Румен Петков: Лош политически знак, е че в речта си за 3 март, Плевнелиев изобщо не спомена Русия!

Pan.bg 04 мар 2012 | 20:20 views (4199) commentaries(6)
img След като вчера първи българският военен сайт Pan.bg алармира, че в словото си за 3 март президентът Плевнелиев не спомена нито веднъж Русия, днес и депутатът от БСП засегна темата в предаването по БТВ "Опасно близо" пред журналиста Диана Найденова.
Ето какво каза Румен Петков:
ВИДЕО: http://www.btv.bg/video/548472608-Opasno_blizo_s_Rumen_Petkov.html
(гледайте след 15-ата минута)

"В рамките на честванията на 134-ата годишнина от освобождението на България трябва да говорим с малко повече уважение за подвига на Русия, Румъния, Финландия, Украйна. Това са държави, които дадоха скъпи жертви за нашата свобода.
Така че не прилича на българския президент Плевнелиев на 3 март вечерта в тържествената си реч да не ги спомене. Не ни прилича като нация да се направим, че сме забравили, че тези хора проляха кръвта си и дадоха живота си за нашата свобода.
Президентът Плевнелиев не спомена държавата Русия в словото си и това не е добър знак. Мисля, че това е лош знак.
И ако сме народ, който има историческа памет, ако сме народ, който може да каже благодаря, ще имаме добър утрешен ден.
Но ако сме народ, който пропуска да каже под чие робство сме били 500 години, когато пропускаме да кажем кои са дали живота си, за да ни освободят, това не е добър и човешки и политически знак.
Въпреки, че съм човек на възраст, не чух в речта на президента Плевнелиев нито кой ни е освободил, нито кой ни е поробил!
От своя страна Диана Найденова се опита да разведри обстановката, като каза, че може би Плевнелиев не е споменал Русия, заради деня на размисъл и тишината, във връзка с предстоящите избори.
Румен Петков продължи: "И за Турция, за това че Плевнелиев не спомена кой ни е поробил, няма извинение. Трябва да се намерят стъпки за запазването на нашето национално достойнство. Когато Плевнелиев като президент не си споменал и не си благодарил на народа дал хиляди жертви за твоя народ, не говори изобщо добре за националното ти достойнство и за силата на българския ти дух"., завърши Румен Петков.

ЕТО КАКВО ПРОПУСНА И ПРЕЗИДЕНТЪТ ПЛЕВНЕЛИЕВ В РЕЧТА СИ:
http://www.pan.bg/view_article-6-9320-Kakvo-propusna-prezidentyt-Plevneliev-v-rechta-si-po-sluchaj-3-i-mart.html




loading...

Други публикации


Напиши коментар

Коментари: 6

  1. #1
    fulcrum 05 мар 2012, 08:37
     
    0
     
    0

    Как ще спомене Русиа, след като Уорлик му е станал лична секретарка!?!

  2. #2
    fulcrum 05 мар 2012, 08:38
     
    0
     
    0

    Как ще спомене Русия, след като Уорлик му е станал лична секретарка!?!

  3. #3
    Мъглата 05 мар 2012, 12:50
     
    0
     
    0

    прекалено строго съдите президента!Ето едно мнение на Захари Стоянов, революционер и съвременник на тези събития. Цитирам:
    “Като народ ние можем да се гордеем, че всичките ни народни деятели и патриоти: Г.Раковски, Л.Каравелов, В.Левски, Хр.Ботйов, А.Кънчев, П.Волов, Г.Бенковски и проч., са биле против официална Русия. Никога те не са апелирали към нея, защото са знаяли, че нейний камшик повече боли от турския….”
    Явно и имал сериозна причина да се изказва по подобен начин, нека се замислим...

