Сержант Митко Пеев, командир на разузнавателна група:Професията ме намери сама, въпреки че се съпротивлявах

Pan.bg 06 окт 2018 | 12:11 views (3093) commentaries(2)
img
Източник:"Armymedia.bg'';АВТОР ЛЪЧЕЗАР ЛОЗАНОВ

image

Когато сержант Митко Пеев казва, че не той, а професията го избрала преко съпротивата му, помислих, че си прави майтап. Но не било съвсем шеговита хрумка. Наистина кандидатствал във Висшето военноморско училище „Никола Й. Вапцаров” в цивилна специалност.

Хич нямал намерение да става военен

Приел го обаче военен профил. След кратко учене се отказал, изкарал наборната си служба като войник във военното училище „Васил Левски” във Велико Търново (2001). Оттам му предложили да остане като курсант и офицер. Отново отказал.
Родом е от Димитровград и нямал никой в рода си военен. Но парадоксално – след като се уволнил, сам влязъл в армията като кадрови военнослужещ. Отначало в Хасково го оценили – младши сержант, а впоследствие станал сержант. Бил командир на механизирано отделение, но с годините и реформите станал командир на разузнавателна група от 4-ти механизиран батальон към Единния център за начална подготовка в Плевен. „Сега – твърди с усмивка – съм убеден, че това е абсолютното ми призвание”. Преди няколко месеца вестникът ни писа за хобито му на рибар. Малко луд, дебне улова си по диви водоеми – реки и блата. През лятото – сом, а през есента, зимата и пролетта – кефал и мрени. Но вън от почивните дни и отпуската е потопен в работата призвание.
Мнозина си представят разузнавача като
човек сянка – слива се с природата
в тъмното използва всяка гънка от релефа за съюзник и прикритие. Да, това не е само работа, а вътрешна убеденост и философия. Сержант Митко Пеев обучава и ръководи снайперисти, чисти разузнавачи и механик-водачи на верижни машини. Военното му призвание крие немалко опасности – на мисиите, където е бил, според него не липсата на страх, а осъзнатото му овладяване е ключът да успееш, да оцелееш и намериш смисъла. Предизвикателствата са част от красотата на живота. Хобито му изцяло олицетворява характера – сам сред природата, ако не непременно там, където не е стъпвал човешки крак, то поне на места, където присъствието на човека е рядкост – труднодостъпни, укрили загадъчност, неочакваност.
Четвърти механизиран батальон е нова структура към ЕЦНП. Историята ѝ е накъсана от промени. До 2012 г. били към 5-а механизирана бригада, която вече не съществува. До юли миналата година – към 61-ва механизирана бригада в Карлово. А сега към центъра за начална подготовка.

image

– Работата ни е да извършваме тренировка съобразно изискванията, които имаме за разузнавателно подразделение. Група от 10 човека преминаха модул, за да придобият ВОС – военно отчетна специалност снайперист. Има и млади кадри, има и стари – които си сменят длъжността с нова квалификация. Снайперът го има и в разузнавателното, и в механизираните подразделения. Досега модулите, в които се придобива тази специалност, се провеждаха от нас – командирите на разузнавателни групи.
Как се подбират? Снайперистът трябва да е
най-добрият стрелец от поделението
Макар и да звучи като на шега, но тук признават, че има немалко истина: снайперист се ражда, не се прави. Характерът му трябва да е спокоен, уравновесен, да има най-добри показатели по огнева подготовка, с много добро зрение. Особено важна е тактическата му подготовка – да е на много добро ниво, защото снайперистът вече е с много по-висока степен на инжинерно оборудване, укриване и маскировка за разлика от обикновения пехотинец. Селекцията се извършва от по-високо командно ниво, а при него идват обучаемите за период от 45 дни или по-дълго – зависи от периода на обучение. „Провеждам занятие, давам им всичко като материали и познания в областта на снайпера – споделя сержант Пеев – и на тази основа те стават вече добри специалисти. Гордо мога да кажа, че разузнавателният ни взвод беше на първо място в бригадата. Случвало се е на майтап да ме питат защо всичките са с така високи оценки – отлични. Отговарям: толкова са възможностите на всички от взвода – отлични стрелци, с отлични знания по тактика и физическа подготовка.
Това не значи, че са самодоволни и с нереално самочувствие. Сверяването на часовника е постоянно. От Кербала насам много неща са се променили. Особено подготовката. В армията беше внедрено обучението за ОПМ (операции и мисии по поддържане на мира). Според него войниците са придобили много по-широк поглед във всеки аспект.
– Намесваме се при възникнала ситуация, където има възможност за терористични актове. Бил съм в такива операции на мисии зад граница с над 90% от състава на моя взвод разузнавачи. Служим заедно, виждал съм ги как действат при различни ситуации.
Почти всички са участвали в реални бойни действия
и пренасят боен опит, взет от действителността. Подготовката, която получаваме тук, която ежедневно тренираме, е адекватна на ситуациите, които се случват на мисиите. Разликата с подготовката едно време в наборната –армия и това, което се прави сега, е несравнима. Все още има какво да се желае в нашето снаряжение, въоръжение и метод на тактика – то е морално остаряло, спрямо колегите ни от НАТО. Но и това въоръжение си има достойнства – то е опростено, върши много добра работа. Действаме с това, което имаме – убеден е сержантът. И се опитват да бъдат оптимално ефективни с това, с което разполагат.

Сред най-добрите снайперисти посочва ефрейтор Ивайло Петров – много добра подготовка и отлични резултати. Сред отличниците е и водачът на машина ефрейтор Любомир Любенов. „Аз като цяло не мога да деля хората. Целият взвод е на страшно добро ниво, имат отлична подготовка…”
Наблюденията на командирите определят кой за какво е кадърен – така става селекцията. Един – за свързочник, друг за разузнавач, трети за химик. Така са го определили и избора си за него – разузнавач.
Участвал е в мисии и е попадал в не една критична ситуация. Но не иска да разказва подробности. „Имало е моменти да те хване страх, шубе, дето му викат. Но винаги съм бил командир на отделение или някаква група. И най-вероятно заради хората, които водя, съм спазвал точно всичките препоръки и задължения.
Няма човек, който не се страхува
Но щом водя хора, си налагам да действам адекватно и не бих се предал. Заради тях е, водя хора, няма как. Сержант Митко Пеев е женен, има 7-годишен син – Александър. „Водя го в поделението, до паметника на Христо Ботев. Водя го и на фитнес, да тренира – има много добри съоръжения в поделението. На него му е забавно все още, играе си вкъщи с пушки и пистолети, ама е рано за каквито и да било фантазии напът към професията. Нека изживее детството си докрай…”
loading...

Други публикации


Напиши коментар

Коментари: 2

  1. #1
    jdjdj 11 окт 2018, 08:31
     
    3
     
    4

    Много заблудени момчета. Впрочем като всички в Сухоземни войски.

  2. #2
    stefan ivanov 11 окт 2018, 22:24
     
    1
     
    1

    ako e kadaren nama dae v armiata

Напиши коментар

Задължителни полета*

За реклама

Вход

Запомни ме на това устройство

Регистрирай се

Последни

НАЙ-ЧЕТЕНИ НАЙ-КОМЕНТИРАНИ

Новини от агенция Xinhua

Прочети още
eXTReMe Tracker