100 години ВВС: Авиобаза Балчик на 70 плюс 1! ЧЕСТИТ ПРАЗНИК!

Pan.bg 01 окт 2012 | 16:54 views (5258) commentaries(3)
img Днес авиобаза Балчик отбелязва своя 71-и рожден ден! Ние от ПАН.БГ и екипа на КРИЛЕ желаем на всички бивши и настоящи служители здраве, щастия, лични и професионални успехи! Дано след години славата на Балчик отново да блесне! Дано след време нашите управници се сетят, че ВВС имат нужда от авиобазата!

През изминалите 71 години от създаването на летище Балчик като военно летище то си спечелва името „Непотопяемият самолетоносач”, защото е изградено на брега на морето. Това летище има огромното предимство, че от него могат да се обучават пилоти за летене над обширните морски пространства. Да се лети над море е много по-трудно отколкото над сушата, защото в морето няма наземни ориентири. Лети са главно по прибори. Това е друг летателен опит.
Летището в Балчик има богата и славна история.
В средата на месец март 1941 година на него са базирани няколко германски самолета „Хайнкел” – 111 и „Юнкерс” – 88 за изпълнение на разузнавателни полети над съветска територия. Тези исторически сведения изпрати специално за вестник „Българска армия” полковник от запаса Йордан Иванов, който и до днес не може да се раздели с летището, където е организирал музей, посветен на историята му.
След началото на войната между Германия и СССР на 22 юни 1941 г. рано една сутрин германците натоварват самолетите с хора и техника и отлитат в неизвестна посока. По всяка вероятност са изпратени на Източния фронт. Първото българско формирование, което е създадено на летището е Стрелковата школа. Тя е дислоцирана в Балчик на 24 май 1941 година и функционира до 9-ти септември 1944 година.
За осигуряване на противолодъчната отбрана на немските транспорти при прехода им от Кюстенджа до Босфора, по искане на главното командване на германската армия от 4-ти август 1941 година на Балчик е дислоцирано едно крило от пет самолета „Врана” от 2-ри въздушен полк.
От 1-ви октомври 1941 година в изпълнение на поверително писмо на Щаба на Въздушните войски се започва сформирането на специален изтребителен орляк, под кодовото наименование „Галата”. На Балчик е изпратено 682-ро изтребително ято от 6-ти изтребителен полк. За неговата роля и за мястото му в авиацията може да се съди и по това, че в състава му са включени най-съвременните ни изтребители по онова време – „Месершмит” – 109. Това се смята и за рожденната дата на летището в Балчик.

Следва материалът на Валентин Димитров написан за 70-ата годишнина на авиобазата, която бе чествана миналата година на 5 октомври.

