Полк. проф. Димитър Недялков: Над 4 хиляди души загиват при англо-американските бомбардировки, разрушения има в над 140 населени места в България

Pan.bg 18 ное 2019 | 14:15 views (613) commentaries(0)
img focus



Полк. проф. Димитър Недялков, преподавател във Военната академия „Георги Стойков Раковски“, военен пилот I клас, в интервю за предаването „Добър ден“ по Радио „Фокус“

Водещ: Полк. Недялков, отбелязваме годишнина от началото на англо-американските бомбардировки над столицата. Едни разрушителни бомбардировки по свидетелски разкази на хора, които тогава са били потърпевши. Какъв е най-основният извод, който можем да направим от това зло, което се случва по време на Втората световна война?
Димитър Недялков: Изводите могат да бъдат много. Един от основните изводи е, че не трябва да следваме политика, която защитава чужди интереси, а трябва да следваме политика, която защитава българските национални интереси. И това го казвам във връзка с факта, че 1941 година Народното събрание прокламира Акта за обявяване на война на САЩ и Великобритания – нещо, което не е в български интерес, но под натиска на външни, макар и съюзни сили. Сега, много хора обичат да говорят за тази символична война. Символика във войната няма. Войната си има своите дименсии и измерения, и както в последствие разбираме, разрушителен характер. И това трябва да е урок за българските политици, защото и сега понякога бързаме да обявяваме врагове, да съобразяваме неприятели, да ги вкарваме в различни класификатори, което в голяма част от случаите не е в интерес на българската нация, на българската държава. Това е според мен, един от основните изводи, които трябва да направим и да помним, че когато предприемаме политически или военни действия, ние пак да подчертая, трябва да следваме българския национален интерес и българския национален идеал, който още не сме написали нито в учебниците, нито в основните стратегически документи, които определят смисъла на съществуване на държавата. Иначе, по отношение на войската също могат да бъдат направени основни изводи. Аз съм авиатор човек, от онези години, от времето на началото на 40-те години ние правим като че ли грешки подобни на сегашните, когато въоръжаваме своята авиация. Първо, го правим със закъснение, второ, искаме едно, получаваме друго. Тоест, получаваме самолети и плащаме самолети, които не отговарят на решаването на основните мисии и задачи на войската, в частност на Въздушни войски. Да кажем, че въпреки закъснението, все пак българските пилоти успяват да влязат в бой и да защитават честта на българската нация. Но оръжието,




