Страхил Делийски : Слави Трифонов има електорален шанс

Pan.bg 18 фев 2018 | 23:25 views (576) commentaries(0)
img
banker.bg


"Може би трябва да ни обяснят какво означава това правителството да се разграничава от вицепремиер,"

"При Борисов институционалната култура е заменена от неформалните отношения и личните взаимоотношения."

"БСП е все по малко социалистическа и все повече консервативна."

"Слави Трифонов е продукт, резултат от системата, срещу която иска да се бори."



Г-н Делийски, как ще коментирате, че един вицепремиер и формацията му излязоха с остра декларация, гарнирана с груб език и нападки срещу германска евродепутатка и настояха за изгонването й от България по време, когато страната ни председателства Съвета на Европа?

- Това не е първият случай, в който г-н Симеонов се проявява по този начин. НФСБ като че ли имат сериозни дефицити по отношение на политическата култура. Каквато и политическа позиция да заявява, си има определени параметри на добрите обноски - и то не само в политиката - които позволяват да говориш по един начин и да не говориш по друг. В този смисъл всяко едно политическо различие и несъгласие може да бъде маркирано и декларирано по начин, по който да е прилично. Това, което демонстрират от НФСБ, не е приличен начин на политическо говорене. Още по-интересното е, че това не е прецедент, а видяхте какъв беше коментарът от страна на правителството: "Ние се разграничаваме." Може би това е третото или четвъртото разграничаване на правителството от действия и декларации на вицепремиер.

Какво означава това? Може би трябва да ни обяснят какво означава това правителството да се разграничава от вицепремиер, при положение че той продължава да е част от управляващото мнозинство? Един път имаме реакция в стилистиката на най-ниските регистри на политическата култура. И в следващия момент имаме реакция от страна на правителството, която е с друг език, но адекватна на онова, срещу което трябва да реагира. Две политически действия, които не кореспондират с мястото, което България иска да заема в политическо и ценностно отношение.

Валери Симеонов сякаш непрекъснато скача срещу нещо - сега пък срещу филм. Разменя си реплики с коалиционните си партньори през медиите. Неговите действия не клатят ли постоянно правителствената лодка?

- Да, ако не познаваме българските политически нрави и разбирания за начина за правене на политика. Отстрани човек би казал, че е клатене на лодката. Само че фактически не е така, защото лодката стои стабилна не благодарение на публичното поведение на тези, които се возят в нея. А благодарение на една политическа уговорка, че всички, возещи се в лодката, имат интерес от тази стабилност. Всички знаци на правителството са в посока, че това е кабинет, чиято основна стратегическа цел е максимално дългото задържане на власт, без това да означава пълен мандат.

Г-н Борисов не е популярен с това, че изкарва цял мандат, то не е част от неговата политическа перспектива. Още по-малко пък можем да си представим дълга перспектива в главите на лидерите на патриотите. В този смисъл аз не бих отдал такова голямо значение по отношение на стабилността на тези публични изяви, а просто, както казваше Кирияк Стефчов в "Под игото", "лошо е преподавано". Имаме проблем с качеството на политическия елит.

Атрофира ли парламентарната република, както се изрази президентът? Заплашена ли е демокрацията?

- Парламентарната република отдавна има проблем - не от вчера и не от онзи ден. И няма какво да се лъжем, един от ключовите фактори за този проблем е специфичното разбиране на г-н Борисов за взаимоотношенията между институциите в България. На него му липсва институционална култура. При него тази институционална култура за правене на политика е заменена от неформалните отношения и личните взаимоотношения. Нещо, което не е характерно изключително и само за него, а е типична политическа култура, и то не само по нашите ширини.

Така или иначе, би следвало в 2018 г. ние да си избираме представители, които да са носители на друг тип политическа култура, но това е друга тема. В този смисъл президентът е прав в оценката си. Все пак той е президент и очакваме, след като е казал "А", да каже и "Б". Как ще го направи е отделен въпрос. Но усещането, че парламентът е просто някакво изпълнително звено, подчинено на волята на изпълнителната власт, е съвсем реално. Неслучайно е толкова ниска подкрепата и ниско доверието за българското Народно събрание.

Как си обяснявате зачестилото напоследък прокарване на лобистки закони през през парламента? Например този за КТБ, внесен от Делян Пеевски, и депутати от ДПС. Както и следващият внесен от тях законопроект - за собствеността и финансирането на медиите?

- Според оценки на различни институции и изследователски институти огромна част от българското законодателство се квалифицира като т. нар. лобистко законодателство. Сега демократичната практика позволява лобизма, той е някаква легитимна форма на преследване на политически интереси. Но въпросът е: да има ясно заявен публичен интерес, стоящ зад определено лобистко действие. Тогава то може да се сметне за легитимно и е част от правенето на политика във всяка една демокрация. Но, когато зад определени позиции не стоят ясни интереси и намерения, това вече е неприемливо. И то допълнително влошава, ерозира доверието към политическия процес, защото гражданите остават с впечатление, че огромната част от политическите решения са функция на непублични, нелегитимни и други форми на взаимоотношения и общуване. Те не се случват нито на светло, нито е ясен интересът, който стои зад тях. Поне не е публично оповестен. Ние можем само да гадаем.

