мащаб. Те са на такъв етап, че може да се превърнат в опасност за националната сигурност. В страните на ЕС вече се работи за адаптиране на сектори в икономиката към климатичните промени. Експерти смятат, че природните бедствия ще се случват през годините независимо от нас и в бъдеще ще придобиват по-големи размери. Това ще доведе до по-голям риск за населението и околната среда през следващите десетилетия. Средната температура на въздуха в глобален мащаб се е повишила с около 2о С дължаща се на емисиите на парниковият ефект. При нас климата в Южна България става все по-средиземноморски, а на север земите бавно се опустиняват. Пожарите и наводненията в средните и високите географски ширини на Европа вече са реалност и често срещано явление. Пример за това са възникналите през лятото на миналата и юни на тази година




опустошителни горски пожари и наводнения в Европа.
image
Снимка - Огнян Стефанов, български ВВС

Много важно значение има екологическата сигурност свързана с технологични аварии, замърсяване на въздуха, водите, почвата и околната среда или разрушаването на рискова в екологично отношение критична инфраструктура. За тези предупреждения на природата и реалностите на времето отправяни към нас, заплащаме в екологически, икономически и социални загуби. Данните за икономическите загуби на годишна база в доклада на ООН в световен мащаб е $2.5 трилиона от брутният вътрешен продукт(БВП). За Европа за последните десет години - 250 - 300млрд ?. За България е от порядъка на 25-35 млн ?. В доклада от 2002 г. на Световната банка за управление на риска при бедствия и аварии и направеният анализа се установява, че страната ни трябва да отделя $20-25 млн. годишно за превенция в борбата с бедствия и аварии. Ако не се прави има голям риск при средни и големи природни бедствия и аварии страната да загуби 75% от БВП. Защитата на населението и критичната инфраструктура от бедствия придобива изключителна важност и ще бъде от голямо значение за гражданската сигурност. Тя представлява жизнено важен интерес с висок приоритет за страните членки на ЕС, като всяка създаде своя работеща национална система за борба с бедствията и авариите.

България отново изостава
Държавната политика за защита на населението при бедствия и аварии е държавен приоритет затворен между държавните институции и без нормативна рамка за публично-частно партньорство с неправителствени организации (НПО) и бизнесът по примера на страните от ЕС. Въпреки промяната профила на бедствията през последните двадесет години. Акцента на националната политика е поставен върху преодоляване на последиците от бедствия и аварии, а не върху смекчаващи мерки за овладяване причините и ограничаване на рисковете от тяхното възникване, каквито са европейските практики. Промените са непоследователни на парче с финансова и ресурсна недостатъчност. Държавните институции нямат чуваемост към проблемите на общините, гражданите и бизнеса. Липсва необходимото взаимодействие между институциите, области и общини. В Единната спасителна система (ЕСС) няма изградено оперативно звено със специализирани въздухоплавателни средства (ВС), което да посрещне още в началото, развитието на всяко едно бедствие и аварии или горски пожари и минимизират материалните загуби.
image

