КОЙ ОТВОРИ “ПОРТИТЕ НА АДА”?

Pan.bg 23 дек 2012 | 09:54 views (3276) commentaries(0)
img http://argumenti-bg.com/20835/koy-otvori-portite-na-ada/
Мариела Стоянова

Съвпадение или не, но напрежението в Газа ескалира след като Хамас, Иран и Хизбуллах подписаха споразумения за военно и отбранително сътрудничество


Развитието на ситуацията в Израел и в Ивицата Газа от последните дни начерта все по-избистрящата се картина на една неизбежна и наближаваща израелска офанзива.
Определено е ясно, че Израел се готви за продължителна война. Обявена бе подготовката на сухопътна операция. Местните власти в южните райони на страната са подготвени да осигуряват населението за дълъг период от време в условия на непрекъснат ракетен обстрел.
Международната общност (очаквано) посрещна ескалацията на конфликта между Израел и Хамас по различен начин – с поредица от директни действия и дипломатически совалки – и отново се раздели на „два лагера“.
Още на 14 ноември, Египет отзова посланика си в Израел, а израелският посланик в Кайро беше извикан за обяснения в египетското МВнР.

По искане на Египет беше свикано извънредно съвещание на СС на ООН, на което, представителите на Египет и Палестинските власти поискаха спиране на „израелската агресия“. Заседанието завърши без резултат и реакцията на ООН, изразена от генералния й секретар беше апел към страните по конфликта да приложат „максимално въздържане и да спазват международното право“.
Бан Ки-мун твърдо осъди ракетния обстрел от Ивицата Газа, но също подчерта, че очаква от Израел „премерен отговор“, който „да не провокира нов цикъл от кръвопролития, който може да доведе до повече жертви сред цивилното население“.

Президентът на Русия Владимир Путин призова страните по конфликта да направят всичко възможно за връщането на обстановката „в мирно русло“, а министърът на външните работи С.Лавров коментира, че е необходимо продължаване на преговорите с посредничеството на Близкоизточния „квартет“ (ООН, ЕС, САЩ и Русия), за да бъдат създадени условия за преговори между Палестина и Израел.

Палестинските власти на Западния Бряг определиха израелските действия като целящи да попречат на искането им за признаване статут на „нечленуваща държава“ (от ООН) на Палестина и респективно изразиха подкрепата си за палестинците в Газа.

Само ЕС реагира не толкова очаквано и „не осъди“ Израел. В първата си позиция – от 16 ноември на Висшият представител на ЕС по ВППС и Вицепрезидент на ЕК Катрин Аштън – се казва, че „Ракетните атаки от Хамас и другите фракции в Газа, които започнаха тази настояща криза са




изцяло неприемливи за което и да било правителство и трябва да спрат. Израел има право да защитава своето население от този тип атаки. Аз призовавам Израел, неговият отговор да е пропорционален.“. В понеделник, тази позиция бе повторена и от Съвета на ЕС, като бяха добавени искания за „незабавно спиране на атаките“ (без конкретизирането им!) и страните в конфликта „да спазват изцяло международното хуманитарно право“.

Арабската лига проведе извънредна среща и в събота министрите на външните работи разпространиха декларация, в която осъждат „израелската офанзива“ и изразяват подкрепата си за усилията на Египет за сключване на примирие. Именно на нея – като знак на солидарност с палестинския народ – бе решено група министри водена от генералния секретар на Лигата Набил Елараби и с участието на турския външен министър Ахмет Давутоолу да посети Газа. По време на самото заседание, Елараби настоя за подкрепа на палестинците срещу „агресията на Израел“ и за вдигане на блокадата на Ивицата Газа.

И ако до тук, „изненадите“ в позициите бяха в рамките на очакванията, „изненадата“ дойде от изключително твърдата позиция на САЩ*
и в частност на президента Б. Обама. Той подкрепи ударите на Израел, като естествен отговор на атаките от страна на палестинските организации в Ивицата Газа.

„Ние изцяло поддържаме правото на Израел да се отбранява от ракети падащи върху жилищата и работните места на хората и потенциално убиващи цивилни. И ние ще продължим да подкрепяме правото на Израел да се защитава… Няма страна на света, която би толерирала ракети, падащи върху нейните граждани…“ каза Обама на пресконференция в Бангкок в неделя. Американският президент дори обвърза продължаването на мирните преговори и исканията на палестинците с развитието на настоящия конфликт – „…Ако сме сериозни за намеренията да се реши тази ситуация и да се създаде истински мирен процес, то той започва с (това) никакви ракети повече да не бъдат изстрелвани срещу територията на Израел… Това, което аз казах на президента Морси и на премиера Ердоган е че тези, които защитават каузата на палестинците, трябва да признаят, че ако ние видим по-нататъшна ескалация на ситуацията в Газа, тогава вероятността ние да се върнем към какъвто и да било тип мирна насока, която води към разрешаване чрез две държави, ще бъде отблъсната далеч в бъдещето“.

