Моторен кораб "Цар Иван Шишман" или "Цар Ив. Шишман", който е наименуван "Иван Шишман" и пътнически кораб тип "Цар Асен"

Pan.bg 16 сеп 2015 | 13:18 views (6445) commentaries(0)
img ПОРЕДИЦА "НЕПОЗНАТИТЕ КОРАБИ" с водещ Калоян Панчелиев

При използването на информация от поредицата "НЕПОЗНАТИТЕ КОРАБИ" позоваването на автора, уеб-сайта Pan.bg и сп. "Клуб ОКЕАН" е задължително

Традицията да се наименуват кораби на известни личности (императори, царе, крале, президенти, политици, пълководци и флотоводци, революционери, писатели, изобретатели и т.н.) от историята на дадена държава е широко разпространена в търговския и военния флот. Типични примери са американският самолетоносач USS Ronald Reagan (CVN-76), британският линеен кораб HMS King George V или руският атомен ракетен крайцер "Петр Великий", които съответно носят имената на президент, крал и император.
България също не прави изключение по отношение на наименуването на кораби на известни исторически личности. Без претенции за изчерпателност тук ще посочим, че през 1941 г. на река Дунав е вдигнат български флаг на пътническите кораби с имена на членове на царската фамилия, съответно "Цар Борис III", "Царица Йоанна" и "Княз Симеон" (вж. по-долу). Поради изчерпването на имена на царската фамилия във връзка с наименуването на кораби в България през 1940 г. е възприето новопостроените пътнически кораби да носят имена на владетели от Първата и Втората българска държава. Строящите се три товаро-пътнически кораба, от които два за морето и един за Дунава са наименувани "Иван Асен II", "Иван Александър" и "Иван Шишман". Какво знаем за кораба "Иван Шишман"?


ВАРИАНТИ НА ИМЕТО

В морско-историческата и техническа литература, посветена на българското корабостроене и корабоплаване се срещат някои от следните варианти на името на този кораб: "Цар Шишман" и "Цар Иван Шишман" (Марко Вълканов, 1960 г.), "Цар Шишман" и "Цар Иван Шишман" (ВИНС-Варна, 1960 г.), "Иван Шишман" (Кольо Вълков, 1971/1972 г.), "Цар Иван Шишман" (Илия Тодоров, 1981 г.), "Цар Иван Шишман" и "Цар Ив. Шишман" (Мария Иванова, Никола Флорев, 1983), "Цар Иван Шишман" (Чони Чонев, 1997 г.), "Цар Ив. Шишман" (Тремол Иванов, 1998 г.), "Цар Иван Шишман" (Тодор Парушев, 2002 г.), "Цар Иван Шишман" (Илия Ганчев, 2012 г.).

Марко Вълканов поставя корабен обект "Цар Шишман" на позиция №17 в таблица, която е озаглавена "Работа на констукторското бюро при Варненската държавна корабостроителница през 1935-1941 г." От обозначенията в таблицата е видно, че работата по корабен обект "Цар Шишман" е извършена от конструкторското бюро през 1941 г. Таблицата е публикувана в изследването на Вълканов, озаглавено "Развитието на корабостроенето и кораборемонта в България при условията на капитализма (1877-1944)". Същият автор представя и туристически м/к "Цар Иван Шишман", който е довършен в Русе в таблица без заглавие на стр. 74 от изследването. Илия Ганчев включва пътническия моторен кораб "Цар Иван Шишман" в т.нар. "Списък на построените през годините във Варненския корабостроителен завод кораби". Списъкът се съдържа в публикация на Ганчев в неговия личен блог в Интернет (вж. по-долу за връзка към блога). Кольо Вълков предоставя данни за кораб "Иван Шишман" в публикацията "Документи за корабостроенето и кораборемонта във Варна (1895-1944 г.)", включена в т. 22 от поредицата "Известия на Държавните архиви" (стр. 243 и 245). Върху корицата на изданието е отбелязана година на издаване 1971 г., а на титулната страница - 1972 г. Доколкото книгата е дадена за набор на 15.VIII.1971 г. и подписана за печат на 25.XII.1971 г., вероятно е по-разумно да се приеме като година на издаване 1972-а. Илия Тодоров и Чони Чонев разглеждат кораб "Цар Иван Шишман" съответно в книгите си "Българските кораби" (стр. 112) и том V от поредицата "Корабите", озаглавен "Морска България" (стр. 200). Кораб "Цар Иван Шишман" попада и в обзора на Тодор Парушев в глава III от изследването му "Морското стопанство на България 1918-1944" (стр. 105). Тремол Иванов включва м/к "Цар Ив. Шишман" в таблица с данни за различни кораби, построени във Варненската корабостроителна и машинна работилница или Държавната корабостроителница от 1942 г. Авторът уточнява, че данните в таблицата са от литературен източник. Таблицата е публикувана в изследването "Страници от историята на българското корабостроене" (стр. 29 и 30). В книгата "Израстват кораби и хора" Мария Иванова и Никола Флорев отбелязват (стр. 15): "До освобождението от фашизма за страната са построени само няколко корабчета - влекачът "Искър", малкият пътнически "Цар Иван Шишман" и корабът "Инженер Минчев". В същото издание е публикувана таблица с "Построени и заложени за строеж кораби в държавната корабостроителница до 9.IX.1944 г." Под номер 17 в групата от кораби със статут "Заложени" на стр. 79 откриваме м/к "Цар Ив. Шишман". От цитираните автори с научен апарат в класическия смисъл на това понятие работят само Кольо Вълков и Тодор Парушев.

