Филип Бенетон: Западният свят вече не знае кой е

Pan.bg 16 фев 2017 | 19:40 views (529) commentaries(0)
img "Фигаро"
glasove

"Нашият западен свят е уязвим заради моралната криза, до която доведе новият “морал”. Едно от най-поразителните последствия на тази криза е, че много млади хора, както и възрастни, се лутат в търсене на това кои са те, или, за да говорим на днешния език, изпитват криза на идентичността. Кой си ти? На този въпрос един човек от миналото съвсем не би се затруднил да отговори: аз съм Франсоа М., син на Жак М. и Сюзан Д., съпруг на Жана Д., баща на две деца, родом от Нормандия, френски гражданин, католик (или протестант, или евреин)… Но какво трябва да отговори един съвременен човек, който се съобразява с духа на времето? Кой съм аз, но аз съм Аз, същество, което се е самосъздало и не дължи нищо на никого… Но кой е този неуловим Аз? За какво да се закачим, когато традиционните роли (на син, баща, съпруг…) загубиха своята сила?".

По повод публикуването на есето му “Моралната безпътица на Запада” (Le dérèglement moral de l'Occident), френският философ Филип Бенетон даде интервю за FigaroVox. Филип Бенетон е професор в Университета Рен I и в Католическия институт за висше образование.



- Как си обяснявате кризата на либералните демокрации, през която преминаваме?Свързана ли е тя с това, което наричате “моралната безпътица на Запада”?



- Да, струва ми се. Първата причина е следната: доминиращата мисъл признава в действителност само две легитимни човешки категории, човечеството и индивида. Политическото общество се опира следователно на онова, което е общо за всички членове: нрави, история, препратки. Обратното, многообразието е богатство, както не спират или не спираха да повтарят президентът Обама, министър-председателят Трюдо и толкова други. Но колкото по-голямо е многообразието, толкова повече намалява онова, което е общо между хората. Как тогава хората, които в крайна сметка не споделят нищо друто, освен равна свобода, да постигнат съгласие, за да живеят в мир и да си сътрудничат? Отговорът на модерните хора, радикализиран в съвременната епоха, е следният: тъй като трябва да се откажат от каквото и да било споразумение за правилата на живот, те трябва да заложат на правилата на играта. Тогава либералната демокрация придобива нов смисъл, превръща се в прост механизъм, определя се единствено чрез процедурите.

Мултикултурализмът предполага, че всеки може да


се разбира с всеки, достатъчно е споразумение за правилата на играта. Наистина ли всички? Погледнете сърбите и хърватите, израелците и палестинците, фламандците и валонците, гърците и турците, индусите и мюсюлманите и т.н. Вземете впрочем за пример Европейския съюз, такъв какъвто си го представяха в Брюксел в началото на 2000 г.: това, което обединява европейците, са единствено правилата, които включват човешките права и свещения принцип за “свободната и неподправена конкуренция”. Останалото, което беше обща цивилизация, се налага да се заличи. Европа е призвана да се превърне в Европа на индивидите, тя трябва да се отвори за всички ветрове. Но народите оказват съпротива.

От една страна, в един свят, в които властват процедурите, а добродетелите изчезват (в полза на релативизма на ценностите), актьорите се чувстват по-малко задължени. Моралната криза засяга политиката, както засяга медиите, икономиката, науките или псевдонауките, всекидневните отношения… Несъмнено някои журналисти си играят на учители по политически морал, но кой контролира журналистите?



- В книгата си вие критикувате онова, което наричате “контрабанден морал”. Какво разбирате под това?



- Основната идея е следната: от една страна, нашата закъсняла модерност се перчи с морално освобождаване: всеки има своите ценности, всеки индивид е суверенен, да живее свободата, долу старият морален ред! Но, от друга, тя възнамерява да определи лошия и добрия начин на живот и мислене. Несъмнено всички ние сме невинни, но с изключение на онези, които са виновни. Прегрешението не е изчезнало, то се е изместило. “Злото” е вече ясно разграничено, то се концентрира, затяга, то е изцяло в посегателството към равната свобода, т.е. в различните форми, които могат да приемат “греховете” на дискриминацията или нетолерантността. По-точно “Злото” се въплъщава в думите или делата, уличени правилно или неправилно, в расизъм, сексизъм, елитаризъм, ксенофобия, “хомофобия”, или в някакво осъдително или обидно поведение.

Тези нови правила водят до морално разделение на човечеството: от една страна, представителите на новия свят, вестителите на едно отворено или напреднало общество, прогресивните, модерните, феминистите…, от друга страна, ретрогадните от стария свят, привържениците на едно затворено или племенно общество, поддръжниците на стария морален ред, консерваторите или ултраконсерваторите, реакционерите, популистите, ксенофобите или още по-лошо, накратко приятелите или враговете на човечеството. Този манихейски възглед със сигурност не е в полза на свободата.



- Вие изобличавате едно доминиращо мнение, което почива на сплашване и отказва истинска дискусия. Как определяте това доминиращо мнение и как функционира това сплашване?



