ВИЗИЯ ЗА СЪЗДАВАНЕ, РАЗВИТИЕ И ФУНКЦИОНИРАНЕ НА ОБЩ СЪЮЗ НА БЪЛГАРСКОТО ВОЙНСТВО - ЧАСТ 2

Pan.bg 21 май 2019 | 09:24 views (1275) commentaries(0)
img
Конфедерацията на обществени организации от сигурността и отбраната - КООСО

КЪМ ЧАСТ 1:
http://www.pan.bg/view_article-49-477681-proekt-na-viziya-za-syzdavane-razvitie-i-funkcionirane-na-obsht-syjuz-na-bylga.html

ІІ. Развитие на сътрудничеството и съвместната работа на военно-патриотичните организации за единение на българското войнство


Обединението на военно-патриотичните организации и съюзи е желаната цел, до която ще се стигне след като се измине неизбежният път на активно сътрудничество и съвместна дейност по въпросите от общ и взаимен интерес. Тази обща работа е важна, защото ще създаде атмосфера на доверие и взаимно уважение между ръководствата и членовете на съюзените организации. Положителен пример в това отношение е разгърнатата и много добре организирана съвместната работа между пенсионерски и военно-патриотични организации за решаване на някои нетърпящи отлагане въпроси, свързани с пенсионното осигуряване. С общи усилия, при водещата роля на СОСЗР, се изработи и приложи успешен модел на сътрудничество по значим за всички организации проблем.
Анализът показва, че въпросите, които обединяват българското войнство са много повече. Значително по- малко са тези, които го разделят и противопоставят. Затова ще приложим градивен подход, който търси консенсусни идеи и промотира въпросите, които събират и обединяват офицерството. Проблемите, които разделят, ще се оставят за решаване в по-добри времена.
Този подход благоприятства единение на българското войнство, за постигането на което ще трябва да се направят четири задължителни стъпки:
Първата стъпка е да се определят общите цели, интереси и приоритети по пътя на единението.

Общи цели, по които ще се търси сплотеност и единение са :
- съхраняване и ново възраждане на българската нация, изграждане на сигурна и просперираща България;
- гарантиране на независимостта, суверенитета и териториалната цялост на страната;
- утвърждаване на българското войнство като незаобиколим фактор в държавата и обществото;
- възстановяване на помръкналия блясък на честта на пагона и престижа на професиите - офицер, полицай, разузнавач, контраразузнавач;
- повишаване на социалния статус на българското войнство. Осигуряване на достоен живот и достойни старини на всички български граждани, посветили живота си на отбраната и сигурността на страната;
- превръщане на организациите на българското войнство в средище за изява и защита на интересите и потребностите на съюзените членове.
Общи интереси на българското войнство могат да бъдат:
- единство на нацията и на българското войнство;
- съхраняване и развитие на българската идентичност, дух, култура, традиции и обичаи;
- възпитание на




