Прекланяме глави пред бележити подвизи от историята на България

Pan.bg 20 юли 2019 | 12:13 views (206) commentaries(0)
img
dnes.dir.bg


116 г. от избухването на Илинденско-Преображенското въстание и 151 г. от подвига на четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа

Две годишнини от големи исторически събития за България отбелязваме днес. На 20 юли се навършват едновременно 116 г. от избухването на Илинденско-Преображенското въстание и 151 г. от подвиха на четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа.

Илинденско-Преображенското въстание е естествено продължение на опитите за политическо и духовно освобождение и обединение на българския народ. Избухва в Битолски, Солунски и Скопски революционен окръг.

В началото на януари 1903 г. в Солун е свикан конгрес на ВМОРО. В отсъствието на голяма част от представителите на революционните окръзи и на нейните най-видни водачи - Гоце Делчев, Даме Груев, Гьорче Петров и други, които са противници на каквито и да било прибързани действия, конгресът взима решение за обявяване на общо въстание през пролетта на същата година. Макар и да не са съгласни с това решение, Гоце Делчев и неговите най-близки сподвижници се подчиняват. Те полагат усилия само за неговото отлагане през лятото на същата година и за превръщането му от повсеместно в стратегично, т. е. в действия предимно на въстанически чети в планинските и полупланинските райони, където действията на редовната турска армия се предполага, че не могат да бъдат особено ефективни.

На проведения в Смилево окръжен конгрес е изработен планът за въстаническите действия. Избран е ръководен щаб в състав Даме Груев, Борис Сарафов и А. Лозанчев, на който е делегирано и правото той да определи датата на въстанието. На 21 април (по стар стил) край с. Баница е убит Г. Делчев. При все това подготовката за въстанието не спира.

След конгреса в Смилево следва и друг конгрес, свикан в местността Петрова нива в Странджа, където е обсъден планът за въстаническите действия в Одринско и е определен

съставът на бойното ядро в този район: Михаил Герджиков, Л.Маджаров и Ст. Икономов.

Въстанието избухва на 20 юли (Илинден) 1903 г., откъдето идва и име му. Най-напред въстанието избухва в Битолския революционен окръг. Само за няколко дни то обхваща всички населени пунктове в планинските местности на Битолска, Леринска, Костурска, Охридска и Кичевска кази (околии). Кулминационна точка на въстанието става превземането на гр. Крушово и прокламирането на Крушовската република. На 6 август същата година въстанието избухва




и в Одринско.

Въстаниците успяват да освободят много селища в района на Странджа планина и крайморските градове Василико и Ахтопол. Връхна точка то достига с обявяването на Странджанската република, която просъществува 26 дни. В Родопския край на Одринския революционен окръг въстаническите чети активизират своите действия и успяват да приковат за известно време значителни неприятелски сили.

В освободените селища е установена революционно-демократична власт по примера на Крушовската република. В Серски революционен окръг въстанието е определено за 14 септември (Кръстовден), но на практика избухва преди тази дата. Най-ожесточени сражения се разразяват в Мелнишко.

Сблъсъците между въстаниците и турските войски следват и в Серско, Драмско и Горноджумайско. В Солунски, Скопски и Струмишки революционен окръг действията на въстаниците се изразяват предимно в организиране и извършване на атентати, в резултат на които са разрушени важни стратегически пунктове. Против въстаналото население в Македония и Одринско османското правителство изпраща 300 000 добре въоръжени редовни войници, снабдени с модерно оръжие и артилерия.

Главният щаб на въстанието отправя бърза молба за помощ до българското правителство. Последното, предупредено от западните Велики сили за лошите последствия, които биха последвали за България при евентуална намеса, не се отзовава на отправения призив. Разчитайки на собствените си сили, въстаналото население се отбранява в

продължение на три месеца срещу многократно превъзхождащия го противник, но не успява да удържи неговия напор.

