Велислава Дърева : "Боже, избави България!"

Pan.bg 17 фев 2017 | 00:55 views (698) commentaries(1)
img /Поглед.инфо/ 144 години от гибелта на Васил Левски

На 22 септември 1872 г. в прохода Арабаконак 16 души обират пощенската кола, която кара 125 хиляди гроша. Нападателите са в турски дрехи и турски военни униформи, 10 дни полицията мисли, че са уволнени турски войници и върви по фалшива следа. Това е фаталното Арабаконашко приключение, което Димитър Общи организира, въпреки изричната забрана на Левски. Софийският мютесариф Мазхар паша вдига накрак всички заптиета, редовни и запасни войници (низами и редифи), отпуска допълнителни 3 000 гроша за "тайни агенти" като "здравни разходи", плъзват турски шпиони в български дрехи, започват арестите.Мазхар паша ръководи първото следствие - 19-28.Х.1872 г. в Тетевен и Орхание. През ноември арестите не спират. От 9.ХІІ.1872 г. до 12.І. 1873 г. следствието се води в София от извънредната имперска комисия: Али Саиб паша - председател на Държавния съвет, дивизионен генерал, министър на полицията; Шакир бей - член на Генералния щаб, адютант и дясна ръка на Мидхад паша; хаджи Иванчо Пенчович ефенди - член на Върховния съд и на Държавния съвет на Османската империя, най-пръв Мидхадов доносник и шпионин, който още през лятото на 1872 г. донася на великия везир за "комитетската опасност". Следствието се върти около обира до 24.Х.1872 г., когато за първи път Тодор Кръстев изтървава думата "комитет" и едно име - "Димитър от Сърбия", т.е. Димитър Общи.На 26.Х.1872 г. даскал Иван Фурнаджиев, секретар на Тетевенския комитет, сам се предава, пръв произнася името на Левски - "другарят на Димитра - Васил" и го описва най-подробно. Казва кои са в комитета, къде е архивът, накъде е тръгнал Общи.В нощта срещу 27.Х.1872 г. е заловен Димитър Общи и пръв назовава Левски като "Дякон Васил", а по-късно Анастас Попхинов пръв ще го назове "Дякон Левски". Пръв Общи споменава имената на водачите на Ловчанския комитет - Марин Поплуканов и Димитър Пъшков. На 27.ХІІ.1872 г. е заловен Васил Левски.Показанията на Иван Фурнаджиев, Димитър Общи, Анастас Попхинов, Вутьо Ветьов са фатални - и за организацията, и за Левски. Започват предателствата. Град по град, село по село, комитет по комитет, човек по човек. Пред очите на Апостола.От задържаните близо 100 души не издават нищо и никого само Васил Левски, Марин Поплуканов, Димитър Пъшков, Христо


Ковачев, Никола Цвятков, Христо Цонев-Латинеца и двама овчари - братята Велко и Тодор Стойнови от Желява, членове на революционния комитет, които въпреки немотията си внасят по 20 гроша за вестник "Свобода" .

ИЗ ПРОТОКОЛИТЕ НА ТУРСКИЯ СЪД

Даскал Иван Фурнаджиев, 26 октомври 1872 г.:(Показанията му са общо 8 компютърни страници) "Преди да дойда тук [в Тетевен] не знаех нищо по тия работи, т.е. по комитетския въпрос… Но ако ме натоварите с тая работа, аз ги познавам, всички ще ги намеря. Ще отида в Плевен, ще отида дори и на други места, които аз зная. И щом им намекна за тукашната организация, те ще ми кажат. Ще събера много сведения…Другарят на Димитра - Васил… Той е от Карлово. Променя всяка седмица името си. Със среден ръст е, светло кестеняви мустаци, единът му зъб се показва малко навън, повдига малко устната си, а очите му са големи и пъстри… В близко време ще дойдат един-двама войводи, но не знам от кое пристанище ще минат. Трябва да се внимава… Васила има повече от един месец не съм виждал и не знам къде се намира… Мисля, че Димитър ще минава отсреща [Румъния]. Ще мине през Никопол или Оряхово…Намеренията им бяха като пристигне оръжието да заемат проходите с по 100-200 души и да излязат в балкана, да вдигнат околното население на въстание…В услуга на държавата каквото знаех, казах го. Горезаписаните ми думи са истинни. Аз самичък ви издадох комитетската работа, за да си спечеля заслугата на доносчик. Възнаградете ме, това искам! Ето, аз издавам!"…