подрастващото поколение в дух на любов към Отечеството и българската войска, на патриотизъм и родолюбие;
- обръщане на негативните тенденции в развитието на страната, справяне с кризата в образованието и здравеопазването и с демографската катастрофа;
- възстановяване на връзката народ - армия, боеспособността на Въоръжените сили и ролята им на защитник на националната сигурност;
- повишаване жизнения стандарт и качеството на живот на българското войнство.
Общи приоритети на българското войнство ще са:
- приемане на Закон за възрастните хора и на Закон за запасното войнство;
- участие на експерти и представители на запасното войнство във властта на национално и местно равнище на всички нива;
- периодично преизчисляване на всички пенсии и премахване ограничението на максималния размер на пенсията;
-актуализиране на всички подзаконови актове в силовия сектор, регламентиращи медицинското осигуряване, лечението, почивното дело и използване на културно-просветните учреждения от запасното войнство;
- предоставяне на подходяща база за разгръщане дейностите на ВПО;
- довеждане до успешен край обединителните процеси на военно- патриотичните съюзи и организации.
Втората стъпка е свързана с определяне на принципите, областите и въпросите за сътрудничество и съвместна работа.
Сътрудничеството и съвместната работа на военно-патриотичните съюзи и организации ще се основава на следните принципи:
- равнопоставеност на страните по Споразумението;
- ненакърнимост на тяхната организационна самостоятелност;
- самодейност и самоуправление;
- координация и взаимодействие;
- взаимна информираност;
- помощ и съдействие;
- взаимно уважение, толерантност и колегиалност.
В Споразумението ще залегнат инициативи и мероприятия, за изпълнението на които организациите ще си сътрудничат и такива, които те ще осъществят съвместно, с общи усилия.
Военно-патриотичните съюзи и организации могат да си сътрудничат по широк кръг въпроси като:
- подобряване на социалния статус, жизнения стандарт и качеството на живот на българското войнство;
- военната подготовка, военно-патриотичното и родолюбиво възпитание на подрастващото поколение;
- повишаване качеството на военната експертиза по въпросите на отбраната и сигурността на страната;
- защита на населението и критичната инфраструктура при аварии и стихийни бедствия;
- разгръщане на доброволческа дейност;
- обмен на информация, документи и добри практики;
- придобиване на база за провеждане на съюзната дейност.
Сътрудничеството на военно-патриотичните съюзи и организации може да се осъществява и под формата на съвместна дейност за решаване на общи задачи като:
- изготвяне на становища по концептуално-доктринални документи от областта на сигурността и отбраната на страната;
- организиране на дискусии, семенари, конференции, кръгли маси и други от този характер;
- работа по проекти и програми по линия на НАТО, ЕС, централната и местната власт;
- съвместни срещи с представители на властите и институциите по въпроси, свързани с предмета на дейност на военно- патриотичните съюзи и организации;
- изграждане на непартийни коалиции за съвместна работа по национални каузи и инициативи като национални сборове, Обществения форум за единение „Брод за България“, инициативите „Единение“ и „Една детска сълза - една молитва“, както и за участие в избори;
- съвместни чествания на национални празници, бележити личности и събития от историята на страната.
Следващата стъпка ще е подписване на самото Споразумение.
Актът на подписването ще се предшества от организирането и провеждането на публични дискусии, двустранни и многостранни работни срещи за постигане на съгласие по неговото съдържание и конкретните договорености. Такова Споразумение между двете най-големи организации - СОСЗР и КООСО, вече е подписано.
Практическото изготвяне на Споразуменията ще се възложи на съвместно създадена работна група.
След съгласуване на текстовете, Споразумението се подписва при подходяща обстановка от председателите на организации. На нарочна пресконференция този акт на ВПО се прави достояние на българската общественост.
Споразумението ще е с открит характер и ще позволява да се присъединяват към него по определен ред и на други ВПО.
И последната стъпка, която е най-важната, е свързана с практическото изпълнение на заложените в Споразумението договорености.
Председателите на организации, страни по Споразумението, приемат конкретен План за действие за изпълнение на постигнатите договорености.
Периодически Председателският съвет, който се състои от председателите на организациите, прави преглед на изпълнението на планираните мероприятия.
От успешната работа по изпълнение на Споразумението ще зависи продължителността на периода за постигане целите на единението на ВПО.
В хода на съвместната работа ще се изградят отношения на близост, взаимно доверие и убеденост, че в единението е силата на военно-патриотичните съюзи и организации.

