“Есен 2011” на Шабла – качеството носи успехи

Pan.bg 26 сеп 2011 | 12:13 views (10391) commentaries(0)
img Поглед отвътре към най-мащабното и амбициозно учение за годината
Част 1 - текст и снимки Д.Ставрев, материалът ще бъде публикуван в брой 10 на списание "Клуб КРИЛЕ", който излиза на 3 октомври


В четвъртата седмица на август на зенитен полигон (ЗП) “Шабла” се проведе тактическото учение с бойни стрелби (ТУБС) “Есен 2011” на ВВС на Република България, в което по традиция участваха и подразделения от ВМС и СВ. За втора поредна година в него взе участие и армията на Република Сърбия чрез свои подразделения за ПВО – 250 зенитно-ракетна бригада с разчети на ЗРК комплекси С-125 “Нева” и “Куб”, а за първи път на полигона стреляха и екипажи на изтребители МиГ-29 от състава на 204-та авиационна бригада на ВВС на съседите ни. В учението взеха участие на практика почти всички дивизиони от състава на 1-ва зенитно-ракетна бригада (1-ва ЗРБр) на българските ВВС и всички налични на въоръжение ЗРК - С-75М “Волхов”, С-125 “Нева”, С-300 ПМУ и “Куб”, както и новосъздадения мишенен комплекс на базата на С-75М “Волхов”. Освен тях на Шабла стреля ЗРК “Оса АКМ” от състава на 61-а механизирана Стрямска бригада на СВ и разчети на ПЗРК “Стрела-2М” на състава на СВ, ВВС и ВМС. Учението се осигуряваше по въздух от разчети и средства на 1-ви полк РТВ, а на море кораби от 1-ви дивизион патрулни кораби от състава на вмб Варна, като и фрегатата “Верни” от вмб Бургас и гранично-полицейски кораби.
image

Ден първи - новите мишени
На 25 август сутринта в 9,30, точно съгласно предварителния разчет, въпреки свежия североизточен вятър и разстоянието около 5-6 km от стартовата позиция до полигон “Шабла” достигна слабия пукот от изстрелването на мишената МАБ-В755. Минута-две по-късно най-близката ПУ на “Волхов” се обви в черно-сив облак от барутните газове на стартовия ускорител и прах, а в небето се издигна стълб от огън и дим. Бялата следа от изгорелите газове на втората степен на ракетата видимо се пресече с тази на мишената. Минута по-късно полигонът бе разтресен и от пускове от “Нева” и “Куб” и още 2 стълба се издигнаха в небето. Десетина минути по-късно бе обстреляна нова мишена. Трите ЗРК осъществиха успешни пускове по мишена МАБ-В755 изстрелвана от изнесена позиция на


брега на морето в близост до село Тюленово, южно от полигона.

image
Снимка - В.Пастърмаджиев


image
Снимка - В.Пастърмаджиев[/color]

