КАПИТАЛ : Мълчаливото съгласие на Радев

Pan.bg 20 мар 2017 | 23:24 views (514) commentaries(0)
img
Едно кратко прессъобщение премина през българските медии в понеделник, без да предизвика кой знае какъв отзвук. На 13 март без много шум Съветът на ЕС обяви, че "удължава срока на ограничителните мерки срещу действия, подкопаващи или застрашаващи териториалната цялост, суверенитета и независимостта на Украйна" с още шест месеца. Мерките, които включват замразяване на активи и забрани за пътуване на 150 души и 37 организации, бяха първите санкции на ЕС срещу нелегалната окупация на Крим и подкрепата на сепаратистите в Донбас и Луганск от страна на Москва през март 2014 г.

Решението е взето със стандартна писмена процедура и "мълчаливото съгласие" на всички държави - членки на ЕС. Или, на небрюкселски, санкциите са удължени, без някоя страна да изрази възражения срещу решението. За да се приеме решението, се изисква единодушие между страните членки.
"Има много време до юли. Ситуацията се променя буквално всеки ден. Когато администрациите на президента Тръмп и президента Путин се споразумеят да подобрят диалога, доверието се увеличи и конфронтацията се намали през призмата на санкциите, как ще реагира Европа?"

Това може да означава само едно - нито президентът Румен Радев, нито назначеното от него служебно правителство не са настояли да се преразгледат санкциите срещу руските граждани.

Кога да слушаме президента - когато говори или когато мълчи

Това има значение, защото едно от водещите външнополитически послания на Радев по време на предизборната кампания беше, че санкциите срещу Русия трябва да се отменят. Нещо повече - една от големите (и неуспешни) битки на БСП в последния парламент бе точно да отмени забраните за пътуване на руски парламентаристи, за да възстанови и насърчи междупарламентарния диалог между двете страни. Ако искаше да направи жест към партията, която го номинира за държавен глава, Радев можеше поне да повдигне въпроса на Съвета на ЕС. Мълчанието му, разбира се, не предизвика същите реакции в левицата като отхвърлянето на предложението им в парламента.

Ако наистина президентът е имал намерение да изпълни този свой предизборен коз, с мълчанието си и това на назначеното от него правителство вече пропусна първия си шанс да го стори.

Реално Румен Радев никога не е обещавал премахването на санкциите веднага. Ако се игнорира натъртването върху темата и честотата на споменаването й, по същество позицията на ГЕРБ е същата. Но


именно санкциите и опозицията на Всеобхватното икономическо и търговско споразумение между ЕС и Канада (CETA) са два от лайтмотивите, с които свързва името на президента Радев. По време на предизборната кампания той съобщи за намерението си да сезира българския Конституционен съд, ако CETA бъде ратифицирана от парламента. Въпреки че към настоящият момент президентът няма лостове да спре търговското споразумение, той, изглежда, не е споменавал на европейските лидери в Съвета на ЕС в края на миналата седмица, че има намерение да го блокира.
"Това, което споделих при свършения факт СЕТА пред всички европейски лидери и пред европейските институции, е, че подкрепяйки вече взетото в миналото решение за СЕТА, България прави компромиси."

А ако имаш намерение да слагаш прът в един от най-мащабните икономически договори, които ЕС някога е подписвал, може би не е лоша идея да го споделиш с колегите си предварително?

Вместо да го направи, Радев предпочете да говори за CETA само пред българските журналисти след срещата в Брюксел в петък. "Никога не съм приветствал и няма да приветствам СЕТА. Никога не съм гласувал и няма да гласувам за СЕТА", заяви тогава Радев и подчерта, че ще сезира Конституционния съд за промените, които договорът би наложил в българската конституция. А какво казва пред европейските си колеги? Пак по думите на президента пред журналистите той е заявил, че "България прави компромиси" и "българският народ и българската държава правят жертви в името на солидарността и принципите на ЕС". Да признаеш, че правиш жертви, обаче не е същото, като да кажеш, че възнамеряваш да го блокираш.

Oт прессцентъра на президента отказаха коментар по темите, но заявиха, че такъв ще има по-късно през седмицата.

Златно ли е мълчанието

Това поведение на президента може да означава няколко неща. Първото е, че по време на предизборната си кампания е правел изявления, за да трупа точки пред избирателите си, и едва ли е предполагал, че всъщност посланията му може и да бъдат тествани на практика. Подобно беше поведението и на Георги Първанов, предишният държавен глава, подкрепен от левицата. В момента, в който влезе на "Дондуков" 2, той изостави антинатовската си рeторика, забрави и за хулите си срещу ЕС, че затварял българската ядрена енергетика. Така че сега при Радев може би наблюдаваме нормално скъсване с обещанията. Нещо, което вече втори месец прави доскорошният кумир на левицата, американският президент Доналд Тръмп.

Проблемът обаче е, че все още не е ясно какъв завой взема Румен Радев. Например при Първанов беше по-скоро полуповорот, който впоследствие коства милиарди на България заради големия енергиен шлем, с който тогавашният президент беше решил да скрепи дружбата с Кремъл. Президентът Радев може да има намерение тихо да изчаква подходящите обстоятелства и да саботира общата външна политика на ЕС или да е започнал да се ориентира накъде духа вятърът в Европа (и посоката изобщо не е към Москва).

Първото би било равносилно на самопризнание, че Радев е "троянски кон" на руския режим в ЕС - нещо, което той упорито отрича в интервю след интервю за български и чуждестранни медии, изтъквайки кариерата си на американски възпитаник и натовски командир. Президентът вече е научил колко лесно може да се самоизолира в Брюксел и да последва съдбата на предшественика си Първанов. Той завърши кариерата си с редица пътувания в Средна Азия и като член в борда на съветниците на казахския Евразийски съвет за външна политика, промотиращ връзките на Евразия с Европейския съюз.

В същото време "нормализирането" на Радев - отказът му да се държи гаменски, както представителите на издигналата го за президент БСП, беше очаквано. Това е положително действие, което се подкрепя и от някои негови постъпки във вътрешната политика - като спирането на закона за концесиите и отказа от плана за управлението на Пирин. Поради явната (все още) неопитност на екипа му завоят става с доста скърцане, но пък за сметка на това Радев не показва, че се поддава на натиска на кафявите медии, които го атакуваха заради решението му за национален парк "Пирин".

Въпросът е как Радев ще отиграе следващото голямо предизвикателство - гласуването на "големите" пакети икономически санкции, насочени срещу военнопромишления сектор на руската икономика и европейските инвестиции в Русия. Те ще бъдат прегласувани съответно в края на юни и юли тази година и към момента няма индикации, че новата американска администрация или големите европейски лидери имат някакво намерение да ги преразглеждат. Това ще постави президента (или евентуално премиера, особено ако името ѝ е Корнелия Нинова) пред огромна дилема през лятото - дали да изолират България на европейската сцена, или да позагубят събирания в последната половин година рейтинг у дома.

www.capital.bg

Напиши коментар

Коментари: 0

Напиши коментар

Задължителни полета*

За реклама

Вход

Запомни ме на това устройство

Регистрирай се

Последни

НАЙ-ЧЕТЕНИ НАЙ-КОМЕНТИРАНИ
eXTReMe Tracker