ІІІ. Модел, предпоставки и принципи за изграждане и функциониране на Общия съюз на българското войнство
Промяната на модела на обединяване на военно-патриотичните съюз и организации закономерно е свързана с измененията на конкретната историческа обстановка и изискванията които произтичат от нея към дейностите на структурите на Гражданското общество.
В условията на сгрешения преход и изграждащата се демокрация, усилията на СОСЗР, като най-голяма организация, определяща облика на обществената изява на запасното войнство, а това се отнася и за другите ВПО, преимуществено бяха насочени към решаване на социалните проблеми на съкратените от Въоръжените сили и оставени на произвола на съдбата офицери и сержанти, както и към запазване на отбранителния потенциал на страната при реформирането на армията и изграждането на новата система за национална сигурност. В това отношение СОСЗР и другите ВПО направиха каквото можаха и каквото властите и политиците им позволиха да направят. Оценките на стореното не са еднозначни.
Днес статусът на страната, вътрешно-политическата обстановката и изискванията към гражданското общество, в това число и към военно- патриотичните съюзи и организации, са коренно променени:
- България е демократична държава, интегрирана в европейското и евроатлантическото семейство;
- изградена е национална система за сигурност, която е неразделна част от колективните системи за отбрана и сигурност на НАТО и ЕС;
- военните реформи в частта съкращения на личен състав завършиха. Приключиха и масовите съкращения в структурите от силовия сектор;
- създава се интегриран сектор за сигурност и отбрана;
- институционализирана със закон е ролята и мястото на неправителствения сектор в политическата система, а също и работата на държавните власти и институции с гражданските организации.
Възниква принципният въпрос - може ли досегашният модел на организиране на българското войнство в неправителствени организации създаден при друга обстановка и условия, дори и с някаква актуализация, да бъде работещ и адекватен на новите реалности?
Обективният анализ на този въпрос показва, че този модел е с изчерпани възможности. Свидетелства за тази констатация са: роенето на военно- патриотичните съюзи и организации; отливът от членство на запасното войнство и особено скромният обхват на по-млади офицери и сержанти; фактическото изолиране от съюзите на действащите офицери и сержанти и на служителите от интегрирания сектор за сигурност и отбрана; пренебрежителното отношение на властите към ВПС и към военната експертиза; практическото изваждане на офицерството от елита на нацията и недопускането му до позиции, където се вземат политически и управленски решения и не на последно място – допуснатото обезценяване на честта на пагона.
Изходът от ситуацията е в промяната, в създаването на работещ в новите условия проект за единение на българското войнство и обединение на неговите организации. Новият модел няма да е обременен с проблемите и слабостите на изградените през преходния период военно-патриотични съюзи (ВПС) и организации и няма да робува на статуквото и на остарели стереотипи. Той ще заработи на чисто с поглед обърнат към настоящето и бъдещето.
Новият съюз ще се появи в публичното пространство под името „Общ съюз на българското войнство.“ Въпрос на дискусия е дали този съюз ще се обяви за наследник и правоприемник на Съюза със същото име, създаден на 03. 01. 1941 година чрез обединяване на пет съюза и узаконен през май същата година със „Закона за Общия съюз на запасното войнство“.( обн. ДВ. бр.103/13. 05. 1941 г. )
Раждащият се нов съюз ще е общо дело на военно-родолюбиви организации и на граждани- патриоти, асоцииращи се като част от българско войнство. Той по замисъл ще е представител на целокупното войнство пред държавата и обществото и ще изразява и защитава общите интереси и потребности на родолюбивата част от българския народ.
Общият съюз на българското войнство ще се създаде по Закона за юридически лица с нестопанска цел (ЗЮЛНЦ).
Той ще бъде сдружение на съюзени на конфедеративен принцип организации на настоящи и бивши служители от силовия сектор на държавата - военнослужещи от Въоръжените сили, служители от службите за сигурност и за обществен ред, а също и на родолюбиво настроени общественици и потомци на участници във войните за национално обединение.
По своята същност Общият съюз на българското войнство ще бъде национална родолюбива организация. В своята дейност тя ще залага на българщината, на унаследяването и продължаването на най- добрите традиции, завещани ни от нашите предци- възрожденци, строители на трите български държави и героите от войните за национално обединение.
Общият съюз ще се различава от функциониращите към момента военно-патриотични организации по своите цели, възможности, предназначение, членски състав и обхват на дейностите. Досегашният модел преимуществено залага на обединяване само на офицерите и сержантите от запаса и резерва. Мнозинството военно-патриотични организации (ВПО) са регистрирани за работа в частна полза. Характерна черта на този модел на организиране е създаването на много на брой, но със слабо влияние в обществото и държавата, пък и сред самото запасно войнство, организации. Дейността на повечето от тях се свежда до другарски срещи и чествания на празници. Отсъства общественополезната дейност. Затова тези съюзи и организации си остават без влияние, незабележими и непопулярни в обществото и пред властите.
Възможните варианти за обединяване на военно-патриотичните съюзи и организации в единен, силен и влиятелен обществено- политически субект на този етап са най-малко четири:
- първо: Обединяване на основата на някои от досега съществуващите съюзи като СОСЗР, КООСО, Военния съюз, Националното сдружение на клубовете на запасното войнство „За честта на пагона“, които са с по-голяма членска маса и структури в страната.
- второ: Учредяване на изцяло нов съюз без каквато и да е обвързаност със сега съществуващите съюзи и организации.
- трето: Обединяване на федеративен принцип на съществуващи ВПС и организации.
- четвърто: Учредяване на Общ съюз на конфедеративен принцип от съюзи и организации, които ратуват за обединение и единение на българското войнство. Общият съюз ще е отворен и за индивидуално членство в съответствие с Устава на Съюза.
Всеки от посочените варианти има своите предимства и недостатъци. Обективният анализ и съпоставка на плюсовете и минусите откроява като най-удачен последния, четвърти вариант, защото той:
- ще гарантира равнопоставеност на участващите в проекта съюзи и организации, ще създава по-добри условия за разгръщане на тяхната дейност и за повишаване на нейното качество и ефективност;
- ще осигурява приемственост на добрите практики в съюзната дейност;
- ще е освободен от обремененост със слабостите от миналото, с разочарованията заради неоправданите очаквания;
- ще допуска индивидуалните членове да се обединяват в клубове, дружества, общински и областни организации съгласно Устава;
- организациите - членове на Общия съюз, ще запазят своите наименования, суверенитет, автономност и имущество. Те ще изпълняват своите устави и програмни документи и ще се ръководят от избраните от самите тях управителни органи.
Общият съюзна българското войнство ще се създаде и ще функционира въз основа на следните принципи:
- равнопоставеност, съгласие и партньорство на съюзите и организациите;
- пропорционалност на представителството с делегати на учредителния конгрес и в ръководните органи на Съюза;
- ротация и мандатност на председателя и зам.- председателите на Общия съюз;
- самодейност и самоуправление на организациите, членове на Общия съюз;
- прозрачност и откритост;
- споделена отговорност за резултатите от общата работа;
- отчетност и публичност;
- колегиалност, добронамереност и толерантност във взаимоотношенията между съюзите и организациите.
Общият съюз на българското войнство ще се изгражда въз основа на концептуален, организационен и функционален модел, изцяло съобразен с Конституцията, ЗЮЛСЦ, българското и европейското законодателство и посочените по-горе принципи.
Този съюз ще се отличава със следните характеристики:
- Общият съюз на българско войнство ще е юридическо лице – сдружение, което работи в обществена полза;
- Съюзът ще е национално сдружение, тип конфедерация;
- В Съюза ще членуват юридически лица и български граждани, преимуществено свързани с въпросите на отбраната и сигурността на страната;
- Общосъюзните органи за управление - конгресът(общото събрание) като върховен колективен орган за управление, националният, управителният и контролният съвети ще се избират по демократичен начин, заложен в Устава на Съюза;
- Съюзът ще се оглавява от президент, който ще го представлява пред държавните институции, органите на местното самоуправление, бизнес - организациите, гражданското общество, международни и чуждестранни организации;
- Ще се създават общински (областни) координационни съвети, които ще се оглавяват от координатори, определяни на ротационен принцип. Координаторите ще изпълняват само координационни, организационни и информационни функции по отношение на структурите на Общия съюз и на съюзните организации в съответната териториално-административна единица;
- Съюзът ще благоприятства работата в мрежа и кооперирането на съюзите и организациите;
- Съюзът ще извършва допълнителна стопанска дейност в областите, разрешени от закона;
- Съюзът ще разполага с база за провеждане на своите дейности. ОСБВ ще стопанисва свое и предоставено му от държавни институции, юридически и физически лица имущество;
- Съюзът ще има необходимото ресурсно осигуряване.
Общият съюз ще е организация тип „мозъчен тръст“. Той ще прави научни разработки и ще бъде инкубатор на национални идеи и инициативи в интерес на развитието, отбраната и сигурността на страната.
Съюзът ще е отворен за сътрудничество с други неправителствени организации. Той ще инициира създаването на непартийни коалиции и движения за решаване на конкретни проблеми в областта на сигурността, образованието, здравеопазването, законността и демографията.

