Стреми ли се Турция към собствено ядрено оръжие?

Pan.bg 10 авг 2017 | 07:42 views (1297) commentaries(0)
img Симеон Николов


/Поглед.инфо/ Коментарът на президента на Стокхолмския център за изследване на мира Абдулах Бозкурт от 08 август т.г. озаглавен «Съветници на Ердоган искат атомна бомба. Настроението в Турция е опасно, както никога досега» основателно предивзика само за по–малко от 48 часа публикации в редица западноевропейски издания. Зададените или незададените въпроси от наблюдателите са: вярно ли е това, какви са реалните възможности на Турция, какво ще е бъдещето й на стратегически важен съюзник в НАТО, какви грешки допускат коментаторите, какви заплахи произтичат от подобно развитие?

Причините за интереса, разбира се, са в стартираната от президента Ердоган нова фаза в антизападния си курс, кампанията в някои проправителствени медии с налудничави заглавия, че за един ден Турция щяла да завземе Германия, а за 1 час –Франция, позовавайки се на известния политолог Джордж Фридман за турската военна мощ и др. Всичко това отново се прави и с вътрешнополитическа цел за сплотяване привържениците на Ердоган и забулване на външнополитическите провали на президента.

Темата за разработване на ядрено оръжие от Турция не е нова. Тя е коментирана през 2010 г.; предизвиква предупреждения през 2014 и 2015 г., обсъжда се отново през 2016 г. Известна е в НАТО и на експертите по Турция.

Източниците, на които в по–голяма степен можем да имаме доверие, са следните:

1. Израелското разузнаване отдавна смята, че «Турция върви по стъпките на Иран» и активно развива цивилна ядрена програма с цел обаче да създаде ядрено оръжие. Израелският премиер предупреждава гръцкият си колега през 2010 г., че Турция може да стане ядрена сила. Тя има потенциала да произведе самостоятелно ядрено оръжие. Към това Гърция не бива да е безразлична, казва Нетаняху.

2. Германското разузнаване предупреждава няколкократно: през 2010 г., че Ердоган е разпоредил да се построят съоръжения за обогатяване на уран; през есента на 2014 г., че Турция работи тайно над програма за създаване на атомна бомба.

3. Ханс Рюле, бивш шеф на Плановия щаб на Министерството на отбраната на Германия пише във вестник «Ди Велт», че западните експерти от разузнавателните служби били единодушни– Ердоган иска да въоръжи страната си с ядрени средства. Турция се позиционира като Иран и се стреми чрез добиване на атомна енергия за мирни цели да се добере до способности за създаване на ядрено оръжие.

4. Хайретин


Караман, най–висшия духовник, отговарящ за издаването на «Фатва» /религиозно послание/, чийто съвети почти винаги са се превръщали в дела на Ердоган, е дал не само своята благословия на правителството, но е окуражил и турския елит, от който зависи реализацията на програмата. «Нека да произведем тези оръжия /за масово поразяване/ и така да създадем противотежест /на моща на Запада/», пише религиозният брат на турския президент и подчертава, че «Турция трябва да придобие смъртоносни оръжия, които са по–действени или толкова колкото тези на врага, т.е. на Запада и немюсюлманския свят».

5. Ядрени физици като Хайретин Кълъч от САЩ, също стигат до извода, че истинските намерения на Турция са придобиване на ядрено оръжие.

6. С най–малка степен на достоверност са изявленията на журналисти и политици, вписващи се в актуалната кампания: главният редактор на «Йени Шафак» Ибрахим Карагюл, който пише, че «Турция трябва да вземе извънредни мерки и между другото се въоръжи с ядрено оръжие срещу западните кръстоносци, които искат да воюват срещу Турция» или депутатът от опозиционната Републианска народна партия Айтаа Акджъ, който във въпрос към министъра на отбраната заявява, че истинската цел на правителството и на Ердоган е страната да се сдобие с ядрено оръжие„ .

Сабри Ишлилен, автор на вестник «Дирилиш Постасъ» пише, че Пакистан, Турция и Катар работят заедно въру оръжейния си капацитет, включващ и ядрено оръжие. Ежедневникът «Милат» от 25.07.2017 г. частично потвърждава: Турция иска да се сдобие с ядрено оръжие в сътрудничество с Пакистан.

Аргументите, които подкрепят твърденията за стремежа на Турция да придобие ядрено оръжие са следните:

1. Предвид потенциалните възможности на съседни страни в ядрената сфера, «турският президент няма друг избор, освен да въоръжи страната си с ядрено оръжие, ако иска да осъществи визията си за Велика Турция» пише още през 2015 г. Ханс Рюле от Министерството на отбраната на Германия. През 2013 г. тогавашният турски президент Абдулах Гюл е категоричен: Турция няма да допусне съседни страни да притежават оръжия, каквито Турция няма.

2. От гледна точка на президента Ердоган точно сега е важно за турския народ

да се демонстрира сила с придобиването на атомна бомба. Това ще се посрещне добре, прогнзират експерти. Ако Турция успее, властта на Ердоган ще бъде гарантирана за неопределено време, твърди президентът на Стокхолмския център за изследване на мира Абдулах Бозкурт.

