Не са клишета: Ето къде в България смъртността е като при война или епидемия

Pan.bg 20 окт 2018 | 18:53 views (928) commentaries(0)
img
blitz.bg


В България се говори за демография само с клишета. Най-голямото клише е, че у нас има изключително ниска раждаемост.

Тази теза заяви експертът по демография и етно-религиозни конфликти доц. д-р Георги Бърдаров, който на пресконференция в БТА представи анализа "Хоризонт 2030: Демографски тенденции в България", изготвен от него и доц. д-р Надежда Илиева от БАН, пише Nes.bg.

Анализът има три цели - да "разбули демографските клишета" в България, да даде обективна и реална прогноза за демографията у нас, която да бъде възприета без паника и нищо да не се спестява, както и да се представят реални решения на този проблем.

Според Бърдаров в страната ни не може да се говори за ниска раждаемост. Клишето идва от там, че сравняваме раждаемостта днес с раждаемостта преди 100 или 200 години. Тогава наистина е имало по-висока раждаемост, но е имало и изключително висока смъртност. Много от децата са умирали преди да навършат 1 година.

Данните от анализа сочат, че през 20 век средната продължителност на живота е била между 40 и 45 години. През 21 век продължителността е 80 - 83 години.

Днес живеем в 21 век. Мисленето ни за репродуцирането като за 18 век е невъзможно и нелогично, категоричен е експертът. По думите му днес светът е коренно различен от този преди век или два. Светът преди години няма почти нито една пресечна точка с живота сега. В тази връзка твърдейки, че младите мислят само за себе си и не изпълняват ангажимента си към обществото за репродуциране, е много грешно. "Стоварваме огромен товар върху младите", допълни Бърдаров.

Той се позова на статистика на Евростат за раждаемостта в ЕС за 2017 година. На дъното по този показател е Италия с 7.6 промила (7.6 на 1 000 жители), Гърция с 8.2 промила, а раждаемостта у нас е 9 промила.

В същото време страната ни има огромен отрицателен прираст.

Следователно причината за демографските проблеми у нас трябва да се търси другаде. Според Бърдаров тази причина е, че у нас има изключително висока смъртност.

Данните на Евростат сочат, че през 2017 година България оглавява статистиката за смъртност в ЕС. У нас са регистрирани много високи стойности - 15.5 промила (15.5 на 1 000 души от населението).

Експертът посочи и други данни, според които в България има общини, в който общата смъртност надхвърля 30 промила.

По думите на Бърдаров населението на България наистина намалява бързо, българите в България били вече под 7 милиона.

Данните от анализа сочат, че за период от само 25 години населението на страната ни е намаляло с 500 000 души вследствие на ниската раждаемост (9.1%), високата смъртност (15.1%) и критичните стойности на естествения прираст (-6%).

Освен това обаче населението ни е намаляло с 1 милион души, които са предпочели да напуснат страната.

Ако през 1992 година в държавата е имало 8 487 хиляди българи, то те днес са 7 075 хиляди.

Тук Бърдаров вмъкна и проблема с циганския етнос. По неофициални експертни данни циганите в страната са около 700-800 хиляди души. Очаква се тази бройка непрекъснато да расте.

Следователно имаме нужда от адекватно решение, което да даде истински резултати. "Най-ефективни са простичките модели и решения. Няма бързи и лесни решения", посочи той.

Например циганите - в политиките си за интеграция досега са допускали доста грешки и неправилни подходи. "Обединяваме ги под един знаменател, а те са изключително сложни като структура", обясни експертът и допълни, че те имат много силна етнопсихология, която не се променя с времето и която не е европейска.

По думите на специалиста трябва вече да не говорим за национална демографска политика, а да се говори за регионални демографски политики, които да отчитат спецификата на отделните региони, етнопсихологията на населението, репродуктивните и миграционни нагласи, цялостната социално-икономическа обстановка.

Той даде примери. В училище в град Кукленнапример усвоили подход, чиито резултати довели до това 100% от момичетата да завършат средно образование. Подходът "години разговори, добри примери, разговори, добри примери, разговори... докато обърнем съзнанието на населението".

Моделът в Стрелча също бил впечатляващ. Там започнали да ангажират циганчетата в извънкласни спортни или културни занимания. Само за 1 година посещаемостта в училище се покачила с 40%, защото децата не били допускани до извънкласните занимания, ако не посещават училище.

Бърдаров представи и визията си за излизане от демографската криза у нас.

Като говорим за демография в България, трябва да говорим и за развитие и за бъдеще, обясни лекторът и допълни, че правилните подходи са два - задържане на младите в страната и връщане на онези, които вече са избягали.

"Абсолютно клише е това, че тези, които вече са избягали, няма да се върнат", отсече той.

Как да стане това? Според Бърдаров посоките са 4 на брой.

Първо - трябва да се реши проблемът с образованието, защото то е много далеч от нуждите на пазара на труда.

Второ - трябва да се осигури реализация на хората.

Трето - доходи - държавата трябва да се грижи повече за населението си, осигурявайки му помощи при раждане.

Четвъртото - социална сигурност - повече и подобри детски градини или училища.
loading...

Други публикации


Напиши коментар

Коментари: 0

Напиши коментар

Задължителни полета*

За реклама

Вход

Запомни ме на това устройство

Регистрирай се

Последни

НАЙ-ЧЕТЕНИ НАЙ-КОМЕНТИРАНИ

Новини от агенция Xinhua

Прочети още
eXTReMe Tracker