s.Уинстън Чърчил си падал по американския „Томпсън“

Pan.bg 23 юли 2018 | 09:32 views (472) commentaries(0)
img
Източник:"Armymedia.bg'';Автор: Доц. д-р инж. Георги Маринов

Британският министър-председател Уинстън Чърчил се прочул като голям привърженик на американския картечен пистолет Thompson. Това не било случайно. Чърчил бил офицер от британската армия. Участва в боевете в Британска Индия и Судан, командва и 6-и батальон на кралските шотландски стрелци. По време на своята служба той лично се убеждава в перспективността на автоматичните оръжия. Затова, когато конструкторът демонстрира във Великобритания своето оръжие, присъстващият на демонстрациите Уинстън Чърчил изпада във възторг от неговите възможности. Чърчил лично изпробва „томпсъна“ и активно съдейства за организиране на неговото производство в британската фирма Birmingam Small Arms Limited.
Прочутият американски картечен пистолет е рожба на запасния генерал Джон Талиаферо Томпсън, който с участието на Томас Райън, Джон Блиш, Теодор Айкхоф, Оскар Пейн и Джордж Гол създава прекрасно оръжие превърнало се в легенда.

image
Джон Томпсън с неговото оръжие M1927


Джон Талиаферо Томпсън (John Taliaferro Thompson) е роден през 1860 г. В 1882 г. завършва военната академия в Уест Пойнт и започва службата си като артилерист. По време на испанско-американската война Джон Томпсън отговаря за снабдяването на армията с боеприпаси. Става известен със задълбочените си знания за оръжията. След войната участва в изпитванията на пушките Springfield M 1903. Той бил един от специалистите, който участвал в приемането на въоръжение в армията на САЩ на патрона .45 АСР. Напуска армията през 1914 г. и се отдава на конструирането на автоматично оръжие, като е назначен за главен инженер в оръжейната компания Remington Arms. Основава и два оръжейни завода за производство на британските пушки Lee Enfield и на руската пушка „Мосин“, обр. 1891 г. В годините на Първата световна война Томпсън отново се връща в армията и получава генералско звание. След завършване на войната се девоенизира и продължава работата си по конструиране на автоматични оръжия.
Първият образец на картечен пистолет Томпсън представя през 1919 г. По това време военните специалисти считали, че картечният пистолет не е много ефикасно оръжие, тъй като далекобойността му отстъпвала на пушките и карабините. Затова американските военни го препоръчали на полицията. От своя страна полицаите с неохота трябвало да се разделят с добре познатите си револвери. Най-неочаквано обаче „томпсъните“ добили популярност сред американските гангстери, които твърде често ги използвали за разчистване на сметки. Така през 1921 г. ограничени количества с обозначението Thompson М 1921 постъпили в полицейските участъци. Финансовите средства от тази поръчка не покрили направените разходи и през 1928 г. фирмата била продадена на корпорацията Maguire Industries, но без участието на Джон Томпсън. Независимо от това усъвършенстването на картечния пистолет не се преустановило, като неговото производство продължило и в годините на Втората световна война. Джон Талиаферо Томпсън умира през 1940 г., като оставя след себе си един от най-известните картечни пистолети.

Традиционно либералното американско законодателство по отношение на притежаването на оръжие позволило на Thompson М 1921 бързо да се превърне в постоянен атрибут на гангстерските банди. Той бил предпочитан поради голямата си скорострелност, надеждност, малък откат и възможността за използване на пълнители с голяма вместимост. Thompson М 1921 имал дължина 810 мм, маса в незаредено състояние и без пълнител 4,7 кг. Първоначално „томпсънът“ бил разработен за широко използваните в САЩ пистолетни патрони с калибър 11,43 мм (.45 АСР) и бързо придобил популярност благодарение на високата си надеждност. Конструкторът неслучайно използвал принципа на работа на оръжието, основан на
отката на полусвободния затвор.