Корабът с толкова много варианти на името се радва на интерес от страна на изследователите и в наши дни. През 2015 г. в публикация на уеб-страницата на "Морски вестник" изследователят Иван Алексиев съобщава: "В архивната документация на Държавна корабостроителница - Варна е съхранен "Списък на корабите, построени и заложени в Държавна корабостроителница - Варна", който не е датиран, но предполагам, че е съставен ок. 1942 г. В него е посочен туристически моторен кораб "Цар Ив. Шишман". Според Алексиев в някои документи и източници корабът е описан като "Ц. Ив. Шишман", "Цар Шишман" и "Цар Иван Шишман". В същата публикация авторът съобщава и за съществуването на неофициален списък на корабите, построени през периода 1937-1998 г. във фирмата "Булярд Корабостроителна индустрия". В този списък под № 15 е посочен м/к "Ц. Ив. Шишман", завършен през 1942 г. Алексиев посочва, че за ранната история на фирмата източникът не е благонадежден.

В обобщение може да се каже, че в различните източници съществуват минимум четири варианта на името на кораба (два, от които се срещат в едно и също издание на Марко Вълканов от 1960 г. на стр. 68 и 74 и в едно и също издание на ВИНС от 1960 г. на стр. 68 и 74 - вж. по-горе). Вариантите са следните: "Цар Шишман" (вариант 1), "Цар Иван Шишман" (вариант 2), "Иван Шишман" (вариант 3) и "Цар Ив. Шишман" (вариант 4). Списъкът с варианти на името се допълва от Иван Алексиев с още един - "Ц. Ив. Шишман" (вариант 5). Наличието на поне пет варианта на името на кораба повдига въпроса за първоизточниците, които е използвал всеки от авторите и за коректното възпроизвеждане на името на кораба от оригиналния архивен документ в собствената публикация. Съществуването на още варианти на името на кораба в други публикации, които не са предмет на настоящия преглед е напълно възможно.

Относно наименуването на кораб "Иван Шишман" Кольо Вълков посочва като източник фонд 11К, опис 1, архивна единица 39. Относно довършването на кораб "Иван Шишман" Кольо Вълков посочва като източник фонд 10К, опис 1, архивна единица 96, лист 521-523. Относно завършването на кораб "Цар Иван Шишман" Тодор Парушев посочва като източник фонд 11К, опис 1, архивна единица 48, лист 90, съхраняван в ДА-Варна. Относно "Списък на корабите, построени и заложени в Държавна корабостроителница - Варна" Иван Алексиев посочва като източник фонд 11К, опис 2, архивна единица 2, лист 36-37, съхраняван в ТДА-Варна.

Справката в списък на фондовете от масив "К" в ТДА-Варна показва, че фонд 10К е озаглавен "Кораловаг" Българско акционерно дружество за строене на кораби, локомотиви, вагони – Варна" с времеви период 1926–1950 г., а фонд 11К е озаглавен "Държавна корабостроителница – Варна" с времеви период 1925–1949 г.

