s.Легендарното Самарско знаме има пет копия

Pan.bg 23 юли 2018 | 09:39 views (287) commentaries(0)
img Източник:"Armymedia.bg'';АВТОР ВЕНЦИСЛАВ ЖЕКОВ

По време на Руско-турската война – 1877–1878 г. Самарското знаме е поверено на Трета опълченска дружина с командир подполковник Калитин, знаменосец е унтерофицер Антон Марченко. Знамето участва в боевете при Стара Загора, в отбраната на Шипка и при превземането на Шейновския укрепен лагер на Вейсел паша – 9 януари 1878 г. Самарското знаме е единственото бойно знаме, наградено с орден „храброст” I степен.

Самарското знаме се е превърнало в учебникарски артефакт, а то има свой живот, своя история, свое минало, настояще и дори и бъдеще. Българите се нуждаят от своите светини повече от всякога, защото именно когато сме били най-отчаяни, тези светини са ни помагали да повдигнем глави и да продължим напред.

Близо две години
последното пето копие
на знамето е изработвано от монахини в Княжевския девически манастир „Покров на Пресвета Богородица”.
Те набавяха материали и от чужбина и искаха всичко да бъде оригинално. Получи се наистина може би най-най-красивото копие на Самарското знаме.

Оригиналът на светинята се съхранява в Националния военноисторически музей, в специален шкаф, при специална температура и подходяща влажност. Самарското знаме се намира в този музей от 1946 г. От 1881 г. до 1946 г. то се е съхранявало в Царския дворец в София. През 1958 г. са изработени първите две копия – едното – за съветския музей а второто за нашия военен музей. През 1960 г. Самарското знаме е изпратено в Москва за реставрация, а през 1978 г. е направено последното копие – в реставрационно ателие на Националния военноисторически музей под ръководството на художника реставратор Михаил Малецки, който рисува иконите.

Оригиналното знаме е показано за първи път в новото време през 2002 г. на първата изложба в новия район на военния ни музей, но преди това то не е показвано 25–30 години.

Оригиналът е изработен в гр. Самара


от монахини от местния манастир. Използван е тънък копринен плат. Иконите на Иверската Света Богородица и на Светите братя – покровителите на Европа, – Кирил и Методий са рисувани с маслени бои от петербургския художник Николай

Евстатиевич Симаков. Размерът е 1,85х1,90 м. Сребърната пика във византийски стил е изработена по проект на граф Рошфор.

Може би е по-малко известен фактът, че знамето е заковано със златни гвоздеи за дръжката.

Последният гвоздей заковал старият български войвода дядо Цеко Петков, водил чета над 30 г. в Троянския Балкан. След като заковал златния гвоздей в дръжката, със свален калпак и очи към небето той произнесъл заветните думи – „Да даде Господ това свято знаме да премине от край до край през многострадалната българска земя. Нека нашите майки, жени и сестри да изтрият с него скръбните си очи, а след него да настанат траен мир и благоденствие”.
loading...

Други публикации


Напиши коментар

Коментари: 0

Напиши коментар

Задължителни полета*

За реклама

Вход

Запомни ме на това устройство

Регистрирай се

Последни

НАЙ-ЧЕТЕНИ НАЙ-КОМЕНТИРАНИ

Новини от агенция Xinhua

Прочети още
eXTReMe Tracker