За размера на въоръжената борба и за жестокостите при потушаването на въстанието свидетелстват данните в Мемоара на ВМОРО. Според него в Македония и Одринско стават 239 сражения, в които участват 26 408 въстаници срещу 350 000 редовни войници и башибозук. Опожарени са 205 села, съвършено разрушени 12 440 къщи, избити и заклани 4694 души, оставени без подслон 70 835 души, а други 30 000 са принудени да напуснат родните си огнища и да търсят спасение в България.

Въпреки своя неуспех Илинденско-Преображенското въстание изиграва огромно значение. То показва на цялата европейска общественост, че поробеното население в Македония и Одринско не иска повече да търпи чуждестранното иго и че ще продължи и по-нататък своята борба до извоюването на националната си независимост.

На 20 юли честваме и 151 г. от подвиха на четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа. Старозагорският митрополит Методий и Благотворителният комитет "Свети Йоан Милостиви" организират първото всенародно честване на 19 и 20 юли 1898 година. Поводът е 30 години от трагичния край на четата, се посочва в документи на Старозагорската митрополия, които се съхраняват във фонд на Държавния архив - Стара Загора.

Владиката, който от четири години е на епископската катедра в Стара Загора, изпраща писмо до всички епархии в Княжество България и до вестниците "Мир", "Съветник" и "Отзив", в което призовава обществеността за събиране на сведения за четниците. Резултатът е огромна по обем преписка, която, за съжаление, не е надживяла изцяло времето си. За основен документ се счита именният списък на четата, запазен от свещеник Иван поп Стоянов от казанлъшкото село Крън, в който са посочени 119 имена на четници, обозначени с възраст и месторождението им.

Митрополит Методий отслужва заупокойна литургия пред есхумираните тленни останки на четниците в храм "Свети Архангел Михаил" в село Крън. По-късно застава начело на шествие от стотици българи, което отнася костите на четниците, поставени в кипарисови ковчези, до връх Бузлуджа. На лобното мястото ковчезите са положени в каменни гробници с мраморни плочи. На следващия ден владиката полага основния камък на параклис и на паметник, който да напомня за героичния подвиг на Хаджи Димитър и неговата чета. Знае се, че е вкопано и послание към идните поколения, в което се отбелязва, че с доброволни пожертвования е поставено началото на тази християнска и патриотична инициатива.

На лобното място има само паметник, издигнат през 1961 година. Величествената фигура на войводата, изваяна от бял врачански камък, се откроява на фона на зелените борове на Стара планина. Паметникът е дело на скулптора Любен Димитров и архитекта Петко Цветков.

Днес 120 мъже и жени от 30 дружества на сдружение "Традиция" в цялата страна ще се включат във възстановката на сражението между четата на войводите Хаджи Димитър и Стефан Караджа и турската потеря на връх Бузлуджа. Възстановката е създадена по писмените спомени на воеводата Христо Македонски, един от малцината оцелели след битката, припомни за БТА д-р Чавдар Ангелов, директор на Националния исторически музей "Шипка-Бузлуджа". Минимум по 10 патрона ще получат четниците за своите оригинални пушки и пищови, преди това оръжията ще преминат през контролен преглед от служители на КОС при МВР.

Честванията и общонародният събор-поклонение пред лобното място на войводата бяха възстановени след десетилетна забрава през лятото на 1998 година, за известно време те бяха под патронажа на председателя на Народното събрание.

Организатори на честванията по традиция са Община Казанлък и Националният исторически музей "Шипка-Бузлуджа".
loading...

Други публикации


Напиши коментар

Коментари: 0

Напиши коментар

РЕГИСТРИРАЙТЕ СЕ, ЗА ДА КОМЕНТИРАТЕ СТАТИЯТА!


Регистрирай се

За реклама

Вход

Запомни ме на това устройство

Регистрирай се Забравена парола

Последни

НАЙ-ЧЕТЕНИ НАЙ-КОМЕНТИРАНИ

Новини от агенция Xinhua

Прочети още
eXTReMe Tracker