  4. #4
    Мъглата 05 мар 2012, 12:52
     
    0
     
    0

    Кой въстана срещу нашето свещено дело – съединението на Южна със Северна България? Кой караше турците да навля­зат в България и да пуснат малко кръвчица на братушките? Кой отчисли българския княз от редовете на армията си, за да го опозори и омаскари, когато той се намираше на границата сре­щу неприятеля? Кой си дръпна от нашата войска офицерите, които хрантутехме като просяци с единствена адска цел да ни съсипе войската, когато тя се намираше в път за бойното поле? Кой насъска сърбите да ни нападнат откъм гърба, когато ние бяхме въз друга страна? Кой настояваше най-много да се пратят турските комисари в Южна България? Ами я кажете, кой ни открадна княза от Софийския палат в това време, когато на него­вата глава не бяха изсъхнали още лавровите венци от Слив­ница? Кой даваше честно и благородно слово, че ако си отиде тоя княз, то и съединението ще бъде пълно, и правата на Бълга­рия ще да си останат непокътнати, и конституцията ще си бъде в сила, с една реч, България ще да цъфти и вирее?Така ли излезе? Кой изпрати подир няколко дена подлия Генерал Каулбарс да развращава, подкупва, лъже, бунтува и беснее? Кой поду­чи пичовите и вагабонтите да вдигат бунтове в Бургас, Сливен, Силистра и Русе, да леят кръв и въвеждат анархия, щото по тоя начин да се отвори път за чужда окупация? Кой унизи и се поди­гра с България като й препоръчваше за княз един развратен черкезин – Мингрели? Кой прибра под свое крило всичките чапкъни в България, а законните власти, в това число и В. Н. Събра­ние, за незаконни с единствена цел, да се продължи още в Бълга­рия безредицата, да се отчая и омаломощи българският народ и да каже: „Дойдете и ни спасете” – Русия, нашата фатална освободителка, покровителка, славянската, братската, христи­янската и великата Русия, с която сме една вяра и една кръв!Да бъде проклета оная минута, когато е стъпил руски крак в нашата земя, когато се е произнесла за първи път думата освободителка и покровителка! Аман, бей, аман! Лошо нещо било московлука… То не прилича ни на даалии, ни на кърджалии, ни на фанариоти! Право имали ония старци, съвременници на Екатерина, на Александра I и на Никсолая, които ни говореха: „Ще плачете за зеленото парцалче”. Видели тия и патили, на основание на факти и на събития говорели горните думи. Цял свят, хора, които не ни бяха ни в клин, ни в ръкав, припознаха нашата висока култура и благородните ни борби, само московците стоят настрана и викат: „Стрижено е !” – Необяснимо. Царуванието на нагайката, монголското иго, татарщината и крепостното право може би да са едни от най-силните фактори, които са направили от руските държавни мъже зверове и идиоти. От друга страна пък, твърде е обяснимо тяхното подло поведение, защото хората искат да ни направят московци, прочее, правят ни всичките злини и пакости, които може да измисли развратният човек. Но и това е недоволно. Малко ли други държави има, които също така се стремят да владеят над чужди земи и народи. Между това, ние не виждаме тая подлост в техните стремления, тия адски и гнусни средства, каквито руската дипломация употребява над България.
    И подир всички тия върволици жестокости и злини, които ни една държава не е направила над България, възможно ли ще да бъде да се намерят помежду ни такива идиоти и изменници даже, които да клеветят, че Русия е наша освободителка, покровителка и доброжелателка! Мълчете и не говорете, защото и природните стихии ще да въстанат и протестират срещу подобно едно престъпление! По-малък грях е да обереш черква и манастир, отколкото да клеветиш пред олтара на историята и на събитията, че руското правителство имало братски, честни и благородни намерения, когато е стъпило в земята ни да ни освобождава. Ще ни се смеят ташкенците, авганците, черкезите, бухарците и арменците, за които същата Русия не по-малко кръв е проляла. Ще ни кълне
    Полша, тая китка на славянството, която руските железни автократи три пъти хайдушки разделиха помежду три царства, с бесилници и с колове окичиха цели градове и села. Ще ни кълне още нещастна Босна и Херцеговина, която пак руските дипломати харизаха на Австрия, а ние идиотите заедно с много още идиоти славяни псувахме ли, псувахме Австрия, че ги узурпирала!Но в София, в столицата на България, гдето живеят най-голямото количество интелигенти и патриоти, един развратен до в черната си душа, калугер излиза дьрзостно пред очите на всички и говори, че народът е признателен на своята освободителка! Не е крив той. Криво е онова стадо, което е стояло гологлаво отпреде му. То трябваше да запита мръсния калугер, да каже добро ли, зло ли е направила тая покровителка на България от две години насам, то трябваше да му предложи горните въпроси, изложени начело на нашата статия.Време е, трябва вече, щото българските деятели, офицери, учители и пр., когато говорят на своите подчинени и слушатели за вънкашните неприятели на отечеството, официалният московец със своите донски и кубански казаци да стои на първо място. Това учение трябва да се продължи дотогава, докогато в Петерсбург царствува Александьр III… Защо московците не са десет или петдесет милиона? Колко любезно ще си решим и наредим аладжака!…

    Захари Стоянов

  5. #5
    хлапак 05 мар 2012, 19:22
     
    0
     
    0

    Браво,Мъгла!

  6. #6
    despot dobrotiza 06 мар 2012, 09:09
     
    0
     
    0

    Когато се цитира е добре освен автора да се посочва и заглавието на пуликацията, както и годината на публикуване. Тази статия на Захари Стоянов е писана след Съединението и Сръбско-българската война (1885).

    Нито Съединението, нито Сръбско-българската война (1885) са националния празник на България 3 март, нали?

    А Румен Петков говори именно за 3 март 1878 г., не за Съединението или Сръбско-българската война (1885).

    Не е добре да се обвързва статия от Захари Стоянов, писана по друг повод, в друга политическа ситуация и в други условия с Освобождението на България от 1878 г.

    Между другото самият Захари Стоянов, с цялото ми уважение към личността му и приноса му за България изминава доста противоречив път на професионално и интелектуално развитие.

    И за да бъдем изцяло обективни (т.е. да не използваме само гледната точка на Захари Стоянов за Русия, изразена около 1886 г.) да видим какво мислят другите за Захари Стоянов - например неговият сподвижник по Съединението Никола Касабов.

    ПРЕВРАЩЕНИЯТА НА ЗАХАРИЙ

    Борислав Гърдев

    Захарий Стоянов е вече официална и меродавна фигура,олицетворява нацията и държавата и като такъв е коронен съветник на Фердинанд, както и носител на орден "Свети Александър", първа степен.

    Помним какво пише за тази му дейност неговият сподвижник по Съединението Никола Касабов във вестник "Народни права", год.1, бр.66 от 10 септември 1888 г.:

    "Презрение към вашата мизерна личност, която с "Ана на шею", фрак и цилиндър, смуче народната пот и заедно с полицейщината тъпче и задушава честното в България."

    Ако искаме да бъдем обективни това също е част от портрета на Захари Стоянов. Както повечето български възрожденци, революционери, писатели, поети, интелектуалци и т.н. и Захари Стоянов изминава сложен и противоречив път на развитие, защото и епохата, в която живее е твърде динамична.

Напиши коментар

РЕГИСТРИРАЙТЕ СЕ, ЗА ДА КОМЕНТИРАТЕ СТАТИЯТА!


Регистрирай се

За реклама

Вход

Запомни ме на това устройство

Регистрирай се Забравена парола

Последни

НАЙ-ЧЕТЕНИ НАЙ-КОМЕНТИРАНИ

Новини от агенция Xinhua

Прочети още
eXTReMe Tracker