image
Още преди началото на учението бе ясно, че тазгодишното издание на традиционната проверка на способностите на ЗРВ дивизионите и изтребителната авиация ще е на съвсем различно ниво. След края на предишното учение проведено през септември 2010 г. министърът на отбраната Аню Ангелов ясно заяви че е необходимо значително усложняване на мишенната обстановка по време на стрелбите, за да може условията да са адекватни на съвременните изисквания и тенденции. Подобно желание, макар и в доста учтива форма, бе изказано и от сръбска страна. А и реално погледнато пускове по парашутни мишени ЦП-100 от ЗРК и от изтребителната авиация трудно могат да дадат представа за реалното ниво на подготовка на разчетите и екипажите, а за ЗРК С-300 това направо не бе възможно. Причината за това положение с мишенната обстановка е във факта, че дълги години се разчиташе на стари, разработени в началото на 80-те години витлови мишени с ограничени скоростни и маневрени характеристики. След като спря производството и на тези мишени - РУМ “Ястреб-2”, положението стана доста сложно за ВВС, тъй като всички разбираха че само с парашутни мишени в началото на XXI век просто не става.
image
Да не говорим, че доста често сред пуск от Су-25 ЦП-100 не се задействаха – или не се отваряше парашута който забавя падането или не се разпалваха. И ако ЗРК базирани в Шабла могат да изчакат нов пуск на мишена, имаше случаи в които стрелбите на изтребителната авиация почти се проваляха, защото при излитане от Граф Игнатиево престоят в зоната на полигона за МиГ-29 и МиГ-21 е доста ограничен по време и при несработване на мишената машите нямат възможност за няколко захода докато се появи нова мишена. А при положение, че стрелби по въздушни мишени се провеждат веднъж в годината рискът от провал бе доста сериозен.
image
Ето защо командването на ВВС се зае сериозно с отстраняването на тези проблеми, разбира се отново в условия на минимални ресурси. Въпросът с мишените за ЗРВ комплексите бе решен от специалистите на 1-ва ЗРБр на база опита и знанията им, с минимални средства и с отлични резултати. Използван бе подхода от създаването на мишените М-11Д създадени в средата на 90-те години на ХХ век на база ракети от ЗРК С-75 “Двина”. В рамките на само 8 месеца бяха направени съответните разчети и модификации и в края на май на полигон “Шабла” успешно бе изпитана мишената МАБ-В755 (виж по-подробно бр. 6/2011 на сп. “Клуб КРИЛЕ”). В началото на лятото МО проведе конкурс и за радио-управляема мишена, която да внесе реализъм както в стрелбите на ЗРВ, така и на изтребителната авиация. Най приключи по-малко от месец преди “Есен 2011”, но въпреки това мишената взе участието в учението. За сутрешните пускове и за новите мишени разговаряхме в ранния обяд на 25 август, ден преди кулминацията на учението – бойните стрелби, с подполковник Ненов, главен експерт в сектор “Зенитно-ракетни войски” в щаба на ВВС.
image
“Радио-управляемата мишена (РУМ) която ще видим тази година на стрелбите е новоразработена и се демонстрира за първи път. С удоволствие мога да ви уверя, че тя покрива целия скоростен диапазон за създаване на условия за стрелба със ЗРК С-300, както и от изтребителите МиГ-29 както с ракети с радиолокационна глава, така и с топлинна глава за самонасочване. Мишената е българска разработка. Наскоро бе проведена процедура за изборна доставчик и изпълнител на услуги по обслужването на тази РУМ. Имаше 3 кандидата които предложиха своите мишени, като спечели този с най-добро ценово предложение, както бе по условията на конкурса.
image
Мишената има огромни маневрени способности в сравнение с доскоро използваните. Тя е с реактивен двигател, като подобен тип досега не е използван на територията на страната. Скоростният й диапазон е 100 – 420 km/h, а височината на полета й е над 3000-3600 m. Крейсерската й скорост, т.е. най-икономичната е около 180 km/h и с нея тя може да престои максимално дълго във въздуха. Фактът, че максималната скорост е 420 km/h създава отлични услови за стрелба по нея от С-300. Поради това, че е с доста компактни размери на нея е монтиран специален радиолокационен отражател, който прави възможно наблюдението на мишената и съпровождането й от ЗРК. Разстоянието на което може да лети мишената от пункта за управление е 60 km. В икономичен режим мишената може да лети около 35 минути, след което трябва да се приземи.
