100 години български ВВС: Сагата на прехващача МиГ-21ПФ

Pan.bg 24 сеп 2012 | 10:48 views (4040) commentaries(2)
img сп."КЛУБ КРИЛЕ"

Самолетите са като хората... Към някои съдбата се държи като мащеха и забравя за тяхното съществуване. Обръща им гръб и ги оставя сами да се борят с буйното русло на живота. А други същата тази съдба залива с рога на изобилието, посреща ги с фанфари и блясък. Широка разтваря парадния вход и поставя корона на главата им. И те поемат своя път като белязаните, като посочените, като определените да бъдат сред най-първите...

Летището
Биографията на фронтовия прехващач МиГ-21ПФ в България е неразривно свързана с едно летище в северозападната част на страната – Габровница. Оттук до границата със Сърбия (до 1991 г. СФРЮ – Социалистическа федеративна република Югославия) са само някакви си 40 км, но на такова отдалечение се намира и р. Дунав – граница със северната ни съседка Румъния. Длъжни сме да споменем този факт, но не за да преговаряме уроците по география, а защото той се явява определящ при замисъла за решение за бъдещата дислокация на новия изтребител. Той влиза на въоръжение, за да поеме своя дял при отбраната на въздушните ни граници в тази част на страната. Тогава през далечната 1965 г. още е рано да се говори за защитата на АЕЦ „Козлодуй” и едва три години по-късно (през октомври 1968 г.) ще бъде сформирана 1-ва д ПВО, за да бъде формулиран текстът, влязъл в плановете по бойна готовност: „Втора ескадрила с целия си състав... със силите и средствата... във взаимодействие с... да защитава столицата София, промишлените райони Кремиковци...” и т.н. и т.н.
Поначало нещата тогава са малко по-прозаични. През 1963 г., когато на въоръжение във ВВС (по-точно – в новосъздадения 10-и САК) влиза МиГ-21Ф-13 (първата модификация на изтребителя на Микоян в България), летище Габровница е закрито. То престава да съществува, след като 11-и изтребителен авиополк (базиран дотогава там) е разформиран. Вследствие на погрешната стратегия – за края на изтребителната авиация и начало на ерата на ракетните войски – са ликвидирани няколко изтребителни части.
Това „мъдро решение” (привнесено отвън) е облечено в парадни дрехи и командващият авиацията вече става... командващ ПВО и ВВС (помпозно, но красиво звучащо). Така се закрива част от авиацията, но пък се увеличава дължината на титлата пред генералското звание.. И в допълнение – за командващ на „синьонебесните войски”, не е задължително да си със синя униформа. Но такова е времето, такива са нравите...
И така през 1963 г. партизанският генерал Славчо Трънски застава начело на авиацията. По негова заповед командирът на първа ескадрила от 11-и изтребителен авиополк Методи Сандулов ръководи пребазирането до летище Доброславци на своите летци с изтребителите МиГ-19П/С. И само това остава от бойния авиополк (ако не броим спомените). Съграденото с труд и любов, редено камък по камък години наред, е унищожено, разгромено, порутено за броени дни. Само за една седмица?
След погрома на летище Габровница през есента на същата тази 1963 г. (т.е. месец-два по-късно) генерал Трънски заедно с командира на 18-и авиополк подполковник Димитър Димитров (Димитрий), по-късно генерал-майор, обикалят запустелия район на бившия 11-и авиополк и набелязват мерки за възстановяване (?!) на летището. Заради елементарната човешка глупост нахалост са хвърлени милиони левове, за да се възстановят доскоро съществуващи обекти и построят няколко нови. И все пак...
Има нещо друго, което за някой може да се стори доста странно и жалко, ако не е истина. Решението МиГ-21ПФ да дойде в „северозападния военен окръг” е голямата му свръхзвукова скорост на полета, надскачаща два пъти скоростта на звука и... „тясното Софийско поле”. Точно така - „тясното”, което е недостатъчно, за да оперира (модерна дума днес) безопасно прехващачът. Не ми се иска да обяснявам един много прост факт. Дори децата знаят, че най-, ама най-бързият самолет след полет каца и не остава в небето. А когато каца, пуска механизации (който каквито има), за да опре пистата с възможно най-ниска скорост. Това първо, а второ – макар самолетът да не е с вертолетни данни, той има определени (и перфектни) маневрени възможности при излитане и кацане. Да-да, ама не! Някой от политическото (срам ме е да кажа – и военно) ръководство на страната е бил добре манипулиран, за да останат определени самолети и... хора в София, за да се уредят битово и т.н.
Решението е взето и в края на есента и началото на зимата на 1963 г. започват ремонтно-възстановителни, по-скоро строително-възстановителни мероприятия за възраждането на летище Габровница. Доста работа свършват строителите от плевенския КЕЧ, но както и жилищата в авиогарадока тук гредоредът е с предимство при строежа на сградите, заради евтинията. Въпреки тези леки забележки все пак се появяват: чисто нова парашутна кула (за сушене на спирачните парашути), нови сгради на ТЕЧ-1 и особено ТЕЧ-2 (място за съхранение и подготовка на управляемите ракети тип „въздух-въздух”), щабните сгради на командването на летателното подразделение, както и тези на бъдещите свързочно и тилово поделение за осигуряване. Строи се и дежурен дом от изток на пистата, т. нар. „къща на изгряващото слънце”. Но спазвайки негласно приетото правило на тези „върли години” на Студената война, всичко в авиогарнизона е така строено и разсредоточено, че да бъде по-малко изложено на един предполагаемо вероятен удар от въздуха. Затова по дължина на пистата, южно от нея, като се започне от дежурния дом и източния склад за ГСМ, следват постройки и постройчици (къде по-големи, къде по-малки), за да се стигне до западния портал, складовете на АВ и летешкия стол. Разумно, ще каже някой. Вярно е, но има и друго – невярно и некомпетентно. Големият склад за гориво и ГСМ е разположен (наистина) в средата на гарнизона, до височинния дом и щаба на авиоескадрилата. Ако се спазва правилото за разсредоточаване на обектите, то мястото на склада за ГСМ съвсем не е тук, защото не дай си боже...
Но за да няма прекъсване в експлоатацията на летището, междувременно през пролетта и лятото на 1964 г. в Габровница с УМиГ-15 и МиГ-17 летят курсанти от военновъздушното училище, бъдещи летци от випуск 1965 г. Така фактически до есента на същата година, когато започва пребазирането на личния състав и техниката на 2-ра ескадрила на 18-и иап от Доброславци в Габровница, гарнизонът вече е обитаван от строители, свързочници, тиловаци и, разбира се, технически и летателен състав.

