НА ПЛЕЩИТЕ НА БЪЛГАРСКИЯ ОФИЦЕР ЛЕЖИ НЕ САМО ОТБРАНАТА, НО И...

Pan.bg 07 сеп 2019 | 19:14 views (3190) commentaries(2)
img
На плещите на българския офицер лежи не само отбраната, но и съществуването на държавата

На плещите на българския офицер лежи не само отбраната, но и съществуването на държавата
Първата лекция на тържественото откриване на учебната 2019-2020 г. във Военна академия „Г. С. Раковски“ на 2 септември 2019 г. бе на министъра на отбраната Красимир Каракачанов. Предлагаме ви я с незначителни съкращения.

Otbrana.com


Днес България е изправена пред предизвикателства, произтичащи от изключителна динамика на стратегическата среда на сигурност и дестабилизиращите процеси в глобален и регионален план. Терористичните заплахи, миграционните вълни, дейността на организираната престъпност, както и киберпрестъпността се запазват като главни рискове и заплахи пред националната и съюзната сигурност. Хибридните въздействия срещу НАТО и ЕС, включително и върху България, както и комбинираното им използване заедно с класически средства, увеличават своята интензивност и обхват. Задълбочават се процесите по промяна на глобалната архитектура на сигурност. През миналия месец беше прекратен Договорът за ликвидиране на ракетите със среден и малък радиус на действие. Аналогичен процес се наблюдава и по отношение на Договора за пълна забрана на ядрените опити, който поставя под заплаха и функционирането на Договора за неразпространение на ядрените оръжия. Въпреки усилията на международната общност ядрената и ракетната програми на Иран пораждат напрежение в региона. Двустранните преговори между Вашингтон и Пхенян за прекратяването на ядрените програми на Северна Корея в замяна на отмяна на икономическите санкции буксуват от провала на втората среща на върха в Ханой през февруари т.г.

Енергийната сигурност придобива все по-голяма важност, дефицитът на суровини и природни ресурси се превръща във все по-сериозно предизвикателство и нараства конкуренцията между държавите за достъпа до тях. Продължава да се задълбочава процесът на взаимосвързаност между външната и вътрешната сигурност като тяхното разграничаване придобива все по-условен характер. Актуалната политическа обстановка в световен и регионален план е сложна и противоречива и поставя на изпитание съществуващите механизми, установени и възприети от международната общност. Ситуацията в Афганистан продължава да бъде източник на нестабилност, като въпреки положените международни и съюзни усилия в процеса на мирния диалог между САЩ и талибаните, се запазва висока степен на заплаха от страна на радикалните движения. Регионът на Близкия Изток и Северна Африка също продължава да бъде източник на политическо напрежение и дестабилизация. Силно негативно




влияние оказват нестабилната обстановка и кризисните процеси в Сирия, Йемен и Либия, които са и сред основните причини за насърчаване на процесите на засилена икономическа миграция към страните от Западна Европа.

Основните предизвикателства пред сигурността в Черноморския регион остават свързани с противопоставянето в Източна Украйна и липсата на напредък по „замразените“ конфликти в Приднестровието, Абхазия и Южна Осетия.

На този фон някои говорят за известен оптимизъм в процеса на задълбочаване на европейската и евроатлантическата интеграция на страните от Западните Балкани, който оказва положително влияние в регионален аспект. Но ние сме длъжни да отбележим реалните факти. Ситуацията в Западните Балкани продължава да налага своите рискове. Въпреки договора за добросъседство, който бе сключен между България и Македония на 1 август 2017 г. и последвалото споразумение от Преспа между Македония и Гърция, които намериха компромис с името на Република Македония, станала вече Република Северна Македония, процесите в тази млада държава не са улегнали. Традиционно съществуващите проблеми на политическо противопоставяне, съчетано с междуетническо противопоставяне, корупция в големи размери, създават предпоставки за несигурност в тази страна, както и опитите на външни фактори допълнително да доведат до дестабилизирането й, може би с цел промяна на политическия й курс и осъществяване на нейното реално членство в НАТО. Когато говорим за Западните Балкани, които бяха приоритет на българското председателство, не можем да не отбележим, че процесите в Косово, Босна и Херцеговина и някои региони на Сърбия пораждат необходимост от позасилено внимание и анализиране на ситуацията. Процесът на интегриране на тези страни няма да е лесен и в никакъв случай няма да е бърз. Това показва, че би следвало много точно да анализираме ситуацията в Балканския регион. Аз винаги съм подчертавал, че България може и трябва да има много по-активна роля при налагането на политиката на мир, добросъседство и стабилност в Балканския регион, тъй като тя остана единствената страна незасегната от етнически и граждански конфликти.