с което влизат в бой – и „Месершмитите“, които са хубави изтребители, но не са тези, които ни трябват, и особено „Девоатините“, с които се въоръжава Шести изтребителен авиополк за изпълнение на задачи по прикритие на въздушното пространство, са оръжия неподходящи за водене на война срещу такъв мощен противник, разполагащ с тежки четиримоторни бомбардировачи, което в крайна сметка и определя изхода от борбата, която водим във въздуха. И разбира се, да кажем, че не трябва много да разчитаме на съюзи в тези усилия, защото и тогава, и преди това българското въздушно пространство, макар че воюваме в съюзен формат, усилията на нашите съюзници за съвместни действия по прикритие на стратегически обекти в територията на страната в голямата си част са повече символични, и всичко остава в ръцете на българските бойни авиатори от онова време, които плащат цената както на политическите, така и на военните грешки, които допускаме преди началото на бомбардировките.
Водещ: Разбирам, че немските самолети, с които тогава сме били въоръжени като съюзник на Хитлеристка Германия, не могат да противостоят на тази огромна сила – бомбардировачите на английските и на американските войски. Това води до големите разрушения в столицата ни.
Димитър Недялков: Да, парадоксът е, че Германия по това време произвежда един тежковъоръжен изтребител, едномоторен – това са „Фоке-Вулфите“ – аз често го споменавам това, и ние, нашето командване на Въздушни войски, щабът на армията искаме всъщност да ни бъдат доставени такива самолети. Те са ни отказани. И всъщност, най-моделният изтребител в България, който постъпва в началото 1943 година – „Мешерсмит 109 Г-2“, това са фронтови изтребители с относително слабо въоръжение, които не са пригодни за поразяване на такива цели. А „Фоке-Вулфите“, които ние искаме, заминават за Турция, която не е съюзна държава, но въпреки това Германия продава над 70 такива изтребителя на нашите съседи, и до голяма степен това обрича и на слабости нашата противовъздушна отбрана (ПВО). Сега, в Германия също голяма част от системата за ПВО от техните полкове са въоръжени с „Месершмити“, но те са с по-мощно въоръжение. Но такива самолети до края на бойните действия не попадат на територията на България.
Водещ: Наистина звучи парадоксално, и то е парадоксално. Нека да кажем с няколко думи каква е равносметка от поредицата бомбардировки, защото те са поредица, не е само една-единствена. И в такава бомбардировка загива и поручик Димитър Списаревски, повишен по-късно в капитан.
Димитър Недялков: Тя равносметката от всяка война е в основата си икономическа основа. Десетки милиарди левове са загубите на държавата от тези бомбардировки, над 4 хиляди българи загубват живота си. Разрушения има в над 140 населени места в България. Досега статистиката е 147. Голяма част от тези разрушения са жилищни квартали, тоест, нямащи нищо общо със стратегически цели в рамките на една такава въздушно-настъпателна операция. Разбира се, във въздушната война има и изводи, които трябва да бъдат направени по отношение, тоест, грубо казано рекапитулация по отношение на загубите на двете страни. Общо взето на всеки свален български изтребител във въздушен бой се падат 3 свалени американски самолета. И това е относително казано, тъй като над половината от свалените американски самолети са тежки бомбардировачи В-24 и В-17, които като цена, защото и това е част от изводите, са над 3 пъти по-скъпи и екипажът е между и 9 и 11 човека в тези самолети. Така че загубите в жива сила също като съотношение са много по-големи за нападащата страна. Но това не прави ситуацията по-благоприятна за нас. Просто тези изводи от тази безсмислена война – говоря особено за България, и разбира се, и за нашите противници – Съюзните сили, които са, нека не забравяме, част от антифашистката коалиция, тоест, те по принцип са сега както се пише в историята – те са от добрата страна, ние сме от страната на Оста, тези изводи трябва да бъдат помнени. И не да се заиграват просто само сменяйки посоката, много мъдро да си научим уроците от тази трагична за България част от историята.
Водещ: Всъщност, на днешната дата, на 14 ноември ли е най-сериозната бомбардировка над столицата?
Димитър Недялков: Не, не. Това е началото. Там има една много интересна история с желанието на царя да изведе държавата от войната. И нас са ни изчакали да видят каква ще е вътрешнополитическата ситуацията и дали ще имаме смелостта да напуснем. Но смъртта на царя осуетява тези планове. 22 октомври мисля се взема решение за започване бомбардировките над България. И това са началните удари, които са относително слаби, с много бързо нарастващ темп. Но най-масираните, най-унищожителните за нас бомбардировки се случват от 20 декември нататък. 20 декември е датата, когато загива и Списаревски. И особено януари, март месец това са много тежки въздушни удари срещу България, които нанасят огромни щети на България.
Водещ: Да разбираме, че в продължение на 3 месеца сме бомбардирани приблизително?
Димитър Недялков: Не, не. Тази въздушно-настъпателна операция продължава срещу България до края на април, целенасочено. Като след края на април основната част от ударите са насочени към цели на територията на Румъния, особено нефтените полета. Но общо взето въздушната война над България в пълномащабен формат можем да кажем, че започва от 1 август 1943 година и продължава – последният въздушен бой е 26 август 1944 година, тоест, в рамките на една година тази въздушна война се води над територията на България. Тъй като и тогава е имало колективна система за сигурност, прикриване на въздушното пространство колективно, и така ние сме въвлечени в рамките на една година в жестоко противоборство.
Водещ: На финала на нашия разговор нещо, което не е маловажно. И днес много хора, особено по ул. „Оборище“ в мазето си намират бомби от Втората световна война. Колко още години може да продължава това нещо и колко са опасни всъщност тези бомби?
Димитър Недялков: Те навсякъде намират такива. Тук са сели огромно количество боеприпаси. Доколкото си спомням числото – над 50 тона боеприпаси с различен калибър са хвърляни на територията на България, основно разбира се в района на София. И така, хората ще откриват тези боеприпаси, защото то винаги си има процент от авиационните боеприпаси, от авиационните бомби, които падат на невзрив. Това е елемент от спомена, който трябва да носим за тези събития.

Евелина БРАНИМИРОВА
loading...

Други публикации


Напиши коментар

Коментари: 0

Напиши коментар

РЕГИСТРИРАЙТЕ СЕ, ЗА ДА КОМЕНТИРАТЕ СТАТИЯТА!


Регистрирай се

За реклама

Вход

Запомни ме на това устройство

Регистрирай се Забравена парола

Последни

НАЙ-ЧЕТЕНИ НАЙ-КОМЕНТИРАНИ

Новини от агенция Xinhua

Прочети още
eXTReMe Tracker