Подобна е позицията на Германия и Великобритания, според които, първоизточник на ескалацията на конфликта са атаките срещу територията на Израел. САЩ и Великобритания все пак предупредиха за риска от възможна израелска сухопътна операция.

В Европа, единствено дългогодишната „кандидатка за ЕС“, Турция е с по-твърда и неприкрито в подкрепа на Хамас позиция. Премиерът Реджеп Таийп Ердоган остро критикува действията на Израел, в ултимативен тон поиска сключване на примирие „до 24 часа“ и в реч на бизнесфорум в Кайро се обърна към израелския си колега Нетаняху с думите: „Вече не сме 2008 г., а 2012 г. Знай, че обстоятелствата през 2012 г. не са обстоятелствата през 2008 г. Помисли си добре!“.

Тази доста неприкрита заплаха, обаче едва ли ще „стресне“ особено Израел, а яркият дисонанс – и дори противопоставяне – в турската позиция (спрямо тези на ЕС и САЩ) няма да остане незабелязан нито в Брюксел, нито във Вашингтон.

За спиране на огъня съдействат много страни и организации, но основни медиатори са Египет и Турция. Въпросът обаче е, при какви условия може да бъде постигнато примирие. Хамас поиска пълно спиране на израелските атаки и вдигане на блокадата на Ивицата Газа, а Израел постави като предварителни условия пълното спиране на обстрела на израелска територия от Ивицата Газа и прекратяване на незаконните доставки на оръжие и боеприпаси там – условия, който изцяло бяха отхвърлени от Хамас.

В понеделник се разбра – от изявление на министърът на финансите Ювал Щайниц, че Израел е дал 36 часов ултиматум на Хамас да прекрати ракетния обстрел.
Несъмнено, действията на Тел Авив са съгласувани и продължават да бъдат съгласувани с Вашингтон.

На 13 ноември съветникът по националната сигурност на президента Обама Том Данилън се срещна с израелският си колега Яков Амидрор; премиерът Нетаняху и министърът на отбраната Е.Барак редовно обсъждат събитията в телефонни разговори с президента Обама и министъра на отбраната на Л.Панета.

А причината за всичко това е… Иран.

В края на септември, в Техеран между Хамас**, Иран и Хизбуллах бяха подписани споразумения за военно и отбранително сътрудничество – наивно би било да се предполага, че Хамас би направил това без одобрението на египетския клон на Мюсюлманско братство, от което на практика произхожда.

Съвпадение или не, но ескалирането на обстрелите и терористичните атаки от палестинските организации в Ивицата Газа срещу Израел започна непосредствено след реализирането на тези споразумения (от началото на октомври).

Най-важният външнополитически проблем, който президентът Обама трябва да реши (и то в кратки срокове) е, как да се попречи на Иран да се сдобие с ядрено оръжие. Това е и „жизнено важен“ въпрос за Израел. Но, за да бъде заставен Техеран да „седне на масата за преговори“ – и да е склонен на известни отстъпки, той трябва да бъде лишен от помощта на стратегическите си съюзници – Хизбуллах, Сирия и Хамас.

Развитието през последните месеци, съвсем не е „в полза“ на Иран. Сирийската опозиция беше обединена, което предполага нарастване на възможностите й и още по-голямо ангажиране на режима на Ассад във вътрешния конфликт и респективно – до практическа невъзможност да помогне на Иран, ако се стигне до прилагане на военна сила.

Ливанската Хизбуллах, също има проблеми – увеличават се нейните сили ангажирани в боевете в Сирия (в помощ на Ассад) и среща все повече затруднения в самия Ливан, където влиянието й постепенно спада. „Политическите неприятности“ на Хизбуллах се засилиха след убийството с кола – бомба (на 19 октомври) на началника на разузнаването на ливанските Сили за вътрешна сигурност ген. Уиссам ал-Хассан – известен като яростен противник на режима на Б.Ассад.

Стремежите на Тел Авив и на Вашингтон за „обуздаване“ на Хамас са напълно естествени, а „Защитен стълб“ е планирана и подготвяна отдавна. Тя вероятно стартира още на 24 октомври с атаката срещу комплекса „Ярмук“ край Хартум (Судан), където се произвеждаха ракети по ирански лиценз. Израел нито потвърди, нито отрече обвиненията (за нанасяне на удар) на суданците, но според информации от израелското разузнаване (разпространени в медиите), именно от „Ярмук“ палестинските организации в Ивицата Газа са били снабдявани с ирански ракети и също там са били съхранявани техните стратегически запаси.

Ролята на Египет и Турция като „защитници на палестинската кауза“ е по-скоро „пропагандна“, отколкото реална. Независимо от амбициите си, президентът М.Морси се нуждае от подкрепата на Запада, за да получи крайно необходимата му финансова помощ, с която да съживи изпадналата в стагнация египетска икономика. Турският премиер Ердоган, също търси помощ от САЩ и Запада основно, заради кризата с Дамаск и все по-ясно очертаващата се автономна кюрдска държава в северните райони на Ирак и Сирия.

