Ген. Константин Попов: Отбраната е приоритет на правителството и се надявам бюджета за догодина да бъде приет в Народното събрание

Pan.bg 15 ное 2019 | 07:04 views (476) commentaries(0)
img
focus-news.net


Водещ: Два милиарда и 41 милиона лева е предвиденият за отбрана бюджет за отбрана. Достатъчни ли са средствата и как ще се разпределят? Очакваме подробностите от ген. Константин Попов, председател на парламентарната комисия по отбрана. Гарантира ли отбранителните способности на страната ни бюджетът за отбрана за догодина? Стигат ли парите, е простичкият въпрос?

Константин Попов: Това е най-сложният въпрос всъщност, защото всеки може в зависимост от позицията, която заема и положението, което заема, да казва или стигат, или не стигат. Въпросът е фактите. Фактите са, както и вие казахте, за първи път е преодоляна психологическата граница, имаме бюджет над два милиарда. И само едно сравнение, да кажа, че този бюджет е два пъти по-висок от този, който имахме преди 6 години. Другото, което според мен е важно да се спомене, е, че тук се спазва изискването за нарастване на разходите за отбрана и има абсолютно точни цифри – 1,61 от нарасналия ни брутен вътрешен продукт, което дава възможност на хората в Министерството на отбраната, на ръководния състав наистина да планират точно и ясно и да знае какво, как да преследва като свои цели за бъдеще. Разбира се, че опозицията е нормално да критикува и да казва да, искаме повече пари за еди какво си, но не може да се избяга от тези факти – бюджетът наистина в своята цялост изглежда един от най-добрите, който сме имали през последните доста години. И то съвсем преднамерено отбраната е приоритет на правителството и се надявам този бюджет да бъде приет и в Народното събрание.

Водещ: А позволява ли бюджетът на държавата да противодейства на рисковете и заплахите пред националната ни сигурност, като тероризъм, миграционни вълни, хибридни въздействия?

Константин Попов: Както виждате, държавата полага необходимите усилия. Между другото, трябва да споменем, че се говореше преди известно време това, че парите за нов боен самолет бяха преведени авансово – над два милиарда лева, и че това ще спре другите модернизационни проекти. Нали си спомняте?

Водещ: Да, имаше такива критики.

Константин Попов: Това не е факт. Напротив, в централния бюджет в името на добрата отбрана, на повишаването на бойните способности, са предвидени и такива пари, и за военноморските сили, и за Сухопътни войски, и за развитие на инфраструктурата на ВВС, и




допълнително около 85 милиона за други проекти, за зенитно-ракетни войски, за фрегати, за Сухопътни войски, безпилотни самолети – да не ги изброявам. Но ето, това е добрият подход, когато парите се дават за бойни способности, за да можем наистина да отреагираме на тази непредвидима ситуация, в която сме, и то по многото заплахи, които има.

Водещ: Генерал Попов, а как са разпределени разходите от бюджета за отбрана?

Константин Попов: Това също е една добра новина. Общо, като вземем от централния бюджет и бюджета на Министерството на отбраната, разходите са разпределени като 55% за личния състав, 30% за капиталови разходи, около 15%, съвсем грубо казано, за да не изпадам в десетични знаци, за издръжка, което дава и приоритетите, това са хората и това е наистина модернизацията за сравняване на способностите в Българската армия. Това гарантира изграждането на една боеспособна армия за бъдеще. Разбира се, под условие, нищо не можем да решим за една година, нищо не можем да решим и за две години, и за три години. Но видни са усилията и на правителството, и на министерството, пък и на управляващото мнозинство в Народното събрание наистина отбраната да бъде приоритет. Само да спомена и няколко други факта, когато говорим за личния състав. За трета поредна година увеличаваме заплатите с 10%. Това са общо 30%. Аз не си спомням лично кога за три години възнагражденията са се вдигнали с 30%. Отделно от централния бюджет са заделени необходимите средства, за да се назначат допълнително 800 човека. Това са близо два батальона, което наистина съвсем не е малко.

Водещ: Решава ли се проблемът по този начин с недокомплекта в Българската армия? 5 хиляди човека не достигаха.

Константин Попов: 5 хиляди човека, тук трябва да имаме предвид и тези, които са от резерва, естествено, че не се решава, естествено, че не се решава. Но нали никой не си прави сметката, че за една година ще назначи 5 хиляди човека на всички възможни длъжности – от редник до полковник. И това ще бъде някаква изпълнима задача, изпълнима изцяло. Напротив, трябва да се гледа реално и трябва да се полагат усилия. Усилията са видни. И това никой не може да го оспори.

Водещ: Къде се насочват капиталовите разходи?

Константин Попов: Тук също има добра новина. Като бюджет на Министерството на отбраната капиталовите разходи за последните три години нараснаха три пъти. Три пъти. Това дава възможност, разбира се, и за ремонтна на съществуваща техника, но и за подобряване на условията на работа на военнослужещите, на цивилните служители, на всички, които са в рамките на отбраната. Защото това ще е свързано с подобряване на сградния фонд, изграждане на нови сгради, полигони, учебни центрове и т.н. В централния бюджет има 495 милиона, от които имаме 100 милиона за проекта на Сухопътни войски, така както е планирано, както е по предварителните инвестиционни разходи. 171 милиона имаме за Военноморските сили, 100 милиона за ВВС и отделно, както казах, имаме 85 милиона за други разходи. Но в централния бюджет има пари и за тези 800 допълнително военнослужещи, които трябва да бъдат назначени. Има и допълнително финансов ресурс за горива. Това, което е важно за подготовката на хората. Така че бюджетът има много плюсове, много плюсове. Сигурно има и минуси, сигурно опозицията ще говори за тези неща, но като цяло мисля, че би трябвало да сме доволни, доволни, ако искаме да бъдем реалисти и да говорим честно и откровено.

