Тодор Живков: Утре ако стане нещо, трябва да си осигурим Западна Тракия и да излезем на Бяло море и Одринско

Pan.bg 24 сеп 2017 | 19:49 views (1969) commentaries(1)
img Христо Георгиев

/Поглед.инфо/ След десетилетия на затишие в Македония ври и кипи и отново ние държим дръжката на тигана. И за кой ли път иззад благородните уж намерения прозират вълчите зъби на великите сили, които винаги са диктували съдбата на Балканите. Този път водещи са задокеанските интереси.

Вече близо 140 години тясно свързан с българския национален въпрос е проблемът за Македония, възникнал от несправедливите решения на Берлинския договор от 1878 г., когато българските земи са изкуствено разделени и Македония и Одринско остават под прякото владение на Османска Турция. Македонската тема остава част от българската политика и след примирието между България и антихитлеристката коалиция през 1944 г. Платените евро-атлантически клакьори днес обичат да натякват, че след конфликта между югославската и българската комунистически партии за надмощие в местните структури Сталин оказва тежък натиск Македония да остане част от Югославия и в нея започват яростна антибългарска пропаганда и опити да се "македонизира" Пиринският край. Същите клакьори обаче за нищо на света не искат да си спомнят, че "македонизмът" в България е пресечен с един замах... през 1963 г. И че ръководството на страната ни тогава отчита старите грешки на Коминтерна и БКП и проявява изумителната храброст да наруши волята на Варшавския договор и СССР - на Хрушчов и Брежнев. Нещо повече, спечелва ги на своя страна. Така дипломатическите ходове на социалистическата власт довеждат до укрепване на международното и вътрешното положение на страната ни. От мартенския пленум на ЦК на БКП става ясно, че нашата държава "тръгва с рогата напред" по македонския въпрос и повече няма да прави отстъпки по него пред когото и да било, пред СССР включително.

Съдете сами по откъсите от документите от Мартенския пленум 1963 г., по документирания разговор на Живков с Брежнев и по анализа на историка Цочо Билярски и други документи, публикувани от него в „Македонският въпрос в българо-югославските отношения 1950-1989 г.“ и в двутомното документално издание „БКП, Коминтернът и македонския въпрос 1917–1946 г.“ . Може пък и някой виден отвсякъде новоизлюпен вожд на народа ни, прочел, без да е сигурно и това, една едничка приключенска книга за цял живот, да намери в това четиво нещо, от което би могъл да прихване поне щипка храброст и няколко грама начетеност.

Из доклада на Тодор ЖИВКОВ по македонския въпрос

Стенографски протокол от Пленума на ЦК на БКП, 11 и 12 март 1963 г.

Аз ще направя едно кратко изложение по македонския въпрос. Основните положения на това изложение са утвърдени от Политбюро. Ние смятаме, че след тази дискусия в ЦК може би следва да се натовари Политбюро да изработи документ за решение по македонския въпрос.

Аз ще започна най-напред с въпроса за така наречената македонска нация, македонска народност. Имало ли е и има ли македонска нация? Ако вземем въпроса в исторически аспект, да кажем през средните векове, не е имало никаква македонска нация. Ако се вземат историческите факти и се направи историческа справка, ще се види, че още през IX век на територията на Дунавска България, Тракия и Македония се обособява средновековната феодална българска народност, която се развива и през XVIII и XIX век се оформява в българска нация. Ето това е фактическото положение. Всички източници от това време потвърждават именно това положение. Това са византийски и арабски летописи от средните векове, твърденията и сведенията на всички европейски учени от началото на миналия век, които са пътували през Отоманската империя. Те всички без изключение говорят за българско население в Македония. Това говорят и издадените в края на миналия век и в началото на настоящия век етнографски карти на Балканския полуостров. В историята на всички съседни страни - и на Гърция, и на Албания, и на Сърбия - се говори, че те са имали за съседи българи. За никакви македонци, за никаква македонска националност не става дума. Говори се за българи, които са живеели в тези райони. За такива са ги смятали и турците, и власите, които през различни периоди са живели в тези райони. Следователно, ние трябва решително да отхвърлим фалшификацията на скопските ръководители за някаква обособила се Македонска народност, македонска националност през средните векове. Това е абсолютно невярно.