При това положение научното значение на въпроса за истинското име на кораба се свежда до задача за установяване кой автор доколко коректно е цитирал оригиналните източници от фондовете от масив "К" в собствения си труд. Възможно е повечето от изброените автори да са цитирали коректно източниците и корабът просто да фигурира под различни имена в оригиналните документи в различни етапи от проектирането и строителството му. Това може да е продиктувано от административни и политически фактори или да е само проява на граматическа непоследователност в изписването на името. Въпросът ще бъде окончателно решен при откриване на акт за наименуване на кораба или снимка/и, от която/които да е видно изписването на името върху борда/корпуса му.

image

Данни за кораб "Цар Иван Шишман" в книгата "Българските кораби" от Илия Тодоров

image

Данни за кораб "Цар Иван Шишман" в книгата "Морска България" (том V от поредицата "Корабите") от Чони Чонев

image

image

image

Данни за кораб "Иван Шишман" в том 22 от "Известия на Държавните архиви"

Три товаро-пътнически кораба в строеж, от които два за морето и един за р. Дунав, са наименувани "Иван Асен II", "Иван Александър" и "Иван Шишман"

В доклад от 13 март 1940 г. Дирекцията на водните съоръжения (бел. ред. - така е в текста на Кольо Вълков) донася на министъра на железниците, пристанищата и телеграфите, че пътническите кораби ще носят имена на членове на царската фамилия, товарните - на крайбрежни селища, влекачите - на реки и шлеповете - на градове от вътрешността на страната...В доклад от 21 януари 1941 г. на същата дирекция се съобщава за явили се "трудности при именуването на пътническите кораби, понеже имената на царската фамилия се изчерпват". Затова е възприето новопостроените пътнически кораби да носят имена на владетели от Първата и Втората българска държава. Строящите се три товаро-пътнически кораба, от които два за морето и един за Дунава са наименувани "Иван Асен II", "Иван Александър" и "Иван Шишман".

Източник: Кольо Вълков "Документи за корабостроенето и кораборемонта във Варна (1895-1944 г.)", в: "Известия на Държавните архиви, т. 22, С.-1971.

Справка за изчерпването на имена на царската фамилия във връзка с наименуването на кораби: През 1940-1941 г. в корабостроителницата „Обуда” на ДДСГ в Будапеща се строят за БРП три еднотипни модерни товаро-пътнически кораба. Големи заслуги за отпускането на средства за закупуването им имат народния представител Петър Стоянов, капитан I ранг Георги Симеонов (тогава началник отдел „Корабоплаване” към Министерството на железниците и пристанищата), дунавският флотски офицер Тодор Тодоров (тогава директор на Българската земеделска народна банка) и други.

Първият от корабите – „Цар Борис III”, пристига в Русе на 19 май 1941 г., а на 22 май се вдига българското знаме. На 17 август 1941 г. пристига вторият кораб „Царица Йоанна”, а на 12 декември 1941 г. – третият „Княз Симеон”. Българският флаг на тях е вдигнат на 17 декември 1941 г.

Моторен кораб "Иван Шишман"

От писмо на Държавната корабостроителница до Дирекцията на водните съобщения се вижда, че през 1942 г. за германския военен флот са построени 12 дървени моторни миночистачи, 14 железни десантни кораби и в строеж са още 9 дървени рибарски лодки срещу само две български държавни поръчки - довършени са моторният кораб "Иван Шишман" и два железни понтона.

Източник: Известия на Държавните архиви, т. 22, С.-1971.

image

Данни за кораб "Цар Ив. Шишман" в книгата "Страници от историята на българското корабостроене" от Тремол Иванов

м/к "Цар Ив. Шишман"

Год. на постр. 1942

бр. 1

Размери м

дълж. 20

шир. 4,5

височ. 1,5

Водоизмест. тона 35

Машина к.с. 100

Скорост възла 9

Предназначение пътнически за р. Дунав, довършен в Русе

Източник: Иванов, Тр. Страници от историята на българското корабостроене, В. 1998.

image

Данни за кораб "Цар Иван Шишман" в блога на Илия Ганчев

image

Данни за кораб "Цар Иван Шишман" в книгата "Морското стопанство на България 1918-1944" от Тодор Парушев

image

image

image

Данни за кораб "Цар Иван Шишман" в том 32 от "Трудове на Висшия институт за народно стопанство"

М/к "Цар Иван Шишман"

Наименование и тип на кораба М/к "Цар Иван Шишман" - довършен в Русе

Принадлежност бълг.

