ВИДЕО: СТРЕЛБИ ПО ИЗТРЕБИТЕЛИ-МИШЕНИ

Pan.bg 26 окт 2012 | 15:09 views (7744) commentaries(10)
img ПАН.БГ (Политика, армия, национална сигурност) от днес до края на годината всеки ден ще публикува по 1 материал в новата ни рубрика посветена на 100 годишнината на българските ВВС. За няколко месеца ще се опитаме да ви запознаем с всичко, което обхваща този голям български юбилей! Приятно четене!

ВИДЕО ОТ ГЕН. ИВАН ПАРАПУНОВ: http://www.facebook.com/photo.php?v=4321131144539
(Само за регистрирани във Фейсбук)

о.з. полковник Любомир ПРЪВЧЕВ,
военен парашутист I клас



В сто годишната история на българската военна авиация има многобройни примери на летци, проявили истински героизъм и себеотрицание при изпълнение на възложените им задачи, както по време на реални бойни действия, така и в мирно време. Написаните по-долу редове разказват за група герой, които преди 45 години не се поколебаха и смело приеха изпълнението на един експеримент, нямащ аналог в историята на друга бойна авиация по света.
image
През пролетта на 1967 г. по идея на генерал полк. Симеон Симеонов бе възложено на командването на ВНВВУ “Г.Бенковски” да се разработи темата “Оборудването на самолет-мишена за провеждане на въздушни стрелби по нея с УРС (управляеми ракетни снаряди) от изтребители” За научен ръководител на колектива от военното училище е назначен полковник Обрешков.
За мишени са определени снети от въоръжение самолети от типа МиГ-15 Бис. Разработената тема осигурява след катапултирането на пилота, самолетът-мишена да продължи автономен полет, според зададените му параметри – скорост, височина и компасен курс в продължение на 150 км. След прелитането на това разстояние, взривно устройство, настроено с реле “време”, поставено в сектора на тягите за управление на хоризонталното кормило се задейства и самолета-мишена, станал неуправляем по напречната си ос, преминава в пикиране и пада в определения, обезопасен район. За потвърждаване сигурността на автономния полет, се извършват летателни изпитания върху прототип на самолетите-мишени от пилота полковник Иван Генов. Резултатите от изпитанията са положителни и след като отговарят на проектното задание, започва подготовката на самолетите-мишени. Върху светлата обшивка на същите са нанесени червени ивици, широки по 40см. за контрастно оцветяване – тип “зебра”. В началото на всеки летателен ден предв-рително се извършва контролен полет със самолетите-мишени.
За пилоти на мишените са определени летците капитан Златан Желязков и капитан Драган Драганов от 25 ИБАП – летище Чешнигирово и старши л-т Дочо Генковски от 26 РАП-летище Добрич. При тренировъчен парашутен скок, к-н Драганов получава сериозна контузия и прекратява по-нататъшното си участие. Подготовката на летците за катапултиране е поверена на инструктора-парашутист капитан Ивайло Николов. Летците изпълняват около 50 тренировъчни скока от самолет Ил-14 и вертолет Ми-4 с парашути ПД-47 и С-3-3 (парашута, с който ще летят при катапултирането). Скоковете се извършват от различни височини до максимална 5 000 метра и с различно времево задържане отварянето на парашута, за да могат да се отработят най-сложните елементи при изпълнение на реалните катапултирания от самолета-мишена. Извършват се и скокове над вода с последващо вземане на пилота от вертолет, снабден със специална седалка, монтирана на лебедката му. Преди реалните полети със самолета-мишена се изпълнява и по едно тренировъчно катапултиране от учебния самолет УТИ МиГ-15 (спарката) от задната кабина, на която предврително е снет фанара. Независимо, че катапултирането се извършва в хоризонтален полет, с цел за по-голяма безопасност на пилота във втората кабина се решава фанара да бъде снет преди излитането.
image