Нормално ли е поведението на ПЕС, които се опитват с натиск и заплахи да наложат на БСП да промени позицията си за Истанбулската конвенция? Има ли разчистване на лични сметки между Станишев и Нинова?

- Склонен съм да допусна, че има някакъв междуличностен конфликт и разчистване на сметки. Но едва ли това е доминиращото. Струва ми се, че в последно време БСП правят всичко възможно, за да се "отлепят" от традициите на европейската социална демокрация. В БСП като че ли липсва ясен консенсус около ценностната ориентация на партията. В този смисъл конфликтите с европейската левица изглеждат неизбежни. Просто БСП не знае много добре за какво се бори и накъде отива.

Иззе ли БСП от Патриотите темата за Истанбулската конвенция?

- Това като че ли е част от стратегията на БСП да се позиционира по-скоро в националистично-консервативната ниша, отколкото в ляво-прогресивното пространство. Дали това е резултат от съзнателен избор, или е резултат от вярванията в ръководството на БСП, аз не мога да кажа, но тенденциите са очевидни. Друг въпрос е: това каква електорална полза ще донесе на БСП. Много е спорно, защото тази ниша е прекалено наситена от кандидати за слава. И вторият въпрос е как това се отразява на идеологическия и на политическия облик на партията. Тук няма спор. БСП е все по-малко социалистическа и все повече консервативна.

Къде са десните?

- Няма ги. Те направиха всичко възможно да ги няма. Поредица от изключително грешни политически решения, непремерени политически действия, грешна преценка на собствената си тежест, егоистични лидерски амбиции - ако щете. Дори и недостатъчна политическа подготовка. Всичко това доведе до този крах. Много хора преди време споделяха тезата, че прегръдката с г-н Борисов няма да доведе до нищо добро за т. нар. десница. Но очевидно никой от десните лидери не се вслуша в тези предупреждения. И те направиха всичко възможно да освободят този терен за г-н Борисов. Сега малко странно изглеждат воплите, че това не е добре. В политиката грешките много трудно се прощават. Още повече когато зад себе си имаш избиратели, които на ценностно и идейно равнище са доста чувствителни. Да ги подведеш един, два пъти означава да си подпишеш чека за политически фалит.

Защо ГЕРБ върна в публичния дебат темата за комунизма? С този въпрос би трябвало да сме приключили преди повече от 20 години.

- Това е част от опитите на ГЕРБ да бъдат припознати от онези граждани, които осиротяха благодарение на грешните политически действия на десните лидери. Голяма част от тях все още чувстват противопоставянето комунизъм - антикомунизъм като силен ценностно-мобилизационен мотив. Това е по-скоро стратегическо комуникационно действие от страна на ГЕРБ, отколкото осъзната, осмислена и последователна ценностна позиция.

Слави Трифонов ще направи ли партия и има ли шанс да влезе в политиката?

- По всичко изглежда, че има намерение за някакъв политически проект. Все още неговите контури са неясни. Не знаем още какво ще бъде, как ще бъде организирано, за какво ще се бори, къде ще се позиционира. Когато демокрацията е в състояние на системна криза, винаги има място за антисистемни политически субекти. В този смисъл - да, евентуална партия на Слави Трифонов има електорален шанс. Въпрос на ресурс и на организация е как този електорален шанс ще бъде оползотворен. Все пак малко е странно човек от медийния истаблишмънт да се позиционира като антисистемен политик. Слави Трифонов е продукт, резултат от системата, срещу която той иска да се бори.

Има ли напрежение в обществото?

- Има. То личи не само посредством неговите най-ярки изразни средства като протести под различна форма и от различни групи, но и по отношение на доверието в политическата система, в политическите партии като инструмент за регулиране на социалния конфликт. Напрежение има, въпросът е дали то ще произведе експлозия, или имплозия. Дали това напрежение ще бъде преработено вътре в различните структури на обществото или ще избухне. За съжаление аз смятам, че огромна част от социалните институции и структури в българското общество са разрушени, не работят и трудно ще изпълнят задачата по имплозията. Българският политически елит трябва да си даде сметка, че за да оцелее, да се задържи на позиции, трябва да направи нещо в посока на редуциране на това напрежение. Дали ще бъде с изпускане на малко пара някъде или друго, но нещо трябва да направи в името на собственото си оцеляване.





Страхил Делийски е роден на 10 февруари 1981 г. в с. Дерманци, Ловешко. Завършил е езикова гимназия в Плевен, а след това политология в СУ "Св. Климент Охридски". В момента е асистент в катедра "Политология" на същия университет. Преподава политически комуникации и политическа антропология.
adnow
loading...

Други публикации


Напиши коментар

Коментари: 0

Напиши коментар

Задължителни полета*

За реклама

Вход

Запомни ме на това устройство

Регистрирай се

Последни

НАЙ-ЧЕТЕНИ НАЙ-КОМЕНТИРАНИ

Новини от агенция Xinhua

Прочети още
eXTReMe Tracker