Също така невярно е, че е съществувала някаква средновековна македонска държава по времето на цар Самуил и че цар Самуил е бил цар на тази македонска държава. Какво представлява тази Самуилова държава? Вярно е, че нейната основа е Македония, но тя е обхващала и голяма част от Балканския полуостров. В нея е имало и сърби, и гърци, и албанци. Значи със същото основание могат гърци, албанци и сърби да говорят, че това е била тяхна държава. Скопските ръководители утвърждават, че тази македонска държава е водила борба за своето съществувание с византийци и българи. Ние знаем от историята за войните, които Самуил е водил с византийците, но войни с българи не е имало. Изводът е, че никаква македонска народност, никаква македонска нация и държава не е съществувала през средните векове. През средните векове Македония е била огнище на старобългарската писменост и книжовност. Това е истината.

Да разгледаме по-нататък въпроса за националното съзнание на македонското население към средата на миналото столетие, до освобождението на България от турско робство. Всички знаем, че през този период Македония е люлка на българското възраждане, на формирането на българската нация в борбата срещу отоманското робство и византийската патриаршия, византийската църква. Това знаят всички, които са учили история. Това е историята на българския народ. Следователно, никаква македонска националност не е съществувала тогава. Като почнем даже от братя Миладинови и свършим с Раковски, Ботев, Левски, Любен Каравелов и други - всички говорят за българи в Македония, никой не говори за македонска нация, за македонска народност. Борбата против турското робство се е водила общо и в Дунавска България, и в Тракия, и в Македония. Това е един общ национален фронт за борба против Турция, това е националноосвободително движение.

Да вземем друг въпрос - въпроса за така наречения македонски книжовен език, който сега се създава в Скопие. Отделен простонароден и книжовен славянски македонски национален език никога не е имало. Македонският език е народен език, наречие от нашите западни наречия, диалект. Даже ако вземете западните наречия от Трънско, ще видите, че в тях има много по-големи различия в сравнение с македонското наречие. Но ние не говорим за трънски език, въпреки че някои искат да признаем трънчани за самостоятелна нация. Никъде, другари, нито в съседните райони на Македония, нито в самата Македония през този период македонският език не е смятан като някакъв отделен език. Всички историци говорят, че това население е говорело български език. Както е известно, най-стара славянска писменост от всички славянски народи имат старобългарите. Това е езикът на братята Кирил и Методий, на техните ученици, на т.нар. Охридска школа, за основа на която е взет говоримият през IX в. език от живущите славянобългари в полето на Солун. Това е писмеността и на българите в Дунавска България, и на българите в Македония, и на българите в Тракия. Различията, които съществуват между македонското и другите наречения, са различия между един и същ език, каквито има във всички страни и всички народи. Основните различия, по които македонският и българският език се различават от другите славянски езици, са едни и същи. И в българския, и в македонския език няма падежни форми, и в български, и в македонски език има членуване на имената, каквото няма в никой друг славянски език.

Следователно и през средните векове, и в новата история, и в най-новата история Македония е съществувала само като териториално и политическо понятие, а не като етническо понятие, не като обособена народност, като националност.

Кога се заговорва за македонска народност и македонска нация? Заговорва се, след като Македония падна под сръбско робство. Тогава сръбските историци, за да угодят на сръбската буржоазия за асимилацията на това население, след като не можаха насила да го направят сръбско, започнаха да говорят, че това не са нито българи, нито сърби, а са македонци. Това са историческите факти.

