На 93 години почина поручик Митко Димитров, герой от битката при Драва

Pan.bg 18 окт 2013 | 21:55 views (3299) commentaries(1)
img С прискърбие ви съобщаваме, че на 93 годишна възраст ни напусна о.з. кап. Митко Илиев Димитров (1920 – 2013)
Кавалер на Военния орден “За Храброст”, възпитаник на ВНВУ (60 вип.), герой от битката при Драва, след това - голям български волейболист и треньор.
Екипът на ПАН.БГ изказва своите съболезнования на близките и приятелите на починалия. Бог да го прости!


Още за Митко Димитров:
http://edinzavet.wordpress.com/2010/01/31/mitkodimitrov/

http://edinzavet.wordpress.com/2009/05/15/mitkodimitro/


ВИЗИТКА:
Митко Илиев Димитров е роден на 25 януари през 1920 г. в Стара Загора в семейството на учител.
През 1937г. издържа тежките конкурсни изпити и е сред малцината щастливци, избрани да постъпят като кадети в 60-ти випуск на ВНВУ. Това е годината, в която българската династия се сдобива с престолонаследник, а страната ни отхвърля ограниченията на Ньойския договор и започва с бързи темпове да модернизира армията си и да възстановява военната си мощ. Тези събития няма как да не се отразят на самочувствието и волята на бъдещите офицери. Димитров завършва и е произведен в първи офицерски чин през 1941г. Преминава различни назначения, главно по южната граница. След влизането на България във войната Митко Димитров заминава на фронта като боен командир на 7/3 рота от 12-ти балкански пехотен полк на 8-ма тунджанска дивизия в състава на ПБА. Като ротен командир за осем месеца активни военни действия той проявява бойни, човешки и командни качества, които показват характера на неговата личност и обясняват по-късните му успехи в спорта, а и във всяка една област на живота.
image
„Личният пример, изучаван и втълпяван ни през целия период на обучение, беше така дълбоко проникнал в съзнанието ни, че бе станал повече от безусловен рефлекс. Не е имало и един поход, колона или разгърнат строй, когато съм бил във втора линия, зад първата верига. И тогава и сега съм мислил, че до ротен командир включително, всички полеви командири трябва да бъдат редом с най-първите. Така и постъпвах…”

През декември 1944г. край гара Оролик ротата на Димитров достига бункер, където противника се е укрепил и с картечен огън осуетява всяка атаки и нанася жертви. В нощта на 24 декември ротният командир Митко Димитров излиза начело на 5-тима от своите войници безшумно се приближават до самия бункер и успяват да го взривят. За тази проява Митко Димитров е награден с Военен орден „За храброст”. Но блестящите прояви на Димитров като способен командир и храбрец не свършват, а едва започват от боя при Оролик. През март 1945г. Димитров получава заповед под прикритието на нощта да форсира река Драва и да извърши десант на полуостров, образуван от завой на реката, който да задържи под контрола си до второ нареждане. Операцията е изпълнена блестящо и трите взвода на поручик Димитров заедно с придадените им поддържащи подразделения завземат полуострова и се окопават. Следват 8 дни на тежки боеве, в които самите войници казват, че са по-близо до смъртта отколкото до живота. Противникт извършва постоянни атаки, понякога достигайки на метри от нашите окопи, които една след друга са решително отбити от хората на Димитров с унищожителен картечен и пушечен огън. Поради добрата организация и високия дух, противника дава 64 убити, а ротата на Димитров – само четирима. На осмия ден обаче, ситуацията се усложнява – мунициите са на привършване, а противника срещу тях получава свежи нови подкрепления. Заповедта си е заповед – полуострова трябва да се задържи. Връзката с щаба на полка е прекъсната. Тогава Митко Димитров взима тежко лично решение. На своя глава решава да спаси поверените му момчета, които без патрони са обречени на сигурна смърт. В нарушение на заповедта на командването той дава нареждане ротата да се изтегли през реката. Един по един взводовете напускат полуострова. В първата лодка са телата на убитите им другари. В последната лодка се качва командирът пор. Димитров. Военният закон е еднозначен – за неизпълнение на заповед пред лицето на врага наказанието е смърт чрез разстрел. Когато един от войниците, по образование юрист напомня това на Димитров, той отговаря: „Знам. Но по-добре да плаче една майка, вместо 130.” Тази проява на Митко Димитров не е признак на лоша дисциплина или малодушие. Напротив. Той осъзнава обективната обстановка и отговорността си за живота на поверените му хора . Командирът е затова, за да поема отговорност в тежки мигове. И той я поема. Митко Димитров и помощникът му са арестувани и дадени на военен съд. Въпреки очевидния здрав разум в техните действия, законът е нарушен. Осъдени са на доживотен строг тъмничен затвор. Тогава се завихря низ от събития, по които може да се напише роман. Мълвата за саможертвата на ротния командир, който обрекъл себе си за да спаси хората си се разпространява по целия фронт. При гледането на делото на втора инстанция се случва нещо, което е прецедент в цялата съдебна практика – прокурорът по делото, вместо да атакува обвиняемия развълнувано пледира в негова защита, нарича го герой и настоява за освобождаването му. Присъдата е отменена и делото е върнато за преразглеждане. В това време всички войници от ротата искат среща с командването и заявяват твърдо, че няма продължат настъплението, ако не ги води техния командир поручк Димитров. Митко Димитров е възстановен като командир на ротата. Началниците на 1БА не съжаляват за тази своя отстъпка. В следващите седмици под командването на Митко Димитров ротата извършва чудеса от храброст и героизъм и записва името си във вечния пантеон на българската бойна слава.