- Под доминиращо мнение трябва да се разбира социално приемливото мнение, което може да се изрази публично, без да е нужно да се оправдаваш и без да рискуваш да бъде бъдеш зле приет. (…) Нашата епоха, която толкова изобличава “морала”, не спира да морализаторства. Поставянето под въпрос на личностите замества дебата на идеи. В крайна сметка, една дума е достатъчна, за да се дискредитира противника: Х се подхлъзна, Y е виновен, че се е отклонил, вие сте свързани със стереотипите, изпадате в хомофобия, тези думи са отвратителни, този текст налива вода в мелницата на консерватизма… Онзи, който е поставен под въпрос, има само един път за спасение: да отхвърли реториката на лошия играч. Ако не е склонен или подготвен да го направи, той попада в капан, попада в клещи: в кой лагер сте вие? Тогава се излиза от основния дебат: има обвинител и обвиняем, съд и подсъдим. Тази реторика е със забележителна сила, тя блокира, сплашва, стреми се да накара противниците или нерешителните да замълчат. Безстрашието е от едната страна, боязливостта е от другата.

Друго, също опасно оръжие, е подигравката: не дискутирайте, подигравайте се, осмивайте. Карикатурите изпълняват тази роля (те спечелиха, така да се каже, по агресивност и злоба) и в ефир журналистите-хумористи най-често също дърпат в тази посока. Във Франция един телевизионен канал (Canal+) се е специализирал в това. Когато един гост мисли неправилно, обикновено му се организира капан.

Това преобладаващо днес мнение натрупа сила и радикалност още с възникването си през 60-те г. Актьорите, това са активните малцинства, хора от челния отряд, чиито разпръснати акции вървят в една и съща посока и чийто резултати не зависят от броя им, благодарение на посредничеството на услужливите медии. Хората от челния отряд образуват разнородна група. Радикалният философ, критичният социолог, защитникът на човешките права, феминистката активистка, правилно мислещият журналист, съдията последовател… не образуват една класа или каста, те формират нещо като неформална и фрагментирана “партия”. Силна “партия”, която ни казва как трябва да мислим, под заплахата да бъдем поставени в категорията на лошите.



- Либерално-либертарианската мисъл не изглежда обаче вече господстваща…



- Да, можем да се надяваме, че завесата започва да се разкъсва. Но ако преобладаващото мнение е слаба мисъл, то все пак запазва силни позиции - в медиите, в училище, в университета. Това, което, струва ми се, трябва да постигнем на първо място, е възстановяване на справедливия дебат и дискредитиране на всички тези софистически средства, които казват: няма място за дискусия, вашите лоши намерения ви обричат.



- Феминизмът е една от мишените ви, като цяло ли го осъждате?



- Правя разграничение. Феминизмът, който се бори за равенство на правата, е напълно основателен. Това, което поставям под въпрос, е радикалният феминизъм, който, в съзвучие с духа на времето, отрича реалностите, които бият на очи, и де факто води до резултати, противоречащи на заявените намерения. Тъй като жените са напълно или почти подобни на мъжете, те изобщо не заслужават особено уважение. Фиктивната идентичност между половете премахва скрупулите и обичаите, които са ограничавали хищническия дух на мъжкарите. Сексуалното другарство, при което търговията с телата е нещо невинно, се представя като освобождение. Всъщност то удовлетворява един мъжки стремеж от памтивека, изпълнен с бруталност.



- Достатъчни ли са индивидуалните свободи и правата на човека, за да се противопоставим на ислямистката заплаха?



- Аз наистина смятам, че нашият западен свят е уязвим заради моралната криза, до която доведе новият “морал”. Едно от най-поразителните последствия на тази криза е, че много млади хора, както и възрастни, се лутат в търсене на това кои са те, или, за да говорим на днешния език, изпитват криза на идентичността. Кой си ти? На този въпрос един човек от миналото съвсем не би се затруднил да отговори: аз съм Франсоа М., син на Жак М. и Сюзан Д., съпруг на Жана Д., баща на две деца, родом от Нормандия, френски гражданин, католик (или протестант, или евреин)… Но какво трябва да отговори един съвременен човек, който се съобразява с духа на времето? Кой съм аз, но аз съм Аз, същество, което се е самосъздало и не дължи нищо на никого… Но кой е този неуловим Аз? За какво да се закачим, когато традиционните роли (на син, баща, съпруг…) загубиха своята сила? На какво да се посветим, да се отдадем, когато всичко е ценно? Какво заслужава уважение, когато простащината и вулгарността се леят от екрана? Какво да противопоставим на фанатиците на исляма, които изобличават този Запад, който е само разврат и слабост, който излага разгонени тела и не вижда нищо, което си струва да рискуваш живота си заради него?



- Изпитвате ли носталгия към Стария режим и властта на Църквата?



- Изкушавам се да отговоря: ето един въпрос, който засяга моите намерения или чувства, и се отклонява от единствените въпроси, които имат значение - вярна ли е или не предложената интерпретация? Но тъй като сме в добра компания, ще добавя това: не изпитвам никаква носталгия от този род, определям се като либерал-консерватор, в смисъла, в който Токвил беше такъв. Либерал, защото съм последовател на първите модерни принципи (равенство на правото, публични свободи), консерватор, защото съм загрижен за съхраняването в рамките на модерния свят на вкореняването, на привързаността, на моралните и духовни качества. Либерално-консервативният идеал е следният: свобода и добри нрави. Има какво да се направи.



Превод от френски: Галя Дачкова
loading...

Напиши коментар

Коментари: 0

Напиши коментар

Задължителни полета*

За реклама

Вход

Запомни ме на това устройство

Регистрирай се

Последни

НАЙ-ЧЕТЕНИ НАЙ-КОМЕНТИРАНИ
eXTReMe Tracker