Със своята вече 15-годишна практика като член на НАТО и на ЕС България би могла да играе ролята на стабилизиращ фактор. Ние сме декларирали и продължаваме нашата позиция за добросъседство с всички съседни нам страни. Добросъседство обаче, основаващо се на честни и принципни взаимоотношения, без много вглеждане в негативните практики от историята и търсене на общ път. Докато страните от Балканския регион продължават старата практика от над 100 г. всеки да търси покровител било на изток, било на запад, проблемите остават нерешени. Практиката до момента показва, че Балканите бяха и остават едно поле за експерименти, на сблъсък между противостоящи сили – нещо, което не е в интерес на нито една от Балканските страни.

Ситуацията в региона на Близкия Изток, а и проблемите, които тези конфликти там създават на друг наш съсед - Република Турция, не са за подценяване. Не можем да не отбележим продължаващото напрежение между Турция и Гърция, конфликтът, който продължава да изостря техните отношения, формално уж заради кипърския въпрос, но отново става въпрос за ресурси и тяхното управление. Предвид характера на стратегическата среда отбранителната ни политика се осъществява в контекста на системата за колективна отбрана на НАТО и Общата политика за сигурност и отбрана на ЕС. Двата съюза, наред с националните ни способности, са основни фактори за гарантиране на националната сигурност. В тази рамка основната ни цел е развитието и надграждането на отбранителните способности на въоръжените ни сили, като в тези си усилия се стремим към последователност и синергичен ефект. Ето защо от изключителна важност е адекватното и стабилното финансиране на отбраната в дългосрочна перспектива. Още тази година в резултат на усилията на правителството и политическото и военното ръководство на отбраната не само достигнахме, но и значително надхвърлихме заложената цел разходите за отбрана да бъдат 2 % от БВП. Нашата амбиция беше не само формално да достигнем тези 2% от БВП, като 20% от тях бъдат заделени за ново въоръжение и модернизация. Нашата амбиция е чрез тези изисквания, ние да постигнем действително политика, която да доведе до преодоляване на натрупаните от десетилетия проблеми на недоглеждане и недофинансиране на нашите въоръжени сили. Защото, въпреки че отбелязваме 15 г. от нашето членство в НАТО, през повечето от тях не беше направено много за това да се подобри състоянието на нашите въоръжени сили и да се издигнат техните възможности и бойни способности. Нашите ангажименти в НАТО и ЕС са важни, но най-важното е Българската армия да може да изпълни основното си конституционно задължение – защита на страната, териториалната цялост и нейния суверенитет. С реализацията на проектите за модернизация през следващите години бюджетът за отбрана следва да се запази на нива от минимум 2% от БВП, като средствата за ново въоръжение и техника са над 20% от него. И въпреки че вече сме членове на НАТО това, което не беше направено през тези години, е превъоръжаването на Българската армия. След сключване на договора за придобиване на новите изтребители F-16 блок 70 пред нас стои задачата да реализираме и останалите ключови модернизационни проекти. Работим усилено по финализирането през настоящата година и началото на следващата година на проектите за придобиване на нови бойни кораби и на бронирани машини за Сухопътни войски. Превъоръжаването далеч не свършва с тези три основни модернизационни проекта. Необходимо е да осигурим един плавен, но цялостен процес на замяна на старата техника с нова и модерна.

Винаги съм казвал, че хората са най-важният компонент на отбранителните способности. Моето желание е ние коренно да променим отношението на обществото към Българската армия. Дълги години на българското общество беше обяснявано, че членството в НАТО и ЕС решава много проблеми. Но то не решава проблемите, които ние самите трябва да решим. Не решава проблемите, които са наша отговорност не само по Конституция, но и като членове на НАТО. Дълго време бяха неглижирани проблеми, свързани с армията. Това доведе до демотивация на немалка част от личния състав. Затова човешкият фактор е основният, на който трябва да се обърне внимание. И тук става въпрос не само за увеличението на възнагражденията, а за цялостно отношение към мъжете и жените в униформа, които служат във Въоръжените сили на Република България. Като член на правителството бих искал да отбележа, че в изпълнение на поетите ангажименти през последните две години увеличихме трудовите възнаграждения на хората в отбраната с общо 20 % при това запазвайки всички досегашни социални придобивки. През 2020 г. ще продължим политиката, насочена както към повишаване на трудовите възнаграждения на хората в отбраната, така и към разширяване на обхвата на социалните придобивки. За първи път балансът се обръща и хората, постъпили в Българската армия, са повече от тези, които са я напуснали.

