ПРИЖИБИЛОВСКИ, ЯКИМ ЛЕОНАРДОВ Известен български авиационен журналист и публицист

Pan.bg 26 юли 2013 | 12:49 views (3861) commentaries(0)
img ПРИЖИБИЛОВСКИ, ЯКИМ ЛЕОНАРДОВ
Известен български авиационен журналист и публицист.
Роден на 17 март 1931 г. в гр. Варна в семейството на интелигенти. След завършване на гимназиалното си образование продава вестници. Завършва курс в Народното военнополитическо училище и е назначен във водолетище “Чайка”. Сътрудничи на в. “Родни криле”., където е назначен през 1954 г. Зам.-главен редактор на в. “Страж на родното небе” – 1964 г. Завършва факултет ВВС на ВПА “Ленин” (1970 г.). Работи във в. “Народна армия” (1972-1974 г.) и отговорен редактор на в. “Страж на родното небе” (1974-1980 г.), после отново във в. “Народна армия”. През 1986 г. е издигнат за главен редактор на сп. “Гражданска отбрана” (1984-1986 г.) до преминаването му в запаса. Автор е на стотици публикации на авиационна тематика. Възпитал и обучил десетки дописници и кореспонденти, една част от които стават професионални журналисти.
(По автобиографични бележки, 1996 г.)

Прижибиловски Фрагмент (1): “Трудно е времето за авиацията!”
• “В авиацията встъпих по разпределение, след като твърдо заявих, че искам да служа в нея, и я обикнах за цял живот. Тя се превърна в моя офицерска съдба и журналистическо призвание.”
• “Всяка злополука с летец е страшна мъка. Личното ми познанство и сърдечно приятелство с авиатори, които напускат земния живот и отлитат завинаги в безкрая, са тежки. Боли ме особена за инспектора по транспортна авиация полковник Ради Радев, за незабравимия щурман-веселяк от летище Безмер Савов, ескадрилката на летище “Чайка” Сийка Цончева, за ерудита-изтребител и кандидат за космонавт Йовчев, за поета-летец Веселин Мичев...
Колкото до журналистически “произшествия” и собствени професионални гафове – и тях ги има. Няма да забравя как с бръснарски ножчета целият екип в “родни криле” чегъртахме един ден по отпечатания вече вестник, защото в думата “пушка” буквата Ш се беше превърнала в Т. Или как в специалния космически брой на в. “Страж на родното небе” екипажът Рукавишников-Иванов бе скачен с космическата станция, което в действителност не стана.”
• “Голямото ми удовлетворение и безкрайна радост като авиационен журналист е традицията, която създавахме. По редакционна инициатива бе създаден Съветът на ветераните от авиацията с председател генерал-полковник Захариев, “заработи” конкурсът за наградата “Авиационен шлем”. Златни времена...”
• “Трудно е времето в края на ХХ век за българската военна авиация. Негативно влияе икономическата криза на страната ни.




Но вяра имам. Както България ще се оправи, така и родните ВВС ще се отлепят от застоя. Но са нужни нови самолети. Подготвени летци ние имаме. ВВВУ “Г.Бенковски” ще бъде истинска ковачница за чудесни авиационни кадри.”
• “Познатият крилат девиз “Без авиация – няма нация” ще продължи да важи и за България. Като пионери в световната военна авиация е немислимо да не се развиваме. Българските ВВС ще са сила и опора за народа ни. Той може и трябва да се гордее с тях.”
(Из анкета на автора “ХХ век: Българска авиация”, 1997 г.)