image

Хората
През пролетта на 1964 г. определена група от летателен и технически състав от 18-и авиополк заминава за Съветския съюз за приучване на новия изтребител МиГ-21ПФ. Курсът е от май до ноември.
Начело с командира на 2-ра ескадрила майор Еленко Недялков заминават още 12 летци. Групата е в състав и по випуски както следва:
1. Майор Еленко Каменов НЕДЯЛКОВ (випуск 1951 г.)
2. Майор Петър Димитров НЕСТОРОВ (1951 г.)
3. Капитан Никола Василев ПЕТРОВ (1954 г.)
4. Христо Иванов ГЕОРГИЕВ (1954 г.)
5. Капитан Симеон Иванов МАРИНОВ (1954 г.)
6. Капитан Кирил Йорданов ВАСИЛЕВ (1954 г.)
7. Капитан Димитър Ангелов МАРИНОВ (1954 г.)
8. Капитан Пенчо Димитров ШИПКАЛИЕВ (1955 г.)
9. Капитан Георги Христов ДОГАНОВ (1955 г.)
10. Старши лейтенант Гето Петров ГЕТОВ (1956 г.)
11. Старши лейтенант Георги Иванов ГЮРДЖИЙСКИ (1957 г.)
12. Старши лейтенант Иван Дончев ВАСИЛЕВ (1957 г.)
13. Старши лейтенант Марин Ангелов БОЖКОВ (1957 г.)