Как се поставя македонският въпрос в декларацията на Отечествения фронт през 1943 г.? За да се избегнат каквито и да е нови исторически грешки и за да се даде едно твърдо успокоение на Македония, в декларацията на ОФ се издига лозунгът: "Македония за македонците". "С този лозунг ще се тури край на съперничеството между балканските държави. Никакво видоизменяване на сегашната разпокъсана от враговете Македония, нито пък цялостното й приобщаване към която и да е балканска държава не може да реши македонския въпрос. Единственото спасително решение е създаването на цялостна свободна и независима Македония. Само така тя ще престане да бъде ябълка на раздора и ще се превърне в здрава съединителна брънка между балканските народи". Това е Декларацията на Отечествения фронт от 1943 г.

Какво е отношението на Партията към македонския въпрос след Втората световна война? Десетият пленум през 1946 г. издигна лозунга да се подготви преминаването на Пиринския край към Македонската народна република. Присъединяването да стане на базата на съюзен договор между България и Югославия при отчитане волята и общите интереси на самия македонски народ, както и правото на кооптиране българско поданство за желаещите такова жители на Пиринския край. Възвръщане на Западните покрайнини към България. Линия на автономия на Пиринския край. Това е постановката на Десетия пленум на ЦК на Партията от 1946 г.

Друг фактор, който също оказва влияние, това е, че през Втората световна война това население и македонската партия води съвместна борба против фашизма не с нашата партия, а с Югославската комунистическа партия. Те заедно воюваха, заедно се бориха и имаха една обща съдба. Там се разгърна масово въоръжено въстание, масова борба против фашизма заедно с Югославската комунистическа партия, под нейно ръководство. Това е също един важен фактор.

Вардарска Македония се освободи, там се създаде държава със свое правителство. Изгражда се единна социалистическа икономическа база с Федеративна народна република Югославия. Тук трябва да кажем, че играят роля и денационализаторските методи, които югославското ръководство, и по-специално македонското ръководство, упражнява върху населението.

Ето тези конкретни фактори, сложили се при конкретната историческа обстановка, влияят за формиране на македонското национално съзнание в това население, което ние трябва да видим и да имаме куража да го признаем. Разбира се, това не е завършено, то е процес. Югославските и скопските ръководители в миналото, а може би и сега, желаят да форсират този процес и затова засилват денационализацията на противобългарска основа.

Следователно, какъв е изводът? Ние следва да признаем публично обективното съществуване на Македонската народна република и формирането на македонско национално съзнание. Ние не желаем да пречим на този процес, напротив, ние желаем да му съдействаме. Не можем обаче да се примирим в никакъв случай това национално съзнание да се изгражда на противобългарска, националистическа, шовинистическа основа. Ние трябва да работим да се създадат условия за дружба между народа на Вардарска Македония и нашия народ, а оттам - за създаване на предпоставки за задълбочаване на дружбата и сътрудничеството между нашите страни и народи.

За Пиринския край. Населението от Пиринския край е част от българската нация. Никаква македонска националност там няма и не може да има. Там не стана обособяване на македонско национално съзнание, както във Вардарска Македония, въпреки че ние много съдействахме за това. Както е известно, населението на Пиринския край още през 1912 г. беше приобщено към майката-отечество и води борба заедно с целия български народ против капитализма и фашизма, а днес заедно с него строи социализма. И не може да става дума там за някаква македонска националност. Следователно това население в никакъв случай не може да се счита за част от македонската нация, която се формира сега във Вардарска Македония, и най-малко може да става дума някога то да се присъедини към тая нация!

Няма да бъде правилно, няма да бъде марксистко да се откажем от историята на нашия народ. Какво искат скопските ръководители? Да се откажем от половината история на нашия народ? По тяхната логика всички са крайни шовинисти, като почнем от Братя Миладинови и свършим с Ботев и Раковски, да не говорим за Димитър Благоев и Георги Димитров. Според тях всички са шовинисти, защото заявяват, че в Македония се говори български език и че Македония е населена от българи.

Ние не можем да се откажем от нашата история. Трябва да разработваме и средновековната история, и най-новата история на нашия народ. Ако се откажем от това, няма да бъдем никакви интернационалисти, никакви марксисти, а ще бъдем нихилисти, ще бъдем космополитици. Историческата правда трябва да се казва. Трябва да се борим срещу фалшификациите на историята на нашия народ, но не по пътя на разгаряне на споровете, а чрез обективното й излагане.

