Сърбия едва ли ще ни прости за Косово

Pan.bg 20 сеп 2011 | 15:29 views (1388) commentaries(0)
img argumenti-bg.com

България изпуска шанса да удари едно рамо на диалога между Белград и Прищина.


Тези дни в Северно Косово ври и кипи. Напрежението нараства с часове. Изходът е непредсказуем. Каквото и да се случи, колкото и страни да признаят бившата й провинция, Сърбия ще продължава да гледа лошо на България.

Само преди няколко дни генерал Милое Милетич отбеляза, че България и Сърбия имат различни позиции по въпроса за Косово. По време на визитата си в София шефът на Генералния щаб на сръбската армия каза, че Белград не одобрява формирането на косовски сили за сигурност. Той заяви в прав текст, че Сърбия не се страхува от тези 2500 души, но по принцип не одобрява формирането на косовските сили за сигурност, с което е ангажиран КФОР. Според него натовската мисия трябва да остане неутрална и като такава не би трябвало да се занимава с тази дейност. Нито косовските сили за сигурност, нито армията на Сърбия ще решат въпроса за Косово, това трябва да решат хората на масата за преговори, добави генералът. Ние казваме, посочи още той, съседните страни да не признават едностранно провъзгласената независимост на Косово и да се подтикнат двете страни да започнат диалог. По същото време президентът Борис Тадич деликатно избегна темата “Косово” в изявленията си на полигон “Шабла” по време на съвместните българо-сръбски зенитно-ракетни стрелби.

Изразявайки несъгласието си с действията на КФОР именно в София, генерал Милетич показа неодобрение на българското участие във формирането на косовските сили за сигурност.

Това е вторият факт, заради който Сърбия няма да ни прости. Първият е от 19 март 2008 година. Тогава българското правителство взе решение да признае независимостта на Косово под международно наблюдение и да установи дипломатически отношения на ниво посолства. Това стана в съвместна декларация с Унгария и Хърватия. Част от аргументите бяха: “Най-големият български интерес в тази ситуация е максималното гарантиране на мира и стабилността в региона. Най-голямата гаранция срещу съществуващите рискове е международният ангажимент чрез КФОР и ЮНМИК и решението на ЕС за изпращане на мисия.”

Разбира се, сръбският генерал не е съвсем прав по отношение на нашата страна. Днес България има 10 военнослужещи в щаба на натовската мисия. Тя се включи преди 12 години в операция KФОР, санкционирана от Съвета за сигурност на




ООН, не за друго, а за незабавно прекратяване на насилието и репресиите в Косово, изтегляне на сръбските военни, полицейски и пара-военни формирования, разполагане на ефективно международно присъствие със значително участие на НАТО със сили и елементи за командване и управление, изграждане на временна администрация, безопасно и свободно завръщане на бежанците, разоръжаване на Армията за освобождение на Косово (АОК) и създаване на условия за икономическо развитие на кризисния район.

От 8 февруари 2000 година насам участието ни няма нищо общо с обвиненията за насилие спрямо когото и да е било. Българският инженерно-строителен взвод изпълняваше задачи по изграждането, поддържането и ремонта на инженерни съоръжения, както и във възстановяването на сгради за нуждите на местното население. От 15 януари 2000 г. български военни наблюдатели се включиха и в мисията на ООН по опазване на мира в Косово (UNMIK). Във връзка с изпълнение на планираното редуциране на числеността на KФОР, в края на 2009 г. инженерният ни взвод прекрати участието си в операцията.

Днес обаче в Косово спокойствие няма
Тези дни силите на КФОР увеличиха войските си на граничния пункт Ярине и подсилиха барикадите. В същото време представител на правителството в Прищина отхвърли предложението на властите в Белград за започване на преговори за регулиране на работата на граничните пунктове Ярине и Бърняк.

Ръководителят на косовската делегация в преговорите с Белград Едита Тахири заяви пред вестник “Коха Диторе”, че работата на граничните пунктове е вътрешен въпрос за Косово. Тя призова официалните власти в Белград да зачитат постигнатото на 2 септември в Брюксел споразумение за митническите печати. Тахири смята, че с тези призиви Белград само си губи времето. По отношение на граничните пунктове нито сме преговорали, нито пък ще преговаряме в бъдеще, този въпрос е решен в споразумението за свободна търговия и свободно движение на хората, каза още Тахири пред изданието.

Вестник “Данас” съобщава, че продължаването на диалога между Белград и Прищина в Брюксел е застрашено. В този момент е напълно неизвестно дали диалогът в Брюксел ще продължи на 28 септември както бе планирано, тъй като Белград и Прищина имат непримирими становища по теми, за които би трябвало да се преговаря, пише изданието. Белград настоява на масата на преговорите да се разговаря за ситуацията на пунктовете Ярине и Бърняк, докато от Прищина заявяват, че териториалната цялост на Косово не може да бъде предмет на дебати.

За съжаление България гледа отстрани какво става недалеч от нейните граници. Няма я външно-политическата инициатива от наша страна в регионален план, която би допринесла много за диалога между Белград и Прищина. Няма съмнение, че спокойствието на Балканите е много по-необходимо на София отколкото на Брюксел. България е била един от активните фактори за това на Балканите да има сътрудничество, което да доведе до приемането на страните в ЕС. От 2 години обаче страната ни е изключително пасивна. Това действително е факт, който Сърбия сигурно няма да забрави години наред.
loading...

Други публикации


Напиши коментар

Коментари: 0

Напиши коментар

РЕГИСТРИРАЙТЕ СЕ, ЗА ДА КОМЕНТИРАТЕ СТАТИЯТА!


Регистрирай се

За реклама

Вход

Запомни ме на това устройство

Регистрирай се Забравена парола

Последни

НАЙ-ЧЕТЕНИ НАЙ-КОМЕНТИРАНИ

Новини от агенция Xinhua

Прочети още
eXTReMe Tracker