Проф. Петър Панчев: Онкоболните се увеличават, а част от българите не ходят на лекар от страх

Pan.bg 12 фев 2019 | 11:50 views (722) commentaries(1)
img
dnes.dir.bg


Парите и суеверието са големите проблеми пред донорството у нас, смята един от най-добрите уролози в България

Проф. Петър Панчев е роден на 11 юли 1947 г. Завършва Медицинския университет в София през 1972 г. и специализира урология. От 1992 г. до 1995 г. е национален консултант по урология, а от 1995 до 2006 г. е национален консултант по трансплантация. Специализирал е многократно ендоурология в Германия, интервенционална ехография в Дания, в Германия, Израел, Англия и Холандия - онкоурология, а в Белгия е провел няколко месечна специализация по бъбречна трансплантация. В момента е началник на отделението по онкоурология към УМБАЛ Александровска.

Пред Dir.bg професорът коментира един от най-наболелите въпроси у нас - донорството, онкологичните заболявания и разкри мит ли е, че бирата е полезна за бъбреците...

Проф. Панчев, преди 50 години – през февруари 1969 г. в Александровска болница е направена първата бъбречна трансплантация на възрастен човек. Може ли да ни разкажете за нея?

Първо искам да отбележа, че изобщо първата бъбречна трансплантация в България е направена през декември 1968 г в „Пирогов“. Реципиентът е дете и интересното е, че се прави присадка на два бъбрека. Само два месеца по-късно екипът на Александровска болница прави първата у нас трансплантация на възрастен човек. Присадката е на един бъбрек, а пациентът е жена от Врачанско – ендемичен район на хронична нефропатия (заболяване на бъбреците, при което те не могат да функционират правилно, поради увреждане на кръвоносните съдове - бел. ред), която обикновено завършва с хронична бъбречна недостатъчност. Екипът, които прави трансплантацията и тя е успешна, е проф. Никола Атанасов, д-р Николов, д-р Илиев и д-р Христо Куманов, сега проф. Куманов.

Оттогава досега колко бъбречни трансплантации са направени в България, имате ли представа?

Около 1500. Повечето от тях при нас в Александровска болница.

Това не е много малко за 50 години? Според данните на Агенцията по трансплантации към момента 1037 души чакат за бъбрек.


Да, това е един голям проблем, но не само у нас, а и по света. Преди години, когато нямаше у нас закон и ние, лекарите, взимахме органи от пациенти, когато настъпи биологична смърт – тоест, когато електрокардиограмата и мониторингът на мозъчната дейност покажат права линия. И ние максимално бързо трябваше да извадим бъбреците и да ги трансплантираме.




Но трябва да подчертая, че се справихме. След това промениха закона – който не обяви изрично, че не желае да стане донор, може да бъде. Това беше добро решение. След това обаче решиха да се направи закон, както в големите държави – да се взимат органите на този, който изрично е декларирал, че иска да стане донор. И тогава какво се получи? Изразилите такова съгласие бяха едва 1000-1500 души.

Защо? Какво пречи на българина да дарява? Невежество, липса на емпатия или суеверие?

Лично аз смятам, че е от суеверие. За да има редовна, регулярна трансплантация, поне 1 милион души трябва да изразят желание да бъдат донори. Защото от тях едва между 14 и 20 стават донори. Ние сме малка държава и по този начин не могат да се задоволят нуждите от органи.

Каква е адекватната политика в такъв случай?

Няма такава. Защото никой не може да задължи един човек да стане донор. И не могат и да се насърчат българите да даряват. Просто ние тук сме си такива. Не казвам, че е лошо. Просто с вековете се е наслоило – пазим строго себе си и близките си. Може да се нарече и липса на емпатия.

Тогава какво трябва да се направи, за да има повече донори?

Първото, което бе направено, бе да се смени този закон, защото той бе неефективен. Той просто не работеше. Защото само големите държави могат да си позволят такъв закон. Там дори половината население да не иска да стане донор, другата половина е достатъчна като брой, за да бъдат осигурени редовни трансплантации. Та, върнаха старата норма – донорство по презумпция. Ако изрично не си обявил, че не си съгласен, може да станеш донор. Но законодателят остави една вратичка – да се иска разрешение от близките. А те обикновено не разрешават. Много рядко има съгласни. Но се появи и друг проблем – кои близки да питаме? Примерно децата или родителите? Ние имахме такъв случай. Децата на потенциалния донор не разрешиха да се вземат органите му, въпреки че родителите му бяха съгласни. Това трябва да се премахне. Има и друг проблем. Когато даден пациент, обявен в мозъчна смърт, трябва да се кондиционира т.е да се подготви да стане донор, това не винаги е кратък процес. И за да се поддържа този пациент до експлантацията на органите, има разходи. И не всяко ръководство на всяка болница е съгласно да се правят такива разходи.