image
Томпсън М1921

Движението на последния било забавяно по оригинален начин. Това се осъществявало с помощта на Н-образен бронзов детайл, преместващ се по специални наклонени канали, изработени в цевната кутия. Забавянето било необходимо, за да се намали темпът на стрелбата на оръжието. Цевта била открита. Част от нейната задна повърхност била оребрена. Към нея се прикрепвала допълнителна ръкохватка пистолетен тип. Затворната ръкохватка за разлика от другите модели картечни пистолети, появили се по това време, била разположена над цевната кутия. Това позволявало еднакво удобно зареждане на оръжието с лявата или с дясната ръка.
Прикладът бил изработван от дърво и се закрепвал към задната долна страна на цевната кутия. Някои от по-късните модели имали карабинен тип приклади. Мерникът бил разположен между две защитни планки, изработени на горната плоска повърхност на цевната кутия. Спусковият механизъм на Thompson позволявал воденето на комбиниран огън – единичен или автоматичен. Превключвателят бил разположен от лявата страна на корпуса, над спусковата скоба.
Пълнителите имали различна вместимост. Кутиеобразните събирали 20 или 30 патрона, докато дисковите – 50 или 100. Първите 15 000 „томпсъна“ от модел 1921 г. били произведени във фирмата Сolt. През 1923 г. фирмата Auto-Ordnanace Соrporation произвела един нов модел с по-дълга и по-тежка цев, под която се поставяла къса дървена ложа вместо допълнителна пистолетна ръкохватка. Този модел бил предназначен за два вида боеприпаси – за пистолетния патрон .45 ACP (11,43 мм) и за новия мощен пистолетен патрон .45 Remington Thompson. Последният имал значително по-голяма начална скорост (440 м/с) в сравнение с началната скорост на патрона .45 ACP, която била 280 м/с. Куршумът на новия патрон бил заострен в предния край и имал маса 16 г. Това му осигурявало по-добра пробивна способност. Гилзата била по-дълга в сравнение с тази на патрона .45 ACP.

image
Томпсън M1928 A1
Томпсън в разглобен вид

Thompson М 1923 имал обща дължина 910 мм при дължина на цевта 362 мм. Фирмата Auto-Ordnanace Соrporation произвела и ограничено количество картечни пистолети, използващи патроните .351 Winchester S.L., 9 мм Parabellum и 9 мм Mauser.
Към модел 1923 г. имало двунога, която се монтирала в началото на цевта и се сгъвала назад. Двете рамена се закрепвали в специални надлъжни канали, изработени в дървената ложа. Предвидено било използването на щик, който се поставял при снета двунога. Картечният пистолет бил снабден и с огнеприкривател, тип Maxim. Моделът 1923 г. бил изработван в ограничено количество и затова сега се счита като колекционерска рядкост.
През 1927 г. фирмата Colt получила правото да произведе нов модел на Thompson. Спусковият му механизъм позволявал воденето само на единичен огън. Този модел бил предназначен главно за нуждите на полицията и получил наименование „полуавтоматична карабина“. Това се виждало от надписите, нанесени на лявата страна на цевната кутия „Model of 1927 THOMPSON SEMI-AUTOMATIC CARABINE CALIBRE .45 AUTOMATIC COLT CARTRIDGE МANUFACTURED BY COLT'S PATENT FIRE ARMS MFG. CO HARTFORD CONN U.S.A.“.
От този модел били поизвеждани няколко разновидности:
– Модел 27 А – с прав кутиеобразен пълнител с вместимост 20 патрона;
– Модел 27 AC – с дулен компенсатор;
– Модел 27 SС – с дулен компенсатор и права дървена ложа вместо пистолетна ръкохватка;
– Модел 27 SСD – с дисков пълнител с вместимост 50 или 100 патрона.

Още в началото на 20-те години Джон Томпсън предприел продължително пътуване в Европа. Неговата цел била да се организира производството на картечния пистолет в страните с развита оръжейна индустрия. Предложенията на конструктора в европейските страни били приети резервирано. Френските и белгийските военни специалисти изразили своето учудване от нетрадиционния за Eвропа калибър .45
По това време в европейските държави най-широко разпространение получил 9- мм патрон Parabellum. Затова специалистите препоръчали на конструктора да разработи подходящ за европейските условия и традиции модели с калибър 9 мм.