Бих казал още нещо, па нека ме съдят. Нас като нация - буржоазията го говореше в своите шовинистически речи - ни разпокъсаха след Берлинския договор. Буржоазията го казваше, ние не трябва да го казваме! Но това е факт. Може би 30-40% от нашата територия и от народа се откъснаха. Трудно ми е да съдя защо, може би е нямало друг изход, но националните въпроси само за България и Албания не се решиха в края на Втората световна война. Съветският съюз се обедини, Гърция взеха. У нас не стана обединение поради редица правилни или неправилни обстоятелства. Това е действителното положение.

Никаква нужда сега не налага да повдигаме тези въпроси и да развяваме знамето, защото нищо няма да получим, но утре, ако стане нещо, трябва да си осигурим Западна Тракия и да излезем на Бяло море и Одринско.

Не бива да проиграваме това, което сме постигнали с неправилни и неразумни ходове, с излишни приказки и постановки. Необходимо е да се проявява търпение, защото виждате, че в света има много трудности, много неща и фактори влияят. Какво да правим.

(ЦДА, ф. 1Б, оп. 5, а.е. 568, л. 1, 268-289, 299-334. Оригинал. Машинопис.

Цочо В. Билярски:

Тодор Живков и македонският въпрос

Ако преди 20 години някой беше ми казал, че някога ще занимавам с Тодор Живков и македонския въпрос, сигурно бих се изсмял. Но работата ми през последните десетилетия ми даде възможност да се запозная с дейността и със свършеното, и с плановете по македонския въпрос на този отишъл си вече, дълго управлявал български политически деец.

Не искам да генерализирам нещата, а само да насоча вниманието ви, че през тези повече от две десетилетия, след като Живков е извън политиката, като че ли няма компетентен държавник и политик, така добре познаващ и отстояващ истината по българския национален въпрос. Когато говорим за неговата дейност по македонския въпрос, не бива да забравяме, че за това заслуга имат и неговите съветници, сред които са едни от най-добрите български историци, литератори, философи, дипломати и политолози. Та, за еднолично случайно и напълно самостоятелно хрумване на държавника и политика Живков изобщо не бива и да говорим. Тези, които си отидоха от този свят, нищо не написаха за това, а живите още скромно премълчават за направеното от Живков, въпреки че те са най-добре запознати с него. Има все още време да излезе цялата истина наяве.

Периодът, в който Т. Живков стои начело на БКП и държавата, се характеризира с постепенното преодоляване на грешките и извращенията по националния въпрос в средите на самия ЦК на БКП, както и с пораженията върху родените в Македония след упражненото над тях насилие, за да се "самоопределят" като македонци. Имам предвид и преброяванията, които също са резултат на партийно правителствени решения под натиска на КПСС и СЮК и от престараванията на родните "кръстници". Определено можем да говорим за едно престъпление спрямо народа ни, водещо началото си от грешните постановки на Коминтерна и то не само с известната резолюция от 1934 г. по македонския въпрос и налагането на волята на всесилния Й.В. Сталин и подгласника му Й.Б. Тито през 1946 г. Те доведоха до нещо абсурдно, както отбелязва в спомените си Живков - "може би без прецедент в историята на човечеството. Денационализация!"

Тук отново искам да подчертая изключителната роля на Живков за преодоляването на грешките и изправянето на извращенията по македонския въпрос. Пленумът в решенията си на 12 март 1963 г. като точка 4 приема следното решение: "Пленумът на ЦК на БКП одобрява единодушно и напълно изложеното в доклада на др. Тодор Живков по македонския въпрос. Като има предвид изключително голямото принципиално и практическо значение на този въпрос за политическата обстановка на Балканите и за дейността на нашата партия, пленумът възлага на Политбюро въз основа на положенията, развити от др. Тодор Живков, и станалите разисквания да изработи документ, в който да се изложи цялостно марксистко-ленинската политика на Българската комунистическа партия по македонския въпрос".