ІV. Свикване и провеждане на Учредителния конгрес на Общия съюз на българското войнство
Подготовката за свикване на Учредителния конгрес (учредително събрание) е колективно дело на всички организации, стоящи зад идеята за създаване на Общ съюз.
Цялостната дейност по подготовката на конгреса ще се осъществи въз основа на подробно разработен план със съответните срокове, отговорници и осигуряване.
За подготовка на учредителния конгрес, освен Инициативния комитет, ще се формират и работни групи, които ще изготвят документите на конгреса. В тях ще участват представители на организациите, заставащи зад каузата за обединение.
Всички проектодокументи и материали за конгреса в работен порядък ще се разглеждат и приемат от управителните съвети на съюзите и организациите.
Председателският съвет ще изслуша становищата и ще вземе отношение по постъпилите предложения и въпроси.
Оформените за конгреса в окончателен вид проектодокументи и проекторешения, ще се обсъдят и одобрят непосредствено преди неговото провеждане от управителните органи на организациите и съюзите.
Председателският съвет ще определи дневния ред, сценария за протичане, персоналния състав на деловия президиум и на разните комисии, мястото и времето за провеждане на конгреса.
Подготовката и провеждането на конгреса ще са съпроводени с разгърната пропагандно-информационна дейност. Тя трябва така да се провежда, че раждането на Общия съюз да се превърне във важно вътрешно-политическо събитие.
Характерна особеност на Учредителния конгрес е, че всички въпроси, свързани с обединението на ВПС и организации- наименование на Съюза, принципи и форма на обединение, документите, които ще се обсъдят, решенията, които ще се вземат, персоналният състав на управителните органи ще се съгласуват и решат до неговото свикване. Колективно изработените принципни позиции и решения ще се заложат в конгресните документи. Делегатите трябва да отидат на конгреса с пълна яснота по всички въпроси и съгласие по решенията, които той ще вземе.
Учредителният конгрес ще има работен, но и подчертано тържествен характер, хармонизиращ на значимостта на събитието - обединение в единен съюз на българското войнство.
Конгресът ще узакони предварително взетите решения, ще утвърди Устава, Визията и Програмата и ще избере ръководните органи на Общия съюз.
Принципни въпроси, свързани с обединението, не трябва да се остават за решаване от конгреса, защото това може да го взриви и вместо до обединение, да доведе до разединение и проваляне на каузата за единение още в нейния зародиш.
Непосредствено след завършване на Конгреса, избраното ръководство ще даде пресконференция за средствата за масова информация.