image
Този режим се използва за тренировка на разчетите на ЗРК, като те провеждат т.нар. “електронни пускове”, без реално да се обстрелва мишената, нещо което е много полезно за тренировките и пести значителни средства, ако трябва целите да се дават от самолети или вертолети. На нея е монтиран транспондер, който отговоря в гражданските режими и в т.нар. режим S и това позволява мишената да се съпровожда от вторичните радари ВТ-1, които бяха приети на въоръжение през последните години (бел. ред. 2008 г.). Реално в момента всички зенитно-ракетни дивизиони са оборудвани с такива вторични радари. Това дава допълнителна информация с висока точност на ръководителя на стрелбите и на щурманите, които могат да използват информацията от този радар за актуалното местоположение на мишената с нейните точни координати и височина на полета. Тези данни могат да се използват за насочване на изтребителите които ще стрелят по нея. Вторичният радар в случай е разположен в Балчик, като информацията е изведена както в съвместния пункт за управление разположен там, така и тук на третия етаж на КП на ЗП “Шабла” в залата за бойно управление. Това позволява чрез мрежовата връзка той да бъде управляван във всички режими както от тук, така и от пункта за управление в Балчик.
image
На въпроса ви за ефективната отразяваща повърхност на мишената и за това на какво разстояние може да се открива от РЛС на ЗРК ще отговоря така - няма още точни лабораторни данни, то това което се наблюдава на екраните на радиолокационните станции дава ЕОП от около 1-1,5 m2. Що се отнася за разстоянието имам данни за С-75М “Волхов” – граничните стойности са 23-25 km на височина 2000 m. Досега вече бяха проведени 2 тренировки с нея тук на полигон “Шабла”. Това което споделиха операторите и разчетите от всички налични ЗРК е, че тя е малко по-трудна за откриване и съпровождане от познатата от миналото РУМ “Ястреб-2М”, по която е стреляно с години. Заложената в документацията скорост бе потвърдена от разчетите, като това създава добри условия за тренировка, обучение и бойни стрелби с наличните ЗРК. Проведени бяха и тренировки за отстрел на мишената от авиацията и всички те бяха успешни. Надявам се всички тези оценки да се потвърдят и по време на бойните стрелби утре (бел. ред. 26 август 2011 – втори ден от стрелбите и ден за ВИП гости). По новата РУМ ще бъде стреляно от МиГ-29, С-300 и евентуално с С-125 “Нева” и “Куб”.
image
Както вече вашите читатели знаят, през май отново тук на зенитен полигон “Шабла” бе завършен успешно първия етап в разработката на аеробалистичната мишена МАБ-В755. Тя премина опитните изпитания – експерименталните стрелби, а днес висяхме първите пускове по нея от трите ЗРК – С-75М, С-125 и “Куб”. Мога да споделя впечатленията си от стрелбата на ЗРК С-75М “Волхов”, той като бях в кабината за бойно управление на комплекса. Разчетът успя да унищожи мишената по всички правила на стрелбата, независимо от това, че времето за работа бе изключително кратко. А то е кратко поради наложените ограничения в инструкцията за работа на полигона, които са писани в началото на 90-те години на ХХ век при едни други условия.
image
Тези ограничения са отразявали положението тогава – става въпрос за дясната част на полигона, която се определя от съществуващия тогава, но вече разрушен сега нефтен кей-естакада. Някои могат и да го помнят цял, но реално той отдавна вече е срутен от вълните и корозията. Ето защо е добре да се помисли да се направян изменения в инструкцията. Така ще бъде дадена възможност границата за стрелба да бъде увеличена с около 10 градуса вдясно за всички позиции на ЗРК. С това ще се увеличи времето за работа по мишената и така ще се гарантира “срещата” на ракетите с нея в целия височинен диапазон от 1000 до 3500 m. Така ще се създадат ако не отлични, но добри условия за работа на ЗРК.
image
