В понеделник е премиерата на филма за разузнавача Пеньо Пенев

Pan.bg 21 окт 2019 | 12:44 views (197) commentaries(0)
img Източник:"Otbrana.com"

Премиерата на филма "Един срещу девет", посветен на саможертвата на полковник от Военното разузнаване Пеньо Върбанов Пенев ще се състои в понеделник, 21.10.2019 г., от 16 часа в залата на Информациония център на Воения телевизионен канал на ул. Раковска 106. Във всички времена, без значение на политическата конюктура, едни храбри мъже на честта - български офицери, отстояват на клетвата си към Родината. И някога и днес! Така е било, така и ще бъде! На тях е посветен този филм!

***

Ето какво пише за него Иван Пенков във в. „Дума“ ден след кончината му на 16 януари 2015 г.

Пеньо Върбанов Пенев е полковник от българското военно разузнаване. През 1945 г. завършва средно образование и постъпва като юнкер във Военното училище на все още монархическа България. Завършва като подпоручик-танкист от армията. След три години служба в танкови поделения е назначен за оперативен работник в Разузнавателно управление на Генералния щаб (РУ ГЩ). В интерес на службата завършва висше образование по "Ориенталистика", като изучава турски език. Създават му легенда на служител от Министерството на външните работи. Той е един от многото разузнавачи, които военното разузнаване на България изгражда. Изпратен е на задгранична работа на 3.01.1953 г. като вицеконсул в Генералното консулство на България в Истанбул. Тайното му назначение е оперативен работник в състава на резидентурата на българското военно разузнаване с псевдоним "Чолаков".
В Турция към този момент има 800 затвора със стотина хиляди затворници. Капитан Пенев въобще не мисли, че ще се окаже един от тях. Военни разузнавачи е имало в Турция от шейсетина години назад и всеки си е завършил службата по живо по здраво. Политическото противопоставяне след Втората световна война довежда да зловещо военно противостоене. На 14 май 1955 г. България подписва новоучредения Варшавски пакт, а Турция е член на противостоящия НАТО от 1952 г. Тече третата година от мандата на военния разузнавач капитан Пенев в Турция. Малко повече от месец след създаването на Варшавския пакт, на 29.06.1955 г., го задържат преди срещата му с агент на българското военно разузнаване, агент "Таш". Правата му вече се определят от
белезниците и тежката верига на краката...
Агент "Таш", български гражданин, турчин, е вербуван през 1951 г. от РУ ГЩ с цел внедряване по канала "изселване" в района




