Ген.-майор Михаил Попов: Участието на Сухопътни войски в регионални конфликти ще продължи да бъде решаващо

Pan.bg 21 ное 2019 | 08:20 views (528) commentaries(0)
img | Focus
Ген.-майор Михаил Попов: Участието на Сухопътни войски в регионални конфликти ще продължи да бъде решаващо
Генерал-майор Михаил Попов, командир на Сухопътните войски, в интервю за предаването „За честта и славата на България“ на Радио „Фокус“

Водещ: По повод празника на най-многочисления вид въоръжени сили на Българската армия, наш гост е командирът на Сухопътните войски ген.-майор Михаил Попов. Здравейте.
Михаил Попов: Добър ден на вас и на вашите слушатели.
Водещ: Ген. Попов, празникът на Сухопътните войски е свързан с победата на Българската армия в Сръбско-българската война. Защо именно този ден е избран за професионален празник на пехотата?
Михаил Попов: По онова време, през 1885 година, Съединението на Княжество България и Източна Румелия вече е факт – факт, който обаче не е приет от великите сили и от нашите съседи. Младата българска държава започва да се готви за своята защита и очаквайки основен удар от стария си противник – Турция, тя съсредоточава основните си усилия на южната граница. На западната граница оставя едни съвсем малки отряди, тъй като България не е очаквала, че една братска държава като Сърбия ще предприеме подобна стъпка. Сърбия, нежелаейки обединена България и силен съсед, започва своята подготовка и в началото на ноември настъпва в направление София и Видин с две армии. Към този момент съотношението между сръбските и българските сили е 7 към 1 в полза на сърбите. Българските отряди на западната граница получават задача да задържат с всички възможни средства сръбската армия до пристигането на войските от южната граница. Започват задържащи бойни действия и на 5 ноември по стар стил сръбските войски излизат през Сливнишката позиция. Това е била основната позиция на българската войска, с основна задача да задържи сръбската армия и да не допусне настъпление към София. От 5 до 7 ноември продължават ожесточени битки. Въпреки численото превъзходство на сръбската армия, българските войски успяват да ги спрат, а в отделни части се провеждат и щикови контраатаки. Проявявайки безпримерна храброст, те спират окончателно сръбските войски. В това време започват да идват и от южната граница. Цялата сръбска армия е спряна окончателно. Българската армия навлиза дълбоко на сръбска територия и е спряна едва от силния натиск на великите сили. В резултат е подписан Букурещкият мирен договор и Съединението е признато. Въпреки




