17. 11. 2019 г. КАЛОЯН ПАНЧЕЛИЕВ : ПРЕДИ 105 ГОДИНИ БЪЛГАРИЯ УЧАСТВА В НЕУСПЕШНА ОРЪЖЕЙНА АФЕРА ПО ДУНАВА

Pan.bg 17 ное 2019 | 07:56 views (246) commentaries(0)
img КАЛОЯН ПАНЧЕЛИЕВ

През есента на 1914 г. българското правителство закупува (или наема) с посредничеството на фирма „Шенкер” три парахода с името „България” (и поредни номера I, II и III) и четири шлепа. Корабите са предназначени за превоз на военни материали по река Дунав. На 29 ноември с.г. те отплават от Будапеща към Русе, но само няколко дни по-късно са спрени. Официална версия: поради замръзването на река Дунав и минните заграждения. Истината: оказва се, че военните материали, натоварени на корабите в Будапеща са предназначени не само за неутрална България, но и за воюваща Турция.

От ноември 1914 г. обаче Турция, която е съюзник на Германия и Австро-Унгария се намира в състояние на война с Русия, Великобритания и Франция. От друга страна през втората половина на с.г. Русия воюва срещу Германия (в Източна Прусия) и Австро-Унгария (в Галиция) и активно подкрепя Сърбия. В този смисъл можем да очакваме, че всяка оръжейна пратка от Австро-Унгария/Германия към Турция, която по план трябва да премине през Сърбия или участък от река Дунав, контролиран от нея ще се сблъска с критично или резервирано отношение от страна на Русия.

Българският министър председател д-р Васил Радославов следи лично и участва в корабния и оръжейния трансфер на река Дунав. Той е замесен във взривоопасна международна ситуация, която произтича от противопоставяне на високо дипломатическо и политическо ниво. Срещу Радославов застават руският император Николай II, сръбският министър-председател Никола Пашич и правителствата на Великобритания и Франция.

В историята серията от сражения, водени на фронт от над 200 км между армиите на Австро-Унгария и Сърбия в периода ноември-декември 1914 г. остава под събирателното име Колубарска (или Сувоборска) битка. Тя завършва с решителна победа на сръбската армия и то в момент, когато политиците





в Берлин и Виена очакват капитулацията на Кралство Сърбия.

Сърбия, въодушевена от победите на своята армия срещу Австро-Унгария и възвръщането на Белград (на 1 декември 1914 г.) пита Русия дали да пропусне българските кораби. Пашич целенасочено протака пропускането им, за да даде време на сръбските войски да установят контрол не просто върху централния участък, заключен между реките Сава и Дунав, където е разположен Белград, но и върху прилежащите речни крайбрежни участъци на разстояние няколко десетки километра в югоизточна и югозападна посока от столицата.

Получава се така, че българските




оръжейни транспорти се спускат на юг по река Дунав срещу отстъпващата австро-унгарска армия и настъпващите победоносно сръбски войски. Превозите на военни материали със закупените/наетите от България параходи се затрудняват не само от неочакваните сръбски успехи срещу Австро-Унгария, но и от възможността същите да бъдат застрашени в посока от сръбското дунавско крайбрежие чрез артилерийски огън, взривове, разрушаване на мост/ове и съоръжения с цел възпрепятстване на корабоплаването.

В същото време с прибързаните си действия и неразумната идея да се прехвърли оръжейната пратка от река Дунав [през Адриатическо, Йонийско и Егейско море] към пристанище Дедеагач, което е поставено под изключително строго наблюдение от Великобритания, Франция и Русия в края на 1914 г., д-р Радославов поставя под въпрос българския неутралитет и злепоставя страната ни на международната политическа сцена.

В очите на водещите дипломати и политици от Тройното Съглашение изглежда, че неутрална България се опитва да извърши условна контрабанда през пристанище Дедеагач в полза на Турция, която се намира в състояние на война с Русия.

През януари 1915 г. параходите са предадени на австро-унгарските власти. По този начин и корабният, и оръжейният трансфер завършват безрезултатно.

Отношението на Австро-Унгария към България е нелоялно и непочтенно. Към момента на закупуването/наемането им през 1914 г. два от параходите, построени съответно през 1870 г. и 1853 г. са на солидната възраст от 44 и 61 години, а по документи са декларирани като произведени през 1879 и 1867 г. и от биографията им тихомълком са „спестени“ по 9 и 14 години. Данните за третия параход са оскъдни и за него трудно могат да бъдат направени изводи, но дори и по документи той е произведен през далечната 1863 г. или 51 години преди закупуването/наемането му от България през 1914 г.

В създалата се ситуация единствено българските военни моряци за пореден път изпълняват достойно своя дълг в условията на динамично променящата се военна и политическа обстановка в края на 1914 г.
ПАН.БГ
loading...

Други публикации


Напиши коментар

Коментари: 0

Напиши коментар

РЕГИСТРИРАЙТЕ СЕ, ЗА ДА КОМЕНТИРАТЕ СТАТИЯТА!


Регистрирай се

За реклама

Вход

Запомни ме на това устройство

Регистрирай се Забравена парола

Последни

НАЙ-ЧЕТЕНИ НАЙ-КОМЕНТИРАНИ

Новини от агенция Xinhua

Прочети още
eXTReMe Tracker