Недостатъчна комуникация и сътрудничество между институциите
От интервюто на министъра на МОСВ от 1 юли 2013 г. поместено във вестник „Преса” се разбира, че МВР е обявило обществена поръчка за закупуване на хеликоптер за борба с горски пожари на стойност 46 936 920 лв. Проектът се финансира по оперативна програма „Околно среда” за периода 2009-2013 г., но МВР се отказва от хеликоптера заради скъпата му 5.5 - 6 милиона лева годишна поддръжка. Защо? Има ли държавата инфраструктурата и финансовия ресурс за логистична поддръжка на авиационната техника, съответстваща на европейските стандарти? Според мен ... не. Разбира се отговорът на тези въпроси се състои в търсенето на истината. Колкото издържана да е тя, тя трябва да бъде отхвърлена, ако не е вярна. Въпреки голямата нужда от противопожарни (ВС), ръководство на МВР намери сили да признае тази истина. Те не могат да си позволят закупуването на скъпа за нашите стандарти авиационна техника, поради финансова неосигуреност от публичните бюджети и ще трябва да търси резерви близки до нашите стандарти. Вместо да закупува специализирани ВС държавата би могла да ги наема от частни авиационни оператори срещу заплащане на услугата, каквато е практиката в страните членки на ЕС. Икономическата и финансовата криза не се отчете в МО, което се подразбира от цитат в статия на вестник “Труд” от 2009 г.: “Закупените вертолетите Cougar са беззащитни като гълъбчетата на мира. Не можем да ги пратим на мисия, защото нямат бойно оборудване и могат да бъдат свалени. Хеликоптерите Cougar са не само много капризни, но и доста скъпи за поддръжка.” ВВС и БА се оказаха в тежко положение, което призна министърът на отбраната, на 4 юли 2013 г., пред журналист от в-к „Преса”. На въпрос „Защо НС не прие доклада на Въоръжените сили и отбрана?” Той отговори: „В армията не достигат резервни части, консумативи, акумулатори, гориво. Авиацията е най-зле в това отношение. В момента във ВВС лети само един нов хеликоптер Cougar от общо 12. Вертолетите бяха използвани много интензивно от бившия министър за „специални задачи" или по-точно за протоколни нужди на кабинета. За авиацията не са били осигурени достатъчно средства за купуване на гориво, за тренировъчен процес на летците и за бойни учения. Нормативът не може да бъде покрит именно заради липса на финансови средства. Пилотите ни летят средно на година около 30-50 часа при необходими 140 часа. Увеличава се техническата пропаст между нашите ВВС и тези на партньорите ни от НАТО.”
Държавата трябва да провеждат отговорна държавна политика за осигуряването на достатъчни ресурси за нормалното функциониране на държавните институции. „Отговорността е цената на величието” твърди Чърчил. А вместо това бившите управляващи са си позволявали лукса да ползват военнотранспортни самолети и вертолети на ВВС за протоколни нужди на МС. Можем ли да говорим за отговорност при нашия политически елит? В този смисъл тъжната картина в държавата се допълва от статията на К. Неврокопски от 11.2011г. в Оtbrana. com „За какви решения на НС, за какъв закон на висше образование може да става дума, когато според Плана за развитие на въоръжените сили, подготвен от „най-добрата” експертиза в сектора „Сигурност” е събрана в ръцете на Аню Ангелов и по негови думи до 2014 г., думата наука и научно управление се заменя с командване и политически слугинаж. За какво образование и за каква наука в сектора „Сигурност и отбрана” може да се говори там, където неграмотността е издигната в култ и на нея се кланят послушни резервисти, получили възможността да преподават прашасалите си спомени на най-модерната учебна дисциплина по Анюво време „Жалба по младостта на нереализираният резервист” Парадокс на обществото е, че избираме хора, които вместо да ни служат, ни управляват и контролират. Когато пътя на доброто и злото е преграден от завист и лицемерието на дребните души в политиката нещата звучат по този начин. И колко е малка границата между завистта и лицемерието се опитал да ни каже Стендал. „Робските души веднага се прекланят пред успеха и богатството. Те не знаят да уважават. Те знаят да се плашат, а страхът e слабост на невежите и много лесно се настанява в душите, трудно излиза и най-лесно се прелива в лъст. Когато усетят благоволението от горе, дребните душици превръщат завистта в лъскателство.” Затова, че не разбираме себе си и търсим вината в другите, които не разбираме, но никога не я търсим в нас. „Всеки народ е сам творец на своите блага и причина за своите беди” – Е. Маршал ни дава частичен отговор защо сме най-бедната страна в ЕС. Докато това не се промени и не се хванем всички заедно да си оправим държавата, няма скоро да излезем от тази от тази криза.
image