че битката при Сливница е малка по мащаб, тя е важна за цялата Сръбско-българска война, тя е повратният момент, който позволява на младата българска държава да се защити, а Българската армия да докаже, че тя е достоен защитник на родината си. и с решение на Министерски съвет от 16 ноември 1992 година датата 19 ноември е определена за празник на Сухопътни войски.
Водещ: На какво отдавате тази победа? На силата на българския дух за това, че една несправедливост е извършена, за това, че България е нападната вероломно от своите съседи? Тъй като това наистина е една голяма победа в нашата история, като имаме предвид, че нашите офицери не са имали почти никакъв опит. Силата на българския дух ли е това, както казва народният поет Иван Вазов?
Михаил Попов: Всъщност по това време, несъгласна с акта на Съединението, Русия изтегля всички свои офицери, които по това време помагат за изграждането на младата българска войска. Идват 40 офицери, които са завършили военни академии основно в Русия, някои от тях с почти никакъв опит, завършили преди ден-два. Може би изброените от вас причини са абсолютно верни, но за мен водещ е българският дух – духът на българския войник, духът на българския народ, защото много доброволци са участвали в тази война. Може би основното е, че тогава народът е имал един идеал – да защити Съединението. Този идеал е помогнал за обединението на българския народ – нещо, което може би сега ни липсва.
Водещ: Така е, за съжаление. А след периода на Сръбско-българската война, когато армията ни успява да се докаже и в частност Сухопътните войски, каква е ролята на пехотата за изграждането на армията ни оттук нататък и кои по-съществени битки бихте откроили по време на националноосвободителните войни, които води страната ни след това?
Михаил Попов: Ненапразно и вие споменахте, че Сухопътни войски са гръбнакът на Българската армия. Като най-многоброен вид въоръжени сили, ние осигуряваме основния боен потенциал на армията, основен участник сме в операции и мисии зад граница, основната подкрепа за местната власт и населението идва от Сухопътни войски. Като цяло Българската армия е водила много успешни битки. Много. В Българската армия има един ритуал – тържествена заря-проверка. В един определен момент командващият зарята подава команда: „Оркестър, заря“. Оркестърът изсвирва сигнала „Заря“. В част от този сигнал оркестрантите на глас отброяват от 1 до 7 и всяко отброяване е съпроводено от удар на барабаните. Тези 7 удара на барабаните са символ на 7-те важни победи, 7-те важни битки на Българската армия. Това са битката при Онгъла през 680 година, победата във Върбишкия проход през 811 година, разгромът на византийците при Ахелой през 917 година, победата на цар Калоян при Одрин през 1205 година, битката при Клокотница 1230 година, превземането на Одрин по време на Балканската война 1913 година и сраженията при Драва през Втората световна война. За Сухопътни войски ми е трудно да откроя определени дати. Вижте, имало е дати, когато със светли лица сме създавали нови войскови части, имало е и дати, когато със смръщени чела сме закривали полкови дивизии, имало е дати, когато с блясък в очите сме посрещали ново въоръжение, нова техника, имало е и дати, когато под строгите погледи на дипломати със стиснати зъби сме рязали техника на парчета за скрап. Всяка от тези дати бележи нова фаза, нов етап или нова посока в развитието на Сухопътни войски. Кои от тях са били правилни и кои не, времето ще покаже. Но за мен може би най-важното е, че Сухопътни войски са адекватни на съвременните заплахи и са готови да изпълнят конституционните си задължения по гарантиране сигурността на България.
Водещ: Знаем, че имаше една много тежка операция на Българската армия в Ирак. И наистина най-тежката част се падна на Сухопътните войски отново. Там ние загубихме 13 български военнослужещи. Вие бяхте командир на единия от батальоните в Ирак, на 3-тият пехотен батальон. След години каква е равносметката за участието ни в тази операция, каква е вашата равносметка като офицер?
Михаил Попов: В Ирак България участва в коалиция на желаещите, водена от САЩ. Всъщност след участието на български войски в силите на ООН в Камбоджа, това беше първото значително участие в подобна мисия зад граница. Това беше много сериозно изпитание за Българската армия и в частност за Сухопътни войски. Резултатите от участието в тази мисия са в няколко направления. Първото – ние усвоихме нови техники, практики, процедури, ние ги приложихме на практика в една среда с висок риск. Тествахме, упражнявахме, тренирахме новата система за трениране на операции. Много офицери придобиха опит от служба в многонационални щабове, което беше ново за нас. Сериозно предизвикателство и сериозен опит беше натрупан в областта на логистичното осигуряване в сложни условия на големи разстояния. Знаете ли, мисля си, че 3-ти пехотен батальон, може би и в другите е било така, ние искахме да тестваме дали сме толкова добри, колкото си мислим, че сме. И аз съм уверен, но мога да заявя, че моите подчинени в 3-ти пехотен батальон успешно издържаха този тест. Така започна трупането на опит на Сухопътни войски и на Българската армия за участие в многонационални операции, което по-късно беше развито с участието ни в Афганистан, което продължава и в момента.
Водещ: Да, така е. В интерес на истината, този опит, който придобиват тогава българските военнослужещи, в реални бойни действия де факто няма къде другаде да бъде придобит. Обаче, гледайки своите колеги от многонационалните части, българските военнослужещи като че ли станаха по-взискателни, вече като страна членка на НАТО критерият започна да се вдига. Има ли такъв момент за по-голямата взискателност?