Анастас Попхинов, 13 декември 1872 г. (Показанията му са общо 12 компютърни страници)"Преди три години [1869 г.]… в дюкяна на брат ми Данаила [Данаил Попов, най-довереният човек на Левски] и Ангела [Ангел Бръшлянов, братовчед на Данаил], в Турну Магурели срещу Никопол, видях Васил Дякон Левски… Запитах брат ми "Откъде е тоя човек и какво приказвахте?". Той ми каза: "Тоя човек е от Карлово, бил е знаменосец на Панайота, сега го изпращат от Букурещкия комитет, за да организува комитети". На другия ден Дяконът дойде в къщата на брат ми, предаде му два пакета с около 2 000 брошури , написани на турски и му каза: "Навсякъде има мюсюлмански комитети, ще ги пръсна между тях… Ще дойдат и български книжа"… С него имаше един човек от Плевенско, на име Сава Младенов… Чичовият ми син Ангел взел тия брошури и ги донесе в моята къща в Плевен…Минаха 1-2 месеца, дойде един фотографчия, Никола Цеков… От Ловеч Марин Попов [Поплуканов] и Ваньо терзията [Иван Драсов] ми писаха и аз отидох там… Мина се един месец. Те дойдоха [в Плевен]. Имаха писмо от Левски до Букурещкия комитет… Отидохме в Никопол, минахме отсреща [Турну Магурели] и отседнахме в къщата на брат ми. На другия ден заминаха. Три седмици обикаляха. Бяха взели със себе си 6 револвера, и казаха на брат ми: "Виж тия револвери, ако са добри и ако можем да купим, нашите другари искат около 40 броя". Брат ми ги прегледа и каза, че са немски, не са добри, по-добри са белгийските - "Ще пиша за цената и ще ви съобщя"… След три месеца брат ми писа: "Револверите дойдоха". Писмото изпратих в Ловеч. Те изпратиха трима души… Тръгнахме за Никопол, минахме насреща [Турну Магурели] в къщата на брат ми. Сутринта минахме в Никопол, едни от револверите носехме у себе си, а другите в дисагите. Никой не ни попита, нито пък ни претърси. В един чувал с пипер бяхме поставили патроните…Изпращах на брата си писмата на Ловчанския комитет, които трябваше да се изпращат на отсрещния комитет, а писмата, които идваха отсреща, изпращах ги на Ловчанския комитет. По тоя начин около година и половина писмата се предаваха за двете страни чрез мен… Когато един ден бях при брат си, видях Димитър... По това време Ангел Кънчев беше отишъл от Русе в Ловеч и се срещнал с Дякона… Тримата излезли от Ловеч, обикаляли около три месеца и се върнали там… Бяха се събрали на събрание. Имаше около 20 души: Димитър Пъшков, Марин, Ваньо и един свещеник с нисък ръст - поп Кръстю. Имената на останалите не зная, ако ги видя, ще ги позная. Всички са от Ловеч".