Законодателство и Европейски практики
Основен държавен приоритет е националната сигурност на страната в насочена в три направления: външна, вътрешна и гражданска сигурност. Външна сигурност се осигурява от Въоръжените сили на БА. Нормативно уреден от закона за Въоръжените сили (ЗВС). Вътрешната сигурност се осигурява от МВР - нормативно уредена в закона за МВР и гражданската сигурност от Гражданска защита при бедствия и аварии съгласно (ЗЗБ).
Финансовото и материално осигуряване на ВВС в БА трябва да се разбира, като инвестиция, вложена за защита на националната сигурност на страната. Големият проблем за авиацията е трудната адаптация към външните фактори на околната среда, големите капиталови вложения и високите оперативни разходи, които пряко влияят върху интензитета на летателната експлоатация, а когато е в комбинация с икономическа криза и слаба национална икономика проблема се задълбочава още повече. В такива случаи експертите съветват за ограничаване в инвестициите. Когато се вземе решение - да са частични съобразени с наличната инфраструктура, спецификата на културните различия и регионалните условия, оперативни разходи и модернизацията на наличната авиационна техника до настъпване на по-добри времена. Като пример в това отношение са Чехия, Словакия, Полша, и Унгария. Последната закупи нов изтребител, но възстанови и модернизира своите вертолети Ми-17 и транспортни самолети Ан-26 и продължава да ги експлоатира при по-ниски експлоатационни разходи в сравнение с хеликоптер Cougar и транспортен самолет С-27J Spartan.
В европейските практики за участието на Въоръжените сили в мирно време при бедствия и извънредни ситуации е залегнало едно общо правило, съобразено с компетентността в модулите на гражданска защита и функциите на Въоръжените сили. Законът допуска участието им при определени условия за оказване на техническа помощ при извънредни ситуации и обявено бедствено положение. Всяка страна регулира участието им по различен начин. В някои страни това е в краен случай, а в други контролът на извънредната ситуацията или бедственото положение изцяло се поема от тях.
В Европейската общност с Решение 2001/792 на ЕО “Евроатом” е създаден механизъм за гражданска защита с цел да се улесни сътрудничеството и координацията на общностните обединени ресурси и оказване помощ при поискване след настъпили бедствия, чрез CMI - работният му център. Към този механизъм е създаден проект ASR-5, финансиран от ЕК и включва Франция, Испания, Португалия, Гърция и Белгия. В него широко е застъпено участието на модулите на гражданската защита, включително и специализирани ВС за борба с горски пожари. Поради различие в националните законодателства, националните системите на страните членки, институционалната бюрокрация и определени интереси към този механизъм. На този етап той не отговаря на очакванията на Европейската общност. При бедствия и извънредни ситуации помощ от ЕК може да се поиска и получи в краен случай по преценка на CMI. Това наложи всяка страна да разчита на своите ресурси в борба при бедствия и аварии. Наложи се всяка страна да създаде национални законодателна рамка за финансиране на своите годишни национални програми, чрез публичните бюджети и националните фондове за борба с бедствия и извънредни ситуации. Тя дава възможност, държавните институции да бъдат широко отворени за сътрудничество с НПО, гражданските организации и бизнесът при условията на публично-частно партньорство в борбата при бедствия, аварии и извънредни ситуации в защита на общественият интерес.

За защита на населението при бедствия и опазване на околната среда и критичната инфраструктура ще трябва да се задели достатъчен финансов ресурс, за нормалното функциониране, поддържане и развитие на ЕСС. Важно е да се разбере, че средствата, изразходвани за тези цели не са разходи, отишли напразно и бреме за ограничените публични бюджети. Те са инвестиции в националната сигурност, чрез ограничаване рисковете в икономиката и бъдещето на страната. Всеки лев, вложен като инвестиция в иновации за превенция и управление на риска при бедствия и извънредни ситуации в критичната инфраструктура има висока норма на възвращаемост. Затова е необходим нов подход в националната стратегия за борба с бедствия и аварии, чрез създаване на нормативна рамка от законодателни промени и политики с ясни правила за публично-частно партньорство и условия за работа и използване на добрите и работещи практики на страни от и вън ЕС.
Публично частното партньорство е реална възможност за инвестиране в дейности от обществен интерес при определена норма на възвращаемост и споделяне на риска при ограничените възможности на публичните бюджети. С което се постига по-високо качество на предоставените услуги, без да води до увеличаване на техните разходи. Още в самото начало при публично-частното партньорство е необходим диалог при взаимно зачитане, доверие и изгодни условия за двете страни с ясни правила за отговорностите, задълженията и споделянето на риска.