Година на строеж 1942

Брой 1

Размери

дълж. 20,0

шир. 4,5

височина 1,50

Водоизместимост 35

Мотор к.с. 100

Скор. възли 9,0

Назначение турист.

Източник: Трудове на Висшия институт за народно стопанство гр. Варна, т.32, В. 1960

image

Данни за кораб "Цар Иван Шишман" в книгата "Израстват кораби и хора" от Мария Иванова и Никола Флорев

image

Данни за м/к "Цар Ив. Шишман" в книгата "Израстват кораби и хора" от Мария Иванова и Никола Флорев

КОЙ ШИШМАН СТОИ ЗАД ИМЕТО НА КОРАБА?

Този въпрос е закономерен единствено от гледна точка на съществуването на вариант 1 на името на кораба ("Цар Шишман"), в който собствено име на владетеля липсва, а той е назован само с името на династията, към която принадлежи (Шишман). Без претенции за изчерпателност някои от кандидатите в случая са: Шишман Мокри (), Шишман I (), Шишман II () и Иван Шишман (1371-1395 г.). Доколкото във вариант 1 от името на кораба фигурира и титлата "цар" броят на кандидатите се ограничава до двама: Шишман I и Иван Шишман. Самото наименуване преминава през следните етапи от идеята до реализацията му:

Етап 1.Констатация, че имената на царската фамилия се изчерпват - към 21 януари 1941 г., т.е. към датата на доклада на Дирекцията на водните съобщения.
Етап 2.Възприемане на идеята новопостроените пътнически кораби да носят имена на владетели от Първата и Втората българска държава.
Етап 3.Наименуване на строящите се три товаро-пътнически кораба "Иван Асен II", "Иван Александър" и "Иван Шишман".

Следователно към 1941 г. и трите кораба са в строеж, появяват се трудности във връзка с наименуването им, защото имената на царската фамилия се изчерпват, възприета е идеята да носят имена на владетели от Първата и Втората българска държава, строящите се три товаро-пътнически кораба са наименувани "Иван Асен II", "Иван Александър" и "Иван Шишман". Официалните документи за наименуването им т.е. предложения, заповеди и актове за наименуване вероятно носят дати от края на 1940/първата половина на 1941 г.

КОРАБ "ИВАН ШИШМАН" - ЗАЛОЖЕН, НАИМЕНУВАН, ДОВЪРШЕН, ЗАВЪРШЕН, ПОСТРОЕН?

ЗА ПРЕДНАЗНАЧЕНИЕТО И РАЗМЕРИТЕ НА КОРАБА

КАКВО Е ИЗВЕСТНО ЗА КОРАБИТЕ "ИВАН АСЕН II" И "ИВАН АЛЕКСАНДЪР"?

ТРАНСПОРТИРАНЕ НА КИЛА И РЕБРАТА ОТ ВАРНА ДО РУСЕ

През 1971 г. авторски колектив в състав Пр. Бенчев, Г. Иванова и К. Петров съобщава за започването на строежа на един малък пътнически кораб в Русе. Уточнява се, че първоначално скелетът на пътническия кораб е изработен и заложен за монтаж във Варна, но през 1945 г. килът и огънатите ребра са докарани в русенската корабостроителница. За съжаление оригиналното име на кораба, чиито скелет е изработен и заложен за монтаж във Варна не се съобщава от авторския колектив. Килът и ребрата, които са транспортирани и доставени в русенската корабостроителница стават основа за кораб, който е завършен през 1946 г. и наименуван "Сава Ганчев". Колективът предоставя следните данни за кораб "Сава Ганчев": дължина 19,9 м, ширина 4,5 м, и мощност на главния двигател - 100 к.с. Сравнението (вж. по-долу) показва, че някои от тези характеристики съвпадат с характеристиките на кораб "Иван Шишман" (например широчина и мощност на двигателя). По отношение на дължината разликата е само 0,10 м (20 м при "Иван Шишман" срещу 19,9 м при "Сава Ганчев").