Тоест пак стигаме до парите?

Да, пак стигаме до тях. Парите и суеверието са двата големи проблема пред донорството, както и че се „изпускат“ много потенциални донори от реаниматорите. Това е, за съжаление. Мога да кажа, че през 1999 г имаше що-годе адекватност – 80 бъбречни трансплантации за година. Оттогава вече не можем да достигнем тази цифра. И няма да я достигнем. Защото тогава националният консултант дори с личния си автомобил обикаляше болниците и насърчаваше реаниматорите. Но това не може да е вечно. Не може изкуствено „надувано“. Трябва да стане естествен процес.

Има ли случай във вашата 40-годишна практика, който и до днес не сте забравил?

Има. Правихме експлантация на бъбреци и сърце. Родителите на донора бяха подписали декларация, че са съгласни. И след това ни съдиха. Делото бе прекратено по давност, но след това лекарите, които имат досег с този проблем, започнаха да се пазят. Ще бъда откровен – на един реаниматор му е по-лесно да напише смъртен акт, отколкото да кондиционира болния и по сегашния закон да говори с близките дали са съгласни или не да дарят органите. А като цяло, случаите, които помня, са много. Но най-приятното е, когато след 20-25 години някой трансплантиран дойде и каже, че аз и моят екип сме го трансплантирали. Тоест не да го помня, а да го забравя. Това за мен е най-важното. Значи той вече няма нужда нито от мен, нито от екипа.

Когато влизате на трансплантация на дете по-различно ли е?

О, да. Несъмнено. Това е много по-натоварващ процес. Първо правихме такива трансплантации и в Александровска болница, след това децата се трансплантираха основно в „Пирогов“. Сега този процес затихва. Може би пак ще се възобнови трансплантацията на деца.

Само преди дни бе обявено, че ракът на пикочния мехур е сред най-често срещаните онкологични заболявания сред българите и е сред най-коварните. Какво трябва да правят мъжете?

Не трябва да се неглижират регулярните прегледи. Имаш някакви оплаквания – оплачи се на личния лекар. Той знае какво да направи и при какъв специалист да изпрати пациента. Но повечето пациенти се стряскат. Като видят малко кръв в урината и си казват – „не, не искам да се изследвам, защото може да е тумор. Аз съм свършил“. Дори, когато на пациент се взима биопсия и му кажат лекарите, че има тумор, той вече наполовина е загинал. Психически е загинал. Затова и част от българите не ходят на лекар заради страх от лоша диагноза.

По-болен ли е българинът днес?

За съжаление да. Особено злокачествените заболявания се увеличават. От една страна бих казал, че е резултат от стреса, но и българите не се грижат за профилактиката си. Включително ежедневните неща като какво яде и какви течности пие.

Мит или реалност е широко разпространеното твърдение, че бирата е полезна за бъбреците?

За бъбреците и въобще за отделителната система на човека най-важна е водата. Дали ще бъде минерална или обикновена, по избор. Все пак минералната вода е по-полезна, въпреки че ако е хиперминерализирана, трябва след едномесечна употреба да се прави двуседмична почивка. Всичко останало не е толкова полезно – да не говорим за сиропи и газирани напитки – те даже са вредни. А бирата – зависи от дозировката. Тя заема средно място. Така че по-скоро е мит, че бирата е полезна за бъбреците. В Западна Европа, където пият повече бира, не би трябвало да имат камъни в бъбреците – ама имат.

И последно – много млади лекари избират да се реализират в чужбина. Има ли опасност да останем без лекари?

Не, няма такава опасност. Това е преувеличено. Няма вакуум в природата.
loading...

Други публикации


Напиши коментар

Коментари: 1

  1. #1
    колега 12 фев 2019, 12:14
     
    4
     
    0

    Професоре, а ти как си с парите (от трансплантирането), стигат ли ти?

Напиши коментар

Задължителни полета*

За реклама

Вход

Запомни ме на това устройство

Регистрирай се

Последни

НАЙ-ЧЕТЕНИ НАЙ-КОМЕНТИРАНИ

Новини от агенция Xinhua

Прочети още
eXTReMe Tracker