Стрелбите по самолетите-мишени се провеждат през месеците юли и август 1967г. в ПМУ (прости метеорологически условия), при скорост на вятъра не повече от 5м/сек. и вълнение на морето до 2 бала. Пилотите със самолетите-мишени, чиито фанари са снети, излитат от летище Добрич и съгласно заданието, набират височина 6 000 метра в направление към н.Калиакра и след като го достигнат, вземат курс 120 градуса, поддържайки скорост на полета 600км/час. Катапултирането се изпълнява от пилота по команда от КП (командния пункт) на земята, след като самолета-мишена се отдалечи от бреговата линия на 15 км. Потвърждението за успешното катапултиране се извършва от пилота на самолет, който лети на визуална връзка със самолета-мишена. След катапултирането, летеца се отделя от седалката и извършва свободно падане до височина 3 000 метра, на която следва да разтвори парашута си. За по-голяма сигурност, след катапултирането се задейства прибора АД-3, настроен на време 1.5 секунди, който разединява привързващите колани на летеца към седалката и той трябва сам да се отдели от нея. След това се задейства и друг прибор - КАП-3, който автоматично разтваря парашута след определено време и височина.
МиГ-21 - изтребителите-прехващачи по двойки, насочвани от КП, прехващат самолета-мишена, като пилотите от първата двойка на звеното извършват стрелба (пуск) с УРС (Управляеми ракетни снаряди) със снети бойни глави (т.нар. “болтанки’), а пилотите от втората двойка стрелят с комплектовани ракети - тип “въздух-въздух”, за да поразят и свалят целта.
image
След освобождаването си от седалката, летците преминават към свободно падане от височина 6 000 м. до 3 000 м. – разстояние, изразено във времетраене се равнява на 60 секунди - това е един от най-трудните етапи при изпълнение на задачата, при който скоростта на падането достига до 180км/час. Летците са със сложна екипировка и евентуалното им попадане във въртеливо движение може да затрудни отварянето на парашута, а тъй като те са без запасен парашут, естествено е, да са психически още по-натоварени. След отварянето на парашута, пилотите трябва да седнат добре на основния колан от парашутната подвесна система и да свалят кислородната си маска. Надуването на спасителната жилетка и задействане напълването на лодката, която е сложена в дъното на парашута е по-добре да се извърши още във въздуха, но ако пилотът не успее, това става и след приводняването. Жилетката може да го поддържа във водата и ако не е надута. След приводняването, пилотът се качва в лодката и се стреми да задържи парашута над водата, за да не потъне. За по-лесното от-криване от въздуха, лодката, жилетката и част от купола са в оранжев цвят, който най-добре контрастира на фона на водната повърхност. Освен това, пилотите са снабдени със средства за оцветяване на водата в жълто и патрони ПСНД (патрон, сигнален, нощно-дневен), с които може да се подаде сигнал чрез оранжев пламък или създаване на димен облак. За предпазване от преохлаждане във водата, пилотите са екипирани и със специални непромокаеми костюми.
image
Търсенето и откриването на катапултиралите се пилоти се осъществява от два вертолета Ми-4. Според спомените на един от участвалите пилоти в тези полети – о.з.полковник Григор Георгиев (тогава старши л-т и командир на екипажа на единия вертолет), търсенето се е осъществявало от височини 300 – 500 метра с полет в успореден курс на самолета-мишена в района на катапултирането. След откриването на приводнилия се пилот, вертолетчиците насочвали спасителните катери към него, а при необходимост били готови с бордната лебедка да го приберат от водата. Имало е случаи, когато парашута на катапултиралия се летец е забелязван непосредствено след разтварянето му на височина около 3 000 метра. Обикновено пилотите са се приводнявали в радиус 1-2 километра от точката на катапултирането. Само в един от случаите, поради появил се силен вятър, к-н Желязков се е приводнил с отклонение около 10км. в северна посока. Той е бил открит след напрегнато търсене в продължение на 30 минути от екипажа на к-н Дончев (командира на втория вертолет).