Следователно въпросът дали килът и ребрата на пътническия кораб "Иван Шишман" са демонтирани във Варна и транспортирани до Русе, за да послужат за основа при изграждането/построяването на нов кораб, наименуван впоследствие "Сава Ганчев" е на дневен ред. Основание за повдигането на този въпрос е информацията на Кольо Вълков, който работи най-сериозно с научен апарат от цитираните автори. Припомняме, че според него: "Строящите се три товаро-пътнически кораба, от които два за морето и един за Дунава са наименувани "Иван Асен II", "Иван Александър" и "Иван Шишман". Ако се доверим на Вълков, чиято отправна точка е Варна и последователността, в която изброява корабите, то тогава кораб "Иван Асен II", който е първи е предназначен за морето, кораб "Иван Александър", който е втори, също е предназначен за морето, а кораб "Иван Шишман", който е трети е предназначен за р. Дунав. Следователно още от самото начало един от трите кораба е предназначен за Дунава и е логично на един следващ етап търговската му експлоатация и реализация да бъде свързана с реката. От друга страна Бенчев и колектив, чиято отправна точка е Русе съобщават, че там са докарани кил и ребра на кораб от Варна. И, така - килът и ребрата на "Иван Шишман" ли стоят в основата на "Сава Ганчев"? Към разрешаването на този въпрос може да се пристъпи едва след откриване на валидна транспортна заповед, товарителница и фактура от 1945 г. за извършване на доставката на кила и ребрата от Варна в Русе, в които да фигурира поне името на кораба, от който са демонтирани.

М/к "Сава Ганчев"

Пътнически кораб, чиито скелет е изработен и заложен за монтаж във Варна, но през 1945 г. килът и огънатите ребра са демонтирани и докарани в русенската корабостроителница

"...Заедно с това за първи път в предприятието започна построяването на един малък пътнически кораб. Скелетът беше изработен и заложен за монтаж във Варна, но през 1945 г. килът и огънатите ребра бяха демонтирани и докарани в русенската корабостроителница. През 1946 г. корабът беше завършен и му бе дадено името "Сава Ганчев" в чест на геройски загиналия матрос, партизанин от отряда "Чавдар".
Корпусът на кораба беше изцяло нитован. Корабът имаше дължина 19,9 м, ширина 4,5 м, и мощност на главния двигател - 100 к.с. Той можеше да побира 140 пътници." (стр. 79)

image

image

Корабостроителен и кораборемонтен завод "ИВАН ДИМИТРОВ" - РУСЕ
Петров, Костадин, Г. Иванова и Пр. Бенчев. Дунавски корабостроители. Исторически очерк. С., Профиздат, 1971.

Сравнение:

Дължина: 20 м ("Иван Шишман"), 19,9 м ("Сава Ганчев")

Широчина: 4,5 м ("Иван Шишман"), 4,5 м ("Сава Ганчев")

Височина: 1,5 ("Иван Шишман"), 1,8 м до главната палуба ("Сава Ганчев")

Мощност: 100 к.с. ("Иван Шишман"), 100 к.с. ("Сава Ганчев")

Предназначение: пътнически, туристически ("Иван Шишман"), пътнически ("Сава Ганчев")

ЧИЕ ИМЕ НОСИ ПЪТНИЧЕСКИ КОРАБ "САВА ГАНЧЕВ"?

Отговорът на този въпрос откриваме в книгата "25 години българско речно плаване 1935-1960 (Материали за историята на българското речно плаване)" от Светослав Минчев, издадена през 1960 г.: "Това бяха прогресивно настроени моряци от българското дунавско търговско корабоплаване. Някои от тях не можаха да изтърпят наглото вмешателство на немските окупатори в нашето речно корабоплаване и напуснаха службите си. Между тях бе и верният народен син Сава Ганчев, чието име днес (бел. ред. - около 1960 г.) достойно носи един от пътническите кораби. През декември 1943 год. той напусна кораба "Лом", на който служеше като матрос, и премина в нелегалност. Свързан от по-рано с другарите от отряда "Чавдар I", той отиде при тях. На 17.II.1944 год. Сава Ганчев загина в неравен бой с врага".