По този повод искам да припомня на читателите един особено много обсъждан въпрос за Тодор-Живковото предложение към Н. С. Хрушчов и към ЦК на КПСС за присъединяване на България към СССР, или както казваха някои политиканстващи изследователи - да станем 16 република на Съветския Съюз. Наистина има такова предложение от Живков по време на Декемврийския пленум на ЦК на БКП през 1963 г. и е прието решение от пленума на 4 декември 1963 г. "За по-нататъшното най-тясно сближение и сливане в перспектива на Народна република България със Съветския съюз", за която цел се изпраща писмо до ЦК на КПСС. Отговорът е любезен отказ, като се възприема идеята само за сближаване, но се одобрява линията, която поддържа Живков във вътрешната и външната политика на България. Всичките тези материали от пленума се съхраняват в Централния държавен архив и са достъпни за всекиго. Този хитър и умел ход на Живков му дава възможност да отдъхне от натиска срещу него от другарите му в ЦК и Политбюро и по-нататък необезпокояван да продължи още по-категорично възприетата линия, и то вече настъпателно, спрямо натиска и опитите за дискредитиране на родината ни и него от Й.Б. Тито, от неговите слуги от Скопие и от другите югославски републики, дори на международната арена по "македонския въпрос".

Й. Б. Тито към Брежнев: Аз не съм националистът Тодор Живков! Нито откачената му щерка. Аз пари не искам! Искам онова, което и в Академията на науките на СССР знаят, че е наше. Искам си Пиринска Македония. Върнете на Югославия Пиринска Македония, което още Сталин е смятал за редно, и федерацията (Югославската – б.а.) е отново в социалистическата общност!“

Борис Цветанов, "Спасяването на Пиринския край", Desant bg

Из беседата на др. Тодор Живков и др. Леонид Брежнев в правителствената резиденция "Воден"

Запис по бележки, 20 септември 1973 г.

Тодор Живков: Искам още веднъж, другарю Брежнев, да изкажа нашата безкрайна радост, нашата благодарност и щастие за това, че приехте поканата ни да посетите нашата страна.

Позволете обаче, другарю Брежнев, за последен път и вече няма да Ви занимавам с този въпрос, да се спра на нашите отношения с Югославия, защото някои ваши компетентни органи, организации и другари недокрай разбират нашата позиция.

Каква е концепцията на югославското ръководство за България? Те разсъждават така: у българите вече като национална черта се е сложило през вековете самочувствието, че те не провеждат самостоятелна външна политика. Отначало България е била завоювана и се е намирала под влиянието на Византия, после - под турско робство, след това е провеждала политиката на Русия, която я освободи от турско робство, след това стана сателит на Германия, а след Втората световна война е под влиянието на Съветския съюз. Според югославските ръководители външната политика на България никога в нейната история не е била самостоятелна. Разбира се, това не е марксистка теза. От тази гледна точка те считат, че ако трябва да се упражнява натиск върху България, то това най-добре ще става чрез Съветския съюз, като България се дискредитира на международната арена, да се очерни тя в международен план, да се омаловажава нейното място на Балканите. Аз трябва да призная, че в известни периоди те успяваха да отбележат някои успехи - заблудиха редица хора, спечелиха в това число и ред съветски учени за своята теза. Стигнаха до абсурдни неща: заявяват, че македонска нация, македонска държава е имало още през ранното средновековие. Това не е марксистки, не е научен подход към въпроса.

Какво би следвало да се направи?

Преди всичко трябваше да се разобличи и да се представи истинският лик на югославското ръководство и на Тито. Ние възприехме линия да работим за намаляване и ликвидиране на влиянието на Югославия в партията и сред народа. Мога да ви съобщя, че положението, което съществуваше у нас в миналото и за което говорих преди малко, вече е премахнато; югославско влияние у нас вече няма. Тито няма авторитет в България. Сега югославяните не могат нищо да направят у нас, не могат да влияят по никаква линия - нито идеологическа, нито политическа. Не могат да създадат каквато и да било организация, защото навремето силно ударихме ония организации, които те се опитаха да създадат, и бързо ги ликвидирахме. Не могат да влияят даже и на отделни хора. Исторически задачата за ликвидиране на югославското влияние у нас е решена.

