Турция води хибридна война срещу ЕС

Pan.bg 20 мар 2017 | 22:04 views (353) commentaries(0)
img д-р Илия Илиев
20.03.2017 • 09:20 15 коментари

Подкрепата за ДОСТ не е просто предизборна намеса във вътрешната ни политика, тя подрива обществения ред у нас и е пряка агресия на Анкара

„За да постигне целта си и на референдума през април да вземе цялата власт, Ердоган пожертва всичко: демокрацията, човешките права, разделението на властите. Като истински ураган той попиля и международните връзки на страната си… НАТО трябва сериозно да се замисли дали изобщо може да разчита на такъв съюзник“, четем във „Франкфуртер Алгемайне Цайтунг”. Обаче западняците не се съмняват, че „побеснелият Ердоган“ много добре разбира какво върши.

През юни м. г. писахме в „Труд“, че Русия въпреки поредицата неприятни, дори болезнени и обидни „удари в гърба“ от страна на властите в Анкара ще предпочете да постопли отношенията с Турция за сметка на ЕС и геополитическите си противници. И днес отношенията между тях са както в минали времена с лицемерни усмивки и празни обещания, с коварство и координирани общи маневри срещу недобронамерения Запад. Но ако Русия е пълноценен геополитически фактор, Турция не е повече от голяма държава с доста изгодно географско разположение. Граничеща на изток с друг геополитически фактор – Иран, с който също има противоречива история, но и общ недоброжелател – Запада.

Играта на Ердоган в главните си направления е ясна от години. „Нaтиcкът, peкeтът, принудата и заплахите целят възстановяване и „дeмoкpaтичнo“ легитимиране нa нeoocмaнизмa. Играта e вaбaн?!!! Защото нa 16 април 2017 г. в cъceднa Typция имaт peфepeндyм зa пpeoбpaзyвaнe нa Keмaлиcткa Peпyбликa Typция в Cyлтaнaт. Зa мeн нямa дa e изнeнaдa, aкo имa трансфер нa кoнфликтнocт и кoнфpoнтaция нa Бaлкaнитe и в Eвpoпa“, писа тези дни почетният водач на ДПС Ахмед Доган.

Друго не остана за ръководството на Турция. Вътре в страната е въведено извънредно положение, извършват се широкомащабни чистки и арести, не минава месец без атентати, многобройното кюрдско население се бунтува, налице са повечето елементи на гражданската война. Всичко това налага максимална централизация на властта, както и да назоват след 16 април турския президент – султан, диктатор или падишах. И Ататюрк е наложил кемализма си с грубо репресивни техники.

Условен рефлекс на политиците в бивши империи е да ползват явно или прикрито идеологическите импулси за тяхното възстановяване. Преди близо


един век идеологията на фашизма – дучето Мусолини в Италия издигна мечтата за нова Римска империя, фюрерът Хитлер наричаше Германия Трети райх, т.е. наследница на Франкската и Свещената Римска империя. Не без някои основания упрекват сегашното руско ръководство в скрити имперски тенденции. Неоосманизмът също от век витае в умовете и сърцата на повечето турски политици.

Външният министър на Турция Мевлют Чавушоглу заяви, че страната му знае как да управлява Европа, и заплаши, че „ще бие османски шут” на европейците. На везир се прави, обвинява, въображаем ятаган размахва. Ердоган и обкръжение повече бяха натикани, но и частично сами се завряха дълбоко в политически и икономически ъгъл, откъдето на този етап изходът е само екзалтирано напред.

Атака от позиция на слабост, но знаят, че Евросъюзът е още по-слаб. Без откритото съдействие на САЩ мултикултурниците в Брюксел не са способни на ефективна съпротива, а Вашингтон има повече интерес да остави Евросъюза да се скапе, отколкото да го спасява. Белият дом наскоро заяви, че подкрепя Турция като стратегически партньор и съюзник в НАТО и приветства приноса й в борбата срещу ИДИЛ.

Скоро след това германският министър на отбраната Урсула фон дер Лайен сподели:. „Никой не трябва да смята, че Турция извън НАТО ще се вслушва повече в нас или ще бъде по-лесно за справяне с нея“. Мъка, мъка и остра амбивалентност – хем въобще не я щат наблизо, хем силно я искат редом!

Макар сближаването между Турция и Русия в редица области да напредва с оглед общите заплахи, често припламват сблъсъци на интересите им, на юг от Кавказ и в Украйна. Официалните и конспиративните контакти на Москва с кюрдски групировки продължават за противодействие на действията на Анкара срещу руските амбиции в Задкавказието, в Сирия, както и сред кримските татари. Не спира подкрепата за ИДИЛ от турска територия, което е във вреда както на Русия, така и на Иран.