Този случай никак не е безобиден. Напрежението, което е получил к-н Желязков, преди и след катапултирането, при отделянето от седалката, по време на свободното падане и след отварянето на парашута и при самото приводняване и качване в лодката се е удължило с още 30 напрегнати минути! 30 минути – сам в безбрежната морска шир! Разбира се, голямо напрежение настъпва и във всички длъжностни лица, които се успокояват едва, когато всичко завършва добре.
Допълнителни сериозни трудности възникват и за вертолетните екипажи. При един от полетите, катапултната седалка профучава на разстояние около 150-200 метра пред вертолета, а втория път на малко по-голямо разстояние пред другия вертолет. Тогава се взема решение, маршрута им да се изнесе на 2 километра встрани от този на самолета-мишена. Въпреки тези промени, пилотите к-н Желязков и ст. лейтенант Генковски нито за момент не губят вяра в подготовката на вертолетните екипажи и в това, че те ще направят всичко необходимо за тяхното своевременно откриване.
Този експеримент завършва по начин, който никой от участващите в него не е предполагал. При поредното – 11-то сваляне на самолета-мишена, след катапултирането на пилота, мишената вместо да продължи зададения полет, започва ляв завой със снижение и почти “каца” в една царевична нива край село Шабла, в близост до работещи жени. Над мястото прелита екипажът на к-н Дончев, който докладва, че самолета е почти цял и не е нанесъл поражения. При направеното разследване се установява, че при взрива на ликвидиращото устройство, тягите за управление остават незасегнати и полета е продължил. След този случай, се взема решение за прекратяване на този вид стрелби. Стрелби, които въпреки всичко, ще останат уникални в историята не само на нашата авиация по своя замисъл, организация и начин на провеждане.
image
Използването на средствата за спасяване на летците за учебно-бойна подготовка е въпрос, към който различните специалисти дават противоречиви отговори. Безспорно, за летците, които изпълняват катапултиранията над море, рискът не е малък. Но, българските летци и в тази насока, в мирни условия, доказаха своя висок професионализъм и смелост. Познавайки двамата изпълнители на трудните задачи, свързани с катапултиранията, искам да споделя лични впечатления от контактите си с тях. С Дочо Генковски се познаваме още от курсантските му години. Участвал съм активно във физическата и парашутната му подготовка, а по-късно, във Военната академия бяхме в едно класно отделение. След успешно изпълнените катапултирания, в непринуден разговор, той сподели:”При четвъртия полет със самолета-мишена, след катапултирането, зачаках отварянето на парашута, но той се бавеше и не се отваряше. Тогава си помислих:Дочо и твоя ред дойде…В следващите секунди, като се огледах, видях, че съм в седалката и я държа здраво към себе си. Веднага я изритах и в следващата секунда парашута ми се разтвори”. И това се случва с летец, който успешно е изпълнил тренировъчните скокове и три учебно-бойни катапултирания. Посочвам този случай, за да подчертая колко голямо и неочаквано понякога се появява свръх психическо натоварване и при летците с голям опит. Независимо от начина, по който завършват тези стрелби, считам, че всички участници в организирането и провеждането им, заслужават само отлични оценки.
За най-голямо съжаление, през 1969г. след изпълнение на нискополетна задача нощем над море, к-н Златан Желязков не се завърна, а самолетът му, така и не бе открит. Ст. л-т Дочо Генковси твърде млад ни напусна. Прекланяйки се пред светлата им памет, винаги ще си спомняме за тяхната човечност, смелост и себеотрицание.
Изхождайки от личния си опит в областта на катапултиранията, считам че това, което се извърши преди 45 години е една истинска епопея – епопея, която не трябва да забравяме. Трябва да се гордеем, че в бойната ни авиация е имало и винаги ще има такива летци – герои!
loading...