Димитър Общи, 27 октомври 1872 г. (Показанията му са общо 28 компютърни страници)"Във Влашко ме намери българският комитет и ме изпрати тук. Вече година и половина съм тук… Книжата предадох на Марин Попов кафеджията [Поплуканов], на Ваньо терзията [Иван Драсов] и на фабриканта на коприна Димитър Пъшков… Аз пък предадох писмата, които ми дадоха, на Дякон Васила…Той влезе с книжата [Уставът на БРЦК] в Карлово, а мен изпрати в хана. Там престоях 3 дни… Изпрати ме в Карловски бани. Там престоях 2 седмици… Изпрати ме в Хисарските бани… Там престоях 45 дни… В Карлово два дни чаках на хана. Той ми каза "Ти мини през Сопот!". А той самият, като прехвърлил от Карлово направо балкана, минал през Троянския манастир…Наех кон за 54 гроша. Отидох в Ловеч. Два дни след мен пристигна там пеш и Дяконът. В Ловеч пристигнал един нов наш другар [Ангел Кънчев]… Купиха ни коне. Дяконът си купи кон на вересия, при условие сам той да заплати стойността му…Отидохме в Карлово. Аз останах в хана. Отидоха с Ангела и устроиха събрание… Отидохме в Клисура… Оттам в Панагюрище. Пак ме оставиха в хана. На тайно място устроили събрание. Аз стоях в хана. Отидохме в Пазарджик. Мен пак ме оставиха в хана… Влязохме в Пловдив. Мен пак ме оставиха в хана. Устроили събрание, но мен не ме заведоха. Отидохме в Чирпан… Заминахме за Стара Загора. Те излязоха. Направили събрание. Отидохме в Нова Загора… Отидохме в Сливен. Дяконът взе книжата и излезе самичък… Отидохме в Котел… В Трявна Дяконът устроил два дни събрание. Мен той не ме повика… В Лясковец стана голямо събрание. Имаше 18 души. Дадохме им книжата… Отидохме в Търново. Дяконът не ни осведоми за работата, която върши там три дни… Отидохме в Елена. Кънчев и Дяконът излязоха. Аз останах в хана".В разпитите на 9, 10, 11 декември 1872 г. списъкът на Димитър Общи набъбва с още революционните комитети: Габрово, Севлиево, Лесидрен, Тетевен, Видраре, Орхание, Правец, Желява, Голям Извор (окръжен център). И още - внимание! - Белград, Браила (председател Войников), Турну Магуреле (председател Данаил Попов). Ако знаеше, че в Одеса и Плоещ също има комитети, и тях щеше да издаде.Димитър Общи издава 27 комитета, Хаджи Станьо Врабевски и Петко Милев Страшника издават по 15 комитета. Анастас Попхинов - 12 комитета и брат си Данаил. Гаврил Генчев Брънчов - 7 комитета. Павел Лалов, Атанас Гложенеца и Вутьо Ветов - по 3 комитета… Общият брой на издадените комитетски дейци надхвърля 150.А документите на Тетевенския и Орханийския комитет са стоварени на масата пред следователите, които са едновременно съдии и прокурори.

Васил Левски, 5, 6, 7, 8 януари 1873 г.- Занятието ми е облекчавам положението на българите и обикалях, за да им давам упование. Възложиха ми да обнадеждавам цяла България.- В какво се състои това твое обнадеждаване?- Данъци много, а нямаш спокойствие.- Къде ходи с тая цел и какво правеше?- Ходих в Свищов, Ловеч, Търново и Пловдив, защото Сърбия, Влашко, Черна гора и Гърция са готови да заграбят България, за това, за да не дадем земята си. Обикалях, и в местата, където ходех, оставях книжа; три пъти идвах и в София… Дадените от комитета книжа бяха запечатани, какво пишеше в тях, не зная… Комитетските хора не познавах. Те обаче ме знаяха. Когато ме извикаха в Централния комитет, от всеки край имаше по един човек. За да не се познават едни други, те си поставяха маски на лицата. Когато аз отивах, лицето ми беше открито и ме познаваха.- Къде е постоянното ти местожителство?- Никъде не живеех постоянно.- Много хора те познават, защо не ги изкажеш?- Никого не познавам.- Не познаваш ли Димитра, който седи насреща ти, не си ли обикалял заедно с него?- Кой е тоя човек, аз не зная, аз обикалях сам, с никого не ходех… Обикалях сам саменичък…- Не познаваше ли комитетските хора?- Според изискванията на устава не ми беше работа да ги познавам.- Сега ли не искаш да ги познаваш?- Не ги познавам и тогава не ги познавах… На мене се откриваха много хора, обаче не са работили, как да ги изгоря.- Ти кажи хората, които са работили… Кои познаваш в Търново?- Не познавах никого. (бел.- в Търново е най-големият комитет, с председател Христо Иванов-Големия, най-близък приятел на Левски) От Букурещ ми бяха препоръчали да предложа на Стефан Карагьозов (бел. - Карагьозов е човек на властта, яростен туркофил, Левски се подиграва с комисията)… Понеже в Търново не искаха да се срещнат с мене, не можах да се запозная с никого.- Кои познаваш в Пловдив?- В Пловдив има един лекар, изпратих му писмо, но той не го приел.- А бе, човече, ние не те питаме за ония, които не са приели, а за ония, които са приели!... Ти познаваш комитетските хора, но продължаваш да отричаш!- Аз се срещах с много хора. Тъй като не зная кой е влизал в комитета, имена не мога да кажа".