Михаил Попов: Да, определено. Особено в мисията в Афганистан, която е мисия на НАТО, първо към нас има по-високи изисквания. Мога твърдо да заявя, че ние покриваме тези изисквания, показваме необходимите способности. Ние нямаме специални изисквания. Участието ни в такива операции е изяснено, уточнено е. Това, което мен ме радва, е, че с участието ни в Афганистан ние се доказахме като надежден и предсказуем партньор. Оценките на командирите на многонационалните формирования за нашите офицери и сержанти, за нашите подразделения, са традиционно високи. Да, ние все още отстъпваме в екипировка, да, вярно е, нуждаем се от помощ от партньорите – малка, средна, голяма – това зависи от условията. Но ние сме направили голяма крачка напред от 1990 година и съм сигурен, че с проекти за модернизация ще се движим в тази посока.
Водещ: И тъй като самият вие споменахте проектите за модернизация, знаем, че все още въоръжението и техниката на Сухопътни войски, една голяма част от тях е от времето на Варшавския договор. Очаква се реализацията на проекта за придобиване на нова бойна машина за пехотата. На какъв етап е той, защото сякаш имаме усещането, че има леко изоставане?
Михаил Попов: Всъщност общо погледнато проектът за нова бойна машина на Сухопътни войски беше забавен, допреди две години той беше забавен с 5-6 години. За щастие в последните две години проектът започна да се движи, отлепи от мъртвата точка. В момента ние сме в доста напреднала фаза, даже искрено вярвам, че ние сме преминали точката, от която няма връщане. Има един момент в планиране на операцията, в която се казва, че при достигане на определена точка и определен етап, каквито и да са условията, операцията продължава както е планирано. Искрено вярвам, че нашият проект е преминал тази точка. Очакваме до средата на декември да получим оферти до четирите фирми, до които сме изпратили искане. Незабавно след това ще започне оценката на тези оферти с техническа и финансова част, което се надявам да завърши до края на февруари, след което министърът на отбраната ще изпрати доклад с резултатите до министър-председателя и оттам ще продължим работа по определяне на победител в този проект. Сигурен съм, че този проект ще донесе на Сухопътни войски нови способности. Да, вярно е, че пълните способности ще бъдат постигнати след 8 години, тъй като това е срокът за придобиване, но ние сме напълно наясно, че в областта на военно строителство не можеш да получиш първите резултати сега, днес и веднага, или след една година, с които можеш да се похвалиш. Този процес е бавен, но се надявам е необратим.
Водещ: Добре, как виждате оттук нататък бъдещето на Сухопътни войски и в контекста на динамиката на днешния ден? Говорим за локалните конфликти, бежанските потоци, бързо развиващите се технологии.
Михаил Попов: В последните 7 или 8 години упорито се налага теорията, че една съвременна, една бъдеща война ще бъде водена във всички домейни – сухопътен, въздушен, морски, кибер. Да, това е бъдещето. Но също така е факт, че във всички регионални конфликти до момента участието на сухопътни сили, на сухопътен елемент е решаващо. Това не е променено в последните 500 години от човешката история, не вярвам да бъде променено и занапред. Докато войнишки крак не стъпи на една територия, тя не се счита да овладяна. В бежанските потоци, да, Сухопътни войски са сериозен участник и ние го доказахме миналата година, когато имаше моменти, в които имахме над 300 човека от Сухопътни войски, ротирани на две седмици по границата, оказвайки помощ на колегите от Гранична полиция за справяне с бежанския поток. Ние доказахме, че нашето участие е оправдано и нашата подготовка е адекватна на обстановката. Мисля, че се справихме успешно. Това е и оценката на военното и политическо ръководство на Министерството на отбраната. Да, нови технологии навлизат и в Сухопътни войски. За съжаление не със скоростта, която на мен ми се иска, но вървим в тази посока. Това преоборудване, ново технологично преоборудване, е и по този проект. Но ние имаме още няколко проекти, които ще позволят на Сухопътни войски да бъдат окомплектовани с близки до най-добрите технологии, екипировка и въоръжение. И смятам, че това ще ни направи един адекватен вид въоръжени сили на бъдещите заплахи и предизвикателства.
Водещ: И на финала на нашия разговор ми позволете да ви поздравя с професионалния празник на Сухопътните войски и разбира се, да дам възможност на вас, като командир на пехотата, да пожелаете на всички военнослужещи от редиците на Сухопътни войски каквото сметнете, че е подходящо за празника.
Михаил Попов: Благодаря ви. Първо искам да пожелая на войниците, сержантите, офицерите, цивилните служители от Сухопътни войски здраве. Искам да им пожелая за бъдат оптимисти. Нека да вярваме – добрите времена са пред нас. Искам да им благодаря и за това, че всички успехи, които са постигнати от Сухопътни войски, са в резултат на техния професионализъм, тяхното чувство за дълг и отговорност. Без тези качества ние не бихме постигнали това, което постигнахме през тази година. Искам да им честитя празника!

Евелина БРАНИМИРОВА
loading...

Други публикации


Напиши коментар

Коментари: 0

Напиши коментар

РЕГИСТРИРАЙТЕ СЕ, ЗА ДА КОМЕНТИРАТЕ СТАТИЯТА!


Регистрирай се

За реклама

Вход

Запомни ме на това устройство

Регистрирай се Забравена парола

Последни

НАЙ-ЧЕТЕНИ НАЙ-КОМЕНТИРАНИ

Новини от агенция Xinhua

Прочети още
eXTReMe Tracker