Други публикации


Напиши коментар

Коментари: 10

  1. #1
    zlatan petrov 26 окт 2012, 15:29
     
    0
     
    0

    Много интересен материал. На страницата на 25 иап о.р.ген.Иван Парапунов е пубрикувал филм за тази епопея.На кадрите ясно се вижда ,че летците имат запасни паращути.Но дори и автора да е допуснал грешка това не ги прави по малко герои.Които се интересува може да глледа филма там.Заслужава си

  2. #2
    zaqdlivko 26 окт 2012, 22:26
     
    0
     
    0

    Няма начин да са със запасни парашути. Ако си гледал филмчето си наясно, че на 17-ката парашутът се намира под задника на пилота. Т.е. той седи върху него. На облегалката няма място за парашут. Къде мислиш, че може да се навре запасния парашут? На гърдите ли? Опитай се да управляваш самолет с парашут на гърдите.

  3. #3
    zlpetrov 26 окт 2012, 23:36
     
    0
     
    0

    Не ме разбирайте погрешно.Не се заяждам нито се опитвам да принизя подвига на летците и техниците които са взели участие.Но гледайте внимателно кадрите

  4. #4
    awiator 27 окт 2012, 17:33
     
    1
     
    0

    Колеги ...защо задълбавате в тези подробности??? Погледнете го от другата страна....няма на света нито една друга авиационна нация, която да е извършила подобен тип задача....нито една.Дори и т.н. "водещи" авиационни сили като САЩ и Русия....ако греша моля поправете ме. Ето това е уникалното...замисъла и начина на изпълнение. Сигурен съм, че дори и сега няма да се намерят специалисти от ВВС на нито една държава, които биха поели този риск. Лично аз бих сравнил това изпълнение с подвига, който извърши Баумгартнер, с тази разлика че технологиите сега са на много по-високо ниво от тогавашните и това прави уникалността на това начинание още по-голяма. С две думи...показахме отново на света, че имаме с какво да се гордеем в приноса си към световната авиация много след 1912 година. А това филмче няма да е зле да го покажем и на някои "западни" специалисти, когато се опитат да ни показват и обясняват що е то авиация и има ли тя почва у нас.

  5. #5
    Милан Стоянов Христов о.з 27 окт 2012, 19:27
     
    2
     
    0


    ФИЛМА БЕШЕ НА КАСЕТОФОН .СЪС СПЕЦИЛНА ПРОГРАМА ГО ПРЕХВЪРЛИХ НА ЛИЧНИЯ СИ КОПЮТЪР И ГО ИЗПРАТИХ В СОФИ

    Я НА ДОЦ.ПОЛК.ВЛАДО ПОПОВ . Иване браво ,че си го качил в интернет !

  6. #6
    Володя Коцев 28 окт 2012, 10:10
     
    1
     
    0

    Наистина е подвиг, изключително значимо достижение! И като замисъл, разработване, организация и изпълнение! Браво на всички участници, бог да прости преселилите се в друг, "ангелский полк...".

  7. #7
    zlpetrov 28 окт 2012, 17:09
     
    2
     
    0

    До авиатор.Не грешиш.Днес на обяд разпитах баща ми и той каза същото,никъде никога в никоя страна не е правено.Било е по идея на ген.Симеонов.И други неща ми разказа,но те вече не са за публикуване.

  8. #8
    awiator 28 окт 2012, 18:33
     
    0
     
    0

    До zlpetrov...Благодаря Ви за информацията. А колкото до другите неща...ако не са за публикуване (сигурно Вие си имате вашите мотиви)споделете ги моля Ви на този мейл..entertainer@abv.bg...фактите са за това, за да се помнят и за това трябва да се разказват, дори и да не са подходящи за публикуване, защото в тези времена на тотално падение това са въгленчетата, които биха запазили достойнството ни живо.

  9. #9
    Иван Ангелов 29 окт 2012, 14:24
     
    1
     
    0

    ЕВАЛА ПИЧОВЕ!
    Поклон пред Вашата смелост и себеотдаване!

  10. #10
    Владимир Попов 02 ное 2012, 13:17
     
    0
     
    0

    Статията на о.з.полк.Пръвчев за летците-герои Златан Желязков и Дочо Генковски бе публикувана в сп."Криле" през м.април 2012г. След това авторът я включи без изменение в книгата си "Преживяно в небето", публикувана в навечерието на голимия празник - 16 октомври. Точно на този ден в клуба на Авиацията-София бе прожектиран филма "Небе, хора, земя", изпратен ни от о.з.полк.Милан Христов - филм, посветен на героизма на Златан и на Дочо. Както е известно, полк.Пръвчев не е участвал в организацията и провеждането на катапултиранията от самолетите-мешани. Когато той видя филам, веднага на всеуслошание сподели допуснатата от него неточност, а именно, че летците са се катапултирали без запасни парашути. Описвайки техния героизъм, той е мислел, че запасните парашути биха затруднили пилотирането. Аз поддържам мнението, че тази допусната неточност, в никакъв случай не може да повлияе на това, което двамата български летци извършиха преди повече от 45 години, от това което нашата авиация беше тогава...

Напиши коментар

Задължителни полета*

За реклама

Вход

Запомни ме на това устройство

Регистрирай се

Последни

НАЙ-ЧЕТЕНИ НАЙ-КОМЕНТИРАНИ

Новини от агенция Xinhua

Прочети още
eXTReMe Tracker