Водещ: Двата други големи военни проекта, тоест за придобиването на два нови патрулни кораба и за бронирана машина са за общо 2,5 млрд. лева. Видимо, че те не влизат в разчета за бюджета за догодина. Означава ли, че те се преместват в бюджета за следващи години и това е предварително разчетено.

Константин Попов: Мисля, че така както е заложено в проектите за инвестиционни разходи, по този начин вървим с тези пари, за които говорих. Те са по схемата за плащане разсрочено всяка година. Има различно плащане, така както е заложено в проекта, който е гласуван в Народното събрание. Аз се надявам тези проекти да бъдат финализирани и да се започне плащането 2020 г. Като за тях са предвидени точно такива средства, за 2020 г., както са гласувани в Народното събрание. Няма как да искаме отново да платим всички проекти – на Сухопътни войски, на Военноморските сили, авансово в една година, за 2,5 млрд., за които говорите. Е, разбира се, може и това да се иска, но смятам, че и фирмите, които участват, и Министерството на отбраната е направило такъв разчет, какъвто е заложен в проекта за инвестиционни разходи за начина на плащане.

Водещ: Тоест няма вариант догодина по средата на годината да се гласува допълнителен разход за тези проекти?

Константин Попов: Е, аз надали имам тези гадателски умения, на които вие разчитате…

Водещ: Разчитам на разчети, г-н генерал.

Константин Попов: Това, което е заложено в бюджета, към това ще се стремим. Какво ще се получи в края на краищата, надали някой може да каже освен Господ Бог, разбира се. Но целта е да вървим така, както е заложено в бюджета. А той е добър, ние ще се съгласим с това.

Водещ: Допуснахте, че има и минуси. Според вас кой минусът или кои са минусите на бюджета за догодина?

Константин Попов: В сряда предполагам, че опозицията ще каже, да, ама ние можем да дадем повече пари за личен състав, повече пари за текуща издръжка. И защо, защото щяхме да съберем повече приходи към бюджета. Аз пак да подчертая, че нито едно правителство преди това не е постигало такъв бюджет. Нито такъв БВП. И като казвам постигнало, това, естествено, че не е единствено и само заслуга на правителството. Но правителството може да играе положителна роля, може да играе отрицателна роля в този процес. А тук определено правителството играе положителна роля, защото нито едно друго правителство не се е похвалило с такъв резултат в последните 30 години.

Водещ: Как оценявате състоянието на българската отбрана в процесите на промяна на глобалната архитектура на сигурността? Как се вписваме в тези процеси, какво място заемаме?

Константин Попов: Аз смятам, че ние наистина сме сериозен и отговорен съюзник на НАТО. Мисля, че стриктно изпълняваме и своите задължения към нашите съюзници, но очевидно е, че и ние обръщаме внимание за нашата система за отбрана, нашата национална система за отбрана. Все пак да припомня, че от много години говорим за придобиване на бойни способности и ето на тази година всъщност ние сключихме договори, имаме факт за придобиване на нов тип бойни самолети. Мисля, че това дава отговор на въпроса. Увеличи се броят на ученията. Мисля, че и спряхме отхода на личния състав. Така че с усилия бавно, постепенно вървим напред и няма от какво да се срамуваме всъщност.

Водещ: Да ви помоля да коментирате новина от късния следобед, правителствата на страните – членки на ЕС, дадоха зелена светлина за 13 нови проекта в сферата на отбраната, които, забележете, са стъпка в изграждането на отделна от САЩ военна индустрия. Мястото на България в този процес.

Константин Попов: Знаете, ние в т.нар. ПЕСКО участваме в три проекта като първи договорености, след това имаме на Военноморските сили още един. Така че ние се включваме. Между другото само един факт, всъщност ПЕСКО, там, където ние участваме в проекти и доста други държави от ЕС, стартира по време на нашето европредседателство.

Водещ: Да, така е.

Константин Попов: Това не е маловажен факт. Сега, естествено, различните държави имат различни цели, различни амбиции и това е ролята на ЕК, на Европейския парламент наистина да може да концентрират тези усилия в едно направления и очевидно едно от тях е индустрията. Тука борбата е, разбира се, да не стане Европа на две скорости. Защото в края на краищата, ако ще полагаме усилия за изграждане на обща отбрана, тя трябва наистина да е обща и да участват всички. Не може едни да участват повече за сметки на тези, които са на втора скорост. И това е нашето усилие, и на правителство, и на министерството, и на всички, които са в този кръг хора.

Водещ: Съществуват ли рискове пред България да изпаднем във втората скорост?

Константин Попов: Естествено, че ако не полагаме усилия, точно там ще отидем. Аз се надявам, че когато има трезва оценка, когато ние в Европа не се делим на малки и големи, на богати и бедни, а работим за нашата обща, подчертавам, обща отбрана, ще се полагат и усилия от наша страна, но ще търсим и разбирателство и с тези, които искат Европа на две скорости.

Цоня Събчева

© 2019 Всички права запазени. Позоваването на Информационна агенция "Фокус" е задължително!
loading...

Други публикации


Напиши коментар

Коментари: 0

Напиши коментар

РЕГИСТРИРАЙТЕ СЕ, ЗА ДА КОМЕНТИРАТЕ СТАТИЯТА!


Регистрирай се

За реклама

Вход

Запомни ме на това устройство

Регистрирай се Забравена парола

Последни

НАЙ-ЧЕТЕНИ НАЙ-КОМЕНТИРАНИ

Новини от агенция Xinhua

Прочети още
eXTReMe Tracker