КОРАБ "САВА ГАНЧЕВ" В ПЕРИОДА 1956-1966 г.

ПО ДУНАВА: ОТ ВИДИН ДО С. ВРЪВ С КОРАБ "САВА ГАНЧЕВ"

КОРАБ "САВА ГАНЧЕВ" НА ЯЗОВИР ИСКЪР

1943-1944 г.

По отношение на Русенската държавна корабостроителница мога да кажа че същата сега се намира в възход. На нас до скоро гледаха с недоверие по причина, че ние до сега с изключение на постройката на шлеп "Шумен" през 1937 год. два сточни понтона и моторния кораб "Сава Ганчев" през 1943-44 година, изпълнявахме само ремонти на плавателни съдове и известни преустройства.

Инж. Минчо Цочев. Нашето корабостроене, в: Корабостроител, Брой единствен, Р., 9 Септември 1947 г.

1956 г.

През юли 1956 година параходство БРП има в експлоатация 25 кораба, на които се развива активна партийна работа. Това са корабите "Георги Димитров", "Димитър Благоев", "Александър Стамболийски", "Сава Ганчев", "Козлодуй", "Арчар", "Галата", "Китен", "Цанко Церковски", "Йордан Лютибродски", "Русе", "Свищов", "Лом", "Видин", "Оряхово", "Плевен", "Христо Ботев", "Димитровград", "Пловдив", "Балчик", "Христо Смирненски", "Перник", "Шумен", "Георги Кирков", "Созопол" и дълбачките "Огоста", "Вит" и "Янтра".

1956 г.

Преди две години в уеб-сайта www.delcampe.net бе предложена за продажба тази пощенска картичка. В анотацията (описанието) към картичката се съобщаваше, че това е пътнически кораб "Сава Ганчев" на р. Дунав (Passenger ship "Sava Ganchev", Danube river). Година на издаване на картичката според delcampe.net и продавача - 1956 г.

image

1960 г.

"25 години българско речно плаване (Материали за историята на българското речно плаване)" от Светослав Минчев, издадена през 1960 г.: "Това бяха прогресивно настроени моряци от българското дунавско търговско корабоплаване. Някои от тях не можаха да изтърпят наглото вмешателство на немските окупатори в нашето речно корабоплаване и напуснаха службите си. Между тях бе и верният народен син Сава Ганчев, чието име днес (бел. ред. - около 1960 г.) достойно носи един от пътническите кораби. През декември 1943 год. той напусна кораба "Лом", на който служеше като матрос, и премина в нелегалност. Свързан от по-рано с другарите от отряда "Чавдар I", той отиде при тях. На 17.II.1944 год. Сава Ганчев загина в неравен бой с врага".

1962 г.

На отчетната конференция, състояла се на 20.XI.1962 година, е избран отново за секретар Марин Христов Добрев. Партийната работа все по-системно обхваща числящите се към Параходството кораби "Арчар", "Сава Ганчев", "Георги Димитров", "Димитър Благоев", "Александър Стамболийски","Христо Смирненски", "Ряхово", "Никопол", "Русе", "Видин", "Лом", "Свищов", "Пловдив", "Ангел Кънчев", "Христо Ботев", "Димитровград", "Плевен", "Варна", "Цибър", "Козлодуй", "Галата", "Цанко Церковски", "Георги Кирков", "Васил Левски", "Искър".

1966 г.

Корабчето "Сава Ганчев" извършваше редовния си следобеден рейс Русе — Свищов. Моят съсед се оказа рибар от село Батин, Русенско, за където пътувах. Заговорихме за Саид Саидов — батинския пчелар, удостоен през 1964 г. с парична награда от Централния съвет по пчеларство и от Централния кооперативен съюз за висши добиви и предаден най-много мед на кооперацията.

При Саид Саидов, в: сп. "Пчеларство", 1966 г.