Очни ставки в присъствието на Левски.На въпроса: "Познавате ли този човек?", всички отговарят: "Познаваме го, той е Левски".Дидьо (Димитър) Пеев: "Той взема моето тескере и мина оттатък!"Хаджи Станьо Врабевски и Петко Милев: "Преди ние не знаехме такъв комитет. Една нощ той дойде. Прочете ни наредбите и ни запозна с комитета".Даскал Иван Фурнаджиев: "Преди ние не знаехме що е това комитет. Дяконът дойде в училището и образува комитета".Марко Йончев: "Той донесе един вестник и ни вкара в комитета!"Станьо и Станчо Хаджииванови: "Той дойде в нашия хан и свика събрание".Димитър Общи: "Две негови приказки са прави, пет са лъжа!"Вутьо Ветов: "Ние отидохме до къщата, която нападнахме [на чорбаджи Денчо Халача]. Аз стоях до вратника. Дяконът се качи горе и взе парите, слезе долу и каза: "Тия пари са малко, да почакаме стопанина". Чакахме от шест до девет. Стопанинът не дойде. Дойде слугата му. Щом ни видя, започна да вика. Левски го хвана за яката и го завлече вътре… Той улови момчето с лявата си ръка, опря го до стената и го удари [с камата] с дясната ръка. И ръката му, на Дякона, беше кървава"…

Васил Левски, 9 януари 1873 г., последен разпит:"Нашите българи обичат свободата, но приемат я, ако им се поднесе в къщите на тепсия".

Заключение на имперската комисия: "И изобщо той отказа да съобщи някакви имена и лица".

Политическият процес завършва. Васил Левски ще бъде обесен на 19 февруари 1873 г. в София. Последните му думи са: "Отче, поменувай ме като йеродякон Игнатий!" и "Боже, избави България!"

Дума
loading...

Напиши коментар

Коментари: 1

  1. #1
    век и половина 17 фев 2017, 09:09
     
    10
     
    0

    Дяконе, за век и половина тоя робски народ не се е променил... Напротив - примиреност, овчедушие, примитивизъм владеят навсякъде... Вече не виждам как и откъде ще се появят Волов, Бенковски, Кочо, които, които бяха заляти от помията на османското присъствие и глобализма... Бог няма пръст в глупостта на роба, Дяконе! Бог не е виновен, че се правим на мъже на масата и пред ракията, а на другата сутрин отново сме робите на новоизлюпените български чорбаджии... Няма друг народ, който да мрази себе си повече от българския, няма друг, който да плюе в лицето си така слугински, както българския. Децата ни наричат "щастие" всяка възможност да избягат от България, а ние, овцете и робите, ги пращаме навън с тайната надежда, че ще се сещат за родителите и ще пращат по някоя пара, за да продължим да живуркаме и се напиваме, защото не семе способни... Прости ни Апотоле, че сложи костите си за народ, който не те заслужава! Този народ има нужда от камшик и господари, а не от светци! Проклети да сме!

Напиши коментар

Задължителни полета*

За реклама

Вход

Запомни ме на това устройство

Регистрирай се

Последни

НАЙ-ЧЕТЕНИ НАЙ-КОМЕНТИРАНИ
eXTReMe Tracker