Приоритетите на нашата дейност имат дългосрочен характер и ни ангажират с разработването на модел за дългосрочно планиране на отбраната. В този смисъл системата за отбрана трябва да бъде поставена на стабилна концептуална основа, с перспектива от минимум 10-15 години. Тъй като наближава краят на времевия хоризонт на сега действащите Програма 2020 и План 2020, в началото на годината стартирахме Преглед на отбраната като ведомствена проекция на инициирания на национално ниво Стратегически преглед на системата за защита на националната сигурност. В тази връзка Прегледът на отбраната е фокусиран върху необходимите военни способности, командване и управление, организационната структура и дислокацията на въоръжените сили, ресурсното осигуряване, бюджета, търговските дружества, отбранителната аквизиция и отбранително-мобилизационна подготовка на страната, управлението на човешките ресурси, военно образование и социална политика и др.

В рамките на Прегледа на отбраната сме си поставили две изключително амбициозни цели. Първата е на базата на идентификацията и анализа на съществуващите проблемни области на ведомствено ниво да предложим работещи механизми за разрешаването им в краткосрочен (3 години ) и средносрочен план (6 години). Втората ни цел е да разработим визия за дългосрочно развитие на отбранителните способности на въоръжените ни сили под формата на програма с хоризонт до 2032 г., който е хармонизиран с процедурите на отбранителното планиране в НАТО и ЕС. След утвърждаването на Програма 2032 от Народното събрание, на нейна основа ще бъде разработен и проект на „План за развитие на Въоръжените сили на Република България до 2026“. Окончателният Доклад за резултатите от Прегледа на отбраната е планиран да бъде разработен в периода декември 2019 г. - януари 2020 г. Освен изводите и предложенията за конкретни действия в краткосрочен и средносрочен план той ще съдържа и предложения с фокус върху ведомствения принос на Министерството на отбраната за подобряване на междуинституционалното взаимодействие в рамките на системата за защита на националната сигурност.

Днес Военната академия има високоотговорната мисия да подготвя и формира бъдещите лидери в отбраната и националната сигурност. Ето защо поставям ударението именно върху лидерството. Защото днес ние повече от всякога трябва да градим истински лидери, а не просто високо подготвени професионалисти. Българският офицер и командир трябва да има съзнанието, че на неговите плещи лежи не само отбраната на страната, но и съществуването на Българската държава и това е основание за неговото самочувствие. Държа да подчертая, че освен всички високи изисквания в професионален и личностен план, ключови качества на лидера са почтеността и здравите български национални традиции в областта на военното дело. Именно лидерите в Българската армия са онзи гарант на българския национален интерес, така както се е случвало в историята на Българската армия и държава.
loading...

Други публикации


Напиши коментар

Коментари: 2

  1. #1
    fox81 08 сеп 2019, 18:57
     
    22
     
    1

    На плещите на българския офицер виси бъдещето на България. Да вдигнат подчинените си и избавят държавата ни от мафиотите. Да избавят Майка България от всички паразити. Ако не го сторят, са просто хрантутници.

  2. #2
    САМО НАПРЕД 09 сеп 2019, 17:08
     
    23
     
    6

    Отговор на коментар: #1

    ПРЕВЪРНАХА НИ В ХРАНТУТНИЦИ,
    НО ПО-СТРАШНОТО Е,ЧЕ ПОВЕЧЕТО СА
    ПОТОМСТВЕНИ П*УТКИ С ПАГОНИ!

    ВСЕ ПОВЕЧЕ СЕ ОТЧАЙВАМ,ЧЕ НЯМА БЪДЕЩЕ
    ОВЧИЯТ НИ народец,ЗАРАЗЕН ОТ КОМУНИЗЪМ
    (СТРАХ,БЕЗДУШИЕ ,НЕГРАМОТНОСТ, ПОКОРСТВО,ДОНОСНИЧЕСТВО,ЗАВИСТ....)!


    P.S.


    румИн ПЕДЕрадев- ВЪРХОВНОТО АПЗ на РБ

    Е ФАЛШИВ ГЕЙрой!

Напиши коментар

РЕГИСТРИРАЙТЕ СЕ, ЗА ДА КОМЕНТИРАТЕ СТАТИЯТА!


Регистрирай се

За реклама

Вход

Запомни ме на това устройство

Регистрирай се Забравена парола

Последни

НАЙ-ЧЕТЕНИ НАЙ-КОМЕНТИРАНИ

Новини от агенция Xinhua

Прочети още
eXTReMe Tracker