Ротата участва в превземането на град Чурго, като в тежки улични боеве взима 70 пленници. След Чурго пред 12 –ти полк стои укрепената отбранителна линия „Маргит”. Ротата на Митко Димитров е първата бойна част, която начело със своя командир прави пробив през укрепената вражеска линия, преминава в тила на противника и взима в плен една батарея, обоз, полева болница и над 130 войници и офицери. Настъплението продължава през р. Мур на унгарска територия където ротата участва в боеве с остъпващите немци до самия край на войната. Стигат до авсррийските Алпи.
За блестящите бойни прояви при превземането на гр. Чурго, пробивът на линията„Маргит” и пленяването на над 200 военни, една батарея и много тилово имущество по всички правила на войнската чест се полага най-високият орден. И командира на полка, прославеният полк. Димитър Димитров, герой от две войни предлага ротния командир Митко Димитров за втори орден „За храброст”. Вместо орден обаче, нашият приятел е награден с … 1 година арест без обвинение в Старозагорския затвор. Изхвърлен е от армията като „царски офицер”, както повечето свои колеги, възпитаници на Военното на Н.В. училище. Спортът се оказва областта, в която Димитров може да прояви качествата придобити във Военното училище и доказани в битките Човек, който месеци наред е водил 130 уморени от смърт и кръв мъже през ужаса на битките няма как да не успее да доведе до победа отбор мотивирани спортисти. И той го доказва, продължавайки своя низ от блестящи победи.

Но тъй като за един уволнен царски офицер е немислимо да практикува, той се връща в Стара Загора, където се отдава на старата си страст – волейбола.
Митко Димитров е част от първия национален волейболен отбор, победоносната шестица, която през 1949 г. дебютира на световно първенство в Прага и печели бронзов медал. След завръщането в България, спортистите са наградени с „личен екип – анцуг и гуменки” и течение на сп „Физкултура и спорт”… награди получават всички състезатели без „бившия човек” – Митко. Останалите 5 от шестицата стават майстори на спорта, а Митко – не…по същите причини – че е бивш царски офицер.
Митко завършва треньорската школа на НСА и прави успешна кариера като треньор в Локомотив, ЦСКА и Славия. Когато през 1951г. отборът му участва в състезание в Израел, отбора заминава без треньора си – Димитров е „неблагонадежден” и няма право да пътува. По време на унгарските събития през 1956г. е уволнен от ЦСКА. Веднага го взимат в „Славия” и същата година отборът става шампион. През 1960 става съюзен треньор при жените на БФВ. След 2 години отново става клубен треньор. Най-щастрливата му година е 1978, когато е трвньор на женския отбор на ЦСКА и отборът печели всички възможни титли – титлата, спартакядата, и КЕШ н афинала в Измир. Едва тогава Митко Димитров е зачетен със званието „Заслужил майстор на спорта”. През 80-те и 90-те години работи като треньор и консултант в Кувейт, Италия, Канада, Турция, Гърция, Македония. Говори свободно немски и испански език. Има множество публикации по волейбол у нас и в чужбина. Има дъщеря Лилия Бъчварова, и внуци – Мартина и Митко.
loading...

Други публикации


Напиши коментар

Коментари: 1

  1. #1
    Ум Белия Делфин 19 окт 2013, 12:21
     
    1
     
    0

    Лека му пръст на героя....Поклон!

Напиши коментар

Задължителни полета*

За реклама

Вход

Запомни ме на това устройство

Регистрирай се

Последни

НАЙ-ЧЕТЕНИ НАЙ-КОМЕНТИРАНИ

Новини от агенция Xinhua

Прочети още
eXTReMe Tracker