image
…В очите на ветераните имаше сълзи! От щастие и от мъка. От щастие, че са оцелели – тогава във въздуха и до днес на земята, че срещат бойни другари, с които са атакували горе и които са ги осигурявали отдолу. От мъка – когато сведат глави пред „небесната ескадрила” и когато ги изправят, за да видят какво е останало от скъпото им летище. Празник ли? Кой каза панихида?...
Закрито ли е военното (за гражданското не става дума – то е на „форсаж”) летище Балчик? Или е затрито? Не съвсем. Поне засега. Каквито и миньорни прилагателни да се поставят пред името му – неактивно, осигуряващо, запасно, резервно, то има своето значение за ВВС. Осигурява морската подготовка на читавата авиация, зенитно-ракетните стрелби на полигон Шабла, всичко онова, което, когато и както се наложи. За завиждане обаче е „съквартирантът” във военния район. Докато ВВС са в непрекъснат спад от 1998 г. насам, РТВ са си във възход. С пребазирания през 2004 г. модернизиран радар, със сертификата си от НАТО през 2009 г. Радиолокационен възел Балчик е преден пост на алианса по наблюдение и контрол над въздушното пространство. Естествено – и елемент на системата, гарантираща въздушния суверенитет на страната.
На 7 октомври имаше слова, а в тях – история. Спомена се и румънската предистория на летището. Каква ирония на съдбата! Изградено като гражданско в средата на 30-те години на миналия век, преминало десетилетия достойна военна съдба, в първите години на новото хилядолетие по-скромно, а от миналия месец то бурно се завръща към изначалната си гражданска функция. Ако тогава на немски машини румънският кралски двор и елит са хвърчали по редовни линии по дела или да пекат кълки край техния дворец на тогавашната им територия, днес на нашата територия по нередовни линии прелитат на луксозните си бизнес- и спортни самолетчета новоизлюпени голфъри – да гонят топки с пръчки по поляната. Дай Боже „догодина” да кацат и препълнени с туристи въздушни лайнери. Ще видим…
image
Ако през 1940 г. на заминаване румънците си взимат всичко, което може да се носи, и „за спомен” разорават напреки полосата, днес военните я сдават перфектна. Е, тревичката е от любов към природата. От румънско „до вчера” имаше три неща – сграда с парашутна кула, хангар и офицерско казино (столова). От българско – още един хангар (все пак построен от германците), няколко добри сгради и още толкова руини „за спомен” от армейския недоимък. Новият собственик ще реши колко и кои зъби да избие на харизания кон. Внимание! Да не забравяме музея на поделението. Като няма друго, поне историята да остане. Засега има два варианта - в Исторически музей на града или в централната сграда на бъдещия граждански терминал. Май ще спечели вторият…
image
Военното летище Балчик (рождена дата – 1 октомври 1941 г.) винаги, пряко или косвено, е отражение и пресечна точка на геополитика, на национален и блоков интерес, на технически прогрес, на бойно майсторство, на оперативно-стратегически схващания, на чести, понякога противоречиви промени, експерименти, реформи. То „участва” във Втората световна война, дава жертви и герои. Колкото по-студена е Студената война, толкова по-гореща е подготовката на авиационните поделения в Балчик. В новия период след 1992 г. летището се отваря за дузина посещения на представители на десетки държави – инспекции, делегации, аташета…
През годините на летището са се базирали различни формирования -Стрелкова школа, Сборно войсково ято, Сборен войскови орляк, Изтребително ято, Минно-торпеден авиополк, Бомбардировъчна авиодивизия, Изтребителен авиополк, Изтребителна авиоескадрила, Изтребителна авиобаза, Авиационна техническа база. От дивизия с три полка в периода 1951 – 19955 г. рангът на поделението днес се срива до батальон. Балчишките летци пилотират повече от 20 типа самолети, произведени в четири държави. На смяна на модерния за времето си немски „парк” след войната идват едни от най-добрите съветски машини, редуват се витлови, реактивни, свръхзвукови самолети. Онзи изключителен МиГ-25 е единственият самолет, който „не харесва” летището, а летецът му катапултира. За „изложба” по време на учението „Щит 82” на него каца Су-24, през цялата му история – всичката летателна техника на въоръжение в българските ВВС. Между другото – Живковия „Ту-154” и Борисовия „Фалкон”. Едно международно авиорали преди няколко години приземява в Балчик десетки представители на съвременната гражданска „джобна” авиация.
Първото военно поделение на летище Балчик е учебно. През Стрелковата школа в периода май 1941 - септември 1944 г. за по няколко месеца летци и щурмани от другите летища изучават теорията и практиката на въздушните стрелби и бомбомятане на сушата и в морето. Обучаващата функция става традиция. Тук през годините летците се приучват на много нови за България самолети, сред които Ме-109, после Як-9, Ту-2, та до „ерата” на МиГ-овете. Днес тук е актуална морската подготовка на „командировани” с машините си летци.