Колкото до палестинците – със сигурност президентът М.Аббас е „чул и разбрал“ посланието на Обама за „двете държави“, а и острите противоречия между палестинските власти на Западния Бряг и управляващите в Газа (между Ал Фатах и Хамас), също оказват своето влияние.

Напрежението между израелци и палестинци не е „от вчера“, но като че ли улисани в „оправянето на Сирия“ пропуснахме да видим искрите в Газа. Постигане на прекратяване на огъня – поне засега – е изключително трудна, а в голяма степен и невъзможна задача. Вероятно, сухопътната част на операция „Защитен стълб“, все пак ще се проведе, а мащабът й ще зависи от това, дали и доколко ще отстъпят Хамас и най-вече – Техеран.

Засега, конфликтът продължава да ескалира, като и двете страни се стремят да си осигурят по-добри позиции при бъдещите преговори. Израел засилва ударите с авиация и артилерия, а Хамас се опитва да интензифицира, колкото е възможно повече ракетния и минохвъргачен обстрел.

ХРОНОЛОГИЯТА

От началото на годината – и особено след идването на власт в Египет на Мюсюлманско братство и изострянето на конфликта в Сирия, обстрелите срещу Израел от различни палестински организации от контролираната от Хамас Ивица Газа се интензифицираха.

От края на Войната в Газа, т.е. 18 януари 2009 г. до 13 ноември по израелска територия са били изстреляни 1 331 ракети – без обстрелите с минохвъргачки, управляеми противотанкови ракети и РПГ – като техният брой само през тази година е 738.

Настоящата ескалация започна още през октомври, но се засили през ноември. Израелският премиер Бенямин Нетаняху реагира и даде да се разбере, че на обстрелите ще бъде даден мощен отпор.

„Аз не зная нито едно от вашите правителства, което би приело такова нещо. Ние ще предприемем всяко необходимо действие за да спрем това. Това не е просто наше право, това е също така наше задължение.“, каза той в изявление пред чужди посланици в Ашкелон.

От другата страна „на браздата“, пък палестинските организации, действащи в района проведоха съвещание под ръководството на Хамас, на което е била обсъдена ситуацията и „отговорът“, който да бъде даден на Израел.

„Палестинският народ има право да се съпротивлява на Израел и да третира всички форми на агресия с всички средства, с които разполага“ заяви след него, Сами Абу Зухри, говорител на Хамас.

Резултатът – стартът на операция „Защитен стълб“, чието начало бе поставено с въздушен удар, при който беше убит лидерът на военното крило на Хамас и командир на ИДК Ахмед ал-Джаабари.

Според изявление на министъра на отбраната на Израел Ехуд Барак, целите на тази операция са:

1) Да се засилят способностите на Израел да възпира терористичните организации, действащи в Ивицата Газа; 2) Да се нанесе решителен удар по способностите на терористичните организации да изстрелват ракети; 3) Да се нанесе решителен удар по Хамас и другите терористични организации, действащи в Ивицата Газа; 4) Да се минимализират колкото е възможно повече пораженията на вътрешния израелски фронт.

В отговор на израелските удари, Хамас обяви, че това е началото на войната за унищожаването на Израел, който е „отворил портите на ада“ и че ще отговори не само с ракетни удари, но и с атаки на терористи – самоубийци.

Тази неделя, премиерът Нетаняху обяви, че Израел е готов значително да разшири – вкл. и с провеждането на сухопътна операция – военните действия.

Според военни експерти, само за четири дни ИОС са „постигнали“ повече, отколкото за цялата война в Газа през 2008 – 2009 г. Унищожени са голям брой ракетни пускови системи и складове с оръжия и боеприпаси на Хамас и другите палестински организации. Нарушена е командната структура и практически почти всички членове на висшето ръководство на Хамас са се укрили.

При продължаващи над 120 ч. атаки (до понеделник вечер) са убити 112 човека като от тях – 109 палестинци (27 деца) и 3 израелци, а ранените са около 1000 (около 950 от тях са палестинци). Разбира се, при провеждане на сухопътна операция на ИОС с нахлуване в Ивицата Газа, броят на жертвите – и от двете страни – неизбежно ще нарасне.

––––––––––––––––

* САЩ разглеждат Хамас като терористична организация.

** Представляван от един от основателите си Махмуд ал-Захар.
loading...

Други публикации


Напиши коментар

Коментари: 0

Напиши коментар

РЕГИСТРИРАЙТЕ СЕ, ЗА ДА КОМЕНТИРАТЕ СТАТИЯТА!


Регистрирай се

За реклама

Вход

Запомни ме на това устройство

Регистрирай се Забравена парола

Последни

НАЙ-ЧЕТЕНИ НАЙ-КОМЕНТИРАНИ

Новини от агенция Xinhua

Прочети още
eXTReMe Tracker