Тома Томов: Затворете очи и погледнете със сърцата си

Pan.bg 21 апр 2017 | 06:40 views (355) commentaries(0)
img
Гласове

44-тото Народно събрание беше открито от доайена сред депутатите - журналистът Тома Томов, избран за народен представител от "БСП за България". Пред новоизбраните депутати той произнесе реч, която ги върна в миналото, при провеждането на първото Народно събрание на свободна България, председателствано от Панайот Волов.



Снимка: БТА





Ето какво каза Тома Томов пред новоизбраните народни представители:



Почитаеми господин президент, Ваше Светейшество, Ваши Превъзходителства!
Уважаеми представители на различните вероизповедания!
Драги колеги журналисти! Скъпи сънародници!

Възрастта ми дава няколко минути право да ви помоля –
затворете очите си и погледнете със сърцата си. Представете си на каданс как целият този декор около вас изчезва - колоните, лампериите, кристалните полилеи, банките, и пода под краката ви дори.
През кладенеца на времето отиваме там, където е наченато възкресението на българската държава.
И Бенковски излиза от Панагюрище на 14 априлий, начело на десетки конници, които бляскат с оръжията си...
Гората раззеленена, дружината пее, тих ветрец играе с гривите на конете им.
През урви и пропасти само по една две хайдушки пътеки може да се достигне до това чудно място, наречено Оборище.
Прехвърчат искри от конски копита, кос подсвирва нейде из тъмното усое, строги стражници питат „Кой живей?” и отговорът е „Да живее България!”...

А след третата стража тъмнината е все по-гъста и пътеката все по-тънка, и води все по-надолу, в усоето, към дъното на един кратер, из който ще изригне страховита лава...
И изведнъж там, в дълбокото, където чернее като в рог, от огньовете и фенерите се издига голямо светливо кълбо и гледката е грандиозна, величествена и феерична, като в античен театър.

Първото законодателно българско Народно събрание.

Поп Грую Бански с червения епитрахил и сабята; Георги Икономов, яснопевецът; Захарий, летописецът; Бенковски, пламтящ от безпаметна любов към Отечеството; на черковната маса, пренесена незнайно как през пущинаците, грее Светото Евангелие, а върху него - кръст и револвер.
А председател на този най-пръв по достолепие парламент е благородният Панайот Волов. Тъкмо той преди седмица, навръх Великден, е написал възванието:
„О, българино, докажи, че живееш и ти, покажи как знаеш да цениш скъпата свобода. Ти, който търсиш свобода, чест и човешко право за себе си, пази така също свободата, честта и правдата на оногова, който ги потърси при тебе, защити го!”…
Тъкмо него ще клъцне по ръката една змия черна, изпълзяла като прокоба,


спуснала се към сърцето на съзаклятието… Винаги ще се намери някоя черна змия…


Депутатите, разположени амфитеатрално върху папрат и букови листа: 13 учители, 11 занаятчии, 19 търговци (някои твърде заможни),
17 земеделци, трима свещеници и един лекар. Измежду тях - 27 войводи и 34-ма посветени в народното дело още от Апостола Васил Левски, йеродякон Игнатий. Всичките образовани, просветени и просветлени. Не момчетии, не луди глави, а хора на средна възраст, наясно с историческите последици от вулкана, който ще предизвикат.
Те не мислят за кариера, не сключват сделки, не правят компромиси. Защото няма баланс между свободата и робството, между правдата и неправдата. Дали клетва пред Бога и пред Народа. С едно желание – да положат живота си за свободата на България. Нищо повече. И нищо по-малко.
„Моите оборищенски депутати са ангели, най-чистите и идеални личности измежду народа, единствените възнаграждения на които бяха грозната бесилка и заптийския камшик. Подобни депутати българският народ няма да види вече, докато свят пребъде”.
Не знае милост Захарий Стоянов.


Ние сме наследниците, това е нашият свят, наша грижа и отговорност. Очаква се всеки един от нас да изпълни дълга си.
Отново.Точно 141 години по-късно.


Партийните лидери след малко ще произнесат своите речи, убеден съм, ще кажат много разумни неща. Има въпроси, по които трябва да постигаме съгласие и които да обсъждаме помежду си: демографската криза, бедността, бежанците, битовата престъпност.
Но в този свят, който неотвратимо се свлича в лудницата, на нас, българите, ни липсва една национална идея която да държи центъра, да ни обединява.
След няколко месеца в тази зала ще се взимат решения, касаещи живота на 500 милиона души в Европейския съюз. Трябва ни сила и интелект да се вслушват и уважават нашия глас.

И да помним думите на Васил Левски:
„Нека това, което сме писали и говорили вчера, да е и днес пред очите ни, та да не ни се смеят хората в работите утре”.
Нямах намерение да произнасям политическа реч, да хвърлям камъни. Търсех образ, икона, които да ни върнат към корените, храм, в който да се молим всички заедно. Оборище.
Това е...

На всички ви желая на добър час. Желая ви го от сърце.
Да сте живи и здрави!
loading...

Напиши коментар

Коментари: 0

Напиши коментар

Задължителни полета*

За реклама

Вход

Запомни ме на това устройство

Регистрирай се

Последни

НАЙ-ЧЕТЕНИ НАЙ-КОМЕНТИРАНИ
eXTReMe Tracker