И двете страни ясно отчитат, че Ердоган чрез задълбочаването на частичното взаимодействие с тях главно шантажира съюзниците си в НАТО и Вашингтон. С оглед получаването на сериозна подкрепа от тях за изгоди за Турция и за неговите властови попълзновения. Извънредно опасна игра, явно по ръба на бръснача, при нея няма много време за маневри.

В началото на август по повод неуспелия военен преврат в Турция „Труд“ писа, че само на пръв поглед и главно на първо време изглежда, че Ердоган печели еднозначно. И скоро ще си проличи дали революционното му нетърпение няма да му изиграе лоша шега. Беше очевидно, че движението му към диктатура е неизбежно, за да запази възможности за противодействие на големите опасности за страната. Което и наблюдаваме днес.

Много стар управленски подход е вътрешното напрежение да се потиска чрез агресия навън или поне в периферията на държавата. Тъкмо такава цел стои зад повечето войни в миналото и в наши времена. Турски военни части все по-често оперират на чужди територии зад южната си граница, Анкара открито заплашва да завземе градовете Манбидж и Рака дълбоко в Сирия. Заплахата на Чавушоглу за „османски шут“ срещу Европа не е просто предизборна изцепка.

Доста по-различно от доскорошните заявления за признаване на териториалната цялост на Ирак и Сирия, както и от претенцията Турция да играе роля на „геоикономически мост“ между Изтока и Запада. Най-много от транспортен мост имат нужда двете посоки на света, но през територията, не през държавата. Възелът в Близкия изток и ликвидирането на злокачествения тумор ИДИЛ не може да стане без Турция, но толкова по-зле за самата нея. Възможен изход е да наложат на Турция да приеме съществуването на кюрдски републики на юг с неизбежната перспектива за независим Кюрдистан. Или още преди това да се разпадне поради разгаряне на гражданската война с външен натиск.

Значи като страна от ЕС ние сме реално застрашени от започналата засега хибридна война между Анкара и страни от съюза. Все по-реална става перспективата тя да се разгорещи, а България пак е между воденичните камъни. САЩ не искат, а вече и не могат навсякъде да раздават правосъдие и да въвеждат техния ред.

Настървената дискредитация на новоизбрания президент ускорено подриват целия политически процес в „най-голямата демокрация“. Тоест онова, върху което са изграждани американското общество и държава.
Днес Пентагонът провежда една политика, ЦРУ – друга, а дипломацията – трета. Очевидно задълго ще са предварително компрометирани почти всички външнополитически и военни интервенции на Вашингтон.

Оттам и мътилката във външната политика, пренасяща се в НАТО и ЕС, в който Ердоган прави отчаяни опити да лови изгоди за страната и себе си. В крайна сметка всеки опит за териториално разширяване при тежка вътрешна криза е предварително обречен. Обаче намесите във вътрешните работи на Германия и Холандия, особено на Македония и България, са несъмнени, използването на турските малцинства там са очевидни.

През Босфора, както отдавна си знаем, не минава пътят ни към Европа, а идват тежки, понякога ужасни беди. Те са и за Европа, разбира се, но тя има навиците да маневрира с османлиите за наша сметка. През призмите и филтрите на Ония западни ценности, от една страна, а от друга – през османските и туранските, реалностите са силно изкривени. Затова решенията са прибързани, предимно неверни. В повечето случаи в днешния ЕС са самоувреждащи, а в Анкара – агресивни навън.

Създаването на ДОСТ, откритата подкрепа за този проект на турските спецслужби не са просто предизборна намеса във вътрешната ни политика, те подриват целостта и обществения ред в страната ни и са пряка агресия на Анкара в контекста на хибридната война срещу ЕС. Потвърждават го нахъсването на турските диаспори в Германия, Холандия и другаде, заплахата с висока емигрантска вълна, искането у нас да се даде официален статут на турския език. Налагат се адекватни, организирани, своевременни и дори изпреварващи реакции от страна на отговорните за националната сигурност държавни институции.
loading...

Напиши коментар

Коментари: 0

Напиши коментар

Задължителни полета*

За реклама

Вход

Запомни ме на това устройство

Регистрирай се

Последни

НАЙ-ЧЕТЕНИ НАЙ-КОМЕНТИРАНИ
eXTReMe Tracker