Какви качества на маршал Жуков описват неговите колеги

Pan.bg 14 окт 2019 | 09:59 views (1230) commentaries(0)
img
pan.bg
Л. Дойчинов
Никой не отрича известните заслуги на Георгий Константинович Жуков в разгрома на Вермахта. Също толкова трудно е да се отрекат много разнообразните и понякога противоречиви черти на неговия характер: воля, решителност, способност да поеме отговорност, жестокост, до известна степен своенравна тираничност. Затова всички и по всяко време не са имали и никога няма да имат еднакво отношение към Жуков. Първата известна подробна характеристика на Георгий Жуков е дадена през 1930 г. от тогавашния му непосредствен началник Константин Рокосовски и има официален статус. Тя и много често се цитира. При това всички обикновено са съгласни с оценките на личността на Жуков, дадени в нея: „Взискателен и упорит ... Болезнено горд“ и т.н. Всички знаят за ограничението на качествата на Жуков в нея като военен командир: „Той не може да бъде назначен на щабна и преподавателска работа, тъй като органично я ненавижда“. Въпреки това в продължение на шест месеца - от януари до юли 1941 г. - Жуков е началник на Генералния щаб. Очевидно не са запомнили тази характеристика и напразно. На командните постове Жуков, разбира се, е бил много повече на мястото си, отколкото в щабовете. Но без изключение всички служили под негово командване си припомнят, че е било много трудно да се работи с него. Не се отнасяло само до взискателността на Жуков като командир, но и до това, че той често я показвал не на място. Освен самолюбив, Жуков бил много амбициозен и обичал да показва властта си над всеки, който е под неговия ранг. Показателен е епизодът в Първи украински фронт през март 1944 г., когато Жуков се поема временно командването след смъртта на Николай Ватутин. Той внезапно събрал през нощта на среща на фронтовите служители и въз основа на кратките им доклади започнал да поставя резолюции, като нареждал кой дабъде изправен пред трибунала и кой да се разстреля. В същото време маршалът бил щедър в използването на изрази, които не стават за печата. Когато началникът на инженерните войски на фронта генерал-майор Борис Благославов поискал Жуков да се изразява без псувни и заплахи, Жуков извадил пистолета си. Благославов едновременно извадил и своя. Подобна реакция била неочаквана за Жуков, който бил свикнал всички да треперят пред




него. Той прибрал оръжието си и заплашил генерала, че това няма да му се размине. Скоро Благославов е преместен на друг фронт. Но не бил даден на трибунала. Неограничената власт на Жуков не се разпростирала върху началниците, чието назначаване зависело не от него, а от Върховното командване. Но този епизод показва как точно маршалът бил свикнал през военните години да се разпорежда с властта си над онези, които били напълно зависими от него. В същото време "вдигането на ръка" над подчинените му генерали, към което Жуков, според много свидетелства, често е прибягвал, не спасявало виновния, който се оказвал "под ръката" на маршала, да бъде предаден на съд. Фактът, че Жуков се опитвал да унижи човека, който не успявал да му отговори, да го смаже, да се издигне над всички на всяка цена, се споменава от много хора: маршалите Андрей Ерьоменко, Сергей Бирюзов, Александър Новиков и други. Ерьоменко накратко описва Жуков на страниците на дневника си по следния начин: „Той тъпчеше всички по пътя си ... Това е ужасен и тесногръд човек. Кариерист от висша степен." Можете, разбира се, както в случая с Ерьоменко, да се обяснят изявленията им с личното им раздразнение от Жуков. Но колко хора, равни на него по статут, той е обидил? И защо никой не помни Жуков с благодарност за неговите човешки качества? Никой не си спомни, Жуков да забелязал нечий талант и да е допринесъл за издигането на този човек? Показателно е, че през октомври 1957 г., когато Жуков беше отстранен от поста министър на отбраната на пленума на ЦК на КПСС, никой (за разлика от заседанието на Върховния военен съвет при Сталин през юни 1946 г., когато с живота си можело да се заплатен ходатайството в полза на опозорения маршал) не е направил опит за смекчаване на критиката си към Жуков. Разбира се, на тези високи съвещания, където от участниците се изисква критика на Жуков, ораторите можело и да преувеличат, в противен случай рискували сами да разрушат кариерата си. Но мотивите на критиката били общи и се отнасяли само до едно - характерът на самия Жуков. Всички обвинения с политически намеци - в подценяването на ролята на партийните организации, лично на Сталин или на Хрушчов, в намерението за завземане на властта и т.н. - може да не се разглеждат. Освен това, те не носят сами по себе си, от днешна гледна точка негативен характер. Но в критиката непрекъснато се повтарял мотивът на самомнението на Жуков, неговото диктаторско поведение, нежеланието да се съобразява с мнението на колегите си и да слуша разумни аргументи. "Всеки въпрос, който стоеше пред колегията, трябваше да бъде обсъждан само в приемлива за Жуков насока, Жуков не търпеше други мнения в колегията“, заявил маршал Василий Соколовски, който дълго време е работил с Жуков като началник на неговия щаб. Адмиралът на флота на СССР Николай Кузнецов в непубликуваните си мемоари казва, че когато Жуков е назначен за министър на отбраната през 1955 г., е поискано становището на висшите военни по този въпрос. Кузнецов се изказал срещу кандидатурата на Жуков, като заяви, че той няма да обръща нужното внимание на развитието на флота. Тази забележка е предадена на Жуков и той, вече ставайки министър на отбраната, заплашил Кузнецов, че ще се разправи с него. Не позволявайки на Кузнецов да подаде оставка по собствено желание, по-късно Жуков го позорно го пенсионирал с понижение в звание с три степени. Много успешни операции на съветските войски през Втората световна война бяха проведени под ръководството на Георги Константинович. Но никой не може да каже какви толкова гениални пълководчески решения, са били предложени от маршала. В статията си маршал Иван Конев, публикувана в „Правда“ на 3 ноември 1957 г. критикува Жуков, току-що уволнен като министър на отбраната и говори за много от стратегическите му пропуски в началния период на войната. Въпреки че статията е поръчкова, но с много от нейните оценки, в случая са съгласни и съвременните историци. Същият Ерьоменко пише за пълководчеството на Жуков: „Оперативното изкуство на Жуковски е в 5-6 пъти по-високото превъзходство над противника, в противен случай той няма да се заеме с работата. Той не умее да воюва не по количество и изгражда кариера си върху кръвта на войниците." Въпреки че, разбира се, е време да се зададе въпроса: „Кои пък са самите съдии?“. Но тази оценка се потвърждава напълно от данните за съотношението на силите между страните в онези операции, в които Жуков успешно е ръководил съветските войски. Но има още нещо, за което никой не е написа нищо лошо за Жуков. Никой не му е подхвърлял в лицето или зад гърба му укорът, че той е угодничел пред висшите власти, за да може да прави кариера.
Източник: https://news.rambler.ru
Илюстрация: https://republic.ru
loading...

Други публикации


Напиши коментар

Коментари: 0

Напиши коментар

РЕГИСТРИРАЙТЕ СЕ, ЗА ДА КОМЕНТИРАТЕ СТАТИЯТА!


Регистрирай се

За реклама

Вход

Запомни ме на това устройство

Регистрирай се Забравена парола

Последни

НАЙ-ЧЕТЕНИ НАЙ-КОМЕНТИРАНИ

Новини от агенция Xinhua

Прочети още
eXTReMe Tracker