Такава задача получила британската фирма Birmingam Small Arms Limited. През периода 1926–1929 г под непосредственото ръководство на оръжейника Джордж Норман била произведена широка гама „томпсъни“ за най-често използваните по това време в Европа боеприпаси – 9 mm Parabellum, 9 mm Bergmann–Bayard, 9 mm Mauser, 7,63 mm Mauser, 7,65 mm Parabellum. Британските модели се отличавали от тези, произвеждани в САЩ. При тях липсвали двете пистолетни ръкохватки. Вместо тях картечните пистолети имали приклади карабинен тип с полупистолетна дръжка. Спусковият механизъм се различавал от този на американските образци, но и той позволявал воденето на комбиниран огън.През 1926 г. военният аташе на САЩ във Франция предложил на вниманието на френските военни специалисти 9-мм образец на картечния пистолет Thompson с цел да се проучат възможностите за лицензното му производство. Оръжието било изпитано във Версай през 1927 г. Комисията констатирала, че образецът позволява водене на точна стрелба на разстояние 600 м, но вследствие високата скорострелност, разсейването на попаденията било значително.

image
Чърчил с Томпсън

Освен това устойчивостта на оръжието при стрелба без двунога била незадоволителна. Френските военни дали и някои още по-строги оценки. В своите заключения те отбелязали, че предложеният образец не представлявал никакъв значителен прогрес в сравнение с известните дотогава образци и не отговарял на изискванията на програмата за въоръжаване на френската армия. Независимо от това в следващите години Франция закупила няколко хиляди картечни пистолета от модел 1927 г.
През 1928 г. се появил нов модел с обозначение Model 1928 A 1. Той имал аналогично устройство с това на базовия модел от 1921 г., но бил снабден с дулен компенсатор за стабилизиране на оръжието при водене на автоматичен огън. Общата му дължина била 852 мм, при дължина на цевта 312 мм. Масата в незаредено състояние била 4,9 кг.
В по-късните модели бил изоставен използваният сложен начин на забавяне на движението на полусвободния затвор. Бил възприет по-простият за масовото производство принцип на работа, основан на използването на отката на свободния затвор. Скъпоструващите материали и специалната технология за изработване на отделните части също били заменени с по-достъпни. Така през 1942 г. се появил моделът М 1, а през 1943 г. – моделът М1А1. Външно те се различавали от своите предшественици по ръкохватката на затвора, която била разположена от дясната страна на цевната кутия, по кутиеобразния къс и прав пълнител, по гладката външна повърхност на цевта, по късата дървената ложа, заменила допълнителната ръкохватка, и др.

С картечни пистолети Thompson били въоръжавани екипажите на танкове, бронирани машини и др., както и въздушнодесантните части на американската армия. Част от продукцията била изнасяна за съюзниците на САЩ, включително и в СССР. Общо по време на Втората световна война от американските оръжейни заводи излизат между 1,5 и 2 млн. картечни пистолета.

Днес за колекционерите на оръжия американската компания Auto-Ordnanace Соrporation продължава да предлага различни версии на картечния пистолет, които се изработват в заводите й в Западен Хърлей, щата Ню Йорк. Непосредствено след Втората световна война Египет закупил от американската фирма Auto-Ordnance Corporation лиценз за производство на Thompson . Това оръжие било необходимо за нуждите на полицейските сили. Египетският вариант се различавал от базовия модел по дизайна на дървения приклад, по формата на затворната кутия, по цевта и късата ложа, по мерните прибори, по ръкохватката на затвора и др. Дървеният приклад бил с намалена извивка и се прикрепвал към затворната кутия на по-голяма площ. Затворната кутия имала кръгла форма в задната си част за разлика от правоъгълната форма на базовия модел. На цевта липсвало ненужното оребряване в основата. Под нея била монтирана къса дървена ложа. Мерникът бил секторен и открит. Ръкохватката на затвора била разположена от дясната страна на оръжието. Общите тактико-технически данни на египетския вариант не се различавали от тези на базовия модел.

През известен период от време, след Втората световна война, Thompson бил произвеждан и във Виетнам. Този модел се отличавал с изключителната си простота и олекотеност на конструкцията. По външен вид той наподобявал самоделно преправяно оръжие. Цевта му била гладка и скъсена, като под нея стояла грубовата дървена ложа. Липсвал традиционният за картечните пистолети приклад. Мерните прибори били постоянни и вероятно не изпълнявали пълноценно своите функции, тъй като не могли да се регулират. Независимо от трънливия път на картечните пистолети Thompson те се считат за истинска класика в оръжейната история и неслучайно днес са мечта за всеки музей и частна колекция.
loading...

Други публикации


Напиши коментар

Коментари: 0

Напиши коментар

Задължителни полета*

За реклама

Вход

Запомни ме на това устройство

Регистрирай се

Последни

НАЙ-ЧЕТЕНИ НАЙ-КОМЕНТИРАНИ

Новини от агенция Xinhua

Прочети още
eXTReMe Tracker