"Куршумът, който ще те убие, няма да го чуеш!" В какви поличби са вярвали войниците от Червената армия през войната

Pan.bg 14 окт 2019 | 09:54 views (565) commentaries(0)
img
pan.bg
Намирайки се в екстремна ситуация, когато всяка секунда e изпълнена с опасност, войниците се опитват по някакъв начин да подредят събитията от реалността и по аналогия да установят връзка между подобни инциденти и последствия. В държавата на официалния атеизъм, когато никой не знаел никакви молитви и ритуали, религиозността сред Червената армия се превърнала в суеверие и придобила мистична форма. Онези, които не се придържали към никакви признаци, били озадачени от своите другари по оръжие, които им препоръчвали да вярват в магическата защитна сила на нещо, в противен случай биха рискували, както казвали по онова време, „не можете да чуете изстрела предназначен за вас“. Значението на тази тайнствена фраза, която предсказва смъртта, е, че скоростта на куршума, изстрелян от повечето бойни оръжия, надвишава скоростта на звука, което означава, че смъртоносният куршум достига целта си, преди звукът от изстрела да стигне до човешкото ухо. При точна стрелба в главата, войникът загива мигновено, без дори да чуе изстрела. Ето защо огромната част от войниците в Червената армия, които защитаваха родината си с цената на живота си в практически всички конфликти на ХХ век, не се стеснявали да изглеждат слаби или суеверни пред своите другари и командването, вярвайки във военните знаци, някои от които "предричали" успешно завръщане от боя, а други, уви, предвещавали ранна смърт. Почти всеки човек от Червената армия, опитвайки се да се защити и да измами смъртта, се защитавал с помощта на талисман, за което можели да се служат най-различни предмети. Необходимо било да се пази в тайна, без да се казва на никого, че това конкретно нещо служи като талисман за войника, в противен случай той ще загуби "застъпническите си" качества пред смъртта. Загубата на талисмана се смятало за печално знамение за предстояща смърт. Мансур Абдулин, ветеран от Великата Отечествена война, в спомените си „160 страници от войнишки дневник“ отбеляза, че той лично е използвал цигаре като талисман. В същата работа той разказва история как преди важна битка се срещнал с разстроен танкист, който случайно загубил амулета си и тъгувал, че няма да се върне жив от бойното поле. По-късно станало известно, че танкистът се оказал прав: отклонявайки се от термитни снаряди, танкът внезапно избухнал и изгорял заедно с целия




екипаж. Според очевидци, щурманът Борис Макаров винаги е вземал цигулката си по време на боен полет, докато други пилоти най-често са използвали калъф за цигари, запалка, шалче или малка торбичка за дреболии като защитен символ. Но най-често срещаният талисман, според ветерана от Великата Отечествена война Лев Пушкарьов, била снимка или писмо от любимата, което се съхранявало близо до сърцето и трябвало да отклонява куршумите от боеца. Войниците приписват магическа сила на прочутото стихотворение на Константин Симонов „Чакай ме“, лист хартия с ръкописно копие, който също се носел в левия джоб на гърдите. Други никога не са използвали първия куршум от първия, получен на фронта пълнител. Според старата традиция го криели, така че след оцеляването си в огъня на битките да го изстрелят във въздуха в момента, в който обявят края на войната. Ямата от снаряда, който току-що се е взривил, служел като амулет за бойците, тъй като поради отката на артилерийското оръдие мерникът му макар и малко се измествал и то не стреляло два пъти на едно място. Скривайки се в новото убежище, войниците можели да се чувстват сравнително в безопасност. Всеки войник от Червената армия бил изпращан на фронта с ебонитова капсула с медальон с лист хартия, затворен вътре в нея, върху която войниците трябвало да напишат името си, така че в случай на смърт да няма проблем с идентифицирането на самоличността им. Обаче войниците не искали да правят това, защото вярвали, че по този начин умишлено обричат себе си на смърт. Наричайки идентификационните знаци „свидетелства за смърт“, те изхвърляли листа хартия, а самата капсула преобразявали в цигаре. Според ръководителя на организацията "Щит и меч" Алексей Корецкий, именно защото пълненето на медальона се е считало за лоша поличба, съвременните търсачи много трудно могат да определят кой е войникът от Червената армия, чийто останки са намерили. Боецът не го очаквало нищо добро, ако по време на почивката, преди следващия бой, той на глас започвал да си припомня за своя дом, за родителите си и за случаи, които е имал в детството си. По всеобщо убеждение този откровен войник предсказвал смъртта си и за да не привлекат вниманието на смъртта към себе си, другарите му се стараели да се отдалечат от него. А понякога войниците направо казвали на своите другари, че усещат скорошната си гибел и наистина загивали в следващия бой. И въпреки че психолозите приписват това фатално предчувствие на синдрома на умората на войника, придружен със загубата на концентрация и притъпяване на чувството за самосъхранение, е невъзможно да се обясни този факт само с рационални причини. Някои от поличбите от категорията на личните плавно се превърнали в колективни, които придобивали значение за цели родове войски. Например, на планинските стрелци, за да избегнат фаталния изход, тайно им се препоръчвало да носят индивидуалния пакет в металния приклад на автомата, а на летците да се качват в пилотската кабина с десния крак. Между другото, пилотите били шампиони по броя на суеверията, в които виждали магически знак. Било лоша поличба да береш цветя на летището, да удариш с ръка по колелото на самолета, да махнеш с ръка на екипажа, който тръгва в боен полет, да наречеш полета „последен“, вместо „краен“, да се стигнеш до летището на "автостоп". Преди излитане пилотите предпочитали да не се бръснат, слагали в джоба си парче черен хляб и в никакъв случай не си правели снимки, тъй като именно след такава процедура загинал легендарният пилот от Първата световна война Пьотр Нестеров. Друг пилот на щурмови самолет, Николай Пургин въвел традицията да се облича само „щастливата” гимнастьорка всеки път преди полет, като личната му накрая била изтрита "до дупка". Червената армия взела част от знаменията от бившите войници от царската армия, които си спомнили, че не трябва да се показва върху себе си мястото, където е ранен бойният му другар, да се храниш преди боя, да се подарява нещо и... да се псува преди боя. За да избегнат възможността да загинат, те винаги ставали с левия си крак и никога не носели вещи на загинал другар и най-вече не сваляли часовника на убития, тъй като нарушаването на това правило би довело до неизбежна смърт.
Автор Ашхан Аванесова
Превод Л. Дойчинов
От https://russian7.ru/post
Илюстрация: https://art-apple.ru
loading...

Други публикации


Напиши коментар

Коментари: 0

Напиши коментар

РЕГИСТРИРАЙТЕ СЕ, ЗА ДА КОМЕНТИРАТЕ СТАТИЯТА!


Регистрирай се

За реклама

Вход

Запомни ме на това устройство

Регистрирай се Забравена парола

Последни

НАЙ-ЧЕТЕНИ НАЙ-КОМЕНТИРАНИ

Новини от агенция Xinhua

Прочети още
eXTReMe Tracker