Фронтовакът Стойчо Стойчев от Нова Загора навърши 103 години

Pan.bg 20 апр 2019 | 02:59 views (308) commentaries(0)
img Източник:"Otbrana.com''

Полковник от запаса Божидар Борденяшки*

Вчера в малкия, но добре уреден град Нова Загора се състоя изключителен празник. Отбелязана бе 103- годишнината на ветерана-картечар от Втората и най-кръвопролитна световна война. На тържеството присъстваха замeстник-кметът на Община Нова Загора Ивайло Енев, ръководството на Областния съвет на Съюза на ветераните от войните на България, председателят на Областния съвет Съюза на офицерите и сержантите от запаса и резерва, завеждащата на отдел „Култура” от общината.

Господин Енев, от името на кмета на Община Нова Загора поздрави рожденика и обяви решението на Общинския съвет да подпомогне ветерана финансово. Пое и задължението да помогне на ветерана да преодолее самотата според възможностите си, стоварила му се след смъртта на втората му съпруга Иринка в началото на тази година.

Тържеството откри председателят на Областния съвет на СВВБ-Сливен полковник от запаса Николай Тодоров. В словото си той открои следното: „Ветеранът Стойчо Иванов Стойчев е роден в близкото cело Каменово на 19.04.1916 година. В родното си село завършва 3-и (сега 7 клас). В града дошъл yж да изкapа гимназия, но бедността го принудила да остави учението и да cе заxване да работи. Това става някъде към 1932 година. През 1937 г. го вземат войник в Сливен, като картечар. За негов късмет се ражда Симеон и той вместо две, служи една година. Дават и домашен отпуск на войниците, заради родилия се претолонаследник. Боецът-картечар обаче няма пари да си дойде на село. Тежък и нерадостен живот на сирак! Още нероден, баща му почива от простуда, която го пипва, завръщайки се от фронта на Първата световна война. През 1944 г., вече семеен и с две деца, бай Стойчо е мобилизиран и изпратен в Серес, Гърция, „Да пазим германците, казва ветеранът. Спомня си с добро немците, защото докато царското военно командване ги оставя да ги смучат дървениците, именно немците им се притичат на помощи и ги избавят от тази напаст. Същата година, както казва бай Стойчо „…ни бутнаха срещу германците, в Сърбия”. Дoкато били в Гъpция, шиел по нещо и на меcтните и на немците, но фpонт е и тpябвалo да cе върне към воинската си специалност нa картечар.

"Бяx тежкoкapтечар на "Шваpцлозе". Петима дyши еĸипаж я обcлyжвхме”, казва столетника. Случват се инциденти, в които Стойчо




Стойчев едва не губи живота си. Със своя спокоен характер и буден ум, бай Стойчо с риск да бъде застрелян на огневата позиция, отказва на ротния си командир да открие огън по отсрещния „противник”, в който той от бинокъла си разпознава български войници. Докладва това на ротния си, но последният настоява, заплашва, вади пистолета си. Все пак грабва бинокъла и сам се уверява в истинността на твърдението на боеца Стойчев. После десетки пъти му се извинил за грубостта си и заканите. Вторият случай - бомба, избухнала в близост до картечния екипаж, едва не струва живота на ветерана. Затрупан жив, той е изровен от другарите си и спасен, за да стане столетник и ветеран-доайен на град Нова Загора и Съюза на СВВБ.

Демобилизира се през есента на 1944 г. Още в Гърция му предлагат да се устрои в Солун, но българинът-родолюбец отказва, а и вкъщи го чака съпругата му Султана с двама сина – Иван и Димитър. По-късно се ражда и Георги. Чака го и шевната му машина „Сингер”. Благодарение на нея и таланта си на шивач, той купува имот в Нова Загора, създава малка шивачница с няколко работника и строи голяма и стабилна къща за многолюдното си семейство, която обитава и до днес.

Новата, отечественофронтовска власт е върл противник на частната собственост и облага бай Стойчо, вече частник с високи данъци. Под непосилната им тежест и от заплаха за интерниране в Белене, той затваря шивачницата. Предлагат му да заработи в шивашкия профкомбинат. Обиденият и недооценен майстор-шивач, който след войната шиел само мъжко облекло и то най-вече на руските офицери, отказва предложението и става железар-шлосер. Той и до ден днешен не е простил на комунистите тази лично изживяна несправедливост и обида. Цяла Нова Загора е в недоумение шивач-шлосер?!? Противоречиви занаяти от земята до небето, но победителят от Втората световна успява да се справи и то толкова добре, че взема участие в изграждането на котлите на ТЕЦ-а в Сливен. „Сега, като железар пак кроях, но върху ламарина. То за всичко си трябва ум и сърце”, казва ветеранът. Там, на ТЕЦ-а се и пенсионира. От тогава до днес, вече 103 години, той сам си обработва двора, сее и продава най-ароматната самардала в град Нова Загора.

„Старостта не е хубаво нещо, особено самотата”-твърди столетникът. И как да е добре щом на този свят ден, мечтан от всеки, на тържеството от близките му бе само сина му Митко, живеещ в Стара Загора, който бързаше повече от нас, чуждите да хване влака. Ни снахи, ни синове, ни внуци, ни правнуци, ни съседи. Като че ли насила се отбелязваше 103-тия рожден ден, виновни за което бяха Областният съвет на Съюза на ветераните от Сливен и Общинската администрация на Община Нова Загора.

Старостта си взема своето. Столетникът не е добре със зрението. Вижда силуети, затова слуша основно радиото. Свикнал е и се справя сам. Сам се бръсне и пали печката, самичък поддържа дома си чист, двора подреден, сам мие съдовете за хранене. Общината му изпраща жена за два часа да му помага, но той се радва повече на възможността да си побъбри с млад човек.

Иначе официалната част мина по протокола. Връчиха се поздравителните адреси от името на кмета на Община Нова Загора Николай Грозев, от председателят на Централния управителен съвет на СВВБ и боен другар на столетника от войната доц. д-р Иван Сечанов, от областните ръководства на СВВБ и този на офицерите и сержантите от запаса и резерва. Събитието отрази и местния телевизионен канал 6.

Най-радостното и същественото във всичко това беше, че столетникът остана удовлетворен от вниманието на кмета и обществеността, от Съюза на ветераните, в който членува.

Убедени сме, че искрените и топли слова на признателност и преклонение пред житейската мъдрост вляха нова сила и жизненост у бай Стойчо, който пожела на всички да стигнем и надминем годините му. Дано и дай Боже!

*Авторът е председател на Областен съвет на СОСЗР-Сливен
loading...

Други публикации


Напиши коментар

Коментари: 0

Напиши коментар

Задължителни полета*

За реклама

Вход

Запомни ме на това устройство

Регистрирай се

Последни

НАЙ-ЧЕТЕНИ НАЙ-КОМЕНТИРАНИ

Новини от агенция Xinhua

Прочети още
eXTReMe Tracker