на Зонгулдаг, турска военноморска база на брега на Черно море, за използване като агент-радист в състава на агентурна група. Готвен е година и половина за поддържане на радиовръзка, тайнопис, шифър... Но през 1952 г. Турция отказва да приема изселници и първоначалният план е променен. Взето е решение той да бъде използван като нелегален разузнавач. Прехвърлен е успешно в края на годината с документи за самоличност по биографични данни на реално съществуващ в Турция двойник-изселник. "Таш" пристига в Зонгулдаг, намира квартира и се устройва на работа. През 1954 г. нареждат от центъра "Чолаков"да установи контакт с "Таш" и той го прави, като посещава Зонгулдаг. "Таш" споделя страха си, че ще го разкрият, държи се колебливо и несигурно. На следващата среща рязко променя поведението си и иска да му дадат радиостанция, като казва, че има добри условия за работа. Пенев се усъмнява, че "Таш" е почнал да работи под контрола на турските органи за сигурност. Но желанието на военното разузнаване да има източник в този район надделява над всички съображения за конспирация и бдителност... Подозренията на капитан Пенев са оценени като страх. Началникът на ресорния отдел във военното разузнаване нарежда категорично "Чолаков" да се яви на срещата за по-нататъшно решаване на "организационни въпроси". "Чолаков" с приближаването разкрива, че мястото на срещата е наситено с цивилни полицаи, прави опит да се измъкне, но се нахвърлят върху него, извиват му ръцете и го натикват в автомобил. Дотук нещата изглеждат като произшествие, инцидент с дипломат, който може да бъде протестиран от нашата страна. Няма съмнение обаче, че арестът на капитан Пенев е бил съгласуван между полицията, контраразузнавателните органи и Министерството на външните работи и е
добре подготвено политическо решение
Турските органи за сигурност не уведомяват за задържането на дипломата българските дипломатически мисии - посолството в Анкара и генералните консулства в Истанбул и Одрин, както и Министерството на външните работи в София.
Българските власти не бързат с официалните реакции, не правят постъпки за издирването и освобождаването му, с което на практика дават време на полицията да го изтезава и изтръгне от него признания за разузнавателната му дейност. Пенев поддържа несломимо легендата, че не се занимава с шпионаж...
Обвинен е в престъпление срещу турската национална сигурност и отбрана. Полицаите казват, че намерили във "вътрешния/външния джоб" на сакото му лична карта на "Таш". На едно от поредните заседания на съда "Таш" отрича показанията си, като казва, че насила са изтръгнати от него срещу обещания за работа в полицията и получаване на турско гражданство.
Когато адвокатът на Пенев приключва защитата, той иска думата от съда и твърди, че процесът е политически и в услуга на Студената все още война... Съдът свободно определя в утихналата зала, че
законът изисква смъртна присъда
за престъпления срещу вътрешната безопасност на Турция. Капитан Пенев е на тридесетина години...
Турският съд отчита, че замислите на капитан Пенев не са осъществени напълно, само е извършвал подготовка и присъдата е определена на 24 г. строг тъмничен затвор и 8 г. заточение в Централен Анадол. След обжалване присъдата е намалена на 15 години строг тъмничен затвор и 8 години заточение. На петата година от задържането му Касационният съд отново се произнася и окончателната присъда е 12 години и 6 месеца плюс 4 г. заточение. На предложението на РУ ГЩ да се вземат адекватни мерки за спасяването на капитан Пенев, Вълко Червенков, министър-председател на България за втори мандат, отсича "заради бълхата няма да изгаряме юргана". Мерките на нашите дипломатически служби и българските власти за облекчаване участта на капитан Пенев са непоследователни и половинчати. Случаят слага отпечатък на дейността на РУ ГЩ и външното разузнаване. Настъпва въздържание сред оперативния състав за агентурни операции за дълъг период. Съсипва се нелегалното военно разузнаване - от готвените стотина нелегални разузнавачи нито един не завършва успешно внедряването си в предвидената страна.
Капитан Пенев лежи в пригодена на затвор църква в Невшехир в компанията на нацист от вермахта, гръцки шпионин, съветски нелегални и турчин. Той пише стихове, мисли за самоубийство, мисли, че ще го убият при операция след заболяване на жлъчката. В затвора в Анкара му възлагат да работи в печатницата - тук прави и своята визитка: Пеньо Върбанов Пенев, Централен затвор, Анкара...
Свиждане с жена му е разрешено след пет години

"когато обесиха министър-председателя си", уточнява той. Започват да го посещават и български дипломати.
На свижданията се изразяват надежди за замяната му. По-добре от всички разбира, че дори и Родината му да направи необходимото, Меджлисът трябва да го амнистира със закон и тогава може да бъде разменен. Такъв проектозакон влиза в Меджлиса и минава с голямо болшинство...
Девет години са минали от задържането му до момента, в който е подписана спогодба между Турция и България за размяната и го предават на прокурора в Одрин. На 8.4.1964 г. двама цивилни, началникът на полицията, началникът на жандармерията и командирът на граничното поделения тръгват с него за границата. Чакат 3 часа. Даже старшият казал, че тая работа няма да стане, защото "вашите не дават нашите"... В края на дена отиват към блокирания от турски жандармеристи КПП. Всички са уморени. Всички мълчат. Наш граничен офицер пита дали желае да се завърне в България. Той отвръща
защо все още се бавите
Рано сутринта пристига вкъщи, където го чакат близки, познати, колеги. Някои не разпознал. Малката му дъщеря била на 10 години.
Преподава турски в школата на военното разузнаване до началото на прехода към демокрация. Миналата година държавното ръководство отказа високо отличие за полковник Пенев, защото е в списъка на служителите от бившите разузнавателни служби на армията...
Полковник Пенев казваше, че датите 3.1.1953 г., когато отива на дипломатическа работа в Турция, 29.6.1956 г., когато го задържат, и 8.4.1964 г., когато се завръща в България, ще помни и когато го "заровят". Нищо друго не желае да помни. А от това, че политиците не му отредиха място в паметта на държавата, не го заболя. Саможертвата си е велика и сред глупостта на политиците.
loading...

Други публикации


Напиши коментар

Коментари: 0

Напиши коментар

РЕГИСТРИРАЙТЕ СЕ, ЗА ДА КОМЕНТИРАТЕ СТАТИЯТА!


Регистрирай се

За реклама

Вход

Запомни ме на това устройство

Регистрирай се Забравена парола

Последни

НАЙ-ЧЕТЕНИ НАЙ-КОМЕНТИРАНИ

Новини от агенция Xinhua

Прочети още
eXTReMe Tracker