Що се отнася до окончателната компановка на ракетата към настоящия момент тя е уточнена и всички мишени които ще бъдат изстреляни тези дни са с една и съща конфигурация. След края на стрелбите, които реално са и изпитания за новата мишена ще бъде съставен протокол и той ще бъде предаде на Съвета по въоръженията, като ще бъде предложено приемането на въоръжение на МАБ-В755. На вашия въпрос за това колко годишно можем да “произвеждаме” отговорът е достатъчно, т.е. толкова колкото са необходими за стрелбите. Опитът показва, че това е рамките на 5-10 до 12 мишени за 1 стрелба, нещо което е напълно по силите на екипа който създаде мишената. Бих искал обаче да споделя с вас и вашите читатели, че работата по мишената вероятно ще продължи. На втория етап ще се опитаме да разработим управляема мишена базата на използваните ракети. Целта е мишенната да се движи по определен маршрут, който да не е балистична крива, а да наподобява тази на управляема ракета, т.е. да се контролира в рамките на 20-25 km, колкото позволяват границите на полигона. Целта е да се създадат максимално добри условия за работа на ЗРК по високоскоростна, нискополетна мишена.
image
На база резултатите от експерименталните стрелби които бяха отразени и във вашето списание направихме извода, че съпровождането на мишената с GPS приемник и предаване на данните от него чрез GSM мрежата не бе успешно и затова взехме решение да се откажем от това. Опитът който проведохме с акселерометъра (бел. ред. уред за отчитане на претоварването) който предава данни за ускорението на ракетата бе успешен. Ракетите които ще се изстрелват по време на стрелбите сега са без това устройство, тъй като вече знаем параметрите на полета и то не е необходимо. В бъдеще, по време на втория етап от развитието на мишената вероятно в ракетите ще бъдат монтирани допълнителни устройства, които да помогнат за управлението на ракетата и да служат за снемане на параметрите на траекторията. Реално в момента освен доработките по системата за безопасност на МАБ-В755 допълнително е изведена на стабилизатора антена на апаратурата за управление, която позволява да бъде подадена команда за самоликвидация на ракетата в случай на нужда.
image
На въпроса ви за мишенната обстановка която можем да създадем – виждате, че има коренна разлика спрямо миналата година по това време. На практика само 11 месеца по-късно имаме 2 нови мишени – РУМ и МАБ-В755, които дават несравнимо по-добри условия. Споменах и за продължаващата работа по МАБ, която се надявам да е управляема през 2012 г. и да утежни мишенната обстановка за разчетите на ЗРК и за екипажите на авиацията. Нещо повече, разработчиците на РУМ имат рамково споразумение с МО за периода 2011 – 2014 г. и са поели ангажименти догодина да могат да управляват едновременно 2 мишени в зоната за стрелба, които ще изведе мишенната обстановка на друго ниво.
Първият ден от стрелбите на ЗП “Шабла” предложи още пускове с ракети Р-60 от МиГ-29 по парашутни мишени, в следобеда настъпи царството на ПЗРК “Стрела 2М”. Първи стреляха разчетите от военноморските бази във Варна, Бургас, вертолетната база “Чайка” и от свързочния полк. Моряците показаха, че макар и на суша се чувстват във свои води и постигнаха от 10 пуска 6 отлични оценки и 4 “добър”. Стрелбите се изпълняваха по 122 mm артилерийска снаряд с намален заряд и трасьор изстрелван от САУ 2С1 “Гвоздика”. Последваха ги разчетите от ВВС, като тук се получи уникален случай – на един от стрелците 2 последователни ракети дадоха отказ и въпреки захвата на главата за самонасочване ракетите не излетяха от пусковите тръби. Дори на границата за безопасност ясно се чуваше, жуженето на ракетата, но пуск така и не последва. Изключително внимателно стрелеца и непосредствения ръководител на стрелбите слагаха далите отказ ракети на специалните стойки с носа към морета, така както изискват инструкцията за използване в такива случаи. Целта при самопроизволен пуск да няма последици. Стрелецът обаче заслужава поздравления – въпреки меко казано силния стрес от двата последователни отказа стреля за “отличен” под бурните аплодисменти на колегите си. С това първия ден от стрелбите завърши, предстоеше най-важния ден – 26 август, ден в който на полигона предстоеше да дойдат високопоставените гости и ден в който ВВС в лицето на 1-ва ЗРБр и 3-а изтребителна авиобаза, подпомагани от всички останали родове войски трябваше да демонстрират цялата си огнева мощ.
loading...

Напиши коментар

Коментари: 0

Напиши коментар

Задължителни полета*

За реклама

Вход

Запомни ме на това устройство

Регистрирай се

Последни

НАЙ-ЧЕТЕНИ НАЙ-КОМЕНТИРАНИ
eXTReMe Tracker