Най-изгодният вариант за България
Сложната природо-географска структура и местоположение на страната и високата сеизмична активност ни прави уязвими към бедствия от природен и технологичен характер, които могат да предизвикат значителни човешки и материални загуби. В комбинация със слаба икономика и настъпилите климатични промени България става още по-уязвима. Именно тази характеристика и силно пресечен релеф, налага прецизен системен анализ, каква готовност да има наличният противопожарен персонал и какви противопожарни технически средства са най-удачни за ефективна борба при бедствия и аварии. В областта на специализираните авиационни услуги, по наша преценка, най-удачни са специализираните хеликоптери. Те са многофункционални, маневрени, с висока степен на експлоатационна гъвкавост и с по-добри летателни характеристики за работа в пресечени месности, отколкото самолетите. Предимство за хеликоптерите е, че не изискват големи площадки за излитане и кацане и могат да ползуват разнообразни по вид и големина водоеми. Те са и универсални транспортни въздушни средства за отдалечени и трудно достъпни райони. Много успешно могат да се използват и за превенция, мониторинг и геопространствени данни за анализ и управление на риска при бедствия и аварии. Летателно-техническите им характеристики дават възможност да се води успешна борбата с горски пожари, бедствия и аварии, неотложни аварийни спасителни работи, а в изпълнението на строително-монтажните работи (СМР) в трудно достъпни зони те нямат алтернатива.
На пример осъществима ли е възможността за създаване на авиационен модул от ВС с цел по-високо ниво на защита при бедствия и аварии в ЕСС? В него да бъдат включени екипи с подготовка, опит и познания от европейски практики и подготвен персонал за предоставяне на услуги за превенция и реакция в борба с горски пожари, чрез съответните мерки за намаляване риска от нарастващата опасност от бедствия, свързани с промените в климата и човешката дейност. От друга страна те биха могли да разработят оперативни решения в системата за управление на риска в борбата при бедствия и аварии и последващи неотложни аварийно спасителни работи в условията на публично-частно партньорство с ясни правила и отговорности. Необходимо е да се осъзнае, че само с общи обединени усилия на държавата, неправителствените организации (НПО) и бизнеса ще може да се създаде работеща национална ЕСС, която да гарантира, че разполагаме с необходимите средства за превенция и незабавна реакция, без това да налага инвестиции в нови структури. Стратегията ни за реакция не трябва да се състои само в планиране, но и да бъдат вземани под внимание разходите и възможните приходи. Трябва ли да чакаме да настъпи следващото бедствие и едва тогава да се разбере, че за нормалното функциониране на ЕСС е необходимо финансово осигуряване. Изискват се тези действия да са навременни. Колкото по-рано се предприемат те, толкова по-оптимално ще бъде и финансирането. Европейски практики носят добри резултати в борбата с бедствия, аварии и горски пожари и бихме могли да ги следваме.
image


Предложение за въвеждане на пакет от три европейски практики в ЕСС
1. Планиране в публичните бюджети на целеви финансов ресурс за националните годишни програми за наемане на ВС от частни авиационни оператори за борбата с горски пожари. Създаване на авиационен модул в ЕСС на базата на публично-частно партньорство - въздушно наблюдение, превенция, мониторинг, борба и неотложни аварийно-спасителни работи.
Тази европейска практика е най-широко разпространена в страните на ЕС от Средиземноморския регион. Практиката в тези страни доказа, че когато залагат в публичните си бюджети финансов ресурс в годишните програми за наемане на ВС за пожароопасният период на годината в борба при горски пожар от частни авиационни оператори е много по-изгодно. Защото държавата заплащат само за услугата, без да отделя разходи за експлоатационна поддръжка на ВС на авиационният оператор. За всяко наето ВС държавата осигурява авансово гарантирано месечно заплащане на 50 летателни часа. Изпълнените над гарантирания минимум летателни часове по договор се заплащат допълнително всеки следващ месец. Този договор гарантира ежедневни дежурства през рисковия период на годината в светлата част на денонощието. Държавата осигурява условия за спазването на мерките за безопасност на полета и на предполетния режим на екипажа – техническа база, комуникации и охрана на ВС, почивка, квартира, храна, ГСМ, транспорт и командировки на екипажа. Всичко останало, като разход е за сметка на наетия авиационен оператор и е калкулирано във летателният час, осигуряващ ресурса и летателната годност на ВС.