Групата на инженерно-техническия състав е доста по-голяма и по-разнородна. Налага го спецификата на работата. Нека отчетем, че по-малко от година в експлоатация е модификацията МиГ-21Ф-13, така че самолетът още не е напълно усвоен, за да се търси помощта на технически състав от Граф Игнатиево. Това първо. Второто е, че новият изтребител е фронтови прехващач и разполага с радиолокационна станция РП-21, която до този момент не е позната у нас. Затова към групата на техническия състав на авиоескадрилата са включени офицери от ВВС и от авиополка. Най-много са по специалността „самолет и двигател”. Начело с инженера на авиополка Тони Кръстев в курса са Марин Атанасов, Петко Радев, Личо Личев, Христо Илиев, Данчо Йорданов, Малчев, Петър Петров, Стоян Стоилов, Илия Павлов и др. По радиооборудване – Корнаджиев, Пешо Марков, Денко Рангелов. ПО РЕО и РП – Величков, Гълъбов, Никола Наков. По авиовъоръжение – Текнеджиев, Ангел Христов, Георги Томов. По катапултната седалка – Тодор Иванов и т.н.
image
Курсът за приучване е пет месеца. Теоретичната подготовка се води във военното училище в Краснодар, специализирано за подготовка на офицери летци и техници от страните, членки на Варшавския договор. Създадени са най-добрите условия не само като бит, но и като учебна материално-техническа база, за да се усвои възможно най-добре машината за експлоатация.
Теоретичната подготовка на летателния състав е месец и половина. След проведените изпити летците са преместени на летище отдалечено на 40 км южно от Ростов на Дон – на станция Кушчовская. Тук започва летателната им практика. Първоначално се започва с превозни и контролни полети на спарка УМиГ-15, тъй като по това време още не е създаден учебно-тренировъчния самолет МиГ-21У. Лети се в зона прост пилотаж и по прибори в закрита кабина. Сложният пилотаж на МиГ-21 е забранен, „за да се пазят радиолокационните станции” – такава е руската заповед. След всяка задача се изпълнява полет по кръга с повишена скорост или т. нар. „профил на МиГ-21”, за да привикнат летците с непривичните за тях нови елементи по височина, по скорост на 3-тия и 4-тия завой и по ъгъл на планиране след прелитане на ДПРС. Кръгът е „неприлично” по-широк и профилът на планиране – по стръмен.
Самото преминаване на бойния самолет МиГ-21ПФ е сравнително безболезнено. Българските летци са подготвени и приучването е безпроблемно. Лети се по кръга, в зона прост пилотаж и по маршрут. Изпълняват се полети на разгон на максимална скорост и таван, където проличават перфектните летателни характеристики на прехващача. След полетите за запознаване с индикацията на радиолокационния прицел расте самочувствието на пилотите, които вече имат в ръцете си съвременна бойна машина.
image
Курсът за приучване завършва успешно и съгласно плановете на командването след завръщането в България личният състав на 2-ра авиоескадрила се пребазира на летище Габровница. За да не се прекъсва тренировката, летателния състав продължава своята подготовка на УМиГ-15 и МиГ-17. Лети се денем и нощем в ПМУ и СМУ, тъй като летците от ескадрилата като цяло са първи клас и на уровена.
loading...

Други публикации


Напиши коментар

Коментари: 2

  1. #1
    21 24 сеп 2012, 11:03
     
    0
     
    0

    хубаво пишете за пионерите, но вече е време за пенсия на МИГ21, напишете и за тези , които се борят в момента с мизерията и летят на този динозавър. Те са не по-малко достойни! Лесно е да поддържаш подготовка, когато имаш ресурси, но когато няма - оцеляват само най-добрите....

  2. #2
    MAM 24 сеп 2012, 11:34
     
    0
     
    0

    "хубаво пишете за пионерите, но вече е време за пенсия на МИГ21, напишете и за тези , които се борят в момента с мизерията и летят на този динозавър. Те са не по-малко достойни! Лесно е да поддържаш подготовка, когато имаш ресурси, но когато няма - оцеляват само най-добрите...."

    Мизерия е било по ония години. Поинтересувай се в какви постройки са се давали бойните дежурства, например в Графа през 60-70 години. За ресурсите си прав, но не разбирам, как оцеляват само най-добрите, това което си написал, извини ме за израза, е глупост.

Напиши коментар

Задължителни полета*

За реклама

Вход

Запомни ме на това устройство

Регистрирай се

Последни

НАЙ-ЧЕТЕНИ НАЙ-КОМЕНТИРАНИ

Новини от агенция Xinhua

Прочети още
eXTReMe Tracker