ВАЖНО Е ДА ПОМНИМ: В ПАМЕТ НА БЪЛГАРСКИТЕ ВОЕННИ ЖУРНАЛИСТИ

Pan.bg 08 ное 2019 | 07:47 views (668) commentaries(0)
img
От кап.I ранг Цвятко Дончев

ЧУХ РЕПЛИКА: "ПРИСТРАСТЕН СИ"! Съгласих се. Но с думите за отишлите си от живота приятели, не съм съгласен: "Или нищо, или хубаво."

ВАЖНО Е ДА ПОМНИМ.

Есента на 1967 година. От поделения на армиите български седем войници тръгнаха по своя нов път. С конкурс са приети за курсанти в Лвовското висше военно училище - в Украйна, в Прикарпатския военен окръг, в град Лвов.

И тъй: от 1967 до 1996 година над 100 български мъже завършиха своята първа военна академия - лвовската. Завърнахме се през годините за нелека служба във войските. След 2-3, че и повече, ни назначаваха в печатните издания на армията. Тъй беше и с колегите от специалността на културтрегерите, както им викахме: шефове на Военни клубове, Домове на армията, във Военния театър и Ансамбъла, редактори във Военното киностудио

Без да се ровя в съзнанието си, ще изброя имена, които и днес са специалисти и активни в обществото ни. Максим Минчев, Митко Тодоров, Иван Сотиров, Любомир Денов, Сашо Попов, Влади Владков, Огнян Стефанов, Бойко Беленски, Красен Бучков, Евгени Генов, Тодор Стайков, Валери Младенов, Петьо Дафинкичев, Александър Попов, Ленко Петков, Ангел Колев, Антон Антонов, Велин Яворски, Стефан Шопов, Васил Василев... И още и още десетки, които след службата си в армията доказаха качества и през втория си професионален период.

Защо сред споделените имена не са на колегите и приятели лвовци - все качествени офицери - полковниците Петър Китински и Константин Личев, генерал-майор Васил Плачков, капитан Николай Петев, и пак полковниците: Георги Вучев, Милен Вълков, Стоян Стоянов - Стуци, Добрин Харизанов - Хари. Валентин Солаков... Познавах ги отблизо. Служихме много години заедно. Но днес ги няма.

Неотдавна, на раздялата със СТУЦИ , съвсем отвътре ми дойде да изрека: Всички ще си отидем от живота. Няма безсмъртни. Животът ни започва с пламък и завършва с пепел. Не казвам нищо повече. Всеки от нас е на земята, за да остави следа: пътека, дето да минават хората, засадено дръвче с плод през годините или добра дума в делника. Под ръководството на полковник Стоянов се строи, както го наричахме "Военното НДК". "Как си, братко, с какво да ти помогна", при всяка среща изричаше Стуци. Много пъти неговите ръце и ум са поправяли проблемите в автомобилите ни -
РАЗГЛЕДАЙТЕ ГАЛЕРИЯТА > > >




моя, на Любо Денов, и на още много.

Думи за ВАСИЛ ПЛАЧКОВ. В едно от служебните правителства през 90-те години , за министър на вътрешните работи беше назначен генерал лейтенант Чавдар Червенков. Реши един от заместниците му да е полковник Плачков. Тогава президентът го повиши в звание "генерал майор". Сред лвовци той е единствен с това звание. Дълги години беше дипломат на Балканите.

Преди осем години си отиде от нас и полковник МИЛЕН ВЪЛКОВ. С още петима Милен е завършил Суворовското училище в Москва, а след това -Лвовското. Журналист, приятел, чиято сърдечна усмивка винаги ни караше да се чувстваме добре въпреки трудностите и нелеките изживявания. Милен беше човекът, който ако не беше в състояние да помогне на закъсал колега, то с благия си характер винаги намираше онези правилните и сгряващи душата думи да даде сили и подкрепа за изпадналия в затруднение. И като шеф на БТА, на "София прес", председател на СБЖ.

Образ колоритен, свойски е и на полковник ПЕТЪР КИТИНСКИ. До последния му ден като главен секретар на Националното сдружение "За честта на пагона" бяхме заедно. Неотдавна Мария Рачева, приятелка от дълги години - за мои думи, посветени на Петър, сподели: "Ех, приятелю, Цвятко, разпъна душата ми с написаното във вестник "Българска армия". Заляха ме спомени, като бурна река. Сякаш чувам гласа на любимия Петьо Китински. Пеем си песни и пътуваме към някое място, за да видим как се "реформира" армията. Или как се "трансформира". Все едно.

Прекрасно време, срещнах истински хора, научих много за живота. Прогледнах. Въпреки, че отдавна бях пораснала. Школа беше Петьо Китински. За всичко! Да кажа, че го обичам, малко ще е! И тъй през всичките години в нашата военна редакция "Звезда" на Българското национално радио."

Съкурсантът от Лвовското училище НИКОЛАЙ ПЕТЕВ го знаят и ценят много от творците на България през последните десетилетия. А за нас приятелството почна тъй: преди 40 и няколко години Николай пристигна във Варна да пише репортаж за Ансамбъла на Военноморския флот. Две вечери богати със спомени, две нощувки в апартамента ни. Не, три. Изпратих Николай до летището късно вечерта за последния полет до София. След три часа се завърна. Анулирали полета заради силния вятър и обледяване на пистата. "Ядосан съм и сядам да пиша." И тъй до сред нощ.

… Месец преди да си отиде, седнахме на чаша кафе в "България" Подари ми с автограф "17 есета против този свят" Казахме си, че за човека няма нищо по-лошо от тъгата. Поглеждахме се ту с усмивка, ту като че ли притеснени. Знаех, а и той сподели, че със здравето му нещо не е наред.

Отиде си Николай като председател на Съюза на българските писатели. Беше и народен представител. Помня и сега последния ни диалог. И съм убеден, че приятелите трябва да се подкрепят не само в тяхното присъствие, но и в отсъствието им...

Да спомена още от отишлите си рано от нас Добрин Харизанов - Хари, Георги Вучев, Иван Донков, Валентин Солаков, Цено Нешев, Здравко Роев...

Светла им памет.



Навигирайте с бутоните под снимката, за да разгледате галерията!


ВАЖНО Е ДА ПОМНИМ: В ПАМЕТ НА БЪЛГАРСКИТЕ ВОЕННИ ЖУРНАЛИСТИ

ПРЕДИШНА СНИМКА 1/5 СЛЕДВАЩА СНИМКА

loading...

Други публикации


Напиши коментар

Коментари: 0

Напиши коментар

РЕГИСТРИРАЙТЕ СЕ, ЗА ДА КОМЕНТИРАТЕ СТАТИЯТА!


Регистрирай се

За реклама

Вход

Запомни ме на това устройство

Регистрирай се Забравена парола

Последни

НАЙ-ЧЕТЕНИ НАЙ-КОМЕНТИРАНИ

Новини от агенция Xinhua

Прочети още
eXTReMe Tracker