2. Освободените от Въоръжените сили материални средства да се предоставят на структурите на гражданска защита и след липсата на необходимост да се предоставят за продажба. Във Франция например последният хеликоптер Alouette III на ВМС беше предаден на френската служба “Гражданска защита”. Високотехнологичните професии от МО и МВР, след прослужено време и стаж да се създадат условия за преквалификация в структурите на Гражданска защита и ЕСС.
Вместо държавата да продава на търг така наречените излишни материални средства в това число и хеликоптери Ми-17МТ собственост на МО, закупени с парите на българските данъкоплатци. Те да се предоставят за нуждите на гражданска защита в ЕСС за осигуряване на гражданската сигурност на същите тези данъкоплатци при бедствия и авариии. Финансирането може да се осигури от страна на бизнеса и държавата при взаимно изгодни условия за страните на базата на публично-частно партньорство. Летателната им годност ще бъде възстановена, а силовата установка заменена с височинни двигатели и специализирано оборудване за неотложни аварийни, спасителни и възстановителни работи. Сертификатът за специализирани дейности ще бъде издаден по съответния законодателен и надлежен ред. В същото време да се даде нормативна възможност високотехнологичните професии от МО и МВР и др. след прослужено време и стаж да могат да се преквалифират в структурите на Гражданска защита и ЕСС. Така ще можем да съхраним висококвалифициран човешки потенциал с опит и знания, които могат да бъдат полезни в ЕСС и гражданската авиация.
3. Запълване на нормативна празнина в закона за гражданска авиация (ЗГВ), за създаване на независим държавен регулаторен орган за ВС и авиационни оператори от държавната авиация, включващи МО, МВР, Гранична полиция, Митници, НАП, Спешна медицинска помощ, Червен кръст и др.
В ЗГВ чл.3, ал.1 определя гражданското въздухоплаване само за граждански ВС, изпълняващи търговска дейност, като изключва от регулация и контрол държавните ВС. Основна дейност на ГД ГВА като държавен регулатор е свързана с търговските авиационни оператори, летища в страната и персонала. Издава свидетелства за правоспособност на персонала, авиационни оператори за търговски и въздушен превоз и за специализирани авиационни работи. На практика в страната не съществува независим държавен регулаторен орган за държавна авиация. Дейността на ведомствената авиация извън ВВС практически не е регламентирана и не се контролира. ГД ГВА изпълнява контролните си функции в сферата на гражданската авиация, това е общоприета практика в повечето страни.
Като трета стъпка се очертава запълването на празнината („kаsus omissus”) в ЗГВ – създаване на независим държавен регулаторен орган за държавна авиация. Той ще изпълнява функцията на държавен регистър, регулаторен и контролен орган на ВС за държавна и обща авиация, регламентиращ законодателно правилата за летателна и техническа експлоатация на ВС на държавните и частни авиационни оператори, извършващи дейности в териториалните граници на страната. Такива национални органи има в Унгария, Чехия и повечето страни членки на ЕС. Това ще запълни нормативна празнина в националното авиацинно законодателство. По този начин ще се оптимизира приемствеността на персонала от държавната авиация към частните авиационни оператори и в гражданската авиация и ще се осигури заетост в авиационният модул в ЕСС. От друга страна ще се понижат значително разходите за обучение и преквалификация за нуждите на гражданската авиация. Важна особеност на авиационното право е типовата сертификация и контрол върху поддръжката на летателната годност на ВС непосредствено от ЕASA, член на която е и България. Класовете, освободени от необходимостта за съответствие с летателните норми на ЕASA, се контролират от съответните национални авиационни власти на страните членки на ЕС са категоризирани в Анекс-2 на Регламент 216/2008 г. Подобен подход при нас липсва и създаването на такъв национален държавен орган става все по-наложително.
Необходимо е държавата да подкрепи рационални предложения, имащи отношение към антикризисните мерки и националната сигурност, чрез публично частно-партньорство по примера на страните членки на ЕС.
loading...

Други публикации


Напиши коментар

Коментари: 1

  1. #1
    БГ 23 сеп 2013, 18:59
     
    0
     
    0

    Общо взето бла, бла, бла и преливане от пусто в празно с уклон към частните фирми. България е една шепа страна с разхвърляни вертолети на четири страни защото сме баровци. ВВС ,ВМФ, МВР, 28 отряд и защо? Почти всички пилоти са от военните, даже и по фирмите макар че те почти ги няма вече. Всички вертолети на единно командване и логистика. Възстановяване на наличните Ми-17 и осигуряването им с нужната поддръжка, закупуване на 4-5 бомбита за гасене на пожари и това е. Пилоти има, трябват им машини и гориво за да се готвят и действат когато и където трябва.Възстановяване на Бел-206 за първоначално обучение на пилоти за да не се хаби ресурс на големите машини.Много е просто и не толкова скъпо стига да има желание за истинска работа а не само симулиране на дейност.

Напиши коментар

Задължителни полета*

За реклама

Вход

Запомни ме на това устройство

Регистрирай се

Последни

НАЙ-ЧЕТЕНИ НАЙ-КОМЕНТИРАНИ

Новини от агенция Xinhua

Прочети още
eXTReMe Tracker