V. Символи и атрибути на Общия съюз на българското войнство
Общият съюз ще е разпознаваема родолюбива организация на целокупното българско войнство. Той ще се представя в публичното пространство със своите символи, ритуали и атрибути:
- Девизът на Съюза ще е „В единението е нашата сила“;
- Марш на Общия съюз ще е бойния марш „Синовен дълг“;
Патрон на Съюза да бъде прославеният български военачалник и герой от Първата световна война полковник Борис Дрангов;
- Празник на Общия съюз да бъде 19 септември - паметна дата за величавата победа на нашата армия през 1918 г. при Дойран, една от петте най-велики битки в историята на България.
Символите, ритуалите, отличията и атрибутите на Общият съюз на българското войнство ще се регламентират с неговия Устав.

VІ. Мисия на Общия съюз на българско войнство.
Мисията на Общия съюз на българското войнство е да бъде изразител и защитник на правата, свободите и интересите на своите членове, двигател на единението на българското войнство и на патриотично настроеното гражданство около национални цели, каузи, интереси и приоритети свързани с възраждането на Отечеството и изграждането на сигурна и просперираща България, съизмерима със средно развитите европейски страни.

VІІ. Цели на Общия съюз на българско войнство.
Стратегическата цел на Съюза е да стане силна, авторитетна и влиятелна национална родолюбива организация, незаобиколим фактор в държавата и обществото при решаване въпросите на отбраната и сигурността на страната, изразител и защитник на правата, интересите и потребностите на своите членове и на родолюбивото българско гражданство.

Други цели:
1. Утвърждаване на Общия съюз като средище за лична изява и опора на българското войнство и на родолюбивото гражданство за реализиране на техните патриотични стремления в областта на сигурността и отбраната на страната.
2. Превръщане на Съюза в притегателен център за офицерите и сержантите на кадрова военна служба и от запаса, на бивши и настоящи служители от системата на МВР, МП, съда и прокуратурата, специалните служби, родолюбивото гражданство и на всички, положили клетва пред бойните знамена за вярна служба на народ, род и Родина.
3. Създаване на условия и предпоставки най-изявените, с активна гражданска позиция експерти и професионалисти - членове на Съюза, да участват във властта на всички нива и позиции.
4. Провеждане на активна дейност за възстановяване блясъка и честта на пагона, на престижа на офицерската професия, на професията полицай, разузнавач, контраразузнавач, съдия, прокурор, служител в органите и структурите на националния сектор за сигурност и отбрана.
5. Иницииране създаването на непартийни коалиции и национално движение за ново възраждане на страната и изграждане на съвременна и просперираща България.