За още един кораб с име "Сава Ганчев" се съобщава в литературен източник тук. За съжаление година на посещенията на кораб "Сава Ганчев" не се посочва, но вероятно е далеч преди демократичните промени от 1989 г.:

http://www.vidin-online.com/razkazi/utro-nad-dunav

Утро над Дунав

История - Разкази

Понеделник, 16 Декември 2013 23:28

Наближаваме село Връв. От потъналите в зеленина къщи се виждат само керемидите. Колкото обаче приближаваме към тях, толкова повече ни се откриват. Разпръснато по брега на реката, селото изглежда особено красиво.

Преминаваме край пристанището. Преди няколко години от Видин идваше тук (бел. ред. - в случая "тук" означава пристана на с. Връв) корабът „Сава Ганчев", но сега пътниците жертвуват приятното пътуване по реката заради бързия автобусен транспорт.

Велко Атанасов - Извървени пътеки

Снимки от забравения и разрушен пристан в село Връв:

http://www.airgroup2000.com/forum/viewtopic.php?t=226229

В село Връв чакат комшии от Англия

в. Стандарт

Най-напред разкрива, че Връв е първото пристанище по Дунав на българска територия. "Не е вярно, че първото е Ново село", категоричен е Мицев. Преди години кораб е тръгвал всяка сутрин от Връв за Видин. И понеже се пълнел с пасажери на намиращото се на 5-6 км Ново село, нямало нужда да хвърля котва. Капитанът поздравявал чакащите със сирената, та от онова време по тези места битува шегата: "Връв - спирка, Ново село - свирка".

За още един кораб с име "Сава Ганчев", но на язовир Искър се съобщава в този уеб-сайт:

http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=15451

„Щъркелово гнездо” при язовир „Искър”

Започната от К.ГЕРБОВ, юли 20 2013 11:52:09

Публикувано 20 юли 2013 - 11:52:09

Преди години на разположение на желаещите да направят разходка в южната част на язовир „Искър” (северната е в чертите на вододайната зона) бе малкото корабче „Сава Ганчев”.

image

Фрагмент от изображение на кораба, публикувано в текста на К. Гербов в уеб-сайта nauka.bg. Препоръчваме на интересуващите се от темата да посетят сайта

image

Фрагмент от пощенска картичка с изображение на същия кораб в яз. Искър от архива на сп. "Клуб ОКЕАН". За любителите на детайлите ще посочим, че в дясно от кърмата на плавателния съд се вижда ветрило на сърф, а не флаг на кораб

И, накрая - това вероятно е една от последните снимки на същия кораб, публикувана във в-к "24 часа", от лятото на 2004 г.:

image

В допълнение - "строящите се три товаро-пътнически кораба, от които два за морето и един за Дунава", които са наименувани "Иван Асен II", "Иван Александър" и "Иван Шишман" са абсолютно различни от пътническите кораби тип "Цар Асен". За сравнение тук прилагаме две снимки на пътнически кораб тип "Цар Асен", който е значително по-голям по размери:

image

image

Същият кораб преди да бъде поставена обшивката му

Източник: Найденов, Н. Нашето корабоплаване и корабостроене. 1945

Връзка към публикацията на Иван Алексиев, озаглавена ЗА КОРАБИТЕ „ЦАР ИВ. АСЕН”, „ЦАР ИВ. ШИШМАН”, „ЦАР ИВ. АЛЕКСАНДЪР”, „ЦАР ИВ. АСЕН ІІ”, „ИВ. АСЕН”, „ИВ. ШИШМАН” И „ЕМОНА”

http://www.morskivestnik.com/mor_kolekcii/izsledwaniq/ivanalex1406201212.html

Връзка към публикацията на Илия Ганчев, озаглавена ЕДИН СЪН, КОЙТО БЕШЕ ДЕЙСТВИТЕЛНОСТ ... (За постиженията на варненските корабостроителни инженери и работници) - част 1:

http://iliaganchev.blog.bg/biznes/2012/04/27/edin-syn-koito-beshe-deistvitelnost-za-postijeniiata-na-varn.946482
loading...

Други публикации


Напиши коментар

Коментари: 0

Напиши коментар

Задължителни полета*

За реклама

Вход

Запомни ме на това устройство

Регистрирай се

Последни

НАЙ-ЧЕТЕНИ НАЙ-КОМЕНТИРАНИ

Новини от агенция Xinhua

Прочети още
eXTReMe Tracker