Полк. проф. д-р Мутафчийски:Цивилният лекар има работно време, военният – мисия

Pan.bg 16 окт 2017 | 17:01 views (1034) commentaries(1)
img Росица Цонева

Полк. проф. д-р Венцислав Мутафчийски, ВрИД началник на ВМА
– Полк. Мутафчийски, въпреки сложните отношения на Балканите военните медици си сътрудничат чрез Балканския военномедицински комитет. Как се случва това?

– В Белград конгресът на организацията беше 22-ри от 1995 г. насам, който се провежда на ротационен принцип в 6-те страни членки. И на него имаше силно българско представителство на високото ниво на военната ни медицина. В началото чрез организацията се създават връзки между военните медици от региона, които не са могли да бъдат осъществявани по друг начин, когато още не членувахме в Алианса и в ЕС. Да припомним, че организацията се създаде по инициатива на България, а последно се присъедини Сърбия.

В организацията обменяме идеи на професионално ниво във военната медицина, в която сега текат много процеси. Ако преди военната медицина се ръководеше от промени във философията на хирургичния подход при лечение на тежко пострадалите, свързана с последните конфликти в Ирак, Сирия и Афганистан, тя се промени коренно.

– Какво включват те?
– Първото е да подбереш в дадена ситуация кой пациент е най-нуждаещ се от спешна оперативна интервенция, т.е. е триаж или сортировка. Следващият основен стълб на тази система са правилното време с концепцията за „платинените” 10 минути, „златният” час и всички действия, които трябва да се извършат през това време.

Трето, изборът на правилното място къде да се закара тежкопострадалият пациент най-близо до фронтовата линия, където са разкрити лечебни заведения – преден хирургичен отряд – ограничен капацитет за лечение, но с възможности да извърши всички животоспасяващи мероприятия. И четвъртият стълб на тази концепция е правилното лечение за тежкопострадалите пациенти, което не изчерпва хирургията, а
„запушване на пробойните”– да се спре кървенето и да се осигури последващо лечение след стабилизиране.

– Каква беше основната тема на конгреса?
– В рамките на съвременните тенденции на развитието на военната медицина на Балканите екипът на ВМА представи 24 доклада и 27 постера. Екипът, който ръководя, представи пет хирургични доклада върху горещи теми в съвременната хирургия, някои, свързани с опита на ВМА в Афганистан. За най-добър бе отличен докладът върху изключително актуалния въпрос за травматичната коагулопатия и damage control ресусцитацията.

– Какво научихме през тези години като опит в Комитета?
– Не бих казал, че сме научили нещо


революционно, но организацията има своето значение заради професионални контакти в рамките на балканските страни. Ние там се познаваме с колегите. Възможно е и да се видят някои концептуално интересни неща, но макар демидж контрол сърджари да е утвърдена, позната натовска постановка,
такъв доклад не е изнасян в Комитета

Първо, защото такива пациенти са специфични и трудно „се набират” като боен опит. Всъщност в доклада ни споделихме опита от „моите” и на д-р Георги Попиванов пациенти от мисиите ни в Афганистан. Може да се каже, че България диктува част от „модата” в презентациите на конгресите, като наблягаме на съвременната теза, че днес медицината е основана на доказателствата, а не на догматизма. И това в много висока степен се отнася за военната медицина и хирургия. Но извън нея то не е характерно за България. Сега четирима колеги, шефове на болници в работна група, сме натоварени да формулираме стандартите за добрата медицинска практика според съвременните световно утвърдени, основани на проучвания на дадени заболявания при стотици хиляди пациенти на базата на световния опит и приети в цивилизования свят в хирургията. И аз не приемам, когато някой спомене „моят опит…” А твоят личен опит е субективен и може да бъде само в техниката, в това да станеш по-сръчен хирург.

– Има ли идеи за сътрудничество при необходимост в някоя от балканските държави?
– Това се решава на правителствено ниво и ние можем само да заявим такава готовност, като през годините е имало такова сътрудничество, каквото е земетресението преди години в Турция. От ВМА тогава замина отряд, бяха вдигнати дежурните екипи и с един комплект полеви дрехи заминаха и повече от седмица работиха на един стадион. Оценката ни е, че нашите екипи стоят много добре професионално. Докато до миналата година Турция, която е почти непрекъснато в почти военна ситуация, беше едноличен лидер във военната медицина в региона. Но след събитията от м. г. турската военномедицинска служба преживя тежки трансформации. Тя беше преподчинена от ГЩ на министерството на здравеопазването.

На практика колегите ни не са военни

И Академията им вече е цивилно лечебно заведение и цивилен университет. Като са запазени като военни само медицинските пунктове в поделенията и болници „Роля 2” от мащаба на болницата ни в Сливен. Всекидневно турските колеги споделяха, че в „Роля 1” и „Роля 2” екипите се справят прекрасно, но работата закъсва в цивилните болници, които нямат опит с ранени и пострадали. След атентата на двете кули в САЩ проучване показа, че само 5% от хирурзите им имат понятие от лечение на взривни травми. Тези 5% по някакъв начин бяха работили и във военни болници. Направиха си изводите и включиха в учебните програми необходимите знание и практика. Днес там вече са подготвени над 90% от хирурзите. Но да имаш диплом за хирург у нас, това още не те прави опитен за работа с взривни травми.

– Това как се свързва с въпроса за „отглеждането” на военни медици?
– Приетите за първи път според договора между ВМА, Военноморското училище и Медицинския университет във Варна курсанти се справят чудесно и във военното, и в медицинското си обучение. Те са дисциплинирани, отговорни и най-вече-изключително мотивирани. Защото, за да станеш военен лекар, ти трябва мотивация, независимо от това какви други условия ти се създават.

И гледам с огромна надежда че тяхното обучение ще е успешно, като заявка за бъдещето. Плодовете на това начинание ще бъдат „обрани” от някой началник на ВМА след два мандата. Защото идеята за това обучение беше основана на това, че имаме 75% недостиг на военни медици в поделенията. И начинът е да си създадем такива кадри, които след години в частите да имат и кариерно развитие във ВМА. Тогава може да се обърне и трендът във ВМА, защото да сме малцинство военните лекари във Военна болница е парадоскално. И военните лекари се знаем поименно… А офицерите имат по-друго отношение към работата си, имат и други вменени задължения, имат дълг. И докато цивилните имат работно време, военният лекар има мисия. А при военни мисии и при над 3000-ден екип се затрудняваме да съберем хора. Защо цивилните медици в екипа да не бъдат задължени да изпълняват задачи, сега поемани само от военните лекари. Защото в този си вид ВМА не може да продължи да съществува. Затова залагаме след години на обучение на курсанти медици във Варна военните лекари във ВМА да заемат полагаемото им се място.
армимедия

Напиши коментар

Коментари: 1

  1. #1
    Ваньо 18 окт 2017, 15:02
     
    0
     
    0

    Много рано се сетихте за военните медици.Отидете в медицински пункт на бойно поделение ,за да видите условията на работа.Страхотна мотивация да си военен лекар.Там не е ВМА.

Напиши коментар

Задължителни полета*

За реклама

Вход

Запомни ме на това устройство

Регистрирай се

Последни

НАЙ-ЧЕТЕНИ НАЙ-КОМЕНТИРАНИ
eXTReMe Tracker