image
Все пак летището е дом на бойната авиация. През „немския” период, във военните години задачите й са противолодъчна отбрана на крайбрежието и защита на морските комуникации. Славна страница в историята записва 682-ро изтребително ято (1941 – 1943 г.), от създаването на което започва летоброенето на военното летище Балчик. Пребазирано край София, ятото брани небето над нея от чуждите „летящи крепости”. Първият командир на 682-ро ято капитан Кръстьо Атанасов постига пет победи във въздушните боеве, вторият – поручик Стоян Стоянов, с 15 победи над София се превръща в най-големия български въздушен ас през 20-ти век, третият – поручик Иван Русев, загива през април 1943 г. в Балчик. Загива и летецът-изтребител от ятото поручик Иван Бонев, прославил се с осем победи…
След войната базираната в Балчик авиация преминава през своя минно-торпеден, бомбардировъчен и изтребителен период (от 1955 г.), който от 1978 е и свръхзвуков. В нейната история има 24 трагични дати – гибелта на 22 летци (сред тях са трима командири на ята и един на ескадрила) и двама парашутисти. Тъжна за поколенията летци, техници и наземния състав е и датата 1 септември 1998 г., когато 6-та Изтребителна авиационна база е реорганизирана в 6-та Авиационна техническа база. Изтребителите излитат за последно за Добрич или са избуксирани, хората – редуцирани. Зад гърба им обаче остават десетилетия на бойно дежурство, учения, стрелби, усвояване на нова техника, усъвършенстване на самото летище.
В „изтребителния” период - от 18 октомври 1955 г. до 31 август 1998 г., на летище Балчик са служили 173 летци. За 43 години 32 випуска на авиационното училище попълват летателния му състав. От най - ранния випуск - 1948 г., е един летец, от последния - 1996 г., са трима. Най-голямо е постъплението от випуск 1951 г. – 16 души, 1954 г. – 11, 1961 г. – 12, 1968 г. – 10, 1876 г. – 10. По 9 летци са от випуски 1953, 1987 и 1990 г.
Суровите климатични условия и особеностите на „непотопяемия самолетоносач”, допълнителните сложни морски задачи, стремежът към бойно майсторство формират балчишката летателна школа. Нейно доказателство са постиганите през годините резултати, отличните стрелби в Астрахан, както и „високосната” 1981 г. – 100% първокласни летци! Балчик ражда и една „рецепта” – над морето изтребителите атакуват съвсем истинска мишена. Стар МиГ-15 лети на автономен полет, след като пилотът е катапултирал в морето. Един катапултира 10 пъти, друг загива…
В различни периоди на различни длъжности на летище Балчик са служили трима бъдещи генерали. Генерал-полковник Любчо Благоев е бил командир на ескадрила в състава на авиополка. Той достига най-високата командна длъжност в авиацията и я заема 15 години – от 1975 до 1990 г. е командващ ПВО и ВВС. Генерал-майор Александър Дечев е бил командир на минно-торпедния полк, впоследствие заместник-командващ и началник-щаб на ВВС. Генерал-майор Станьо Станев е бил командир на авиополка, когато става герой на авиационния фолклор: „Вали, гърми – Станев лети!” Впоследствие е командир на 2-ра Дивизия ПВО. Генерал-майор професор Борис Бонев е бил старши техник на звено, впоследствие - заместник-началник по учебната и научната част на ВВВУ „Г. Бенковски”, директор на Института за космически изследвания към БАН, председател на Българската аерокосмическа агенция. През 1992 г. в запаса звание генерал-майор получава и военновременният герой в битките над София Стоян Стоянов.
image
След балчишкия си период негови кадри командват други военни авиационни формирования, работят в по-горни щабове и министерството на отбраната, по летища, в гражданската и селскостопанската авиация. На Балчик са летели двамата български космонавти, дубльорът на втория започва службата си тук. Балчишки кадри са летците, които първи в страната летят на МиГ-25 и МиГ-29, в новото време – един късметлия и на „Мираж”.
Годишнината ще отшуми, гостите ще я забравят, ветераните ще си живеят със своите мъжки спомени, хората от днешната скромна техническа авиобаза, наследници на слава и мъжество, ще борят актуалните си проблеми, ще осигуряват колегите си от ВВС. Може и да им завиждат. По брега има паметни плочи, в морето – не! Коя ли годишнина ще събере в един паметник преклонението пред всички…
loading...

Други публикации


Напиши коментар

Коментари: 3

  1. #1
    Ефрейтор 01 окт 2012, 17:03
     
    0
     
    0

    Поредната прекрасна статия !

  2. #2
    oficer 01 окт 2012, 19:25
     
    0
     
    0

    Chestit praznik, kolegi!!!

  3. #3
    fuck russia 02 окт 2012, 18:03
     
    0
     
    0

    честити нови условия за пенсиониране

Напиши коментар

Задължителни полета*

За реклама

Вход

Запомни ме на това устройство

Регистрирай се

Последни

НАЙ-ЧЕТЕНИ НАЙ-КОМЕНТИРАНИ

Новини от агенция Xinhua

Прочети още
eXTReMe Tracker