3. Най–често като доказателство се изтъква, че в договорите за двете нови ядрени централи с Русия и Япония турската страна много странно се отказва от доставка на ядрено гориво и от връщане на използваното вече такова. Единствената възможна причина да се задържат т.н. ядрени пръчки е намерението да се иползват за други цели, а те могат да бъдат само военни.

4. Турция е придобила неопределен брой центрофуги, необходими за обогатяване на уран и за това има многократни информации. Едно от основните предположения е, че те са от Пакистан. Немаловажен е фактът, че електрониката на всички пакистански съоръжения е била турско производство. Известни са връзките на Турция с доставчици, с не много добра слава, на центрофуги за Иран, Северна Корея и Либия.

5. Някои изтъкват като аргумент факта, че Ердоган е поверил на зет си Берат Албайрак отговорността за договорите за ядрените централи, по които много детайли остават скрити.

6. Фундаментално важно за една страна е дали е създала подходящи носители – ракети и тук трябва да се отбележи, че Турция има собствена програма за междуконтинентални балистични ракети. Амбициозните й планове включват ракети с обсег 2 500 км, а от изявления на Ердоган в познатия му стил става ясно, че намеренията са за създаване на ракета с обсег 10 000 км. Фактът, че такива оръжия с далечина на полета над 1500 км са с малка точност и малък полезен товар, свидетелства, че те са предназначени изключително за ядрени бойни заряди. Според някои разузнавателни служби Турция се е сдобила и с документация за производство на балистични ракети от бивши съветски републики.

Грешките на коментаторите

Неправилно е да се прави сравнение между Иран и Турция по простата причина, че като член на НАТО, ако остане такъв, съседката ни ще се ползва от гаранциите на член 5–ти на Североатлантическия договор. Но след като Ердоган обяви САЩ и НАТО за врагове, макар да получава подкрепа от генералния секретар на Алианса, Турция става «все по непредвидим и нанадежден съюзник», както пише Филип Бактстер, научен ръководител в Джеймс Мартин Център.

Коментаторите сякаш забравиха, че само преди седмици в ООН се проведе гласуване на проекто–договор за забрана на ядреното оръжие, подкрепен от над 122 държави. Бойкотираха го страните–членки на НАТО и ЕС, а медиите удобно премълчаха причините и аргументите си за това, включително и в България. Е, знае се за мащабната програма за модернизация на ядреното оръжие на САЩ. Това не може да не се отрази както на други страни–притежателки на ядрено оръжие /Северна Корея/, така и на такива, които искат да го придобият /Турция, Саудитска Арабия и др./. А новият договор, който от тази есен тръгва на ратификация би имал шанс за обрат към ядрено разоръжаване.

Политиката на Тръмп спрямо Иран крие опасност от срив на всичко, постнигнато досега и Техеран може с право да се върне към Програмата си, което ще открие надпревара в ядрената сфера и в Близкия Изток.

Във връзка с «Брекзит» в Германия тръгна дискусия за нова роля на страната в света и «необходимостта» от свое ядрено оръжие.

На фона на всичко това, защо Турция да не ускори плановете си за придобиване на собствено ядрено оръжие? Вина за това носи и международната общност!

Рисковете без съмнение са в много широк спектър:

1. Ако само един от сегашните кандидати, а сред тях е и Саудитска Арабия, тръгне да придобива ядрено оръжие, ще има нова спирала на въоръжаването и рязко нараставне на опасността от ядрена война поради намаляване на прага за започване на такава.

2. Тезата, че ядреното оръжие е само за възпиране не издържа в два от случаите: заплахите спрямо западноевропейските страни за бърз разгром, до часове, както и тенденцията в света за модернизиране на тактическото ядрено оръжие, кето снижава прага за използване на такова.

3. В чий ръце ще попаднат оръжия за маково поразяване? Цитираният по–горе висш духовник Хайретин Карпаман е копие на религиозния лидер на Мюсюлмански братя Йозеф Кардави. Ердоган лично показва на всяка публична изява знака на Мюсюлмански братя– четирите пръста. Бъдещата дъга на «политическия ислям», която коментира разузнаването на Великобритания обхваща Мюсюлмански ябратя, Катар, Турция и Иран.

Много турски офицери очертават страховити сценарий, а именно, че ислямизацията и масовите уволнения ще доведат много скоро до там, че армията ще се състои почти изцяло от салафисти и екстремисти, които ще воюват в името на Ердоган. /Експерти вече изчислиха, че срокът за това ще бъде 2 до 3 години/.

Изводът е, че Турция притежава потенциал за създаване на ядрена бомба и нееднократно е показала, че работи в тази насока. Докъде е стигнала обаче в разработката си остава засега в тайна. В близките няколко години нито ядрената глава, нито носителят й– ракета със съответния обсег, имат реален шанс да видят бял свят и всички призиви в тази насока ще имат по–скоро пожелателен характер. Визиятана Ердоган за израстване на Турция като велика сила обаче, остава неразривно свързана с реализацията на такъв проект.
loading...

Напиши коментар

Коментари: 0

Напиши коментар

Задължителни полета*

За реклама

Вход

Запомни ме на това устройство

Регистрирай се

Последни

НАЙ-ЧЕТЕНИ НАЙ-КОМЕНТИРАНИ
eXTReMe Tracker