VІІІ. Приоритетни задачи на Общия съюз на българско войнство.
Общият съюз изпълнява разнообразни задачи, произтичащи от ЗЮЛНЦ и от изискванията към дейностите на структурите на гражданското общество. На тази основа, националните органи за управление определят приоритетните задачи като изхождат от състоянието на Съюза и изискванията на конкретната историческа обстановка към неговата дейност.
Приоритети на Общия съюз на българското войнство ще са:
1. Общественополезна дейност в интерес на националната сигурност и просперитета на страната.
2. Грижата за хората, повярвали на Съюза и активно включващи се в неговия живот и дейност.
3.Ангажиране на Съюза в общата работа за военно-патриотичното възпитание и началната военна подготовка на децата и подрастващото поколение.
4.Активно включване на Съюза и неговите членове в доброволческа дейност, свързана с опазването на обществения ред и ликвидиране на последствия при терористични актове, стихийни бедствия и други кризи от невоенен характер.
5. Организационно укрепване и изграждане на структури на Съюза в цялата страна. Превръщане на Общия съюз в масова обществена организация на българското войнство и на родолюбивото гражданство.
6. Лидерстване в съвместните дейности за единение на българското войнство по национални каузи, интереси и приоритети и за обединение на военно-патриотичните съюзи и организации.

ІX. Дейности и действия на Общия съюз на българско войнство за постигане на целите, изпълнение на приоритетите и на поставените задачи.
Съдържанието, характерът и обхватът на дейностите на Общия съюз на българско войнство се определят от Конституцията на Р. България, ЗЮЛНЦ и Устава на Съюза. В Чл. 12 на Конституцията се подчертава, че „Сдруженията на гражданите служат за задоволяване и защита на техните интереси“. Ако този текст регламентира предназначението на гражданските организации, то чл. 44 алинея 2 посочва какви дейности те не могат да провеждат: „Забраняват се организации, чиято дейност е насочена срещу суверенитета, териториалната цялост на страната и единството на нацията, към разпалване на расова, национална, етническа или религиозна вражда, към нарушаване на правата и свободите на гражданите, както и организации, които създават тайни или военизирани структури или се стремят да постигнат целите си чрез насилие“. Тези текстове определят рамката, в която следва да се разполагат дейности на Съюза.
Животът на Общия съюз като обществена организация ще се влияе от наличието на някои обективни обстоятелства, които трябва да се имат предвид при встъпване в неговите редове и при организиране и провеждане на съюзните дейности:
1. Работата в Съюза ще е поставена изцяло на доброволни начала. Неговите дейци и членове по собствена воля, без заплащане и търсене на привилегии и лична изгода, се ангажират да свършат нещо добро в името на общото благо.
2. Дейността на Общия съюз, освен в интерес на своите членове, ще се провежда и в полза на цялото общество. Затова тя се определя като общественополезна. Това е едно по-високо ниво в работата на обществените сдружения.
3. Отношението към Общия съюз до голяма степен ще се формира под влияние на господстващите нагласи в държавата към гражданското общество, които на този етап не са съвсем положителни, особено по отношение на НПО, които се издържат от чужди донори.
Качеството и ефективността на общата работата ще зависи от добро управление, координацията, взаимодействието и разграничаването на функциите и задачите на Общия съюз от тези на съюзите, негови членове.
Предмет на дейността на Общия съюз на българско войнство са въпросите, свързани с разработването на политиката, визията и стратегията на работа за постигане на общите цели и изпълнение на приоритетните задачи. Неговото ръководство, в лицето на Управителния и Националния съвети и на президента: осъществява стратегическото управление; взаимодейства с държавните институции и бизнес-организациите; организира и провежда научно-изследователска, нормативно-творческа, експертната, информационна, стопанска и международна дейности. Общият съюз отстоява и защитава пред централните власти конституционните права, интересите и свободите на българското войнство.
Организациите, членове на Общия съюз и неговите териториални структури, имат отношение към всички въпроси, предмет на дейността на Общия съюз, работят по тези от тях, към които имат интерес и необходимия потенциал, но главното поле за тяхната изява е работата по места с хората, грижата за създаване на среда и условия за техния живот и обществено-политическата им реализация. В това отношение те проявяват диференциран подход към нуждите и интересите на всеки свой член. Върху съюзните организации ляга и основната тежест на работата по места за военната подготовка, военно-патриотичното и родолюбивото възпитание на подрастващото поколение. Успехът на тяхната дейност до голяма степен се определя от добрата съвместна работа с органите на местното самоуправление и с териториалните структури на централната власт.
В настоящата Визия ще се разработят само опорните точки на основните дейности и практически действия по пътя, който води към постигане на стратегическата цел на Съюза.
loading...

Други публикации


Напиши коментар

Коментари: 0

Напиши коментар

Задължителни полета*

За реклама

Вход

Запомни ме на това устройство

Регистрирай се

Последни

НАЙ-ЧЕТЕНИ НАЙ-КОМЕНТИРАНИ

Новини от агенция Xinhua

Прочети още
eXTReMe Tracker