Прижибиловски Фрагмент (2): “Деветимата”
Сплотеността постига чудеса, а вярата проправя сигурен път сред трудностите. Ето девизът, който ръководеше, помагаше и окриляше летците и техниците от сборното звено с командир старши лейтенант Пано Генов, секретар на дружествения комитет на комсомола в ескадрилата.
Всичко стана някак неочаквано.
- Звеното ще участва като символичен първенец във въздушните демонстрации в чест на Деня на народната армия – 23 септември! – такова е нареждането на командването.
В уредените през август състезания в авиочастта по бойното използване на самолета звеното бе наистина първенец. И затова някой подметна смелата идея:
- А защо наистина да не станем първенци в цялото авиосъединение?
Командирът на ескадрилата майор Карагеоргиеву началник-щабът майор Славков и всички останали летци подкрепиха ентусиастите. И се заредиха напрегнати тренировки. Летците Пано Панов, Кирил Григоров, Иван Кълвачев и Йордан Влахов усъвършенстваха слетяността във въздуха, стреляха по земна цел, прехващаха на всякаква височина... А кацнеха ли, със самолетите се залавяха техниците. Като неуморни пчелици капитан Иван Василев, лейтенантите Георги Колев и Георги Цветков, старшина Велчо Иванов и старши сержант Димитър Димитров грижливо преглеждаха машините, отстраняваха своевременно и най-незначителната предпоставка за отказ, подготвяха ги за следващото излитане.
... Дългоочакваният ден дойде. С тръпнещи от вълнение сърца деветимата от звеното заеха “предсъстезателен старт”.
Едно подир друго звената излитаха, отправяха се към полигона и атакуваха мишените. До вечерта резултатите бяха известни.
Най-много попадения в стрелбата по земна цел имаше звеното на старши лейтенант Пейчо Пантов. Макар и втори, у деветимата настъпи унине. С най-потиснато самочувствие бе командирът.
- Аз съм виновен!... – самообвиняваше се старши лейтенант Генов.
Как ли не го успокояваха подчинените му: “Горе главата! Няма място за отчаяние! Има още две дисциплини!...”
Неусетно лицата на мъжествения Пано и тъмноокия Иван, на русокосия Кирил и дребничкия Йордан се проясниха. Тъй де, ще полетят още два пъти. Няма току-тъй да се дадат на другите...
Обмислените предварително в най-малки подробности варианти на типовете атаки им помогна да действат безупречно. Майор Съйков, който летя като “цел”, след като се приземи, бе категоричен:
- Чудесно работихте!...
Дойде и най-решаващият етап в състезанията – прехватът. С мощно свистене реактивните машини потънаха в облачната пелена. По радиото пропука гласът на щурмана-насочвач:
- Целта е на 2-3 километра пред вас!...
Четворката изтребители се стрелна надолу. Предварителният резерв от височина и скорост, както и отличната слетяност, се оказаха решаващи. Секунди само бяха нужни на звеновия да зърне с обичайния си орлов поглед “врага”. Той опитва да се измъкне, снижава височината, увеличава скоростта, мени посоката. Но нищо не му помага. Четиримата млади въздушни бойци го настигат.
Генов и Кълвачев усещат как самолетите потреперват от мощните струи на “целта”. Време е! “Огън!” Бърз маньовър и друга двойка – Григоров и Влахов – неудържимо повтаря атаката. Победа!
На пистата техниците посрещат с прегръдка бойните си хвърковати другари. Не може да не са успели...
На другия ден командирът на авиочастта пръв научи радостната вест: “Звеното на старши лейтенант Пано Генов е първенец в съединението по бойното използване на самолета с аванс от 60 точки пред следващото го звено...
Последва и заповедта:
- Четиримата летци и петимата техници да заминат за Пловдив, за да получат наградата си като звено-първенец в авиосъединението!
Какъв чудесен завършек през изтичащата 1962 година! Наистина плодоносна година се оказа тя за деветимата...
(В. “Страж на родното небе”, бр.51/925/ от 26 .ХІІ. 1962 г.)
loading...

Други публикации


Напиши коментар

Коментари: 0

Напиши коментар

РЕГИСТРИРАЙТЕ СЕ, ЗА ДА КОМЕНТИРАТЕ СТАТИЯТА!


Регистрирай се

За реклама

Вход

Запомни ме на това устройство

Регистрирай се Забравена парола

Последни

НАЙ-ЧЕТЕНИ НАЙ-КОМЕНТИРАНИ

Новини от агенция Xinhua

Прочети още
eXTReMe Tracker