Какво лично мен ме разтревожи? На път от Берлин за София след конгреса на ГЕСП през 1963 г. Влахович, който водеше тяхната делегация, ме срещна в Прага и ме помоли да се отбия в Белград. Аз му казах, че бих могъл да направя това, само ако бъда поканен лично от Тито. Такава покана дойде и аз се отбих в Белград. Но какво се получи там? Събрахме се. Тито мълчи. Даде думата на Цървенковски, който започна надълго и нашироко да ни занимава с Македонския въпрос. Беше написал цял доклад, който четеше. Аз бях принуден да го прекъсна: "Вие за това ли ме поканихте - казах аз, обръщайки се към Цървенковски, - за да слушам вашите фалшификации на историята, вашите изопачавания на съвременните факти?" Между другото на тази среща аз заявих на Цървенковски пред Тито: "50 пъти да ме обесят, няма да се откажа от историята на българското революционно движение, от историята на България..." Подчертах, че съм дошъл в Белград, за да разговаряме като с равноправни и то в конструктивен дух, в дух на укрепване на дружбата и сътрудничеството между нашите две страни и народи. Трябва да кажа, че Тито запази спокойствие и се опита да заглади инцидента. После обядвахме и при раздялата се целунахме.

Македонският въпрос за нас, другарю Брежнев, е ликвидиран. Те сега искат ни повече, ни по-малко Пиринския край. Там живеят 300 хиляди души. Те смятат цялото това население за македонци. Те искат да направим нещата както в миналото - да ги пуснем в Благоевградски окръг, да обявим културна автономия и те да могат да правят там, каквото си искат, а след това да го присъединят към Югославия. Това не може и няма да стане.

Какъв край е Благоевградски окръг? Населението в този край години наред живееше потиснато, със самочувствието, че ще бъде разменна монета във взаимоотношенията между България и Югославия, между Съветския съюз и Югославия.

Леонид Брежнев: Аз искам да изкажа още веднъж, другарю Живков, моята благодарност на цялата ваша партия, на българския народ, на Централния комитет, лично на Вас за удостояването ми с най-високото българско звание "Герой на Народна република България". Това е велико признание за братството и сътрудничеството между нашите две партии, нашите два народа. Защото съюзът ни с България е съюз със страна, която стои на границите между света на социализма и света на капитализма.

Искам да Ви благодаря и за широката информация, която Вие направихте за положението на Балканите. С гърци и турци не съм се срещал. Но аз съм един от ръководителите в Съветския съюз, който най-добре познава Тито и имам най-много връзки и срещи с него. Тито има свои лични особености. Той не забелязва с какви хора се обкръжава и колко тези хора са нечестни към него и са против дружбата на Югославия с нашите страни. Благодаря Ви за информацията, която днес направихте. Тя ме обогати още повече и аз съм напълно съгласен с Вас.

Й. Б. Тито към Брежнев: Аз не съм националистът Тодор Живков! Нито откачената му щерка. Аз пари не искам! Искам онова, което и в Академията на науките на СССР знаят, че е наше. Искам си Пиринска Македония. Върнете на Югославия Пиринска Македония, което още Сталин е смятал за редно, и федерацията (Югославската – б.а.) е отново в социалистическата общност!“

Борис Цветанов, "Спасяването на Пиринския край", Desant bg

Дума

Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели
loading...

Напиши коментар

Коментари: 1

  1. #1
    вчера нищо не стана 26 сеп 2017, 13:13
     
    0
     
    0

    Утре - 27.09.2017 г. - дали ще стане нещо?

Напиши коментар

Задължителни полета*

За реклама

Вход

Запомни ме на това устройство

Регистрирай се

Последни

НАЙ-ЧЕТЕНИ НАЙ-КОМЕНТИРАНИ

Новини от агенция Xinhua

Прочети още
eXTReMe Tracker